Екатерина Йосифова

Как сте, драга ни госпожо? Срам, не срам, ще кажа „добре съм". Но не за да съм по-различна от всички, които се оплакват, а защото наистина се будя щастлива.
Кажете сега, какво точно се случи на тихата улица? Стана някак си безлично шумна. А трябва тишина, за да чуеш себе си.

Къде се засичате с Бай Ганьо? (въздиша с усмивка) Ух... Той се поотърка в културата напоследък и това е още по-опасно, тъжно и мъчително. Сега Ганьо е самодоволен, самодостатъчен и подозрителен към тези, които могат и знаят повече.
С кого се хващате на хорото? (засмива се, после се замисля) Ммм... Общо взето, не се хващам. Не ми се отдава и бъркам стъпките. Но гледам играещите с известна симпатия - всеки в даден момент иска да се хване на нечие хоро.

Как почивате на Острова на блажените? Най-хубавото постижение на човека е да лежи по гръб и да мисли, да наблюдава и да се мотае. Това е блаженството.
Как минават 100-те часа на денонощието? (възбудено) Не ми стигат! А искам да не ги броя, да не гледам часовника. Само да се вместя в тях.

Без какво не тръгвате по пътя на Икар? (въздиша дълбоко) Ох... Не тръгвам с никакъв товар, ще ми тежи. Нищо друго освен това, което имам в себе си. Иначе много по-рано ще полетя надолу.
Какво напипвате с дядовата ръкавичка? Цялата жестокост на човека и на съществуването.

Каква е вашата молитва? (изведнъж затихва) Да не се моля.
Защо? (въздиша и гледа през прозореца) Не знам. (дълга пауза) Ако нямаш сили да направиш нещо, не се моли на когото и да е било. Поне си запази достойнството.

За какво се събират под манастирската лоза? А, събират ли се още? Имам чувството, че хората тръгват към манастира само за да измолят нещо. А там трябва да си сам.
Какво друго открадна крадецът на праскови? Своята любов, съдбата и смъртта си.

Какви ги вършат в Патиланско царство? (отново се засмива) Все хубави работи. Те са мои хора и още имат това, което прави живота свободен.
За какво се пее в песента на колелетата? За добротата, за кротостта и за помощта към другите - неща, които днес не са толкова популярни.

Кой се напъха под полите на Витоша? Разходете се из Бояна и Драгалевци и сами ще видите.
За какво си говорят скитникът и враните? Никой не говори с птиците.

Къде работи дамата с рентгеновите очи? Може би е безработна, защото хората не искат някой прозорлив да вижда всичките им магарии.
Защо фалира фабриката за пластмасови човечета? Не е фалирала. Мисля, че тепърва ще се развива.

А знаете ли вие кои сме ние? (усмихва се) Хора сме всякакви.


Тази змия (изд. Жанет-45) на Екатерина Йосифова все още е в твоята книжарница и струва 10 лв. Тези, които тепърва ще се запознаят с нея, нека го направят със сборната й книга Нищо ново (изд. Жанет 45, 5 лв.), която може и да е изчерпана

Фотография Васил Танев

Как сте, драга ни госпожо? Срам, не срам, ще кажа „добре съм". Но не за да съм по-различна от всички, които се оплакват, а защото наистина се будя щастлива.
Кажете сега, какво точно се случи на тихата улица? Стана някак си безлично шумна. А трябва тишина, за да чуеш себе си.

Къде се засичате с Бай Ганьо? (въздиша с усмивка) Ух... Той се поотърка в културата напоследък и това е още по-опасно, тъжно и мъчително. Сега Ганьо е самодоволен, самодостатъчен и подозрителен към тези, които могат и знаят повече.
С кого се хващате на хорото? (засмива се, после се замисля) Ммм... Общо взето, не се хващам. Не ми се отдава и бъркам стъпките. Но гледам играещите с известна симпатия - всеки в даден момент иска да се хване на нечие хоро.

Как почивате на Острова на блажените? Най-хубавото постижение на човека е да лежи по гръб и да мисли, да наблюдава и да се мотае. Това е блаженството.
Как минават 100-те часа на денонощието? (възбудено) Не ми стигат! А искам да не ги броя, да не гледам часовника. Само да се вместя в тях.

Без какво не тръгвате по пътя на Икар? (въздиша дълбоко) Ох... Не тръгвам с никакъв товар, ще ми тежи. Нищо друго освен това, което имам в себе си. Иначе много по-рано ще полетя надолу.
Какво напипвате с дядовата ръкавичка? Цялата жестокост на човека и на съществуването.

Каква е вашата молитва? (изведнъж затихва) Да не се моля.
Защо? (въздиша и гледа през прозореца) Не знам. (дълга пауза) Ако нямаш сили да направиш нещо, не се моли на когото и да е било. Поне си запази достойнството.

За какво се събират под манастирската лоза? А, събират ли се още? Имам чувството, че хората тръгват към манастира само за да измолят нещо. А там трябва да си сам.
Какво друго открадна крадецът на праскови? Своята любов, съдбата и смъртта си.

Какви ги вършат в Патиланско царство? (отново се засмива) Все хубави работи. Те са мои хора и още имат това, което прави живота свободен.
За какво се пее в песента на колелетата? За добротата, за кротостта и за помощта към другите - неща, които днес не са толкова популярни.

Кой се напъха под полите на Витоша? Разходете се из Бояна и Драгалевци и сами ще видите.
За какво си говорят скитникът и враните? Никой не говори с птиците.

Къде работи дамата с рентгеновите очи? Може би е безработна, защото хората не искат някой прозорлив да вижда всичките им магарии.
Защо фалира фабриката за пластмасови човечета? Не е фалирала. Мисля, че тепърва ще се развива.

А знаете ли вие кои сме ние? (усмихва се) Хора сме всякакви.


Тази змия (изд. Жанет-45) на Екатерина Йосифова все още е в твоята книжарница и струва 10 лв. Тези, които тепърва ще се запознаят с нея, нека го направят със сборната й книга Нищо ново (изд. Жанет 45, 5 лв.), която може и да е изчерпана

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители