Димитър Драгнев и Павел Атанасов

Митко (с брадата) и Павката (с очилата) - бивши метъли и бивши звезди от театралната трупа на Френската гимназия във Варна - се прибраха от Лион преди пет години. Направиха едно суинг парти в Алкохол през ноември 2008-а. Завъртяха се в Строежа. И станаха фурор. Заради тях днес десетки граждани и, особено, гражданки подготвят тоалети и мислят коафюри за поредната винтидж авантюра седмици в аванс. И се въртят, подскачат и премятат на дансинга все едно са родени някъде през 20-те, някъде в Америка.

Тази събота (19 октомври) поводът е по-специален отвсякога, защото най-грандиозната им клубна вечер - Smugglers Swing Club, отбелязва втория си рожден ден. Привидно, увеселението ще се проведе в клуб Mixtape 5. Но всъщност ще е в имението на Гетсби. И „ще отвори нова страница в историята на парти серията". Ако държиш да знаеш предварително всички бляскави подробности - надникни тук. Ние обичаме изненадите.

С какво се събуждате?
Димитър: С песен. В главата ми е весело.
Павел: С алармата. (поверително) Митко обаче се събужда с кучета.
Благодарим за информацията. Митко?
Димитър: Имам две кучета аз. Ближат ме по лицето. Мда.

Какво друго, освен суинг, ви се върти в главите?
Димитър: Мечти и проекти.
Павел: Бръмбариии.
Какви бръмбари?
Димитър: За The Smugglers Collective и за развитието ни.
Павел: Каша голяма. От няколко месеца съм луд фен на тефтерчета, тетрадки, апликации за организация...
Димитър: Имаме си един проект, който работим вече почти половин година, но все още не искаме да говорим за него...
Нещо бомбастично ще да е?
Павел: (скромно) Да.
Димитър: Е, не е нещо... Добре, да, бомбастично.
Павел: Във всички аспекти.

Пак ще си говорим значи. Имате ли някакво логично обяснение защо станахте такъв грамаден хит вие с вашия суинг?
Димитър: Музиката е суперслушаема. А и преди няколко години в световен мащаб се разви сцената, доста марки започнаха да правят винтидж дрехи, във филмите се появиха препратки, покрай бурлеска спектаклите се завъртяха доста неща... И може би сме се оказали на точното място в точното време.
Павел: Но има и друго. Когато някой дойде за първи път на наше парти, наистина му прави впечатление как хората искрено се забавляват, никой не тежкарее, няма намусени физиономии, няма стойки...
Димитър: Е, ние чупим стойки! (бурен смях)
Павел: Хората просто лесно се отпускат. Даже да не могат да танцуват, се чувстват напълно свободни...
Димитър: Ние никога не сме имали бой на парти например, всички охрани ни обичат, което все пак казва нещо.
Павел: ...и цялото преживяване, атмосферата, ги увлича все повече.

За какво спорихте последно?
Димитър: А, ние постоянно спорим.
Павел: Генерално, като цялостно виждане, и двамата сме на една страница, но... стават дискусии - например какъв цвят да са пайетите на роклите на танцьорките.
Димитър: Това е вярно. И двамата много вярваме в детайла. И, колкото и тъпо да звучи, ама е важно тия пайети как изглеждат.
Разбира се. В какво друго вярвате?
Павел: В любовта. Вечната. (Павката е младоженец. Черешката на медения му месец беше музеят на Елвис Пресли в Мемфис, съобщават светските хроникьори  - б. а.)

Как предложи на жена си?
Павел: Заведох я на нос Калиакра, понеже разбрах, че там е единственото място, където залезът е сякаш върху водата. Бях адски нервен, имаше група руски туристи и аз си казвам: „Не, не мога пред тях да го направя, ще почнат сега да се снимат с нас..." Едва издържах да си тръгнат, бях вече на предела на силите си.
Димитър: (забил нос в телефона си) Аз вярвам, че ако не пратя есемес, ще ми уважат колата след малко (бурен смях).
Не си такъв романтик като Павката?
Димитър: А, много съм романтичен. Мхм. Вярвам в любовта, в приятелството, в семейството си. В това, че като подкрепяш хората, и те те подкрепят.

На уроци по какво бихте се записали?
Димитър: По какво ли не. Китара, sky diving...
Павел: Аз бих се записал на уроци по бръснарство. Но няма как да стане. В България бръсненето с бръснач е забранено от ХЕИ. Просто покрай всичките тези неща с The Smugglers Collective, музика, мода, винтидж, започнах да се интересувам и от бръснарски ножчета, от бръснене с четка. Би ми било приятно да го правя на себе си. В момента използвам бръснарско ножче като на дядо ми, олд скуул.
Ще си признаете ли сега и фетишите?
Димиър: Много обичам обувки.
Павел: Коса. Моята коса. Това гребени, това вакса... купува се в огромни количества от интернет. Специални винтидж стайл вакси.

Ако разполагахте с машина на времето, бихте ли се върнали в 40-те и 50-те?
Димитър: Да, но само да видя, да си взема кола евентуално...
Павел: Да ограбя някой гардероб!
Димитър: ...и се връщам тук. Аз съм изключително доволен, че живеем в нашата епоха.
Павел: Ако бяхме в 40-те, най-вероятно щяхме да сме на война. (весело-злокобно) The D-Day!
Димитър: Нормандия, здравей! И най-вероятно нямаше да оцелеем.
Да не ви търсим за батални сцени тоест?
Димитър: А! И аз не вярвах, че може да ми се случи, ама скоро скочих на бой. За пръв път в живота ми. Помислих, че удрят гаджето ми.
Павел: Чак ходих да го разтървавам.
Димитър: Ама се оказа едно голямо недоразумение и свършихме на бара.

Нещо, което никой не подозира за вас?
Димитър: Че харесвам много автомобили.
Павел: Че имам пиърсинг на необичайно място.
Нещо, което често чувате от майките си?
Димитър: Че трябва да се обръсна и да се държа малко по-отговорно.
Павел: Моята често ми звъни и пита: „Какво правиш?"

Родителите ви впрочем как гледат на стойките и чупките, с които се занимавате?
Димитър: Те са първи пушки. Дори баба ми и дядо ми са идвали на наши партита.
Вие как се виждате като пенсионери?
Димитър: Татуирани дядковци!
Павел: Много куул старчета!

Животът е, за да...?
Павел: ...се живее!
Димитър: ...да си постигаш целите, мечтите. Да имаш мечти изобщо. Да се възползваш от всички параграфи на живота. Да ядеш различни храни. Да опитваш различни вкусове.

 

ФИЛМИТЕ
Димитър: Кръстникът 2 гледах снощи, ако трябва да съм честен.
Павел: Аз въртях последните серии на Престъпна империя. Иначе май последно ходих на Аз, проклетникът 2. Много обичам анимация.
Димитър: Аз също. Като цяло ни съвпадат вкусовете. Единствено Павката може би не би гледал толкова независимо кино. Харесвам Ларс фон Триер, Вендерс, Копола, братя Коен...
Павел: Докато аз мога да гледам само екшън и комедия (смее се). И рядко се случва да видя филм и да кажа, че е супертъп. Във всеки намирам нещо, което да ми хареса. Много съм лесен.
Димитър: Трябва да гледаш Мръсни танци. Снощи ми го наложиха.
Павел: Аз съм го гледал. И какво?
Димитър: (поглед тип приятелката-ми-ще-чете-това) А, хареса ми, хареса ми!
Павел: (услужливо сменя темата) Сега съм си набелязал Дон Джон.
Димитър: Аз пък чакам на So Independent Прелъстени и изоставени - за кухнята на филмопроизводството.

МУЗИКАТА
Димитър: В момента въртя една група, на която не мога да се сетя името... Balkan beat със суинг елементи, така напишете.
Павел: Аз съм на вълна саундтракове, винтидж ориентирани. При нас е леко изкривено самото слушане, почти винаги е с изследователска цел и първата мисъл е: как би звучало това на парти?
Димитър: Оу, сега от саундтрака на Великият Гетсби, как беше...
Павел: Emeli Sandé?
Димитър: Точно. Много е яка. Малко е пò хип хоп, ама доста приятен глас има. Jamiroquai също страшно харесвам. Иначе никога няма да ни омръзнат Big Bad Voodoo Daddy, разбира се...
Павел: ...Brian Setzer Orchestra, Royal Crown Revue, Cherry Poppin' Daddies... И Елвис Пресли, на мен. Толкова му е необятно творчеството, че постоянно откривам нови и нови неща.

КНИГИТЕ
Павел: Книгата на книгите за мен е автобиографията на Джони Кеш. Първо, защото го уважавам като човек и като артист. Второ, и аз бих искал да постъпвам и да разсъждавам по начина, по който той го прави.
Димитър: Аз бих казал По пътя на Керуак. Малко е скучна, между другото, ама има и яки неща.
Павел: Покрай Гетсби сега се запалих и по Фицджералд. Зарових се и подхванах и другите му книги. Чета и 4-часовата работна седмица - тя е от типа self-improvement, практически съвети за безработните хора (бурен смях).

ИЗЛОЖБИТЕ
Павел: Ей, довечера (14 октомври - б. а.) откриват Pin Up изложбата. Със снимки на Бети Пейдж!
Димитър: Фотографията ни вълнува, да. От нашата сцена искам да кажа Михаил Новаков - добър мой приятел и суперяк фотограф. От световната - Андреас Гурски, Нан Голдин...
Павел: Аз не мога да цитирам конкретни артисти, но като цяло все следя и търся визия, която би влязла в употреба в The Smugglers Collective.
Димитър: Сещам се и за един татуист - Bugs, той прави едни такива татуси, изглеждат като Пикасо. Обожавам и Tamara de Lempicka от 20-те и 30-те. Жестоки картини, силно ме вдъхновява. Бих се изкефил да имам нещо нейно на стената вкъщи.
Павел: Аз бих се зарадвал на оригинална картина на Джил Елвгрен...
Димитър: Ау, браво!
Павел: ... един от най-големите Pin Up художници от 40-те и 50-тe.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Митко (с брадата) и Павката (с очилата) - бивши метъли и бивши звезди от театралната трупа на Френската гимназия във Варна - се прибраха от Лион преди пет години. Направиха едно суинг парти в Алкохол през ноември 2008-а. Завъртяха се в Строежа. И станаха фурор. Заради тях днес десетки граждани и, особено, гражданки подготвят тоалети и мислят коафюри за поредната винтидж авантюра седмици в аванс. И се въртят, подскачат и премятат на дансинга все едно са родени някъде през 20-те, някъде в Америка.

Тази събота (19 октомври) поводът е по-специален отвсякога, защото най-грандиозната им клубна вечер - Smugglers Swing Club, отбелязва втория си рожден ден. Привидно, увеселението ще се проведе в клуб Mixtape 5. Но всъщност ще е в имението на Гетсби. И „ще отвори нова страница в историята на парти серията". Ако държиш да знаеш предварително всички бляскави подробности - надникни тук. Ние обичаме изненадите.

С какво се събуждате?
Димитър: С песен. В главата ми е весело.
Павел: С алармата. (поверително) Митко обаче се събужда с кучета.
Благодарим за информацията. Митко?
Димитър: Имам две кучета аз. Ближат ме по лицето. Мда.

Какво друго, освен суинг, ви се върти в главите?
Димитър: Мечти и проекти.
Павел: Бръмбариии.
Какви бръмбари?
Димитър: За The Smugglers Collective и за развитието ни.
Павел: Каша голяма. От няколко месеца съм луд фен на тефтерчета, тетрадки, апликации за организация...
Димитър: Имаме си един проект, който работим вече почти половин година, но все още не искаме да говорим за него...
Нещо бомбастично ще да е?
Павел: (скромно) Да.
Димитър: Е, не е нещо... Добре, да, бомбастично.
Павел: Във всички аспекти.

