Още от Нещо ново
-
Любен Дилов-син
Кого би убил, присмехулнико?Не бих убил, макар че съм служил като алпийски стрелец в Кресненския полк, гара Пирин, където ни научиха на доста гадни работи. Имам други места, където си изкарвам агресията. Чий скелет криеш в гардероба?Ооо, много са и направо се разпадат от висене. Няма да излезе някоя голяма пикантерия, защото повечето са
-
Стефка Янорова: Аз съм Клеопатра
Айде бе, Клео, къде се губиш?Във ваната бях.Само за себе си ли я пълниш тая вана с легендарното магарешко мляко?Абсолютен егоист съм в това отношение. Е, (колебливо) при много горещи молби благоволявам и за някой друг. Юлий Цезар или Марк Антоний?И двамата. (смее се силно)Абе винаги ни е било интересно - Цезар как точно те свали?С могъществото си.
-
Разум и чувства
Щастливец е той, щастливец - роден е в Сан Себастиан, на една плюнка от фестивала. Баск значи, ще си кажеш, но не и ако гледаш филмите му - трудно ще свържеш тяхната лиричност с избухливия нрав на местните, които, като чуят испанска реч, свиват нервно устни. Хулио обаче не се крие от проблема със сепаратистите - неговият документален La Pelota Vasca е
-
Деян Каменов-Дидо
Напоследък се събуждам с албума King for a Day на Фейт Ноу Мор и почти винаги с (намигва) един бърз секс. После правя и малко тибетски дихателни упражнения. Не мърдам от вкъщи без бельо (смее се). Никога не закъснявам. Не размотавам хората и не мисля, че е гот да се правиш на звезда.Умирам от срам, когато слушам голяма част от българската музика - Деян
-
-
Джун Йошида
Най-напред исках да уча право, но се отказах. Оказа се, че много-много не ми се учи. После мислех, че искам да се занимавам с музика, затова известно време работех в Ритъм. Общо взето пишех за хип-хоп и изпусках сроковете (смее се). Накрая заминах със студентска програма в Щатите. Започнах работа в ресторант и се разбра, че готвенето
-
Хубен Хубенов и Слав Анастасов
Как беше в Пекин?Слав (на снимката вдясно): Очаквахме да ни вдъхнови уличната култура и градът като цяло, но това не се случи. Живеехме в Чао Йанг - модерния квартал на Пекин, където са повечето чужденци и който за десет години е тотално променен, благодарение на Олимпийските игри. Това е лицето на Пекин за пред света. Всички строежи там са
-
Асен Блатечки
Кого би убил, присмехулнико?(свива вежди) Едно супергрозно и егоцентрично копеле, което безкрайно ме дразни. И кой е той?Никой конкретен - всички злобни гадове в София. Чий скелет криеш в гардероба?Тайна, майна. Много е стар, но не е на някоя дърта любов (смее се дълго). Как би умрял във Венеция?На горяща лодка. А по мостовете ще пеят
-
Нели Радева
Исках да стана оператор, защото със сестра ми винаги бяхме в центъра на вниманието, а ни дърпаше към другата страна. Отказахме се - бяхме много кльощави и нямаше как да носим камерите.И станах човек на света. В началото продавах картини на наши художници в Германия, за да им ударя едно рамо.Те пък ми помогнаха да сляза на земята, защото бях попаднала в
-
Димитър Василев-Нуфри: Аз съм манекенка
Какви са ти мерките?90/60/90 - нашето момиче знае с кого да се хе-хе, както се пееше.Кое най-много си харесваш?(почуква с пръст по челото) Мозъка, разбира се. Огромен е, не е като на другите. Къде имаш силикон?Е па в мозъка, той затова е толкова голям. Какво има в хладилника ти?Нищо за ядене - там си държа имплантите. Подредила съм ги като небет-шекер,
-
Герой на нашето време
