Double Trouble: Августин Господинов и Рене Карабаш

Те са Августин Господинов и Рене Карабаш или Илиян Любомиров и мадам Иванова, но това са документални подробности. Те пишат и не само.

Всъщност горният цитат е неин, не негов. Нейни са и едни сини очи, които гледат в театъра и в него. Той е от свежите агенти и гледа във всичко, в което има нещо за виждане. Двамата с Господинов се запознават във Facebook, започват да пишат един за друг, много преди първата си среща и както самата Рене го нарича „заедно сме по някакъв поетично-извратен начин, който не искам да разруша, назовавайки го". Ние пък ще се извратим казвайки ти, че можеш да чуеш смислените им рими в SOHO, на 30 май от 19:00. Събитието се нарича Непорочно заЧАТие, и скромно те съветваме, след толкова поезия и любов да си нащрек, за да не си тръгнеш от вечеринката порочно само с второто. А защо и двамата предстоят виж по-долу:

Кого би убил, присмехулнико?
Рене: Наивното дете в мен. Често му бия шамари, но така и не успявам да го убия.
Августин: Жена ми без да ми мигне окото.

Чий скелет криеш в гардероба?
Августин: На шампиона по жмичка.
Рене: Скелета на лошите ми сънища, на една любов и на досадните ми неврози.

 

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Рене: Първият ми папагал Чочко.
Августин: Въображаемата си котка, която умря, когато спрях да се преструвам, че я храня.

Как би умрял във Венеция?
Рене:
Вода, смърт... не, не бих се удавила. Навярно бих умряла от морска болест и мъка по България в някоя гондола, с шишенце мента глог и валериан. Мисля, че това е една прилична смърт за Венеция? Иначе ми се иска да умра на много години, след някоя дълга репетиция в театъра. Като се замисля, хич не ми се умира окончателно.
Августин:
Никак.

Къде прокарваш острието на бръснача?
Августин: От глезените на живота та чак до идеалните му части.
Рене: По редовете на стихотворенията ми.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Августин: Където ни свари бурята.
Рене: Правя кралски угощения вкъщи и пием домашни спиртни напитки.

От кого се криеш в червената трева?
Рене: От биковете.
Августин: От зелената.

Твоят лек против спокойствие?
Рене:
Влюбването. Не харесвам спокойствието, оставила съм го за „после". Просто не намирам смисъл в него.
Августин: Жена ми.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Августин: Ром за есенция.
Рене: Хубава книга, малко дъжд, топли чорапи...et voilà! Е много арт стана... понякога една хубава пилешка супа е напълно достатъчна!

Как се справяш с пяната на дните?
Августин: Правя си балончета.
Рене: По борисвиански.

За кого би надула вечерния тромпет?
Рене: За баба ми.
Августин: Рене е по духовата музика.

Какво пише в записките на психопата?
Августин: Не си водя записки.
Рене: За записките ми ли питате? - съвсем нормални неща.

Кой е героят на нашето време?
Рене:
Малкият човек, с празните джобове и големите мечти.
Августин: Учителят по литература в кварталното училище.

Какво закусват шампионите?
Рене:
Мюсли и добра литература. Понякога филия с лютеница или две.
Августин: Шампионки.

Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Авгусин: Питай го кой е Августин.
Рене: Бог.

Какво напипва лявата ръка на мрака?
Августин: Дясната гърда на светлината.
Рене: Дясната ръка на светлината.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Рене:
Не знам. Така и не прочетох тази книга, но ще. Обещавам.
Августин: На по-добро място е.

Какво чете Кафка на плажа?
Рене: Наръчник за нулева промяна. За съжаление, няма такава книга, но ми се иска да има.
Августин: Повелителят на мухите.

Кой хърка в котешката люлка?
Рене: Не обичам котки. Но пък храня една улична котка пред прозореца ми. И все пак мисля, че трябва да се внимава с котките и най-вече с хората, които имат котки.
Августин: Само да разбера и ще му скъсам ушите!

Какво пият на улица „Консервна"?
Рене:
Не знам, но ядат Русенско варено.
Августин: По-важното е с какво мезят.

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Августин: Много е кофти, когато порастваш като сина на някого, особено на Великата мечка.
Рене: Мечоци, скъсали синджира.

Какво вижда конникът без глава?
Рене: Другите конници без глави.
Августин: Красиви жени. Те затова повечето конници си махат главата.

С кого е нежна нощта?
Рене:
Със Софи Маринова. Хахаха...Нощта винаги трябва да е нежна, какъвто и да е бил денят. Трябва да може да се маже на филия, независимо, дали я ядеш с любимия си човек, с приятели или я хапваш сам, преди да заспиш.
Августин: С мен.

Какво има на юг от никъде?
Августин: Чифт женски бедра.
Рене: Каквото има и на север от някъде - всичко.

Какво си купи от панаира на суетата?
Рене: Огледало, на което казвам всяка вечер: „Огледалце, огледалце, не ми казвай, знам..."
Августин: Псевдоним.

Дяволът носи Прада, а ти?
Августин: Аз го нося него. На конче.
Рене: Прада секънд хенд.

Къде беше през 1984-та?
Рене: В мечтите на майка ми и на баща ми.
Августин: В Ташкент.

Какво расте в тайната ти градина?
Августин: Тайна.
Рене: Мента, розмарин, босилек и няколко големи мечти, които поливам редовно.

Какво ловуваш в норвежката гора?
Августин: Обезлесени норвежки.
Рене: Не ловувам на тъмно. Но обичам да ходя на лов за пъдпъдъци с баща ми.

Кой изсече дивите палми?
Рене:
Нечетящият човек.
Августин: КОЙ?!

Някой, с когото се шляеш?
Августин:
За шляенето най-добрата компания са патронче и/или кенче.
Рене: Гумените ми ботуши са прекрасна компания за разходки из квартала.

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Рене:
Ще се обадя на Августин, ще си допия кафето, и ще отида на театър.

Августин: Ще го изстискам. И все пак най-хубавите си дни съм прекарал нощем.

 

Текст Михаела Самарджиевa

Те са Августин Господинов и Рене Карабаш или Илиян Любомиров и мадам Иванова, но това са документални подробности. Те пишат и не само.

Всъщност горният цитат е неин, не негов. Нейни са и едни сини очи, които гледат в театъра и в него. Той е от свежите агенти и гледа във всичко, в което има нещо за виждане. Двамата с Господинов се запознават във Facebook, започват да пишат един за друг, много преди първата си среща и както самата Рене го нарича „заедно сме по някакъв поетично-извратен начин, който не искам да разруша, назовавайки го". Ние пък ще се извратим казвайки ти, че можеш да чуеш смислените им рими в SOHO, на 30 май от 19:00. Събитието се нарича Непорочно заЧАТие, и скромно те съветваме, след толкова поезия и любов да си нащрек, за да не си тръгнеш от вечеринката порочно само с второто. А защо и двамата предстоят виж по-долу:

Кого би убил, присмехулнико?
Рене: Наивното дете в мен. Често му бия шамари, но така и не успявам да го убия.
Августин: Жена ми без да ми мигне окото.

Чий скелет криеш в гардероба?
Августин: На шампиона по жмичка.
Рене: Скелета на лошите ми сънища, на една любов и на досадните ми неврози.

 

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Рене: Първият ми папагал Чочко.
Августин: Въображаемата си котка, която умря, когато спрях да се преструвам, че я храня.

Как би умрял във Венеция?
Рене:
Вода, смърт... не, не бих се удавила. Навярно бих умряла от морска болест и мъка по България в някоя гондола, с шишенце мента глог и валериан. Мисля, че това е една прилична смърт за Венеция? Иначе ми се иска да умра на много години, след някоя дълга репетиция в театъра. Като се замисля, хич не ми се умира окончателно.
Августин:
Никак.

Къде прокарваш острието на бръснача?
Августин: От глезените на живота та чак до идеалните му части.
Рене: По редовете на стихотворенията ми.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Августин: Където ни свари бурята.
Рене: Правя кралски угощения вкъщи и пием домашни спиртни напитки.

От кого се криеш в червената трева?
Рене: От биковете.
Августин: От зелената.

Твоят лек против спокойствие?
Рене:
Влюбването. Не харесвам спокойствието, оставила съм го за „после". Просто не намирам смисъл в него.
Августин: Жена ми.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Августин: Ром за есенция.
Рене: Хубава книга, малко дъжд, топли чорапи...et voilà! Е много арт стана... понякога една хубава пилешка супа е напълно достатъчна!

Как се справяш с пяната на дните?
Августин: Правя си балончета.
Рене: По борисвиански.

За кого би надула вечерния тромпет?
Рене: За баба ми.
Августин: Рене е по духовата музика.

Какво пише в записките на психопата?
Августин: Не си водя записки.
Рене: За записките ми ли питате? - съвсем нормални неща.

Кой е героят на нашето време?
Рене:
Малкият човек, с празните джобове и големите мечти.
Августин: Учителят по литература в кварталното училище.

Какво закусват шампионите?
Рене:
Мюсли и добра литература. Понякога филия с лютеница или две.
Августин: Шампионки.

Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Авгусин: Питай го кой е Августин.
Рене: Бог.

Какво напипва лявата ръка на мрака?
Августин: Дясната гърда на светлината.
Рене: Дясната ръка на светлината.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Рене:
Не знам. Така и не прочетох тази книга, но ще. Обещавам.
Августин: На по-добро място е.

Какво чете Кафка на плажа?
Рене: Наръчник за нулева промяна. За съжаление, няма такава книга, но ми се иска да има.
Августин: Повелителят на мухите.

Кой хърка в котешката люлка?
Рене: Не обичам котки. Но пък храня една улична котка пред прозореца ми. И все пак мисля, че трябва да се внимава с котките и най-вече с хората, които имат котки.
Августин: Само да разбера и ще му скъсам ушите!

Какво пият на улица „Консервна"?
Рене:
Не знам, но ядат Русенско варено.
Августин: По-важното е с какво мезят.

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Августин: Много е кофти, когато порастваш като сина на някого, особено на Великата мечка.
Рене: Мечоци, скъсали синджира.

Какво вижда конникът без глава?
Рене: Другите конници без глави.
Августин: Красиви жени. Те затова повечето конници си махат главата.

С кого е нежна нощта?
Рене:
Със Софи Маринова. Хахаха...Нощта винаги трябва да е нежна, какъвто и да е бил денят. Трябва да може да се маже на филия, независимо, дали я ядеш с любимия си човек, с приятели или я хапваш сам, преди да заспиш.
Августин: С мен.

Какво има на юг от никъде?
Августин: Чифт женски бедра.
Рене: Каквото има и на север от някъде - всичко.

Какво си купи от панаира на суетата?
Рене: Огледало, на което казвам всяка вечер: „Огледалце, огледалце, не ми казвай, знам..."
Августин: Псевдоним.

Дяволът носи Прада, а ти?
Августин: Аз го нося него. На конче.
Рене: Прада секънд хенд.

Къде беше през 1984-та?
Рене: В мечтите на майка ми и на баща ми.
Августин: В Ташкент.

Какво расте в тайната ти градина?
Августин: Тайна.
Рене: Мента, розмарин, босилек и няколко големи мечти, които поливам редовно.

Какво ловуваш в норвежката гора?
Августин: Обезлесени норвежки.
Рене: Не ловувам на тъмно. Но обичам да ходя на лов за пъдпъдъци с баща ми.

Кой изсече дивите палми?
Рене:
Нечетящият човек.
Августин: КОЙ?!

Някой, с когото се шляеш?
Августин:
За шляенето най-добрата компания са патронче и/или кенче.
Рене: Гумените ми ботуши са прекрасна компания за разходки из квартала.

Какво ще правиш в остатъка от деня?
Рене:
Ще се обадя на Августин, ще си допия кафето, и ще отида на театър.

Августин: Ще го изстискам. И все пак най-хубавите си дни съм прекарал нощем.

 

Текст Михаела Самарджиевa

Гласували общо: 1 потребители