Горица е горе, към Манастирски ливади... Но я позастроиха доста.
Кога? Напоследък ли?
То това си е една тенденция на човечеството по принцип. Но напоследък наистина доста избруталяха.
Ти сега оттам ли идеш?
Да, ида от Горица. Аз винаги ида от Горица. Дори и да е станало едно бетонно лайно, пак от Горица ще идвам. Ако можеше да смениш репертоара, кое парче би си избрал?
Сега се сещам за една песен на Ъпсурт, „говоря за неделя сутрин-та", не знам защо. Ако можех да си сменя генерално репертоара, щях да занимавам хората с нещо съвсем друго, примерно - литература.
Да ги приспиваш с приказки?
Да, с приказки.
А не е ли по-интересно да събуждаш, вместо да приспиваш?
Точно тук идва обърквацията, понеже на днешните дечица вече им се е сменил режимът и аз ги приспивам по ранни, ъъъ, доби. Така че звездичките, милите, те вече, нали, не могат участват в моите приспивни магии.
А кого би приспал завинаги?
О... хахаха, да извадя списъка ли?
Не, определено не. В смисъл - аз не спя.
Не спиш?
Изпадам в инсомния.
Все пак значи спиш понякога?
Да, при това - без да осъзнавам, че заспивам. Това е.
Кой владее сънищата ти тогава?
Не му знам името, но понякога много ме изненадва. Когато аз давам сънища на хората, винаги се опитвам да им ги вържа с ежедневието или да им подскажа какво ще им се случи. А моят владетел идва от някакви тъмни страни - не от Горица - и е доста притесняващ на моменти.
Истината е, че те си лягат с мен, но аз не си лягам с тях. Освен ако не са над осемнайсет.
А имаш ли нещо общо с аферата „Спящата красавица"?
Хмм, това, което стигна до хората с приказката, е различно от истината. Значи, аз имам двама сина от нея... И едно внуче. Той, принцът, да си мисли каквото иска. Тя си спеше, но си спеше с мен. И това са сто години.
Да не забравяме за времевите пояси. Сега тук ако е - колко е, към шест и половина сутринта? - в Китай децата скоро ще си лягат. Така че трябва да отида дотам.
Значи работиш почти 24 часа в денонощието?
Не почти, а цели 24.
Е, как? Кога спиш все пак?
Ми нали ви казвам - инсомния. Правя там един трик с часовата зона... Избързвам малко напред и ми остава към един час.
Ти затова не изглеждаш двеста годишен...
Да, да, играя си с времето. Много съм добър. Пробвал ли си някакви неща против безсънието?
Да... пробвал съм. Работят.
Но няма да ни ги кажеш.
Няма да ви ги кажа. Как се справяш с децата, които не искат да спят?
С колегата Торбалан сме в много близки отношения... Често запиваме (подчертава) с вода. Но той помага само в редки случаи. И е доста убедителен.
Ами с кокошките. Кокошката тръгне ли да си ляга, значи...
Значи си гледаш кокошки там в Горица?
Да, да, да. Имам много кокошки. Кой приспива възрастните, след като ти приспиваш децата?
Те не спят. Само се правят, че спят. Заради децата - но те не трябва да го знаят.
А Луната спи ли?
Спи бе, като минавам, я приспивам... Аз го дебна този, дето краде птиците, ама не мога да го хвана. Не си ли даваш почивка понякога? Отпуска, нещо, един път на 50 години?
То това е проблемът - нямам право на почивка. Никога. Никаква. И на грешка нямам право. Да закъснявам - също.
Това ми е призванието, това правя най-добре. Веднъж се сменихме с Торбалан, но нещо не ми се получи - не ги е страх от мен, смеят ми се. И с една жаба се разменихме за малко, тя обаче ми каза „нека всеки да си знае гьола". После и поговорка тръгнала.
Казват, че от сън спомени няма. Твоето мнение?
А, питайте Спящата красавица (позасмива се). А нощна птица ли си?
Аз не съм птица.
Е, нали идваш там във филмчето с едни крила?
Това не са крила, а пелерина.
Вярваш ли в дядо Коледа?
Дядо ми?
А, вие сте всичките в семейни отношения... Нещо на шуробаджанащина намирисва.
Е, той светът така си е устроен. То е естествено - на тебе дядо ти ако беше такъв, ти нямаше ли да?.. Ама такъв ли е дядо ти?
Не е.
Ето видя ли. Новият сингъл на P.I.F. се казва „Седем" и съвсем скоро предстои да го видим.
Повече за групата и последния й албум P.I.F4, който излезе на 23 ноември, тук Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев
Къде
е Горица?
Горица е горе, към Манастирски ливади...
Но я позастроиха доста.
Кога?
Напоследък ли?
То това си е една тенденция на човечеството
по принцип. Но напоследък наистина доста избруталяха.
Ти
сега оттам ли идеш?
Да, ида от Горица. Аз винаги ида от Горица.
Дори и да е станало едно бетонно лайно, пак от Горица ще идвам.
Ако
можеше да смениш репертоара, кое парче би си избрал?
Сега се сещам за една песен на Ъпсурт, „говоря
за неделя сутрин-та", не знам защо. Ако можех да си сменя генерално репертоара,
щях да занимавам хората с нещо съвсем друго, примерно - литература.
Да
ги приспиваш с приказки?
Да, с приказки.
А
не е ли по-интересно да събуждаш, вместо да приспиваш?
Точно тук идва обърквацията, понеже на днешните
дечица вече им се е сменил режимът и аз ги приспивам по ранни, ъъъ, доби. Така че
звездичките, милите, те вече, нали, не могат участват в моите приспивни магии.
А кого би приспал завинаги?
О... хахаха, да извадя списъка ли?
Ти
спиш ли спокойно?
Не, определено не. В смисъл - аз не спя.
Не
спиш?
Изпадам в инсомния.
Все
пак значи спиш понякога?
Да, при това - без да осъзнавам, че заспивам.
Това е.
Кой
владее сънищата ти тогава?
Не му знам името, но понякога много ме изненадва.
Когато аз давам сънища на хората, винаги се опитвам да им ги вържа с ежедневието
или да им подскажа какво ще им се случи. А моят владетел идва от някакви тъмни страни
- не от Горица - и е доста притесняващ на моменти.
Как
би коментирал злостните нападки, че всички деца си лягат с теб?
Истината е, че те си лягат с мен, но аз не
си лягам с тях. Освен ако не са над осемнайсет.
А
имаш ли нещо общо с аферата „Спящата красавица"?
Хмм, това, което стигна до хората с приказката,
е различно от истината. Значи, аз имам двама сина от нея... И едно внуче. Той, принцът,
да си мисли каквото иска. Тя си спеше, но си спеше с мен. И това са сто години.
Какво
щеше да правиш в осем без десет, ако не беше на работа?
Да не забравяме за времевите пояси. Сега
тук ако е - колко е, към шест и половина сутринта? - в Китай децата скоро ще си
лягат. Така че трябва да отида дотам.
Значи
работиш почти 24 часа в денонощието?
Не почти, а цели 24.
Е,
как? Кога спиш все пак?
Ми нали ви казвам - инсомния. Правя там един
трик с часовата зона... Избързвам малко напред и ми остава към един час.
Ти
затова не изглеждаш двеста годишен...
Да, да, играя си с времето. Много съм добър.
Пробвал
ли си някакви неща против безсънието?
Да... пробвал съм. Работят.
Но
няма да ни ги кажеш.
Няма да ви ги кажа.
Как
се справяш с децата, които не искат да спят?
С колегата Торбалан сме в много близки отношения...
Често запиваме (подчертава) с вода. Но
той помага само в редки случаи. И е доста убедителен.
В
песничката пееш, че е тъмно вече вън... А през лятото? Как разбираш, че е време
за сън?
Ами с кокошките. Кокошката тръгне ли да си
ляга, значи...
Значи
си гледаш кокошки там в Горица?
Да, да, да. Имам много кокошки.
Кой
приспива възрастните, след като ти приспиваш децата?
Те не спят. Само се правят, че спят. Заради
децата - но те не трябва да го знаят.
А
Луната спи ли?
Спи бе, като минавам, я приспивам... Аз го
дебна този, дето краде птиците, ама не мога да го хвана.
Не
си ли даваш почивка понякога? Отпуска, нещо, един път на 50 години?
То това е проблемът - нямам право на почивка.
Никога. Никаква. И на грешка нямам право. Да закъснявам - също.
Доволен
ли си от работата?
Това ми е призванието, това правя най-добре.
Веднъж се сменихме с Торбалан, но нещо не ми се получи - не ги е страх от мен, смеят
ми се. И с една жаба се разменихме за малко, тя обаче ми каза „нека всеки да си
знае гьола". После и поговорка тръгнала.
Казват,
че от сън спомени няма. Твоето мнение?
А, питайте Спящата красавица (позасмива се).
А
нощна птица ли си?
Аз не съм птица.
Е,
нали идваш там във филмчето с едни крила?
Това не са крила, а пелерина.
Вярваш
ли в дядо Коледа?
Дядо ми?
А,
вие сте всичките в семейни отношения... Нещо на шуробаджанащина намирисва.
Е, той светът така си е устроен. То е естествено
- на тебе дядо ти ако беше такъв, ти нямаше ли да?.. Ама такъв ли е дядо ти?
Не
е.
Ето видя ли.
Новият сингъл на P.I.F. се
казва „Седем" и съвсем скоро предстои да го видим.
Повече за групата и последния й албум P.I.F4, който излезе на 23 ноември, тук
Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев