Защо всички искат да са глупави и със силикон? Защото е красиво? Не. Защото е търсено. Защото дори онези, които се правят на маймуни за нас, са може би умните. Знаят, че инвестирайки в устни, гърди и дупе ще пробият повече отколкото онази, която е естествена, но ще учи 12 години и ще работи за някой от 9 до 5. Може би не са толкова глупави. Дали? Защото всичко е до време. Тялото ще предаде всяка пластична операция. А ако не тялото, то годините. Не можеш вечно да криеш бръчките, торбичките, следите от времето, колкото и операции да си правиш. Защото ще дойде момент, в който ще си опънеш кожата до неестественост. А тогава какво? Спонсорът ще избяга при по-младата. И така се получава един затворен и порочен кръг, на когото много са жертви. И заслужава ли си? С цената на какво. Излиза ли някой печеливш в крайна сметка от този кръг? Въпроси, чийто отговори търсим.
И докато онази с много корони, призове, ленти, силикон, операции трупа пари чрез тялото си и инвестицията в себе си, продавайки се, други учат и се трудят, с пот и сълзи, опитвайки се сами с честна работа да завоюват финансовата си независимост.
И се питаме … Кое е по-хубаво? Да продаваш себе си известно време, правейки се на плиткоумна, вкарвайки в тялото си силикон, разкрасявайки го за пазара, за да се купува, за да се харесва, живеейки луксозен живот до време, който всеки иска с цената на достойнството или трудейки се честно цял живот като грешен дявол, запазвайки себе си, опитвайки се поне малко със собствени средства да се докоснеш поне до лукса? Кое би избрала ти? Е, дали ще продадеш себе си за пари е въпрос на избор. Има хора, които го правят зад бюрото по време на работния си ден и такива, които го правят изцяло като начин на препитание, но не е ясно кой е по-глупавият. Но май се оказва, че всъщност сме ние - тези дето се опитваме честно да изкараме хляба си и живеем бедно, опитвайки се да се убедим, че просто луксът просто не ни е присъщ.
Какво са конкурсите за красота в днешно време? Дали наистина не са скрита проституция? Дали не са само извинение за повечето да си намерят „спонсор“, от който да точат пари за инвестиция в себе си, за да не им спада „цената“? Ако за някои момичета това наистина все още е битка със зъби и нокти сами срещу света да представят достойно държавата си с нейната красота и обичаи, то за други винаги е било и ще бъде повод за поредната лента и корона. Лента и корона, която да можеш да впишеш в „автобиографията“ си, за да те „наемат“.
Защо всички искат да са глупави и със силикон? Защото е красиво? Не. Защото е търсено. Защото дори онези, които се правят на маймуни за нас, са може би умните. Знаят, че инвестирайки в устни, гърди и дупе ще пробият повече отколкото онази, която е естествена, но ще учи 12 години и ще работи за някой от 9 до 5. Може би не са толкова глупави. Дали? Защото всичко е до време. Тялото ще предаде всяка пластична операция. А ако не тялото, то годините. Не можеш вечно да криеш бръчките, торбичките, следите от времето, колкото и операции да си правиш. Защото ще дойде момент, в който ще си опънеш кожата до неестественост. А тогава какво? Спонсорът ще избяга при по-младата. И така се получава един затворен и порочен кръг, на когото много са жертви. И заслужава ли си? С цената на какво. Излиза ли някой печеливш в крайна сметка от този кръг? Въпроси, чийто отговори търсим.
И докато онази с много корони, призове, ленти, силикон, операции трупа пари чрез тялото си и инвестицията в себе си, продавайки се, други учат и се трудят, с пот и сълзи, опитвайки се сами с честна работа да завоюват финансовата си независимост.
И се питаме … Кое е по-хубаво? Да продаваш себе си известно време, правейки се на плиткоумна, вкарвайки в тялото си силикон, разкрасявайки го за пазара, за да се купува, за да се харесва, живеейки луксозен живот до време, който всеки иска с цената на достойнството или трудейки се честно цял живот като грешен дявол, запазвайки себе си, опитвайки се поне малко със собствени средства да се докоснеш поне до лукса? Кое би избрала ти?
Е, дали ще продадеш себе си за пари е въпрос на избор. Има хора, които го правят зад бюрото по време на работния си ден и такива, които го правят изцяло като начин на препитание, но не е ясно кой е по-глупавият. Но май се оказва, че всъщност сме ние - тези дето се опитваме честно да изкараме хляба си и живеем бедно, опитвайки се да се убедим, че просто луксът просто не ни е присъщ.
В днешно време изглежда обаче единствения начин да бъдеш доволен от заобикалящия те свят е да се продадеш и да имаш това, което искаш - на цената на това да обезличиш самия себе си.
Автор: Евгения Тошева