Всъщност не сме спрели да го мислим, откакто разтупка девичите ни сърца в Тристан и Изолда. Ти обаче не бързай да го дърпаш - филмът не си струва усилията, но ни беше напълно достатъчен да викнем в екстаз: „Джеймс Дийн е жив!". И хоп, оказа се, че не само на нас ни е щукнала тая мисъл в главите. Още през 2001-ва, когато нашето момче е на 23, го канят да изиграе - кого мислиш
-
Сара Боб
Събуждам се със сина си Лио, който е едва на 14 месеца и вечно мрънка. След това ставам и вдигам на крака съпруга си и кучето Рамона.Не мърдам от вкъщи без телефон, но понякога нарочно се правя на разсеяна и го зарязвам някъде. Никога не закъснявам за концерти и репетиции, даже твърде подранявам.Все си повтарям, че всичко е временно. Това ми е мантрата, особено
-
Vive la France
В почти всяко интервю Мелани мърмори, че Тарантино направо й скъсал нервичките с кастинга за филма: „Минахме през цели три срещи. На първата само ме зяпаше, на втората си разменяхме реплики от сценария, а третата беше в един парижки ресторант". Доводът на Куентин бил, че тя вече е доста известна актриса в страната си, пък той търсел
-
Мартин Заимов
Като малък исках да стана професор или поне някакъв учен. Но това не е точно детска, а по-скоро юношеска мечта.И станах политик и банкер. Всъщност станах банкер чрез политическа позиция - тази в регулаторен орган, какъвто е БНБ. Бих предпочел да съм учен, но не знам дали тогава бих бил по-щастлив.Много пъти съм съжалявал, че съм се върнал в
-
Ирена Христоскова
Любимата ми сцена от Подслон е тази, в която седя върху стария избушен трафопост и гледам в небитието с изтерзан поглед. Тя показва най-точно какъв човек е героят ми Тенкса - изхвърлен от обществото, по-скоро самотен, до последно вярващ в принципите си, които изглеждат странни за другите. Той и затова е самотен - защото повечето се отказват,
-
Кажи „ах“!
Виж я ти само колко е красива - ще кажеш, че са я поливали в Париж, на левия бряг на Сена, в което има някакъв резон. Защото в 31-годишната Зоуи подрънква цяла торба добри гени - хем френска хубост (по линия на татко й), хем ирландска войнственост (благодарение на майка й). А после чуваш меденото й гласче и се свличаш тотално сразен в краката й. За Зоуи
-
Даниъл Кеслър от Интерпол
Още помним първата ни среща с Интерпол - беше към 2002-ра в лондонската зала Shepherds Bush Empire, когато подгряваха вече не помним кого. Беше адска жега и към 08:00 вечерта вътре нямаше почти никого. Тогава лампите угаснаха, на сцената излязоха Интерпол и почнаха да блъскат ето това парче от второто им мини сиди. Ние се спогледахме,
-
Джони Пенков
То в София по-скоро селски тип ще срещнете, отколкото градски", закова ни Джони, докато го навивахме за интервюто, ама не че се дърпаше - веднага ни покани у тях и вика: „Дай да го запишем в моето студио". А то неговото студио си е баш в хола, в апартамента му до бул. „Витоша", който отдавна нарича „Гранд хотел Интерпровинциал".
-
Атилио Бруцоне от порт-роял
Като слушаш музиката на порт-роял, си представяш космически кораб, който бавно се отдалечава от Земята, за да не се върне никога повече. Но като погледнеш от какво се вдъхновяват, ти хвръква ленинският каскет: история на комунизма, Туполев, президента Путин и всички източноевропейски столици. Е, падат си малко мечтатели и във фейсбука
-
Игор Пудло от Скалпел
Една от най-важните срещи в историята на Скалпел е през 1999-а, когато Игор прави интервю с диджей Вадим за полското списание Klan. Тогава с часове обсъждат семпли и техники на миксиране, а той ги кани да подгряват турнето му през 2000-та. След неговия край Игор и колегата му Марсин се затварят в студиото за цели три години - толкова им отнема записът