Деница Атанасова-Гергова

Събуждам се към седем и половина, с двете си деца. Дневна птица съм. Мразя нощта. Обичам светлината.
Обожавам да прекарвам времето си най-много със Ситара и Нарая (дъщерите й - б. а.). Едната прави концерти, другата рисува, а аз съм публика и им пляскам!

Не мърдам от вкъщи без телефона и музиката ми. Но не комерсиална, макар и да харесвам големи имена като Adele. Обичам класическа музика, индийска музика, песните на учителя ми по йога от Индия - той пее красиво.
Никога не закъснявам за йога клас. Запленена съм от йогата и искам животът ми да е свързан с нея. Тя заема важно място сред приоритетите ми.
Поне два пъти в годината ходя при учителя ми в Индия - това е пътуване, което зарежда и тяло, и дух, и ум, и всичко.

Имам много мечти и желания по отношение на изкуството. Но трябва и средата да го позволява. Аз съм сигурна, че ще се случи, просто трябва хората, които живеем в тази държава, да се успокоим, да имаме едно нормално битуване, за да може да се обърнем и към нещо по-префинено.
Когато гледам изложба, се чувствам като на духовно пътуване. Така ме изпълва. И винаги след това обичам да си купя нещо за спомен.

Все си повтарям, че колкото и пъти да падам, трябва да се изправям и да продължавам напред с усмивка.
Умирам от срам, когато... Не ми се е случвало скоро. Като малка се срамувах от камери и когато водех в телевизията, ми се случваше. Но явно съм загубила това чувство. Дори се опитвам да обясня на Ситара, която днес има първи концерт по цигулка и е с първа сценична треска, че няма от какво да се притеснява.

Гледам да не се оставям умът ми да ме води. Искам аз да поставям посоката, а не да да се понасям по ума си. Това е много трудна битка. И тя си е за цял живот.
Щастието е въпрос на вътрешна чистота и хармония.

Компормисите са необходими. Лека-полека започнах да го осъзнавам. Колкото си по-млад, толкова по-безкомпромисен си. Когато вече имаш семейство и хора, с които живееш и работиш, трябва да цениш високо и другото мнение.
Успехът е нищо. Една вечер. Изживяване. Той е нещо въображаемо, като че ли. Също като страданието. Всичко е един миг, който дори не знам реален ли е. На следващия ден пак си същия и пак започваш да се бориш.

Падам си по планината, животните, модата, изкуството, приятните хора.
Под леглото ми има мала.
В огъня влизам за принципите си.

Никога не танцувам на строги събирания. Иначе много обичам. И аз, и децата ми, и съпругът ми.
Идеалната вечер е вкъщи, на свещи, с книга и по чорапки.

Беше велико, когато в галерията дойде цялата изложба на Деймиън Хърст Нова религия. Както и когато сър Питър Блейк и Диана Пикасо бяха в България.
Срещата, която ще запомня, е тази със себе си. Това май ще бъде най-интересната среща. Ще продължи цял живот. Даже и повече.

Дошло ми е до гуша от пътувания. Където и да се преместваш, проблемите са си с теб, те не си отиват. Сега съм на принципа стой си на мястото и работи с тях.
Майка ми е винаги до мен, за да ме изправи, ако закъсам.
Страшно се излагам, когато ми проличи колко лош физиономист съм.

Убивам за чиста храна, колкото може по-естествена. Обичам аюрведичната кухня. Вегетарианка съм от пет години и ми се отразява много добре. Любителка съм на храната, колкото и да не ми личи. Но аз не ям в количества.
Бих скочила на бой за... Не бих, аз съм по-миролюбива. Мисля, че светлината води в моя характер. Смирена и спокойна съм.

Искам да остарея щастлива, доволна и с надежда, че живот има, че той си продължава и че това е една трансформация.
Правя се на луда с дъщеря ми Ситара - за да я накарам да се измие например. Тя мрази правилата. Обича да е свободна.
Заспивам с книга.

ИЗЛОЖБИТЕ
Вълнувам се от съвременно изкуство, попарт и модерно изкуство.
Последната голяма изложба, на която бях, е на Рой Лихтенщайн в Tate Modern.
Обичам да посещавам Saatchi Gallery, Serpentine Gallery, MoMA, Whitney Museum, Tate Modern, музея на Миро в Барселона, на Пикасо в Пaриж, Прадо в Мадрид.
Харесвам артисти като Анди Уорхол, Джим Дайн, Марк Ротко, Рошенбърг, Марк Куин, Деймиън Хърст, Питър Блейк.
Един от любимите ми е Сай Туомбли. Вероятно защото предпочитам изчистени концептуални работи. За мен една точка говори много повече от един пейзаж или натюрморт. Искам аз да си създам историята.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
бавна, релаксираща музика, или такава, която да ми дава енергия. Класическа също.
Последно бях
на концерта на Енио Мориконе.
Много ми се искаше
Андреа Бочели да дойде отново и се зарадвах, като разбрах, че ще идва през 2014-а.
Западната музика
спря да ми влияе добре, когато започнах да се интересувам силно от индийската цивилизация и култура. Или ми е депресивна, или ми е хиперактивна. Аз се стремя към баланс.
Харесвам композитори като
Верди, Моцарт, Вивалди. Сега, покрай дъщеря, ми ще се образовам повече.

КНИГИТЕ
Интересувам се от
литература за йога, за духовен живот и за изкуство.
Любими са ми книгите на индийските ми учители - Свами Сатаянанда и Свами Ниранджанананда.
В момента чета компилация от най-добрите лекции на Свами Сатаянанда.

