Скъпо дневниче, знам, че обещах на всички да не премислям толкова нещата, но ето ни отново тук. Аз с трепереща ръка и химикал, и ти - вече почти препълнено с моите хаотични мисли и идеи. Предполагам, че не ти е лесно.
Ако дългите размисли бяха спорт, със сигурност бих била номинирана за шампион номер 1 във всички категории. Целият ми апартамент щеще да бъде изпълнен с медали и купи. Щяха да ме питат: "Вашите ли те записаха на премисляне?" И да отговарям - "Да, бях на 6, когато започнах." И всъщност купите дори нямаше да се поберат вкъщи. Щях да се подхлъзна на някоя награда и после да се притеснявам, че съседът отсреща ме е видял. И снимал в полет. Нищо, че имам от най-плътните пердета и живея на последния етаж. Премислях откъде да ги купя пет месеца. После ги върнах. След още пет месеца си взех нови.
Случвало ли ви се е да не можете да заспите, колкото и да сте уморени? На мен непрекъснато. Хората мислят през деня, а през нощта си почиват.
Аз мисля през деня, а като си легна го премислям.
Три през нощта е, а мисълта ми просто не ме оставя на мира. Действа ми като чаша кафе, нека премисля какво - да, от най-силното и горчиво. Вие се чудите къде ще отидете уикенда. Ходете, където щете - аз се чудя защо преди 5 години казах онази необмислена шега на приятелката ми от гимназията. И дали сега ми е обидена. Почти съм сигурна, че дори не я помни, но продължавам да разисквам ситуацията. И как можах да избера толкова неподходящ подарък за брат ми? Той изглеждаше зарадван, но съм убедена, че беше от учтивост. Да беше видял history-то ми на телефона и осемстотинте сайта, които разглеждах, за да му го избера. А какво ли изразяваше лицето на котаракa ми, когато не му дадох допълнително храна? Сигурно вече не ме обича. И ще ме напусне, ще си намери друг да го осинови. Май се увърташе около ветеринарния лекар. И така, след като сама съм си развалила настроението, успявам да поспя за малко.
Тръгвам за работа.
Котаракът не ме изпрати до вратата.
Струва ми се, че жената, която стои до мен в трамвая, ме гледа малко странно. Почвам да си мисля, че е забелязала леко измачканата яка на ризата ми. Докато се опитвам да я оправя, контрольорът ми търси билетчето, без да отвърне на моята усмивка. Значи той е вторият - вторият, който забелязва ризата. Все пак си позволявам да отида в офиса в такъв небрежен вид. Към обяд шефът ми ме вика в кабинета си. Веднага ме обзема мисълта, че ще ме уволни и се чудя дали е защото закъснях с една минута, или защото ризата ми е намачкана. Влизам и с неимоверни усилия се старая да не ми проличи притеснението. Преди да започна да моля за втори шанс, изчаквам да видя прекратения си договор. За моя огромна изненада се оказва, че съм повишена. Сега наистина съм в пълно недоумение. Трябва да има нещо гнило. Защо иначе да ме повишават? Докато приемам, че това е просто затишие пред буря, колегите ми казват, че се справям много добре. Ситуацията става все по-съмнителна. Но както винаги, държа съмненията само за себе си и просто сядам мирно на бюрото.
Следващата вълна от мисли идва привечер, когато се прибирам и ме среща приятел от детството. Пита ме как съм, а аз започвам да му разказвам за деня си. След като се разминаваме, се усещам, че не разбрах дали неговият ден е минал добре. Защо не питах? Сега съм убедена, че си е променил мнението за мен. Отключвам вратата на апартамента си и чувам, че съседите от долния етаж си говорят на стълбите. Не успявам да доловя какъв е точно разговора, но мисля, че споменаха името ми. Вече съм сигурна, че е нещо лошо. Влизам вкъщи и ми се струва, че книгата, която оставих на масата вчера, е преместена с поне сантиметър. Какво, ако някой крадец е нахлул и ме е ограбил? Нямам друго обяснение за странната позицията на романа. След като се убеждавам, че всичко друго си е на мястото, решавам, че ще гледам филм. Гледам трейлъри, разглеждам рейтинги, чета предпочитанията за кино в специалните Фейсбук групи. След тези дълги анализи, неусетно заспивам и дори не успявам да пусна филма.
На този принцип съм изгледала сумати хитове.
На другата сутрин пътувам за Рим. Преди да изляза от вкъщи проверявам поне 10 пъти дали съм забравила нещо. Знам, че още вчера си направих списък с целия багаж, който да взема и прегледах всичко внимателно. За всеки случай пак го правя. Когато стигам на летището, се чудя дали заключих вратата и изключих ли изобщо онзи котлон, на който миналия месец си приготвях вечеря. Както и къде отивам.
Размислите ми са прекъснати, когато ме предупреждават, че трябва да се явя към check-in. В този момент веднага ме обзема ново притеснение. Какво, ако намерят оръжие в куфара ми, попадна в черния списък за пътуване и вляза в затвора? Не помня вече колко пъти проверих багажа си и не открих нищо застрашаващо живота, освен пресата ми за коса. Дали тя може да се включи случайно и да направи пожар в самолета? Според мен работата е готова. Опечена, както се казва.
Но пък е напълно възможно някой съвсем незабелязано да е сложил бомба при дрехите ми, докато съм била в метрото. Все пак отивам на проверката и се старая да не изглеждам съмнително. Някак си успявам да мина през детекторите и се чувствам горда от себе си, че не са ме задържали за престъпление. Минах - подвиг! Отправям се към мястото за излитане. Там има и проверка за билети и лични карти. Още един страх ме обзема – случайно в мен да не е попаднала чужда лична карта или билетът ми да не се окаже невалиден.
Най-накрая съм седнала на мястото си. Лек полет, казват.
Лек полет, друг път.
Започвам да се притеснявам дали въобще съм в правилния самолет. Какво, ако погрешка отида в някой друг континент и там няма обхват? Антарктида например. На експедиция малко, да видя пингвините. Сега се замислям дали си взех зимно яке. Дори и да съм взела нещо връхно, с което да издържа на тези температури, как ли ще избегна полярните мечки...След малко чувам микрофон, че ще кацнем в Рим 11:00 часа и се успокоявам за секунда. След 2 часа мислене дали самолетът ще се приземи успешно, пристигам в столицата на любимата Италия. Още с първата стъпка извън самолета знам, че ще ми се случат толкова неща, които после задълбочено да анализирам. Но това е история за друг път.
Автор: Евелина ГеоргиеваСкъпо дневниче, знам, че обещах на всички да не премислям толкова нещата, но ето ни отново тук. Аз с трепереща ръка и химикал, и ти - вече почти препълнено с моите хаотични мисли и идеи. Предполагам, че не ти е лесно.
Ако дългите размисли бяха спорт, със сигурност бих била номинирана за шампион номер 1 във всички категории. Целият ми апартамент щеще да бъде изпълнен с медали и купи. Щяха да ме питат: "Вашите ли те записаха на премисляне?" И да отговарям - "Да, бях на 6, когато започнах." И всъщност купите дори нямаше да се поберат вкъщи. Щях да се подхлъзна на някоя награда и после да се притеснявам, че съседът отсреща ме е видял. И снимал в полет. Нищо, че имам от най-плътните пердета и живея на последния етаж. Премислях откъде да ги купя пет месеца. После ги върнах. След още пет месеца си взех нови.
Случвало ли ви се е да не можете да заспите, колкото и да сте уморени? На мен непрекъснато. Хората мислят през деня, а през нощта си почиват.
Аз мисля през деня, а като си легна го премислям.
Три през нощта е, а мисълта ми просто не ме оставя на мира. Действа ми като чаша кафе, нека премисля какво - да, от най-силното и горчиво. Вие се чудите къде ще отидете уикенда. Ходете, където щете - аз се чудя защо преди 5 години казах онази необмислена шега на приятелката ми от гимназията. И дали сега ми е обидена. Почти съм сигурна, че дори не я помни, но продължавам да разисквам ситуацията. И как можах да избера толкова неподходящ подарък за брат ми? Той изглеждаше зарадван, но съм убедена, че беше от учтивост. Да беше видял history-то ми на телефона и осемстотинте сайта, които разглеждах, за да му го избера. А какво ли изразяваше лицето на котаракa ми, когато не му дадох допълнително храна? Сигурно вече не ме обича. И ще ме напусне, ще си намери друг да го осинови. Май се увърташе около ветеринарния лекар. И така, след като сама съм си развалила настроението, успявам да поспя за малко.
Тръгвам за работа.
Котаракът не ме изпрати до вратата.
Струва ми се, че жената, която стои до мен в трамвая, ме гледа малко странно. Почвам да си мисля, че е забелязала леко измачканата яка на ризата ми. Докато се опитвам да я оправя, контрольорът ми търси билетчето, без да отвърне на моята усмивка. Значи той е вторият - вторият, който забелязва ризата. Все пак си позволявам да отида в офиса в такъв небрежен вид. Към обяд шефът ми ме вика в кабинета си. Веднага ме обзема мисълта, че ще ме уволни и се чудя дали е защото закъснях с една минута, или защото ризата ми е намачкана. Влизам и с неимоверни усилия се старая да не ми проличи притеснението. Преди да започна да моля за втори шанс, изчаквам да видя прекратения си договор. За моя огромна изненада се оказва, че съм повишена. Сега наистина съм в пълно недоумение. Трябва да има нещо гнило. Защо иначе да ме повишават? Докато приемам, че това е просто затишие пред буря, колегите ми казват, че се справям много добре. Ситуацията става все по-съмнителна. Но както винаги, държа съмненията само за себе си и просто сядам мирно на бюрото.
Следващата вълна от мисли идва привечер, когато се прибирам и ме среща приятел от детството. Пита ме как съм, а аз започвам да му разказвам за деня си. След като се разминаваме, се усещам, че не разбрах дали неговият ден е минал добре. Защо не питах? Сега съм убедена, че си е променил мнението за мен. Отключвам вратата на апартамента си и чувам, че съседите от долния етаж си говорят на стълбите. Не успявам да доловя какъв е точно разговора, но мисля, че споменаха името ми. Вече съм сигурна, че е нещо лошо. Влизам вкъщи и ми се струва, че книгата, която оставих на масата вчера, е преместена с поне сантиметър. Какво, ако някой крадец е нахлул и ме е ограбил? Нямам друго обяснение за странната позицията на романа. След като се убеждавам, че всичко друго си е на мястото, решавам, че ще гледам филм. Гледам трейлъри, разглеждам рейтинги, чета предпочитанията за кино в специалните Фейсбук групи. След тези дълги анализи, неусетно заспивам и дори не успявам да пусна филма.
На този принцип съм изгледала сумати хитове.
На другата сутрин пътувам за Рим. Преди да изляза от вкъщи проверявам поне 10 пъти дали съм забравила нещо. Знам, че още вчера си направих списък с целия багаж, който да взема и прегледах всичко внимателно. За всеки случай пак го правя. Когато стигам на летището, се чудя дали заключих вратата и изключих ли изобщо онзи котлон, на който миналия месец си приготвях вечеря. Както и къде отивам.
Размислите ми са прекъснати, когато ме предупреждават, че трябва да се явя към check-in. В този момент веднага ме обзема ново притеснение. Какво, ако намерят оръжие в куфара ми, попадна в черния списък за пътуване и вляза в затвора? Не помня вече колко пъти проверих багажа си и не открих нищо застрашаващо живота, освен пресата ми за коса. Дали тя може да се включи случайно и да направи пожар в самолета? Според мен работата е готова. Опечена, както се казва.
Но пък е напълно възможно някой съвсем незабелязано да е сложил бомба при дрехите ми, докато съм била в метрото. Все пак отивам на проверката и се старая да не изглеждам съмнително. Някак си успявам да мина през детекторите и се чувствам горда от себе си, че не са ме задържали за престъпление. Минах - подвиг! Отправям се към мястото за излитане. Там има и проверка за билети и лични карти. Още един страх ме обзема – случайно в мен да не е попаднала чужда лична карта или билетът ми да не се окаже невалиден.
Най-накрая съм седнала на мястото си. Лек полет, казват.
Лек полет, друг път.
Започвам да се притеснявам дали въобще съм в правилния самолет. Какво, ако погрешка отида в някой друг континент и там няма обхват? Антарктида например. На експедиция малко, да видя пингвините. Сега се замислям дали си взех зимно яке. Дори и да съм взела нещо връхно, с което да издържа на тези температури, как ли ще избегна полярните мечки...След малко чувам микрофон, че ще кацнем в Рим 11:00 часа и се успокоявам за секунда. След 2 часа мислене дали самолетът ще се приземи успешно, пристигам в столицата на любимата Италия. Още с първата стъпка извън самолета знам, че ще ми се случат толкова неща, които после задълбочено да анализирам. Но това е история за друг път.
Автор: Евелина Георгиева
Гласували общо: 1 потребители