Едит Пиаф

Ако беше жива днес, парижкото "врабче" Едит Джована Гасион щеше да е мъничка стогодишна дама с богат набор от преживелици и купища изумителни спомени. Родена на улицата в парижкото предградие Белвил, изоставена на собствените си детски възможности и отгледана в управлявания от баба й публичен дом, изведнъж животът й раздава истински роял флеш: момичето от улицата постепенно се превръща във френска легенда. На когото му връзва на карти обаче, не му върви в любовта, са ни повтаряли нашите собствени баби и историята на Едит Пиаф ще ти докаже, че действително са били прави.

За любовта и други(те) демони

"Къща без мъж е дори по-лошо от ден без слънчева светлина. Без слънце, в края на краищата, може - има електричество. Но дом, в който никъде не виси мъжка риза и не се търкалят мъжки чорапи, е дом на някаква вдовица. Той просто те убива!", е казала някога Едит Пиаф и до последния си миг не е позволила да живее по друг начин, освен по този.

Първият й любовник е бил невзрачен светлокос младеж от работническия квартал, от когото родила дъщеря, която, уви, не успяла да живее дълго.

Следващ на опашката от любовници се наредил нейният импресарио Раймон Ассо.

Висок, слаб, невротичен и чернокос, той напуснал съпругата си заради Едит, но не след дълго самият той, на свой ред, бил напуснат заради актьора Пол Мерис.

Животът със спокойния, подреден до педантичност превзет актьор обаче се оказал непосилен и скоро Едит Пиаф се озовала в прегръдките на "Мароканския бомбардировач" - боксьорът Марсел Сердан. Това вече била истинската, изпепеляваща любов на Едит. Трудно прекарвала дните си без своя любим. Без слънчева светлина, както ти стана ясно - може. Но дните без Марсел Сердан били тъмни и пусти, Затова, когато била далеч, Едит често го викала при себе си. През 1958, година след като станал световен шампион, Пиаф му изпратила самолетен билет за Щатите, където била на турне. Но двамата никога повече не се видяли, защото, за нещастие, самолетът на Сердан се разбил над Азорските острови. В списъка със следващите най-скъпи на сърцето й любови вероятно се нареждат кодеинът и бърбънът, а след известен период от време - Еди Константин, Ив Монтан, Джон Гарфилд и Жак Пил, като за последния дори склонила да се омъжи.

Бракът започнал щастливо, но завършил трагично и само специализирана клиника е успяла да я излекува от натрапчивата й постоянна любов към алкохола.

На 47, Пиаф отново минала под венчилото - този път с 26-годишния гръцки фризьор с грубовати черти и тъмен поглед, когото наричала "Сагапо".

Малко след това обаче, Пиаф срещнала наистина последния мъж в своя живот. Той я е подканил с "Едит, време е" и тя безропотно е потеглила с него. "Плащаш си за всяко глупаво нещо, което си направил през живота", са били последните й думи.

Тялото на Едит Пиаф е положено в парижкото гробище Пер Лашез. Въпреки че римокатолическата църква е отказала подобаващо погребение, заради начина й на живот, тленните останки на парижкото "врабче" са същинско светилище. Стотици хиляди поклонници не спират да я навестяват, докато тя е някъде горе и вероятно продължава с бурните си преживелици и върволицата от вече безтегловни любови.

Текст Дани Николова

Още от Дани:
Алехандро Гонсалес Иняриту
Рей Бредбъри
Марион Котияр
Никита Михалков
Франк Синатра

Ако беше жива днес, парижкото "врабче" Едит Джована Гасион щеше да е мъничка стогодишна дама с богат набор от преживелици и купища изумителни спомени. Родена на улицата в парижкото предградие Белвил, изоставена на собствените си детски възможности и отгледана в управлявания от баба й публичен дом, изведнъж животът й раздава истински роял флеш: момичето от улицата постепенно се превръща във френска легенда. На когото му връзва на карти обаче, не му върви в любовта, са ни повтаряли нашите собствени баби и историята на Едит Пиаф ще ти докаже, че действително са били прави.

За любовта и други(те) демони

"Къща без мъж е дори по-лошо от ден без слънчева светлина. Без слънце, в края на краищата, може - има електричество. Но дом, в който никъде не виси мъжка риза и не се търкалят мъжки чорапи, е дом на някаква вдовица. Той просто те убива!", е казала някога Едит Пиаф и до последния си миг не е позволила да живее по друг начин, освен по този.

Първият й любовник е бил невзрачен светлокос младеж от работническия квартал, от когото родила дъщеря, която, уви, не успяла да живее дълго.

Следващ на опашката от любовници се наредил нейният импресарио Раймон Ассо.

Висок, слаб, невротичен и чернокос, той напуснал съпругата си заради Едит, но не след дълго самият той, на свой ред, бил напуснат заради актьора Пол Мерис.

Животът със спокойния, подреден до педантичност превзет актьор обаче се оказал непосилен и скоро Едит Пиаф се озовала в прегръдките на "Мароканския бомбардировач" - боксьорът Марсел Сердан. Това вече била истинската, изпепеляваща любов на Едит. Трудно прекарвала дните си без своя любим. Без слънчева светлина, както ти стана ясно - може. Но дните без Марсел Сердан били тъмни и пусти, Затова, когато била далеч, Едит често го викала при себе си. През 1958, година след като станал световен шампион, Пиаф му изпратила самолетен билет за Щатите, където била на турне. Но двамата никога повече не се видяли, защото, за нещастие, самолетът на Сердан се разбил над Азорските острови. В списъка със следващите най-скъпи на сърцето й любови вероятно се нареждат кодеинът и бърбънът, а след известен период от време - Еди Константин, Ив Монтан, Джон Гарфилд и Жак Пил, като за последния дори склонила да се омъжи.

Бракът започнал щастливо, но завършил трагично и само специализирана клиника е успяла да я излекува от натрапчивата й постоянна любов към алкохола.

На 47, Пиаф отново минала под венчилото - този път с 26-годишния гръцки фризьор с грубовати черти и тъмен поглед, когото наричала "Сагапо".

Малко след това обаче, Пиаф срещнала наистина последния мъж в своя живот. Той я е подканил с "Едит, време е" и тя безропотно е потеглила с него. "Плащаш си за всяко глупаво нещо, което си направил през живота", са били последните й думи.

Тялото на Едит Пиаф е положено в парижкото гробище Пер Лашез. Въпреки че римокатолическата църква е отказала подобаващо погребение, заради начина й на живот, тленните останки на парижкото "врабче" са същинско светилище. Стотици хиляди поклонници не спират да я навестяват, докато тя е някъде горе и вероятно продължава с бурните си преживелици и върволицата от вече безтегловни любови.

Текст Дани Николова

Още от Дани:
Алехандро Гонсалес Иняриту
Рей Бредбъри
Марион Котияр
Никита Михалков
Франк Синатра

Гласували общо: 1 потребители