За едно обаче ми е безкрайно болно. А именно заради факта, че лъскавите опаковки и еднодневките, придобили някаква популярност с малко късмет, много нахалство и правилните хора, винаги са избутвани на преден план. Без значение какви са и с какво се занимават.
Ако са от онези „сензации“, които интернет боготвори и тълпи тийнове се избиват да им подражават, още по-добре. Колкото са по- комерсиални, толкова повече успяват да се наложат - без значение, че зад обвивката им рядко се крие някакво съдържание.
Но масата обича простите и повърхностни неща, защото са по-лесни за възприемане, спор няма.
Лъскавите (празни) опаковки и новоизлюпените феймъси са любимите типажи на почти всеки един бранш поради простата причина, че от тях може да се изкара най-много пари при това без особени усилия. Стойността и идеята на техните изяви нямат значение. Може дори такива да не съществуват.
Щом печалбата върви и славата им расте, всичко е наред. Все по-популярно стана хлапета на по 17- 18 да имат „успешна кариера“ с някоя собствена биографична книга, моден бранд, музикален албум… , зад които стоят или парите на мама и тати, или „помощта“ на някой чичко. Притеснителното е, че доста феймъси не знаят елементарни неща, като кога е създадена България или таблицата за умножение например, но карай…това е важно само за „простосмъртните“.
Техният екзистенциален смисъл се базира на имиджа в социалните мрежи и огромния им брой последователи. А дословното копиране на чуждестранни популярни личности с далеч по-широка аудитория е масова тактика поради липса на оригиналност.
На никого не му пука какви са всъщност, за какво мечтаят и какво реално искат да постигнат. На тях самите им е все тая. Тълпата ги следва, мисията е изпълнена.
Щом се шуми около тях, значи са готини. Така и те са доволни, и браншовете, които ги лансират. Получава се един своеобразен публичен кич, с който доволно се хранят безброй ограничени съзнания. Истинската стойност на дадено нещо не вълнува повечето хора, ако зад него не стои бляскава табелка и милиони ярки прожектори. Не си ли заринат с фенове и последователи (понякога купени), ти винаги оставаш зад кулисите, тъй като не качеството, а името продава и впечатлява.
Но не може всички да сме супер яките феймъси. Все трябва да има и грозновати опаковки с качествено съдържание, за които лайковете и последователите не са мерило за успех.
А сега си отворете бързо Facebooka-a и Instagram-a, че кой знае колко звездни снимки и постове сте изпуснали…
Напук на всички черногледи реалисти смятам, че в България нищо не е изгубено и има шанс за развитие. Искрено вярвам в това и подкрепям с две ръце онези млади хора, които избират да останат тук и да се борят с всички изпитания, които животът им поднася.
За едно обаче ми е безкрайно болно. А именно заради факта, че лъскавите опаковки и еднодневките, придобили някаква популярност с малко късмет, много нахалство и правилните хора, винаги са избутвани на преден план. Без значение какви са и с какво се занимават.
Ако са от онези „сензации“, които интернет боготвори и тълпи тийнове се избиват да им подражават, още по-добре. Колкото са по- комерсиални, толкова повече успяват да се наложат - без значение, че зад обвивката им рядко се крие някакво съдържание.
Но масата обича простите и повърхностни неща, защото са по-лесни за възприемане, спор няма.
Лъскавите (празни) опаковки и новоизлюпените феймъси са любимите типажи на почти всеки един бранш поради простата причина, че от тях може да се изкара най-много пари при това без особени усилия. Стойността и идеята на техните изяви нямат значение. Може дори такива да не съществуват.
Щом печалбата върви и славата им расте, всичко е наред. Все по-популярно стана хлапета на по 17- 18 да имат „успешна кариера“ с някоя собствена биографична книга, моден бранд, музикален албум… , зад които стоят или парите на мама и тати, или „помощта“ на някой чичко. Притеснителното е, че доста феймъси не знаят елементарни неща, като кога е създадена България или таблицата за умножение например, но карай…това е важно само за „простосмъртните“.
Техният екзистенциален смисъл се базира на имиджа в социалните мрежи и огромния им брой последователи. А дословното копиране на чуждестранни популярни личности с далеч по-широка аудитория е масова тактика поради липса на оригиналност.
На никого не му пука какви са всъщност, за какво мечтаят и какво реално искат да постигнат. На тях самите им е все тая. Тълпата ги следва, мисията е изпълнена.
Щом се шуми около тях, значи са готини. Така и те са доволни, и браншовете, които ги лансират. Получава се един своеобразен публичен кич, с който доволно се хранят безброй ограничени съзнания. Истинската стойност на дадено нещо не вълнува повечето хора, ако зад него не стои бляскава табелка и милиони ярки прожектори. Не си ли заринат с фенове и последователи (понякога купени), ти винаги оставаш зад кулисите, тъй като не качеството, а името продава и впечатлява.
Но не може всички да сме супер яките феймъси. Все трябва да има и грозновати опаковки с качествено съдържание, за които лайковете и последователите не са мерило за успех.
А сега си отворете бързо Facebooka-a и Instagram-a, че кой знае колко звездни снимки и постове сте изпуснали…
А тук можеш да прочетеш за фалшивите момичета и тяхната фалшива любов