Правя дамски обувки, защото в тях има много фантазия. Мога да се вдъхновя от всичко - от трънения венец на Исус Христос, от конска опашка, от операта в Сидни (виж пролетната му колекция за 2012 на снимките най-най-долу - б.р.). Не искам да правя красиво изваяни обувки, искам и да са ми интересни.
Всяка жена трябва да има един елегантен черен чифт, леко заострен - никога не излиза от мода. Токът е задължителен - ако не могат да ходят, трябва да се научат, това е част от женствеността.
Аз съм в маратонки постоянно, всеки ден. Което наистина е иронично. Но си пробвам и моите обувки, за да знам как се чувстват жените (избухва в смях).
Работата е удоволствие.
От моята научих да съм търпелив, защото по природа не съм.
Грешките ме палят ужасно - ядосвам се, главата ми избухва на секундата, но после си казвам, че това ми е за урок.
Опитвам се да не ги помня дълго, след като съм се поучил от тях - хубаво е човек да се пречиства от отрицателното, за да е отворен към вдъхновението.
Заобиколен съм от хора, които ми дават добра енергия, разбират ме и ме дърпат напред; не е достатъчно да са само отлични професионалисти. Ние сме по цял ден заедно, имам нужда от тях, аз не съм остров.
Предизвикателствата идват, когато излиза новата ми колекция - тогава съм кълбо от нерви. На модната седмица в Париж показвах с компании, изграждани с десетилетия - Louis Vuitton, Chanel. Тогава се взирах в лицата на хората, за да разбера какво мислят.
Аз самият съм като отворена книга, минавам за откровен и искрен.
Не обичам да показвам, че се съмнявам в себе си.
Страхувам се от неуспеха. Ако спра да правя каквото искам, това ще ме убие.
С приятелите си съм покровителствен, нося някакъв родителски инстинкт в себе си - ако си мой човек, ще се боря за теб, ще скоча в тълпата, ще те защитя винаги.
Когато работя, гледам да слушам екипа си, да загърбя егото си, да чуя другата гледна точка. Още се уча на това.
Gio Diev, eсен 2011
В Ню Йорк съм амбициозен - там всеки прави нещо, има страхотна енергия и не можеш да се отпуснеш.
В Милано е по-спокойно и там повече творя.
По природа съм романтик и като истински романтик винаги имам нуждата да съм някъде другаде.
Иначе съм щастлив. (замълчава) За първи път в живота си. Чувствам се на по-добро място чисто духовно - физически съм вечно уморен, защото много пътувам (смее се), но това не е толкова важно.
Имам нужда от треньор и от някой, който да готви за мен - когато пътуваш, ядеш боклуци и пиеш вода само когато се сетиш.
Обичам шоколад, плодове, сладолед. Майка ми, естествено, готви най-добре от всички жени, които познавам - дори и най-хубавият ресторант в света не може да се сравнява с нея. Когато тя приготви нещо, то е много специално и тооолкова вкусно.
Искам да съм в обувките на... (замечтава се) някоя рок звезда - Боно, Фреди Мъркюри, (въодушевява се) Дейвид Боуи! Голям фен съм, особено на ерата Зиги Стардъст.
Познавам хората по очите - погледът е като шифър, който разкодираш светкавично.
По обувките - също, това е професионално изкривяване, но (натъртва) никога не съдя, защото знам колко струват истински красивите.
Забелязал съм, че последно време много жени по червените килими са с обувки, леко отворени на пръстите. Е, дразнят ме ужасно - ако е сандал, нека е сандал, ако е затворена - да е леко заострена. Не си падам по половинките, от които се подава едно пръстче, грррааах (свива рамене).
Мразя още облите носове и твърде издължените - ужасно ретро са.
Gio Diev, eсен 2011 Скачам в дълбокото, за да създам нещо ново, което до този момент не съм виждал и не е правено.
Никога няма да забравя как със скиците под мишници отидох на първата си среща във фабриката на Manolo Blahnik.
Другият такъв момент е, когато видях за първи път звезда с моите обувки на червения килим. Това беше Роуз Бърн.
Сега в тях засичам Росарио Доусън, Майли Сайръс, Кери Уошингтън, Ема Робъртс, Джулия Стайлс.
Най-често срещаният номер е 39, а аз си мислех, че е 37. Но зависи и от друго - в САЩ повечето жени са 40-41, от Китай поръчаха от 35-и до 38-и. Няма крак с крак еднакъв - индийките и китайките са с тесен и с висок свод, американките и жените по Средиземноморието са с по-широки.
Винаги нося със себе си iPad-а - музиката ме зарежда с енергия. В деня, в който разбрах, че Шърли Менсън ще се снима с мои обувки за ID, слушах Гарбидж. И това ако не е знак.
Никога няма да спра да пътувам. Дори и на 90 години, с инвалидна количка.
Gio Diev, пролет 2012 Фотография Васил Танев
От
малък мечтая да отида в Америка, просто
знаех, че там ще ми е добре.
Правя
дамски обувки, защото в тях има много
фантазия. Мога да се вдъхновя от всичко
- от трънения венец на Исус Христос, от
конска опашка, от операта в Сидни (виж
пролетната му колекция за 2012 на снимките
най-най-долу - б.р.). Не искам да правя
красиво изваяни обувки, искам и да са
ми интересни.
Всяка
жена трябва да има един елегантен
черен чифт, леко заострен - никога не
излиза от мода. Токът е задължителен -
ако не могат да ходят, трябва да се
научат, това е част от женствеността.
Аз съм в маратонки постоянно,
всеки ден. Което наистина е иронично.
Но си пробвам и моите обувки, за да знам
как се чувстват жените (избухва в
смях).
Работата
е удоволствие.
От моята научих да съм търпелив, защото по природа не
съм.
Грешките ме палят ужасно - ядосвам се, главата
ми избухва на секундата, но после си
казвам, че това ми е за урок.
Опитвам
се да не ги помня дълго, след като съм
се поучил от тях - хубаво е човек да се
пречиства от отрицателното, за да е
отворен към вдъхновението.
Заобиколен
съм от хора, които ми дават добра
енергия, разбират ме и ме дърпат напред; не е достатъчно да са само отлични
професионалисти. Ние сме по цял ден
заедно, имам нужда от тях, аз не съм остров.
Предизвикателствата
идват, когато излиза новата ми колекция
- тогава съм кълбо от нерви. На модната
седмица в Париж показвах с компании,
изграждани с десетилетия - Louis
Vuitton, Chanel. Тогава се взирах в лицата на хората, за да разбера какво мислят.
Аз
самият съм като отворена книга,
минавам за откровен и искрен.
Не
обичам да показвам, че се съмнявам в
себе си.
Страхувам се от неуспеха.
Ако спра да правя каквото искам, това
ще ме убие.
С
приятелите си съм покровителствен, нося някакъв
родителски инстинкт в себе си - ако си
мой човек, ще се боря за теб, ще скоча в
тълпата, ще те защитя винаги.
Когато
работя, гледам да слушам екипа си, да
загърбя егото си, да чуя другата гледна
точка. Още се уча на това.
Gio Diev, eсен 2011
В
София съм себе си, най-малкото защото
тук съм със семейството си.
В Ню Йорк
съм амбициозен - там всеки прави
нещо, има страхотна енергия и не можеш
да се отпуснеш.
В Милано е по-спокойно
и там повече творя.
По
природа съм романтик и като истински
романтик винаги имам нуждата да съм
някъде другаде.
Иначе съм щастлив.
(замълчава) За първи път в живота
си. Чувствам се на по-добро място чисто
духовно - физически съм вечно уморен,
защото много пътувам (смее се), но
това не е толкова важно.
Имам
нужда от треньор и от някой, който да
готви за мен - когато пътуваш, ядеш
боклуци и пиеш вода само когато се
сетиш.
Обичам шоколад, плодове,
сладолед. Майка ми, естествено, готви
най-добре от всички жени, които познавам
- дори и най-хубавият ресторант в света
не може да се сравнява с нея. Когато тя
приготви нещо, то е много специално и
тооолкова вкусно.
Искам
да съм в обувките на... (замечтава
се) някоя рок звезда - Боно, Фреди
Мъркюри, (въодушевява се) Дейвид
Боуи! Голям фен съм, особено на ерата
Зиги Стардъст.
Познавам
хората по очите - погледът е като
шифър, който разкодираш светкавично.
По
обувките - също,
това е професионално изкривяване,
но (натъртва) никога не съдя, защото
знам колко струват истински красивите.
Забелязал
съм, че последно време много жени по
червените килими са с обувки, леко отворени
на пръстите. Е, дразнят ме ужасно - ако
е сандал, нека е сандал, ако е затворена
- да е леко заострена. Не си падам по
половинките, от които се подава едно
пръстче, грррааах (свива рамене).
Мразя
още облите носове и твърде издължените
- ужасно ретро са.
Gio Diev, eсен 2011
Скачам
в дълбокото, за да създам нещо ново,
което до този момент не съм виждал и не
е правено.
Никога няма да забравя как със скиците под мишници отидох
на първата си среща във фабриката на
Manolo Blahnik.
Другият
такъв момент е,
когато видях за първи път звезда с моите
обувки на червения килим. Това беше Роуз
Бърн.
Сега
в тях засичам Росарио
Доусън,
Майли Сайръс,
Кери Уошингтън,
Ема Робъртс,
Джулия Стайлс.
Най-често
срещаният номер е 39, а аз си мислех,
че е 37. Но зависи и от друго - в САЩ повечето
жени са 40-41, от Китай поръчаха от 35-и до
38-и. Няма крак с крак еднакъв - индийките
и китайките са с тесен и с висок свод,
американките и жените по Средиземноморието
са с по-широки.
Винаги нося със себе си iPad-а
- музиката ме зарежда с енергия. В деня,
в който разбрах, че Шърли Менсън ще се
снима с мои обувки за ID,
слушах Гарбидж.
И това ако
не е знак.
Никога
няма да спра да пътувам.
Дори и на 90 години, с инвалидна количка.
Магазинът на Gio Diev в София е на бул. "Витоша" 84
Gio Diev, пролет 2012
Фотография Васил Танев