☰
✕

Елена Йончева

3410 Категория: Нещо ново
Журналист с бронежилетка, търсач на отговори на десетки места по света, където човешките емоции си имат едно име - калашников. Продължава да прекрачва смъртоносни КПП, да нощува сред отломки и да следи състоянията на насилие и анархия с всички репортерски инстинкти и средства.

Непроницаемо детско лице пред взривена джамия, бунтовник със самоделка в ръце, момчета със здрави пиратски зъби - това са част от фотографиите, които Елена Йончева и операторът Николай Николов представят в изложбата Истории без особена причина. Снимките са от сирийския град Алепо, където животът определено не продължава, от Израел и Палестина по време на израелската военна операция „Закалено олово" в началото на 2009-а и от Сомалия, където същата година двамата влязоха в свърталище на пирати, след като беше отвлечен и кораб с български екипаж. Иди да видиш малко свят.

В Алепо е паднала бомба близо до вас, заплашили са ви с убийство - и на всичкото отгоре трябва да ви питаме не ви ли беше страх.
Истината е, че бях много притеснена и определено изпитвах страх, още преди да замина, защото чрез медиите достигаше една доста едностранна, апокалиптична картина. Разрушения, убити мирни жители, загинали журналисти. И сякаш всичко свършва с това. Обстановката се оказа много по-различна, по-сложна. Имаше и проблеми, свързани с логистиката - как да стигнем до Алепо, така че да не попаднем на засада. Разстоянието от 30 километра - от турската граница до Алепо - го изминахме за два дни, като сменихме три групи водачи. Това беше може би най-ужасното място, на което съм била, с нищо не може да се сравни, но ужасът е само първия ден. После се стараеш да не хабиш енергията си в страхове, а да я концентрираш към по-спокоен анализ. Проблемът не е дали ще стигнеш и ще се върнеш, а дали ще се върнеш с богат материал. С Николай бяхме 16 дни в Алепо и успяхме да снимаме само в контролираната от бунтовниците част на града, тъй като нямахме визи и със сигурност щяха да ни арестуват правителствените сили. Искахме да снимаме и от другата страна, където бунтовниците нямат власт, за да покажем и двете гледни точки. Хората там имат своя версия за конфликта. Те живеят в постоянен страх, но не от правителствените бомби, а от терористичните атаки на ислямистките сили.

Какво, освен русата си коса и камерата, трябваше да криете, в каква роля се наложи да влезете?
Най-важното, според мен, в подобна ситуация е да не изневеряваш на журналистическия си инстинкт. Да си даваш сметка, че се намираш в една сложна среда, в която трябва самообладание, добра преценка. Защото всяко необмислено действие или непремерена дума могат веднага да бъдат разтълкувани от хората около теб като враждебен акт. Не трябва да бъдеш груб, но да останеш упорит, настъпателен. Да изискваш, да настояваш, но да не отблъскваш. Защото това са теми, които не могат да бъдат предварително организирани, никой нищо не може да ти обещае.

Има ли кадри, които умишлено не сте включили в изложбата?
Има, някои по-кървави. Кръвта е част от действителността и не можеш да я цензурираш, но ми се искаше да избягам от този директен поглед върху войната. Да не предизвиквам най-първичната асоциация, а по-скоро въпроси.

Някои снимки изглеждат като реклама на войната. Сирийско момиченце с оръжие. Каква е историята?
Това е чисто репортерска снимка, не е режисирана ситуация, не е нагласена сценка. Момиченцето е осиновено от водача на един от бунтовническите отряди и навсякъде са заедно. Въпреки че не беше по време на акция, я заведе дори на фронтовата линия. Момиченцето беше абсолютен непукист. Около него се гърмеше, стреляше се - все едно беше на детска площадка.

Всъщност няма нещастни деца на снимките.
Няма, да, не се бях замисляла. Те като че ли си създават свой собствен свят и са усмихнати и лъчезарни, не се вижда никакъв отпечатък от мъка.

Играят ли навън?
Да, даже имаме една снимка, която не разпечатахме, защото нямаше място - един огромен кратер в Газа от паднала бомба, в който децата бяха слезли да си играят.

