Още от Нещо ново

  • Милица Гладнишка: Аз съм врачка

    Откога си в бранша?От има-няма три хиляди години, но съм младолика! Видяла съм две и двеста. Харесва ми как се оформя центърът на София. Преди беше просто (изпуска димa от цигарата си и вади зловещия дрезгав глас) една дупка с вампири. Коя епоха ти пасва най-добре?Когато ни гонеха, страхотни времена бяха. (разпалва се) Бяхме по-сдружени, по-свободни

  • Волният ездач

    Андрей Кончаловски е първият руснак, влязъл под кожата на холивудската индустрия само за да се убеди за има-няма петнайсет години, че режисирането под строй не е за широката му руска душа. Идва от стар интелектуален род с дворянска кръв: прадядо му е класикът живописец Василий Суриков, а дядо му по майчина линия е Пьотр Кончаловски, също художник,

  • Мартин Чой

    В момента Мартин се готви за втори път да финишира пръв на европейското Алпе Адрия, нищо че току-що е минал през две операции и е със счупено ребро и планка на ключицата. Ударението в името му е на „и", но вече е свикнал да му викат „Мáртин". Фамилията е корейска, но не знае и дума на езика на дядо си. Седем години се занимава с таекуондо

  • Джеси Ричърдс

    В колежа състудентите му го знаят като „откачения Джеси, който се съблече чисто гол и се омота в целофан за един късометражен филм". Но по това време мистър Ричърдс вече е прелистил класиката и отдавна е в час с киното на Тарковски, Антониони и Джон Касаветис. Трябват му по-малко от две години, за да се убеди, че академичните празнословия не са

  • Стоян Зиков-Стъки

    Сигурно и за края на света да си говорехме, пак щеше да се усмихва широко. Стъки е адски позитивен и е един от малкото, според които столицата ни се движи напред. Дърпа конците в контролната зала на предстоящия фест София диша, но се е хванал с още сто неща като първия Кварт фестивал през септември (за него ще те държим в течение) и още неидентифицираното

  • Талантливият мистър Нансен

    Нека започнем с негов цитат, за да разбереш за какъв човек става въпрос: „По-добре да отидеш на ски и да си мислиш за Бог, отколкото да отидеш на църква и да си мислиш за ски".Повечето хора може би знаят името му като софийски булевард, но титлите, които обикновено го следват, са повече от бръчките по лицето на Кийт Ричърдс от Ролинг Стоунс. Изследовател, океанограф,

  • Весела Бабинова

    Да направиш Нощна пеперуда с Явор Гърдев е такъв фантастичен скок в дълбокото, какъвто не всеки би изнесъл на абсолютно начинаещите си плещи. Но нашата опасна Весела Бабинова май така си е закърмена - от двама луди родители, които я грабват в бебешкото кошче и хукват към Италия, откъдето през 1990-а било по-лесно да вземеш виза за Канада. Когато пристигат

  • Близкоизточни пиеси

    Офертата, чревоугодници, е следната - в 16:00 часа на 15 юли (неделя) се изтипосваме в ресторантa на „Ангел Кънчев" 18, бъркаме се за 7 лева и щурмуваме масите. А строени там ще ни примамват някои от най-любимите традиционни сирийски манджи и по-точно: табуле, хумус, агнешко с бамя (по тази рецепта), нещо със сезонни зеленчуци и нещо на име кибе (kibbeh). Британските

  • Милко Бояров

    Покрай Милко винаги е интересно, затова не го изпускаме от поглед. Неговите произведения са минали през почти всяко българско модно списание - Elle, Eva, Moda, Gia, а дипломната му колекция Be Visible стигна до корицата на виетнамското Mile. Междувременно 22-годишният дизайнер пък стигна и до лондонската седмица на модата със своите аксесоари

  • Ричърд Кърн

    Това е първата ни среща с едно от старите лица на нюйоркския ъндърграунд. Ама от тези, осемдесетарските, дето са си менкали репликите и фасовете с банди като Соник Ют, с бабата на пърформанса Марина Абрамович и с много, ама наистина много секси мадами. А всички те от своя страна не са имали нищо против да седнат за интервю с него и, в повечето случаи - да

  • Мартина Попова

    Откарахме поне час с тази кротка (но само на пръв поглед) бунтарка и веднага щом се разделихме, си казахме „значи, има надежда". Мартина е на 28, но много добре знае какво иска и няма да се правим на луди, а ще ти кажем направо - сетихме се за нея покрай протестите срещу Закона за горите. Всичко започва през декември миналата година, когато с приятели

  • Никола Михов

    Всичко започва като на шега, но продължава с международни призове и публикации в някои от най-четените медии от ранга на френския вестник Le Monde. През 2002-ра майка му заминава на работа в Париж и той тръгва след нея, като в началото леко се дърпа. Пристига във френската столица, казва си „сега вече няма как да не си купя един фотоапарат" и

  • Снежина Петрова: Аз съм спасителка на плажа

    Къде ти е плажът? В края на южна България - едно заливче, в което се смесва сладка и солена вода. До миналата година беше пълно с рибарски лодки и оси, но вече е цивилизовано, с прекрасен бар и, слава Богу - все още с малко хора. От каква порода? От тихата. Какво криеш под банския? Женствеността си. А душата? Тя е за споделяне, не я крия. Кога надуваш свирката? Аз

  • Пистамашина

    Още в началото знаехме, че ще е сложно. Четиримата музиканти непрекъснато се крият под каски, обличат се като нинджи и, общо взето, действат на същия принцип - трудно е да им хванеш спатиите. Водехме преговори по телефона, после имаше инкогнито срещи под вишната на един софийски двор и накрая разбрахме, че новият им пиар мениджър е Бичето. Не ни стана

  • Робин Макгар

    Първо се срещнахме в един слънчев следобед, когато той обясняваше, че ударът със стика трябва да е част от непрекъсната окръжност. Движейки се по тази окръжност след около два часа се събрахме на чаша чай, но си говорихме за бирата в квартал „Гоце Делчев", за концертите в София и за студентките в Бристол. Или май беше обратното. После си обещахме

  • Симеон Сокеров

    Уважаеми зрители, имаме си работа с тотален, брутален и опасен киноман. Допуснахме грешката да го питаме с кои филми е израснал и се оказахме под картечния обстрел на десетки заглавия. От момчешките на братя Мормареви и класическите български комедии през Приказка без край, Уилоу и до - закъде без тях - Междузвездни войни, Бразилия и Приключенията

  • Момчето не си отива

    Леонард Албърт Кравиц е роден и израснал на точното място в точния момент. Става въпрос за Ню Йорк и началото на 70-те. Към това добавяме и съвсем нелошата компания от приятели на баща му Сай Кравиц (прочут телевизионен продуцент с еврейски произход), в която се движат Дюк Елингтън, Ела Фицджералд и Майлс Дейвис. Да не забравяме и мама Рокси Рокър

  • Стефан Загмайстер

    Имахме точно половин час преди лекцията му на Sofia Design Week в събота (2 юни) и ако сам не беше почукал по ръчния си часовник, сигурно щяхме да откараме с часове. Стефан много добре знае кой е и какво е постигнал, но въобще не страда от мания за величие, въпреки че има защо. Автор е на едни от най-силните кампании на Levi's, BMW, HBO, музеите Гугенхайм и прочие клиенти-мечта.

  • Живот по италиански

    Но младият фотограф (на третата снимка горе) го бива и като режисьор, въпреки че от четири години мъдри пълнометражния си дебют. „Просто ме е страх. Направил съм камара документални филми, но от игралните ме втриса тотално", казва 30-годишният Франческо, питаш ли го какво става. През главата му се въртят всякакви теми и все не може да избере най-добрата,

  • Валентин Ганев

    Кого би убил, присмехулнико? Не понасям насилието, но с удоволствие бих поставил някого на място с присмех. Чий скелет криеш в гардероба? О, имам цяла колекция от разни кошмари и обсесии. Понякога ме е страх да не блокирам - представям си как излизам на сцената и не знам защо съм там, както и какво да кажа. Какво ще заровиш в гробището за домашни