Едуард Ножиците Макар това да е успешен трамплин, Джони прекрасно разбира, че конвейерното производство на сериали няма много общо с игралното кино, накъдето всъщност се е запътил. Този, който го измъква от блатото на телевизията, е Тим Бъртън, предлагайки му главната роля в смахнатото фентъзи Едуард Ножиците. С много грим и хахави костюми, Джони се преобразява в самотния Едуард, който има ножици вместо ръце и е отчаяно влюбен в дъщерята (Уинона Райдър) на хазяйката си Ким. Както се досещаш, тук някъде пламва страстта между тях, за да храни таблодите около три години и да приключи с шумен разрив, след което се налага Джони да преправя татуировката „Winona Forever" на „Wino Forever".
Защо тъгува Гилбърт Грейп Една от най-прелъстителните му роли е в Новият Дон Жуан, където играе душевно болен, убеден че е Дон Жуан. Историята, която разказва, заразява терапевта му (Марлон Брандо) и той самият се оттегля на средиземноморски остров, за да се наслади пълноценно на любовта към съпругата си. Тук Джони окончателно затвърждава романтичното амплоа и ще не ще му се лепва сладникав ореол, макар филмът да е далеч от клишетата в жанра. Следващите няколко заглавия от филмографията му ни го поднасят неузнаваем - в чернобелия Мъртъв на Джим Джармуш играе мълчалив странник, току-що изгубил родителите си и предприел спонтанно пътешествие; в Страх и омраза в Лас Вегас на Тери Гилиъм е плешив наркоман, който пътува към Вегас по работа заедно с най-добрия си приятел и през цялото време не спират да се друсат; а в Деветата порта на Роман Полански е обсебен от Сатаната търговец на книги. Някъде по това време тече драматичната му връзка с Кейт Мос и вероятно личните мрачни настроения отговарят на халюциногенните състояния на героите му.
Страх и омраза в Лас Вегас Скоро след това обаче се запознава с Ванеса Паради, премества се при нея във Франция и преоткрива живота: „Във Франция и Европа хората знаят как да живеят. Телефоните не звънят непрекъснато. Мога да заведа децата си в парка да играят. Можеш да погледаш как доматите растат в градината ти. Нали разбирате - обикновените неща от живота. В Америка сме забравили всичко това. Опасявам се, че американската култура е бедствие." Но макар да критикува Америка, не загърбва киното й. Следват роли на травестит във филма на Джулиан Шнабел Преди да падне нощта и зареян в мечтите си любовник на красива сладкарка (Жюлиет Бинош) в Шоколад на Ласе Халстрьом. През 2003-та се снима в пародията Имало едно време в Мексико на Робърт Родригес заедно със Салма Хайек, а същата година излиза и първата част от трилогията Карибски пирати, където е чаровният пират Джак Спароу. Тя го изстрелва на върха на славата и за пръв път към името Джони Деп се примъква определението „комерсиален актьор". Което, за щастие, не означава, че хонорарът му се покачва за сметка на вдъхновението - талантът си е талант и най-много да остави недоядени пуканките на зяпналите зрители.
Бил е всякакъв. От аутсайдера на класа до подлудяващ девойките дългокос бунтар - с второто си амплоа се подвизава и до днес. От тийнейджърски идол до сериозен актьор с награди и солидно присъствие на екран. Всеизвестно е, че татуира имената на любимите жени по тялото си. Беше се забъркал в бурни, публично следени връзки с Уинона Райдър и Кейт Мос, докато накрая се кротна за по-дълго с Ванеса Паради, стана татко, заживя в Европа и го подкара съвсем по семейно.
До миналата година обаче, когато обявиха раздялата си - чарът на свободния мъж отново заигра в усмивката му и това го направи още по-желан. Красив, харизматичен и сложен за категоризация, Джони Деп е от непокорното актьорско тесто на Марлон Брандо. Превъплъщава се в образи безостатъчно, без обаче да губи индивидуалността си, и когато играе Дон Жуан, във визуалната ни памет се запечатва не Джони Деп като Дон Жуан, а Дон Жуан-ът на Джони Деп. Впрочем, именно Новият Дон Жуан на Джеръми Левин събира на екран двамата най-интуитивно талантливи и магнетично привлекателни актьори в американското кино за своите поколения - разюздания вестоносец на сексуалната революция Марлон Брандо и меланхоличния му наследник Джони Деп, в чийто нежен поглед прозира самотата, последвала от същата тази революция.
Роден е в забутаното Овънсбъро, щата Кентъки, в семейството на инженер и сервитьорка, а по разклоненията на родословното му дърво тече индианска кръв. Когато е на седем, се местят във Флорида заради по-добра заплата на баща му. Постоянната смяна на адреса, а също и смъртта на дядо му, с когото Джони е много близък, го объркват, той губи интерес към образованието и все повече се затваря в себе си: „Сменил съм 35 къщи до 15-ата си година. Чувствах се като аутсайдер. Винаги бях странникът - новото момче, детето, което никой не познава и с което никога нямаш време да се сприятелиш."
На 12 вече пуши и пие, на 13 изгубва девствеността си, на 15 е на „ти" с наркотиците и много бързо го изхвърлят от училище. Все още нещо обаче го вълнува и това е музиката. Получава електрическа китара като подарък от майка си и сам се научава да свири. Скоро си намира и група - първо се казват The Flame, после The Kids, докато ъпгрейднат до Six Gun Method, и за около година успяват да стигнат от провинциални калифорнийски барове до клубната сцена на Лос Анджелис.
С тях Джони изкарва първите си хонорари и сериозно се замисля за музикална кариера. Някъде по това време се жени за сестрата на барабаниста - Лори, което води до скандали в групата, и Six Gun Method се разпада преди да са записали първото си парче в студио. Бракът му също не трае дълго, но се оказва съдбовно значим, защото именно Лори го запознава с Никълъс Кейдж, а той пък - със своя агент. Така Джони получава първата си малка, но ключова роля във филма на Уес Крейвън Кошмари на Елм Стрийт. С хонорара се записва на уроци по актьорско майсторство, след което се урежда и във Взвод на Оливър Стоун. Появата му отново е едва забележима, но му проправя път към телевизията - канят го да играе детектив в младежкия сериал 21 Jump Street, който му отрежда почетно място сред постерите в стаите на тийнейджърите.
Едуард Ножиците
Макар това да е успешен трамплин, Джони прекрасно разбира, че конвейерното производство на сериали няма много общо с игралното кино, накъдето всъщност се е запътил. Този, който го измъква от блатото на телевизията, е Тим Бъртън, предлагайки му главната роля в смахнатото фентъзи Едуард Ножиците. С много грим и хахави костюми, Джони се преобразява в самотния Едуард, който има ножици вместо ръце и е отчаяно влюбен в дъщерята (Уинона Райдър) на хазяйката си Ким. Както се досещаш, тук някъде пламва страстта между тях, за да храни таблодите около три години и да приключи с шумен разрив, след което се налага Джони да преправя татуировката „Winona Forever" на „Wino Forever".
За щастие, вместо да удави мъката във вино, лекува любовното разочарование с работа - снима се в Защо тъгува Гилбърт Грейп на Ласе Халстрьом и Аризонска мечта, които получават престижни награди и високи оценки от критиката. И в двата е меланхолик като по учебник: в първия страда от взаимоотношенията в болното си семейство; във втория е зареян мечтател, разкъсван между две жени (майка и дъщеря) и нереалните си представи за любовта. После отново работи с Тим Бъртън в Ед Ууд, пресъздавайки копнежите и терзанията на най-лошия режисьор в историята на Холивуд. Заедно с романтичната комедия Бени и Джун - героят му е мълчалив чудак и имитатор на комика с каменно лице Бъстър Кийтън, който прави тостери с ютия и картофено пюре с ракета за тенис - тези филми очертават може би най-интересния му период в киното. Все още неподложен на истерична слава, Джони вае с откривателски хъс образи на симпатични маргинали - по-скоро неудачници, отколкото лъскави герои, каквито рядко се срещат в конвенционалното американско кино.
Защо тъгува Гилбърт Грейп
Една от най-прелъстителните му роли е в Новият Дон Жуан, където играе душевно болен, убеден че е Дон Жуан. Историята, която разказва, заразява терапевта му (Марлон Брандо) и той самият се оттегля на средиземноморски остров, за да се наслади пълноценно на любовта към съпругата си. Тук Джони окончателно затвърждава романтичното амплоа и ще не ще му се лепва сладникав ореол, макар филмът да е далеч от клишетата в жанра.
Следващите няколко заглавия от филмографията му ни го поднасят неузнаваем - в чернобелия Мъртъв на Джим Джармуш играе мълчалив странник, току-що изгубил родителите си и предприел спонтанно пътешествие; в Страх и омраза в Лас Вегас на Тери Гилиъм е плешив наркоман, който пътува към Вегас по работа заедно с най-добрия си приятел и през цялото време не спират да се друсат; а в Деветата порта на Роман Полански е обсебен от Сатаната търговец на книги. Някъде по това време тече драматичната му връзка с Кейт Мос и вероятно личните мрачни настроения отговарят на халюциногенните състояния на героите му.
Страх и омраза в Лас Вегас
Скоро след това обаче се запознава с Ванеса Паради, премества се при нея във Франция и преоткрива живота: „Във Франция и Европа хората знаят как да живеят. Телефоните не звънят непрекъснато. Мога да заведа децата си в парка да играят. Можеш да погледаш как доматите растат в градината ти. Нали разбирате - обикновените неща от живота. В Америка сме забравили всичко това. Опасявам се, че американската култура е бедствие."
Но макар да критикува Америка, не загърбва киното й. Следват роли на травестит във филма на Джулиан Шнабел Преди да падне нощта и зареян в мечтите си любовник на красива сладкарка (Жюлиет Бинош) в Шоколад на Ласе Халстрьом. През 2003-та се снима в пародията Имало едно време в Мексико на Робърт Родригес заедно със Салма Хайек, а същата година излиза и първата част от трилогията Карибски пирати, където е чаровният пират Джак Спароу. Тя го изстрелва на върха на славата и за пръв път към името Джони Деп се примъква определението „комерсиален актьор". Което, за щастие, не означава, че хонорарът му се покачва за сметка на вдъхновението - талантът си е талант и най-много да остави недоядени пуканките на зяпналите зрители.
Последните му свестни филми са пак при добрия стар Тим Бъртън, който е станал съвсем ексцентричен и му възлага още по-големи изчадия - тъжния шоколадов магнат Уили Уонка от Чарли и шоколадовата фабрика, травмирания убиец в Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стриит, а последното им съвместно вълшебство е Алиса в страната на чудесата, където Джони е Лудия шапкар с разпилени изпод шапката огнени къдрици, без пол и възраст.
Гледахме го и в уестърна Самотния рейнджър на Гор Вербински, който разказва легенди от Дивия запад от гледната точка на индианците. Джони отново е неузнаваемо нацапотен, а този път и закичен с пера като индианския воин Тонто. Едва ли ще успееш да преброиш бръчките му по случай юбилея, но пък ще се порадваш на спец ефекти (продукция на Дисни) и хумор в духа на Карибски пирати. Ако това изобщо е твоят тип хумор.
Текст Мариана Христова