Каква ви прави работата на такива места - по-крайна, по-толерантна, обърква ви?
Определено по-толерантна. И когато се върна в България, виждам, че колкото и силни емоции да влагаме в политическите разговори и въобще, тук има реални възможности за диалог. Много често ме питат защо трябва да ходим на такива места, какво ни интересува какво става в Сирия, Палестина, Израел. Струва ми се, че колкото по-малко въпроси си задава обществото и не анализира процесите навън, толкова по-безчувствено е към страданията. И накрая те ще дойдат и в неговия дом. Ние не сме изолирани от света и ако имаме повече знание за него, ще имаме и по-голям шанс за добри решения.

На този кървав фон как ви се струва трипът до пиратската махала Ейл в Пунтленд? Сомалийските пирати от снимките изглеждат страшни симпатяги.
Това са момчета по на 18-20 години. Били са рибари и са печелили по 10 долара на ден. И в един момент им предлагат по 5000 на месец, за да отвличат кораби. Четвърт век Сомалия се намира в гражданска война и териториалните й води не се контролират от никого. Пиратството възниква в знак на протест срещу риболовните кораби, които не плащат такси. В началото исканите откупи за отвлечените хора на корабите са били по 100 000 долара. Сега стигат до шест милиона. Само в автономната област Пунтленд през 2015 г. пиратите ще имат доходи от откупи над 400 милиона, което е в пъти повече от бюджета на правителството. И всяка година се вдигат мизите.

Изглежда не си инвестират парите в нещо смислено?
Пиратите си купуват джипове. Купуват си и жени, имат право на няколко, купуват им къщи и злато. И купонясват с кат - етиопска и кенийска трева - за която харчат по 1000 долара на вечер. Две-три от връзките, които виждате на снимките, струват 20-30 долара.

Опитахте ли?
Да, дъвче се, но явно, за да има ефект, трябва много да дъвчеш. Иначе действа просто като силно кафе. Знам, че в големи количества е като амфетамини.

Какво си носите от такива места?
Нищо, само снимки.

Окачвате ли бронежилетката си на някакво много специално място?
О, не, само това оставаше - седи си в офиса.

До следващия екстремен репортаж на Елена и Николай виж Истории без особена причина във ФотоСинтезис Арт Център (от 27 февруари до 13 март).
Изложбата е част от двумесечния проект The Eye of the Beholder, посветен на военната фотожурналистика.

Текст Елица Николова / Фотография Васил Танев

Журналист с бронежилетка, търсач на отговори на десетки места по света, където човешките емоции си имат едно име - калашников. Продължава да прекрачва смъртоносни КПП, да нощува сред отломки и да следи състоянията на насилие и анархия с всички репортерски инстинкти и средства.

Непроницаемо детско лице пред взривена джамия, бунтовник със самоделка в ръце, момчета със здрави пиратски зъби - това са част от фотографиите, които Елена Йончева и операторът Николай Николов представят в изложбата Истории без особена причина. Снимките са от сирийския град Алепо, където животът определено не продължава, от Израел и Палестина по време на израелската военна операция „Закалено олово" в началото на 2009-а и от Сомалия, където същата година двамата влязоха в свърталище на пирати, след като беше отвлечен и кораб с български екипаж. Иди да видиш малко свят.

В Алепо е паднала бомба близо до вас, заплашили са ви с убийство - и на всичкото отгоре трябва да ви питаме не ви ли беше страх.
Истината е, че бях много притеснена и определено изпитвах страх, още преди да замина, защото чрез медиите достигаше една доста едностранна, апокалиптична картина. Разрушения, убити мирни жители, загинали журналисти. И сякаш всичко свършва с това. Обстановката се оказа много по-различна, по-сложна. Имаше и проблеми, свързани с логистиката - как да стигнем до Алепо, така че да не попаднем на засада. Разстоянието от 30 километра - от турската граница до Алепо - го изминахме за два дни, като сменихме три групи водачи. Това беше може би най-ужасното място, на което съм била, с нищо не може да се сравни, но ужасът е само първия ден. После се стараеш да не хабиш енергията си в страхове, а да я концентрираш към по-спокоен анализ. Проблемът не е дали ще стигнеш и ще се върнеш, а дали ще се върнеш с богат материал. С Николай бяхме 16 дни в Алепо и успяхме да снимаме само в контролираната от бунтовниците част на града, тъй като нямахме визи и със сигурност щяха да ни арестуват правителствените сили. Искахме да снимаме и от другата страна, където бунтовниците нямат власт, за да покажем и двете гледни точки. Хората там имат своя версия за конфликта. Те живеят в постоянен страх, но не от правителствените бомби, а от терористичните атаки на ислямистките сили.

Какво, освен русата си коса и камерата, трябваше да криете, в каква роля се наложи да влезете?
Най-важното, според мен, в подобна ситуация е да не изневеряваш на журналистическия си инстинкт. Да си даваш сметка, че се намираш в една сложна среда, в която трябва самообладание, добра преценка. Защото всяко необмислено действие или непремерена дума могат веднага да бъдат разтълкувани от хората около теб като враждебен акт. Не трябва да бъдеш груб, но да останеш упорит, настъпателен. Да изискваш, да настояваш, но да не отблъскваш. Защото това са теми, които не могат да бъдат предварително организирани, никой нищо не може да ти обещае.

Има ли кадри, които умишлено не сте включили в изложбата?
Има, някои по-кървави. Кръвта е част от действителността и не можеш да я цензурираш, но ми се искаше да избягам от този директен поглед върху войната. Да не предизвиквам най-първичната асоциация, а по-скоро въпроси.

Някои снимки изглеждат като реклама на войната. Сирийско момиченце с оръжие. Каква е историята?
Това е чисто репортерска снимка, не е режисирана ситуация, не е нагласена сценка. Момиченцето е осиновено от водача на един от бунтовническите отряди и навсякъде са заедно. Въпреки че не беше по време на акция, я заведе дори на фронтовата линия. Момиченцето беше абсолютен непукист. Около него се гърмеше, стреляше се - все едно беше на детска площадка.

Всъщност няма нещастни деца на снимките.
Няма, да, не се бях замисляла. Те като че ли си създават свой собствен свят и са усмихнати и лъчезарни, не се вижда никакъв отпечатък от мъка.

Играят ли навън?
Да, даже имаме една снимка, която не разпечатахме, защото нямаше място - един огромен кратер в Газа от паднала бомба, в който децата бяха слезли да си играят.

Каква ви прави работата на такива места - по-крайна, по-толерантна, обърква ви?
Определено по-толерантна. И когато се върна в България, виждам, че колкото и силни емоции да влагаме в политическите разговори и въобще, тук има реални възможности за диалог. Много често ме питат защо трябва да ходим на такива места, какво ни интересува какво става в Сирия, Палестина, Израел. Струва ми се, че колкото по-малко въпроси си задава обществото и не анализира процесите навън, толкова по-безчувствено е към страданията. И накрая те ще дойдат и в неговия дом. Ние не сме изолирани от света и ако имаме повече знание за него, ще имаме и по-голям шанс за добри решения.

На този кървав фон как ви се струва трипът до пиратската махала Ейл в Пунтленд? Сомалийските пирати от снимките изглеждат страшни симпатяги.
Това са момчета по на 18-20 години. Били са рибари и са печелили по 10 долара на ден. И в един момент им предлагат по 5000 на месец, за да отвличат кораби. Четвърт век Сомалия се намира в гражданска война и териториалните й води не се контролират от никого. Пиратството възниква в знак на протест срещу риболовните кораби, които не плащат такси. В началото исканите откупи за отвлечените хора на корабите са били по 100 000 долара. Сега стигат до шест милиона. Само в автономната област Пунтленд през 2015 г. пиратите ще имат доходи от откупи над 400 милиона, което е в пъти повече от бюджета на правителството. И всяка година се вдигат мизите.

Изглежда не си инвестират парите в нещо смислено?
Пиратите си купуват джипове. Купуват си и жени, имат право на няколко, купуват им къщи и злато. И купонясват с кат - етиопска и кенийска трева - за която харчат по 1000 долара на вечер. Две-три от връзките, които виждате на снимките, струват 20-30 долара.

Опитахте ли?
Да, дъвче се, но явно, за да има ефект, трябва много да дъвчеш. Иначе действа просто като силно кафе. Знам, че в големи количества е като амфетамини.

Какво си носите от такива места?
Нищо, само снимки.

Окачвате ли бронежилетката си на някакво много специално място?
О, не, само това оставаше - седи си в офиса.

До следващия екстремен репортаж на Елена и Николай виж Истории без особена причина във ФотоСинтезис Арт Център (от 27 февруари до 13 март).
Изложбата е част от двумесечния проект The Eye of the Beholder, посветен на военната фотожурналистика.

Текст Елица Николова / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните