☰
✕

Деница Драгиева

4377 Категория: Нещо ново
Записах се на шах, защото във втори клас видях в училище обява с шахматна дъска, на която пишеше „Тренировки - сряда и петък". Честно да ви кажа, аз се записах, само за да ходя на повече извънкласни дейности от една приятелка. (смее се) Нищо особено.
Занимавах се и с други спортове - бадминтон, волейбол, баскетбол, играех си футбол с момчетата... Но ми шиха ръката и не можех да продължа с тях, а шахът остана. Майка ми ми намери индивидуален треньор - гросмайстор Атанас Колев, започнахме да ходим по турнири и някак много бързо станаха нещата. И аз не знам как.

Забелязаха ме на европейското в Черна гора през 2008-а (когато Деница е на 12 - б. а.). Аз се явих, въпреки че на републиканското не се бях класирала за квотите, защото останах трета. Майка ми обаче реши да ми плати таксата, за да отида. Бяхме три представителки. Аз завърших единайста, другите момичета бяха назад. И всички казаха: „Супер успех! Такъв успех момиче не е правило в близките десет години," примерно. Искам да кажа - видяха, че имам потенциал. После станах държавна шампионка и така.

Винаги се боря докрай. Колкото и зле да играя, никога не съм се отказвала от партиите си. Имам спортен хъс, просто искам да печеля, да печеля, да печеля... Дори рейтингът на противничката ми да е по-висок, или да изглежда по-силна и по-здрава физически от мен, сядаме и каквото стане. Това е поредната партия шах.
Когато вдигнах купата в Порто Карас се усмихнах. Е, да, зарадвах се, но чак до рев не съм стигала. Имам по-важно световно през декември - това беше училищно, а там ще са най-добрите до 18 години. Ако на него направя такъв успех, сигурно ще съм по-подвластна на емоциите.

Стилът ми на игра е... чак пък стил? Не обичам открити позиции, където става мазало и едва ли не трябва да се надпреварваме кой може да смята повече ходове напред. Аз обичам да си маневрираме спокойно, да няма ядове.
Приемам загубите в зависимост от партията. Ако съм си играла тъпо и закономерно са ме били, го приемам. Обаче ако сама съм си направила труден живота, ми става супергадно и се вбесявам. Ама вече не го изживявам толкова драматично.

Преценявам противника по физиономията и маниера на записване, но не обичам да ги гледам в очите - защото, малко или много, се опитват да те плашат и правят глупости. Вадят сокчета, ядат вафли пред теб, шумят с пликче, правят физиономии. Ама аз не обръщам внимание, това са детски номера. И винаги съм се опитвала да бъда коректна като състезател.

Ако изобщо имам ритуал за късмет, той е, че пиша с една и съща химикалка от началото до края на турнира.
Не обичам, когато в жребия се падна с черен цвят. Но по-големите си резултати съм печелила с черни фигури. Даже е имало турнири, на които печеля от всяка черна карта, независимо кой сяда срещу мен.

Обикновено съм последният човек, който играе в залата. Моите партии са най-дълги, не знам защо така се получава.
Блокирам, когато ми е топло. Усетя ли, че лицето ми започва да се топли и вече не знам какво се случва - гледам и не виждам, времето си тече, няма никаква мисъл в главата ми. Поглеждам и на часовника има 30 минути по-малко, а аз въобще не знам какво съм правила в тях.

Заобиколена съм от хора, които не разбират какво правя. (смее се) Аз и не говоря за шах, така че е нормално. Не обичам да говоря за себе си, да се хваля, просто съм такава. Обаче сега съучениците ми бяха чели новини в интернет и като пристигнах, ми ръкопляскаха. Не го бях очаквала.
В шахматните среди ме смятат за шампионка.
За приятелите съм Дена. Нормално дете. Приятел, който се опитва да помогне, каквото и да се случва.
По душа съм откачена... Ама тия неща не са за пред микрофон.

От малка съм твърдоглава. Каквото съм искала, трябвало е да стане на секундата. Правела съм циркове на обществени места и някакви такива изцепки. Обаче после бях много спокойно дете.
Най-добрите ми приятели са момчета. Вие ги видяхте (така беше - трима, готови да изтърпят поредното интервю заедно с нея - б. а.), постоянно съм с тях, те са ми като братя. Явно с момчетата по-лесно може да се говори, няма интриги.

След училище обикаляме София, правим каквото ни скимне, глупости детски. Сега примерно обикаляхме на Нощта на музеите.
Най-обичам да слушам музика и да гледам комедийни сериали. Любимият ми е Колежани (Greek).
Рождения си ден съм празнувала един път в последните пет години. И то е малко спорен въпрос, защото дойдоха три момичета. (смее се) Просто на 8 юли в София или няма абсолютно никой на моите години, или аз съм по състезания. Тази година пък ми е година преди кандидатстване и понеже искам да уча в чужбина, мисля да наблегна на английския. И пак няма да си го празнувам.

Никога не бих станала треньор по шах. Дори децата си няма да ги карам. Не бих искала някой да носи такова проклятие. Да влага толкова усилия, толкова часове от деня, за неща, които после - като погледнеш в миналото - ще мислиш, че е загуба на време. В смисъл, ако си като мен и не искаш да правиш кариера в шаха. Не съм си представяла, че така ще се развива животът ми и няма да го направя по този начин.
Един от най-трудните въпроси, които някога съм си задавала, е какво искам да правя. Дори и сега не знам каква професия искам да имам. Предполагам нещо в банка, с което да пътувам много, защото покрай тоя шах така ми стана животът...
Искам да преборя тази несигурност, защото трябва да се мисли за бъдещето и не трябва да те е страх.

Проблемът ми е, че вярвам, че ако някой се държи лошо, но ти му помогнеш или той пожелае, може да се промени. Обаче те не се променят.
Успехът е нещо, което трябва да си заслужиш. Не може на готово да ти се даде.
Човекът, на когото се възхищавам, е Eminem. Защото е минал през твърде много трудности и хората са му казвали не, ти не можеш да правиш музика. Той обаче е казал не и е успял. И е станал най-великият. И на мен много хора са ми казвали „не можеш". Не мога, ама сега ще видите.

Скачам в дълбокото, когато си искам.
Идеите идват, когато седнеш и се замислиш.
Шахът е като живота - имаш проблеми, решаваш ги, минаваш през трудности, продължаваш сам да си правиш трудности и накрая, ако заслужиш, печелиш.
Любимата ми фраза е „Don't let them say you ain't beautiful." Е, как от кого е? От Eminem.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Записах се на шах, защото във втори клас видях в училище обява с шахматна дъска, на която пишеше „Тренировки - сряда и петък". Честно да ви кажа, аз се записах, само за да ходя на повече извънкласни дейности от една приятелка. (смее се) Нищо особено.
Занимавах се и с други спортове - бадминтон, волейбол, баскетбол, играех си футбол с момчетата... Но ми шиха ръката и не можех да продължа с тях, а шахът остана. Майка ми ми намери индивидуален треньор - гросмайстор Атанас Колев, започнахме да ходим по турнири и някак много бързо станаха нещата. И аз не знам как.

Забелязаха ме на европейското в Черна гора през 2008-а (когато Деница е на 12 - б. а.). Аз се явих, въпреки че на републиканското не се бях класирала за квотите, защото останах трета. Майка ми обаче реши да ми плати таксата, за да отида. Бяхме три представителки. Аз завърших единайста, другите момичета бяха назад. И всички казаха: „Супер успех! Такъв успех момиче не е правило в близките десет години," примерно. Искам да кажа - видяха, че имам потенциал. После станах държавна шампионка и така.

Винаги се боря докрай. Колкото и зле да играя, никога не съм се отказвала от партиите си. Имам спортен хъс, просто искам да печеля, да печеля, да печеля... Дори рейтингът на противничката ми да е по-висок, или да изглежда по-силна и по-здрава физически от мен, сядаме и каквото стане. Това е поредната партия шах.
Когато вдигнах купата в Порто Карас се усмихнах. Е, да, зарадвах се, но чак до рев не съм стигала. Имам по-важно световно през декември - това беше училищно, а там ще са най-добрите до 18 години. Ако на него направя такъв успех, сигурно ще съм по-подвластна на емоциите.

Стилът ми на игра е... чак пък стил? Не обичам открити позиции, където става мазало и едва ли не трябва да се надпреварваме кой може да смята повече ходове напред. Аз обичам да си маневрираме спокойно, да няма ядове.
Приемам загубите в зависимост от партията. Ако съм си играла тъпо и закономерно са ме били, го приемам. Обаче ако сама съм си направила труден живота, ми става супергадно и се вбесявам. Ама вече не го изживявам толкова драматично.

Преценявам противника по физиономията и маниера на записване, но не обичам да ги гледам в очите - защото, малко или много, се опитват да те плашат и правят глупости. Вадят сокчета, ядат вафли пред теб, шумят с пликче, правят физиономии. Ама аз не обръщам внимание, това са детски номера. И винаги съм се опитвала да бъда коректна като състезател.

Ако изобщо имам ритуал за късмет, той е, че пиша с една и съща химикалка от началото до края на турнира.
Не обичам, когато в жребия се падна с черен цвят. Но по-големите си резултати съм печелила с черни фигури. Даже е имало турнири, на които печеля от всяка черна карта, независимо кой сяда срещу мен.

Обикновено съм последният човек, който играе в залата. Моите партии са най-дълги, не знам защо така се получава.
Блокирам, когато ми е топло. Усетя ли, че лицето ми започва да се топли и вече не знам какво се случва - гледам и не виждам, времето си тече, няма никаква мисъл в главата ми. Поглеждам и на часовника има 30 минути по-малко, а аз въобще не знам какво съм правила в тях.

Заобиколена съм от хора, които не разбират какво правя. (смее се) Аз и не говоря за шах, така че е нормално. Не обичам да говоря за себе си, да се хваля, просто съм такава. Обаче сега съучениците ми бяха чели новини в интернет и като пристигнах, ми ръкопляскаха. Не го бях очаквала.
В шахматните среди ме смятат за шампионка.
За приятелите съм Дена. Нормално дете. Приятел, който се опитва да помогне, каквото и да се случва.
По душа съм откачена... Ама тия неща не са за пред микрофон.

От малка съм твърдоглава. Каквото съм искала, трябвало е да стане на секундата. Правела съм циркове на обществени места и някакви такива изцепки. Обаче после бях много спокойно дете.
Най-добрите ми приятели са момчета. Вие ги видяхте (така беше - трима, готови да изтърпят поредното интервю заедно с нея - б. а.), постоянно съм с тях, те са ми като братя. Явно с момчетата по-лесно може да се говори, няма интриги.

След училище обикаляме София, правим каквото ни скимне, глупости детски. Сега примерно обикаляхме на Нощта на музеите.
Най-обичам да слушам музика и да гледам комедийни сериали. Любимият ми е Колежани (Greek).
Рождения си ден съм празнувала един път в последните пет години. И то е малко спорен въпрос, защото дойдоха три момичета. (смее се) Просто на 8 юли в София или няма абсолютно никой на моите години, или аз съм по състезания. Тази година пък ми е година преди кандидатстване и понеже искам да уча в чужбина, мисля да наблегна на английския. И пак няма да си го празнувам.

Никога не бих станала треньор по шах. Дори децата си няма да ги карам. Не бих искала някой да носи такова проклятие. Да влага толкова усилия, толкова часове от деня, за неща, които после - като погледнеш в миналото - ще мислиш, че е загуба на време. В смисъл, ако си като мен и не искаш да правиш кариера в шаха. Не съм си представяла, че така ще се развива животът ми и няма да го направя по този начин.
Един от най-трудните въпроси, които някога съм си задавала, е какво искам да правя. Дори и сега не знам каква професия искам да имам. Предполагам нещо в банка, с което да пътувам много, защото покрай тоя шах така ми стана животът...
Искам да преборя тази несигурност, защото трябва да се мисли за бъдещето и не трябва да те е страх.

Проблемът ми е, че вярвам, че ако някой се държи лошо, но ти му помогнеш или той пожелае, може да се промени. Обаче те не се променят.
Успехът е нещо, което трябва да си заслужиш. Не може на готово да ти се даде.
Човекът, на когото се възхищавам, е Eminem. Защото е минал през твърде много трудности и хората са му казвали не, ти не можеш да правиш музика. Той обаче е казал не и е успял. И е станал най-великият. И на мен много хора са ми казвали „не можеш". Не мога, ама сега ще видите.

Скачам в дълбокото, когато си искам.
Идеите идват, когато седнеш и се замислиш.
Шахът е като живота - имаш проблеми, решаваш ги, минаваш през трудности, продължаваш сам да си правиш трудности и накрая, ако заслужиш, печелиш.
Любимата ми фраза е „Don't let them say you ain't beautiful." Е, как от кого е? От Eminem.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между