Здравейте на целия екип и всички читатели! Много съм добре, благодаря. Събудих се преди малко, измих чиниите и след малко ще ходя да разхождам кучетата. Вчера едното от тях – Мацето, е вилняло у дома. Второто – Индианеца, никога не вилнее, то има благородна осанка и сто процента има синя кръв. Прибрах се и заварих наръфани възглавници, прекатурени одеала и една леко виновна кучешка усмивка. Как да не я обичаш! Разкажи ни с какво се занимаваш.
Освен да оправям пакостите на Мацето, което е важна част от ежедневието ми, гледам най-много време да отделям на литературата. Опитвам се да намеря всеки ден време за четене. Класическа литература, западноевропейска литература от 20 век, руска литература, българска класическа литература, която е безкрайно добра и интересна и прочие.
То никога не може да е малко. Йордан Радичков е оставил след себе си едно изключително разнообразно наследство. Разкази, новели, романи, пиеси, сценарии, интервюта, детски книги – всичко това е нещо, към което ще се връщам през целия ми живот. От къде тая страст към киното?
Един от най-ярките ми детски спомени от 90-те години беше, когато наши роднини отвориха видеотека в Люлин. Сменяхме няколко автобуса с баба ми Лили, за да стигнем дотам. И с раничка на гърба минавах през рафтовете с филми и се чувствах като в сладкарница. Беше велико да можеш да вземеш касетки в ерата на видеотеките и да не се притесняваш, че трябва да ги върнеш скоро. Заедно с това в детската ми стая, в която отраснах с баба ми Лили и кака ми Сузи, стените бяха облепени от горе до долу във филмови плакати, благодарение на кака, да ми е жива и здрава! Тях ни ги пращаше леля ми Раче от Бургас, която дълго време работеше в киното там.
Пиша къси разкази. Може би защото нямам нерви за нещо по-дълго, може би защото съм влюбен в тая форма и съм чел страхотни неща именно в нея. Като теми едва ли мога с точност да ги определя. Пиша за това, което съм видял в даден момент и то ми е направило някакво впечатление, но обичам и да изкривявам историите до абсурд и гротеска, защото ми се стурва, че те са по-истински от това, което сами си пробутваме за реалност. Описвам истински истории, с които съм се срещал докато съм пътувал по по-закътаните места из страната и те са много важни за мен, както и българското село е много важно за мене. Пиша за хората и техните животи, както и пиша за мене си и моя живот. Дълго време си мислих, че мога да избягам от това – да пиша за себе си, но се оказва, че колкото и да бягам, все се връщам пред себе си и се гледам и се чудя какво направихме двамата с тебе Йордане, че стигнахме дотука! От къде черпиш енергия, за да се занимаваш с всичко това?
Гледам да не черпя енергия от външни източници, а да я намирам в себе си. Предполагам, че когато правиш нещо, което обичаш с цялото си сърце и в което вярваш безкомпромисно, енергията идва от самосебе си. А вдъхновение?
Вдъхновението е навсякъде, стига да не изморен, да не си в някаква ужасяваща житейска ситуация и да си изправен пред огромните проблеми на живота. Ако имаш лукса да си спокоен, ако имаш възможността да дишаш малко по-свободно в тоя смог и ако имаш късмета да си обкръжен от хора, които те обичат и които ти обичаш, започваш да виждаш с малко по-широко отворени очи. Всичко започва да ти прави впечатление. Няма нещо на тоя свят, което да не е интересно. Даже и администрацията е безкрайно интересна като един своеобразен жив организъм! Какво целиш?
Целта ми е да науча Мацето да не прави бели докато няма никого у дома. Иначе в писането ми взимам на прицел проблемите, за които вярвам, че си струва да се говори и в никакъв случай да се мълчи, целя се в ония миниатюрни мишени, в които разпознаваме остатъците на човечност във всеки един от нас и се опитвам да ги извадя на дневна светлина, за да можем всички да ги видим и да ги заобичаме. Целя се и в гадостите и се опитвам да ги разстрелям, но за тях никога не достигат муниции, все свършват в последния момент и гадостта успява да избяга. Какво още искаш да ни споделиш, но не те питахме?
Ами аз всичко си казах, ми се струва. Може би трябва да споделя една история, един съвет и рецепта за един спокоен и смислен живот. Един приятел беше ходил на бригада в Америка и там се запозна с готвач от Ямайка. Готвачът му казал: „За да си щастлив, за да си спокоен, трябва да правиш само едно нещо!“ Моят приятел много се заинтерсувал като какво ще е това нещо и ямаецът му казал: „Всеки ден, когато станеш, готви по една супа“. Опитвам се да спазвам този съвет. Пожелай нещо на Sofialive.bg
Да сте живи и здрави и да продължавате да показвате интересни истории! Автор: Злати Стоянова
На снимката: кучето Инди
Фотограф: Иван Чертов Тук пък сме събрали 3 балкански комедии.
Здравей, как си?
Здравейте на целия екип и всички читатели! Много съм добре, благодаря. Събудих се преди малко, измих чиниите и след малко ще ходя да разхождам кучетата. Вчера едното от тях – Мацето, е вилняло у дома. Второто – Индианеца, никога не вилнее, то има благородна осанка и сто процента има синя кръв. Прибрах се и заварих наръфани възглавници, прекатурени одеала и една леко виновна кучешка усмивка. Как да не я обичаш!
Разкажи ни с какво се занимаваш.
Освен да оправям пакостите на Мацето, което е важна част от ежедневието ми, гледам най-много време да отделям на литературата. Опитвам се да намеря всеки ден време за четене. Класическа литература, западноевропейска литература от 20 век, руска литература, българска класическа литература, която е безкрайно добра и интересна и прочие.
Заедно с това се опитвам да отделям и повече време за писането. От няколко години пиша къси разкази и в следствие на тия опити се появиха два сборника - „Малка човешка мелодия“ и „Игра на гъски“. Сега готвя третия сборник.
Иначе през последната година активно се занимавам с литературното наследство на българския писател Йордан Радичков. Успяхме да организираме представяне на нови издания на негови книги, направихме една фантастична изложба със снимки от пътуването му до Сибир, което води до написването на „Неосветените дворове“, а сега завършихме организацията на Кинопанорама Йордан Радичков – първата по рода си изчерпателна панорама на всички, ама наистина на всички филми по Радичков – късометражни, пълнометражни, анимационни.
Много се радвам, че в програмата попаднаха и три документални филма. Единият е за Радичков, другите два – за неговите близки приятели театралните режисьори Юлия Огнянова и Крикор Азарян.
А малко за дядо ти?
То никога не може да е малко. Йордан Радичков е оставил след себе си едно изключително разнообразно наследство. Разкази, новели, романи, пиеси, сценарии, интервюта, детски книги – всичко това е нещо, към което ще се връщам през целия ми живот.
От къде тая страст към киното?
Един от най-ярките ми детски спомени от 90-те години беше, когато наши роднини отвориха видеотека в Люлин. Сменяхме няколко автобуса с баба ми Лили, за да стигнем дотам. И с раничка на гърба минавах през рафтовете с филми и се чувствах като в сладкарница. Беше велико да можеш да вземеш касетки в ерата на видеотеките и да не се притесняваш, че трябва да ги върнеш скоро.
Заедно с това в детската ми стая, в която отраснах с баба ми Лили и кака ми Сузи, стените бяха облепени от горе до долу във филмови плакати, благодарение на кака, да ми е жива и здрава! Тях ни ги пращаше леля ми Раче от Бургас, която дълго време работеше в киното там.
Та сигурно от тогава се влюбих във всичко свързано с киното, пък да не говорим, че малко по-късно започнах да откривам ролите на майка ми, филмите по дядо ми и прочие.
Какво пишеш?
Пиша къси разкази. Може би защото нямам нерви за нещо по-дълго, може би защото съм влюбен в тая форма и съм чел страхотни неща именно в нея.
Като теми едва ли мога с точност да ги определя. Пиша за това, което съм видял в даден момент и то ми е направило някакво впечатление, но обичам и да изкривявам историите до абсурд и гротеска, защото ми се стурва, че те са по-истински от това, което сами си пробутваме за реалност.
Описвам истински истории, с които съм се срещал докато съм пътувал по по-закътаните места из страната и те са много важни за мен, както и българското село е много важно за мене. Пиша за хората и техните животи, както и пиша за мене си и моя живот.
Дълго време си мислих, че мога да избягам от това – да пиша за себе си, но се оказва, че колкото и да бягам, все се връщам пред себе си и се гледам и се чудя какво направихме двамата с тебе Йордане, че стигнахме дотука!
От къде черпиш енергия, за да се занимаваш с всичко това?
Гледам да не черпя енергия от външни източници, а да я намирам в себе си. Предполагам, че когато правиш нещо, което обичаш с цялото си сърце и в което вярваш безкомпромисно, енергията идва от самосебе си.
А вдъхновение?
Вдъхновението е навсякъде, стига да не изморен, да не си в някаква ужасяваща житейска ситуация и да си изправен пред огромните проблеми на живота. Ако имаш лукса да си спокоен, ако имаш възможността да дишаш малко по-свободно в тоя смог и ако имаш късмета да си обкръжен от хора, които те обичат и които ти обичаш, започваш да виждаш с малко по-широко отворени очи. Всичко започва да ти прави впечатление. Няма нещо на тоя свят, което да не е интересно. Даже и администрацията е безкрайно интересна като един своеобразен жив организъм!
Какво целиш?
Целта ми е да науча Мацето да не прави бели докато няма никого у дома. Иначе в писането ми взимам на прицел проблемите, за които вярвам, че си струва да се говори и в никакъв случай да се мълчи, целя се в ония миниатюрни мишени, в които разпознаваме остатъците на човечност във всеки един от нас и се опитвам да ги извадя на дневна светлина, за да можем всички да ги видим и да ги заобичаме. Целя се и в гадостите и се опитвам да ги разстрелям, но за тях никога не достигат муниции, все свършват в последния момент и гадостта успява да избяга.
Какво още искаш да ни споделиш, но не те питахме?
Ами аз всичко си казах, ми се струва. Може би трябва да споделя една история, един съвет и рецепта за един спокоен и смислен живот. Един приятел беше ходил на бригада в Америка и там се запозна с готвач от Ямайка. Готвачът му казал: „За да си щастлив, за да си спокоен, трябва да правиш само едно нещо!“ Моят приятел много се заинтерсувал като какво ще е това нещо и ямаецът му казал: „Всеки ден, когато станеш, готви по една супа“. Опитвам се да спазвам този съвет.
Пожелай нещо на Sofialive.bg
Да сте живи и здрави и да продължавате да показвате интересни истории!
Автор: Злати Стоянова
На снимката: кучето Инди
Фотограф: Иван Чертов
Тук пък сме събрали 3 балкански комедии.