Пак ще си говорим значи. Имате ли някакво логично обяснение защо станахте такъв грамаден хит вие с вашия суинг?
Димитър: Музиката е суперслушаема. А и преди няколко години в световен мащаб се разви сцената, доста марки започнаха да правят винтидж дрехи, във филмите се появиха препратки, покрай бурлеска спектаклите се завъртяха доста неща... И може би сме се оказали на точното място в точното време.
Павел: Но има и друго. Когато някой дойде за първи път на наше парти, наистина му прави впечатление как хората искрено се забавляват, никой не тежкарее, няма намусени физиономии, няма стойки...
Димитър: Е, ние чупим стойки! (бурен смях)
Павел: Хората просто лесно се отпускат. Даже да не могат да танцуват, се чувстват напълно свободни...
Димитър: Ние никога не сме имали бой на парти например, всички охрани ни обичат, което все пак казва нещо.
Павел: ...и цялото преживяване, атмосферата, ги увлича все повече.

За какво спорихте последно?
Димитър: А, ние постоянно спорим.
Павел: Генерално, като цялостно виждане, и двамата сме на една страница, но... стават дискусии - например какъв цвят да са пайетите на роклите на танцьорките.
Димитър: Това е вярно. И двамата много вярваме в детайла. И, колкото и тъпо да звучи, ама е важно тия пайети как изглеждат.
Разбира се. В какво друго вярвате?
Павел: В любовта. Вечната. (Павката е младоженец. Черешката на медения му месец беше музеят на Елвис Пресли в Мемфис, съобщават светските хроникьори  - б. а.)

Как предложи на жена си?
Павел: Заведох я на нос Калиакра, понеже разбрах, че там е единственото място, където залезът е сякаш върху водата. Бях адски нервен, имаше група руски туристи и аз си казвам: „Не, не мога пред тях да го направя, ще почнат сега да се снимат с нас..." Едва издържах да си тръгнат, бях вече на предела на силите си.
Димитър: (забил нос в телефона си) Аз вярвам, че ако не пратя есемес, ще ми уважат колата след малко (бурен смях).
Не си такъв романтик като Павката?
Димитър: А, много съм романтичен. Мхм. Вярвам в любовта, в приятелството, в семейството си. В това, че като подкрепяш хората, и те те подкрепят.

На уроци по какво бихте се записали?
Димитър: По какво ли не. Китара, sky diving...
Павел: Аз бих се записал на уроци по бръснарство. Но няма как да стане. В България бръсненето с бръснач е забранено от ХЕИ. Просто покрай всичките тези неща с The Smugglers Collective, музика, мода, винтидж, започнах да се интересувам и от бръснарски ножчета, от бръснене с четка. Би ми било приятно да го правя на себе си. В момента използвам бръснарско ножче като на дядо ми, олд скуул.
Ще си признаете ли сега и фетишите?
Димиър: Много обичам обувки.
Павел: Коса. Моята коса. Това гребени, това вакса... купува се в огромни количества от интернет. Специални винтидж стайл вакси.

Ако разполагахте с машина на времето, бихте ли се върнали в 40-те и 50-те?
Димитър: Да, но само да видя, да си взема кола евентуално...
Павел: Да ограбя някой гардероб!
Димитър: ...и се връщам тук. Аз съм изключително доволен, че живеем в нашата епоха.
Павел: Ако бяхме в 40-те, най-вероятно щяхме да сме на война. (весело-злокобно) The D-Day!
Димитър: Нормандия, здравей! И най-вероятно нямаше да оцелеем.
Да не ви търсим за батални сцени тоест?
Димитър: А! И аз не вярвах, че може да ми се случи, ама скоро скочих на бой. За пръв път в живота ми. Помислих, че удрят гаджето ми.
Павел: Чак ходих да го разтървавам.
Димитър: Ама се оказа едно голямо недоразумение и свършихме на бара.

Нещо, което никой не подозира за вас?
Димитър: Че харесвам много автомобили.
Павел: Че имам пиърсинг на необичайно място.
Нещо, което често чувате от майките си?
Димитър: Че трябва да се обръсна и да се държа малко по-отговорно.
Павел: Моята често ми звъни и пита: „Какво правиш?"

Родителите ви впрочем как гледат на стойките и чупките, с които се занимавате?
Димитър: Те са първи пушки. Дори баба ми и дядо ми са идвали на наши партита.
Вие как се виждате като пенсионери?
Димитър: Татуирани дядковци!
Павел: Много куул старчета!

Животът е, за да...?
Павел: ...се живее!
Димитър: ...да си постигаш целите, мечтите. Да имаш мечти изобщо. Да се възползваш от всички параграфи на живота. Да ядеш различни храни. Да опитваш различни вкусове.

 

ФИЛМИТЕ
Димитър: Кръстникът 2 гледах снощи, ако трябва да съм честен.
Павел: Аз въртях последните серии на Престъпна империя. Иначе май последно ходих на Аз, проклетникът 2. Много обичам анимация.
Димитър: Аз също. Като цяло ни съвпадат вкусовете. Единствено Павката може би не би гледал толкова независимо кино. Харесвам Ларс фон Триер, Вендерс, Копола, братя Коен...
Павел: Докато аз мога да гледам само екшън и комедия (смее се). И рядко се случва да видя филм и да кажа, че е супертъп. Във всеки намирам нещо, което да ми хареса. Много съм лесен.
Димитър: Трябва да гледаш Мръсни танци. Снощи ми го наложиха.
Павел: Аз съм го гледал. И какво?
Димитър: (поглед тип приятелката-ми-ще-чете-това) А, хареса ми, хареса ми!
Павел: (услужливо сменя темата) Сега съм си набелязал Дон Джон.
Димитър: Аз пък чакам на So Independent Прелъстени и изоставени - за кухнята на филмопроизводството.

МУЗИКАТА
Димитър: В момента въртя една група, на която не мога да се сетя името... Balkan beat със суинг елементи, така напишете.
Павел: Аз съм на вълна саундтракове, винтидж ориентирани. При нас е леко изкривено самото слушане, почти винаги е с изследователска цел и първата мисъл е: как би звучало това на парти?
Димитър: Оу, сега от саундтрака на Великият Гетсби, как беше...
Павел: Emeli Sandé?
Димитър: Точно. Много е яка. Малко е пò хип хоп, ама доста приятен глас има. Jamiroquai също страшно харесвам. Иначе никога няма да ни омръзнат Big Bad Voodoo Daddy, разбира се...
Павел: ...Brian Setzer Orchestra, Royal Crown Revue, Cherry Poppin' Daddies... И Елвис Пресли, на мен. Толкова му е необятно творчеството, че постоянно откривам нови и нови неща.

КНИГИТЕ
Павел: Книгата на книгите за мен е автобиографията на Джони Кеш. Първо, защото го уважавам като човек и като артист. Второ, и аз бих искал да постъпвам и да разсъждавам по начина, по който той го прави.
Димитър: Аз бих казал По пътя на Керуак. Малко е скучна, между другото, ама има и яки неща.
Павел: Покрай Гетсби сега се запалих и по Фицджералд. Зарових се и подхванах и другите му книги. Чета и 4-часовата работна седмица - тя е от типа self-improvement, практически съвети за безработните хора (бурен смях).

ИЗЛОЖБИТЕ
Павел: Ей, довечера (14 октомври - б. а.) откриват Pin Up изложбата. Със снимки на Бети Пейдж!
Димитър: Фотографията ни вълнува, да. От нашата сцена искам да кажа Михаил Новаков - добър мой приятел и суперяк фотограф. От световната - Андреас Гурски, Нан Голдин...
Павел: Аз не мога да цитирам конкретни артисти, но като цяло все следя и търся визия, която би влязла в употреба в The Smugglers Collective.
Димитър: Сещам се и за един татуист - Bugs, той прави едни такива татуси, изглеждат като Пикасо. Обожавам и Tamara de Lempicka от 20-те и 30-те. Жестоки картини, силно ме вдъхновява. Бих се изкефил да имам нещо нейно на стената вкъщи.
Павел: Аз бих се зарадвал на оригинална картина на Джил Елвгрен...
Димитър: Ау, браво!
Павел: ... един от най-големите Pin Up художници от 40-те и 50-тe.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