Фотография Васил Танев

Събуждам се към седем и половина, с двете си деца. Дневна птица съм. Мразя нощта. Обичам светлината.
Обожавам да прекарвам времето си най-много със Ситара и Нарая (дъщерите й - б. а.). Едната прави концерти, другата рисува, а аз съм публика и им пляскам!

Не мърдам от вкъщи без телефона и музиката ми. Но не комерсиална, макар и да харесвам големи имена като Adele. Обичам класическа музика, индийска музика, песните на учителя ми по йога от Индия - той пее красиво.
Никога не закъснявам за йога клас. Запленена съм от йогата и искам животът ми да е свързан с нея. Тя заема важно място сред приоритетите ми.
Поне два пъти в годината ходя при учителя ми в Индия - това е пътуване, което зарежда и тяло, и дух, и ум, и всичко.

Имам много мечти и желания по отношение на изкуството. Но трябва и средата да го позволява. Аз съм сигурна, че ще се случи, просто трябва хората, които живеем в тази държава, да се успокоим, да имаме едно нормално битуване, за да може да се обърнем и към нещо по-префинено.
Когато гледам изложба, се чувствам като на духовно пътуване. Така ме изпълва. И винаги след това обичам да си купя нещо за спомен.

Все си повтарям, че колкото и пъти да падам, трябва да се изправям и да продължавам напред с усмивка.
Умирам от срам, когато... Не ми се е случвало скоро. Като малка се срамувах от камери и когато водех в телевизията, ми се случваше. Но явно съм загубила това чувство. Дори се опитвам да обясня на Ситара, която днес има първи концерт по цигулка и е с първа сценична треска, че няма от какво да се притеснява.

Гледам да не се оставям умът ми да ме води. Искам аз да поставям посоката, а не да да се понасям по ума си. Това е много трудна битка. И тя си е за цял живот.
Щастието е въпрос на вътрешна чистота и хармония.

Компормисите са необходими. Лека-полека започнах да го осъзнавам. Колкото си по-млад, толкова по-безкомпромисен си. Когато вече имаш семейство и хора, с които живееш и работиш, трябва да цениш високо и другото мнение.
Успехът е нищо. Една вечер. Изживяване. Той е нещо въображаемо, като че ли. Също като страданието. Всичко е един миг, който дори не знам реален ли е. На следващия ден пак си същия и пак започваш да се бориш.

Падам си по планината, животните, модата, изкуството, приятните хора.
Под леглото ми има мала.
В огъня влизам за принципите си.

Никога не танцувам на строги събирания. Иначе много обичам. И аз, и децата ми, и съпругът ми.
Идеалната вечер е вкъщи, на свещи, с книга и по чорапки.

Беше велико, когато в галерията дойде цялата изложба на Деймиън Хърст Нова религия. Както и когато сър Питър Блейк и Диана Пикасо бяха в България.
Срещата, която ще запомня, е тази със себе си. Това май ще бъде най-интересната среща. Ще продължи цял живот. Даже и повече.

Дошло ми е до гуша от пътувания. Където и да се преместваш, проблемите са си с теб, те не си отиват. Сега съм на принципа стой си на мястото и работи с тях.
Майка ми е винаги до мен, за да ме изправи, ако закъсам.
Страшно се излагам, когато ми проличи колко лош физиономист съм.

Убивам за чиста храна, колкото може по-естествена. Обичам аюрведичната кухня. Вегетарианка съм от пет години и ми се отразява много добре. Любителка съм на храната, колкото и да не ми личи. Но аз не ям в количества.
Бих скочила на бой за... Не бих, аз съм по-миролюбива. Мисля, че светлината води в моя характер. Смирена и спокойна съм.

Искам да остарея щастлива, доволна и с надежда, че живот има, че той си продължава и че това е една трансформация.
Правя се на луда с дъщеря ми Ситара - за да я накарам да се измие например. Тя мрази правилата. Обича да е свободна.
Заспивам с книга.

ИЗЛОЖБИТЕ
Вълнувам се от съвременно изкуство, попарт и модерно изкуство.
Последната голяма изложба, на която бях, е на Рой Лихтенщайн в Tate Modern.
Обичам да посещавам Saatchi Gallery, Serpentine Gallery, MoMA, Whitney Museum, Tate Modern, музея на Миро в Барселона, на Пикасо в Пaриж, Прадо в Мадрид.
Харесвам артисти като Анди Уорхол, Джим Дайн, Марк Ротко, Рошенбърг, Марк Куин, Деймиън Хърст, Питър Блейк.
Един от любимите ми е Сай Туомбли. Вероятно защото предпочитам изчистени концептуални работи. За мен една точка говори много повече от един пейзаж или натюрморт. Искам аз да си създам историята.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
бавна, релаксираща музика, или такава, която да ми дава енергия. Класическа също.
Последно бях
на концерта на Енио Мориконе.
Много ми се искаше
Андреа Бочели да дойде отново и се зарадвах, като разбрах, че ще идва през 2014-а.
Западната музика
спря да ми влияе добре, когато започнах да се интересувам силно от индийската цивилизация и култура. Или ми е депресивна, или ми е хиперактивна. Аз се стремя към баланс.
Харесвам композитори като
Верди, Моцарт, Вивалди. Сега, покрай дъщеря, ми ще се образовам повече.

КНИГИТЕ
Интересувам се от
литература за йога, за духовен живот и за изкуство.
Любими са ми книгите на индийските ми учители - Свами Сатаянанда и Свами Ниранджанананда.
В момента чета компилация от най-добрите лекции на Свами Сатаянанда.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители