Не мърдам от вкъщи без ключове. Важни са - отварят врати. Никога не закъснявам за вдъхновението. Появи ли се първоначалната искра, нямам търпение да се впусна в идеята, която я е предизвикала. Не ми е съвсем ясно как се случва този процес, но важното е, че има магия и когато те запали, е като шот адреналин. Чуден е за стартиране на проекти. За довършването им вече ти трябват мотика и търпение.
Умирам от срам, когато се юрна през глава. "Бързата работа - срам за майстора" беше поговорката, нали така. За каквото и да става дума - от личен проект, до отношението към живота като цяло - когато бързаш, често изпускаш важни детайли, а отношението към детайлите е това, което прави разликата. Все си повтарям, че трябва да вярвам повече в себе си.
Идеалната вечер е с хора, с които вибрираме на една честота, с подходящата музика и атмосфера. Не е задължително музиката да е силна, но обикновено е супер, ако е на живо.
Падам си по креативни хора, които правят смислени неща, без значение в каква сфера.
Влизам в огъня заради любимите същества, но като цяло не влизам в огньове. Ще измисля как да оправя положението, без някой да изгаря. Виж, да се гмурна в дълбокото заради някой - скачам. Дойде ми до гуша от липсата на отношение към родното творчество. Не сме по-лоши, по-малко можещи или по-глупави от хората навън. Просто сме рибки в малък аквариум. От нас си зависи да имаме качествено каквото-и-да-е на родна почва и това се случва като подкрепяме малкото, което имаме тук, колкото и да е крехко. Като поливаш едно цвете и го поставяш на слънце, то започва да расте... и може да те изненада.
Не казвам на никого, че съм учила в девическо училище в Република Южна Африка в един момент от живота си. E, вече го казах (смее се). Носихме униформи със сукмани и вратовръзки и гледахме момчетата иззад оградата как минават по отсрещния тротоар. Никога няма да забравя двете години в Йоханесбург - Африка е друг свят. Под леглото ми има коледна елха (изкуствена, разбира се). Тази година не я ползвах. Изпратих й картичка от Лондон.
Нямам щастието да чувам гласа на майка ми. Каквото и да ви казва майка ви, слушайте. Тя знае. Искам да остарея като David Bowie. Той никога няма да остарее.
Правя се на луда, когато ме хванат неподготвена. Понякога умея да импровизирам, понякога се вцепенявам. Зависи с кое лице съм се събудила въпросната сутрин. Скачам на бой, когато стана свидетел на открита несправедливост, в която някой става жертва на егото или глупостта на друг, особено ако първият ми е близък.
Убивам за трип до Austin Psych Fest. Или пък Burning Man. Не си позволявам да ми е скучно. Винаги има сто интересни неща, които можеш да измислиш, ако имаш свободно време и нямаш планове, или пък няма никой наоколо. Както казва Андрей Тарковски: "Научи се да се наслаждаваш на усамотението."
Заспивам на изгасена лампа и включено въображение. Така сънищата са по-ярки.
Последно гледах Slow West. Чудесно бавен инди уестърн в забързаната естетика, която ни залива. И Frank също беше изненадващо добър. Дали не гледам прекалено много филми с Майкъл Фасбендър?
Най-големият актьор за мен е - много са, и все добри в нещо определено, няма един съвършен. Харесвам специфични типажи и запомнящи се черти. Матю Макконъхи, Том Хиделстън, Бенедикт Къмбърбач, Тилда Суинтън, Мадс Микелсен, Виго Мортенсен, Джефри Ръш, Джон Малкович. Йън МакКелън и Патрик Стюърт са ми любими и заедно, и поотделно. A Кристоф Валц е просто велик.
Харесвам режисьори като Алехандро Иняриту, Мишел Гондри, Кристофър Нолан, Уес Андерсън и Дарън Ароновски. Тим Бъртъновите атмосфери са много моето нещо, Кубрик е гениален, Тери Гилиъм е задължителен, Тарковски е за някои настроения, Жан Пиер Жоне - за шарени такива. Джим Джармуш вдъхновява, а когато ми се гледат символи, без някой да ми ги обяснява - пускам си Дейвид Линч или Алехандро Ходорвски (не всичко, отбрани неща и от двамата). Страшен фен съм на Zowie Bowie заради Moon, в който Сам Рокуел е напълно достатъчен като актьорско присъствие, за да изнесе целия филм.
Няма глупави филми. Има филми, които не ти се гледат.
Много се смях на What We Do In The Shadows.
Планирам да видя Макбет (ех, този Фасбендър!) и Младост. МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика според настроението. За всичко в живота си имам парче. Фонотеката ми е стилово разнообразна, защото не обичам да плувам в една и съща вода прекалено дълго. От neopsychedelic rock до dreampop през prog rock и trip hop - намирам си групи (през Last.Fm или Spotify) и каквото ми усети душата - това остава в плейлиста.
Никога няма да ми омръзнат Pink Floyd. Те са отвъд времето и трендовете.
Любимата ми група, изпълнител и композитор не са малко. Ако трябва да ги сведа до пет, които да обуславят саундтрака на живота ми в последните 10 години, това са Radiohead, David Bowie, Tool, Muse и The Black Angels.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Radiohead в Лондон, The Black Angels в Солун, Muse в Букурещ и Tool в Белград. Остава да видя Дейвид Боуи където и да е и ще мога да се определя като щастлив човек.
В София искам да дойдат Black Rebel Motorcycle Club. След акустичния сет на Робърт Левон Бийн в Борисовата градина, определено искам да забият full electric. КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Соларис на Станислав Лем. Мога да я препрочитам колкото пъти я хвана. Обожавам и Толкиновите Властелинът на пръстените и Силмарилион, прочетох ги няколко години преди да се снимат филмите и бях омагьосана от Средната земя. После се нарежда Моби Дик на Мелвил.
Сега чета Харуки Мураками. С Ивайло направихме кадър за изложбата на Colibri по Безцветният Цукуру Тадзаки и се запалих много по картините, които рисува с думи.
Много ми говорят за Борхес напоследък. Ще попълня пропуските.
Да кажа най-добре пише някой е все едно да кажа кой рисува най-добре. Всеки си има стил и почерк. Зависи какво ти се чете. Запленена бях последно от Жул Верн и Артър Кларк. ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми One Design Week - всеки път форумът е на страхотно ниво; Нощ в Пловдив - винаги организират чудесни събития. както и изложбата на KKIIVV.
Последната изложба, на която бях, беше посветена на 100-годишнината от рождението на Стефан Кънчев, в художествената академия, от негови творби.
Любимият ми художник е Микеланджело - заради божествените му тела, особено ръцете. Салвадор Дали - заради сюрреалните експлозии на творческото му его, докато смята сам себе си за технически "лош" художник. Алфонс Муха - заради изящните жени и декоративния детайл, плакатите особено. Стенли Донууд - познат ми е от визиите на Radiohead и албумите, с които израснах, особено артуърка на The Eraser на Том Йорк - човекът, който отблъсква потопа, докато градът потъва. Сторм Торгерсон - мастър на албумния артуърк за 3 десетилетия, графичен дизайнер и фотограф, работил с Pink Floyd, Led Zeppelin, The Mars Volta, Muse, Audioslave и кой ли още не. И не на последно място, комикс/арт нуво/сайкъделик триото Malleus Rock Art Lab - купувам принтове от тях без да се замисля. Повече от Емануела можеш да видиш на ebvisuals.works, който тепърва ще набъбва,
както и на www.behance.net/emmanu-elle Текст Ивайло Александров/ Фотография Ивайло Петров
Емануела Беловарски вдъхновява. Като артист, професиналист и като човек. От онези артистични персони, при които изкуството не е поза и цветна дрешка, а осезаема на различно ниво аура. Рисува от дете, преди да се прехвърли в дигиталната манипулация преди повече от 8 години. Днес е арт директор в рекламна агенция, но смело се впуска и в редица лични и професионални проекти. Силно вярва в екипната работа, като отлично знае кога да действа соло и кога нещо ще стане още по-добре, ако работи с правилния човек, който има талант в конкретната сфера, където й трябва. Вярва, че когато нещата се случват в екип, в който всеки си знае ролята и приема работата си присърце, освен, че е по-продуктивно, е и много по-забавно. Най-честите й съвместни проекти са с фотографа Ивайло Петров, в които се включва на ниво концепция, арт дирекция и пост-процес, а снимането и светлината оставя на експерта. Напоследък отново й се рисува, затова се впуска в поредната колаборация - с Десислава Иванова обединиха очите си, за да създават заедно илюстрации (рисуват обложки на албуми, мърчандайз и постери за музикални събитя).
Събуждам се с мъркането на любимата котка. Няма по-приятна аларма на света.
Не мърдам от вкъщи без ключове. Важни са - отварят врати.
Никога не закъснявам за вдъхновението. Появи ли се първоначалната искра, нямам търпение да се впусна в идеята, която я е предизвикала. Не ми е съвсем ясно как се случва този процес, но важното е, че има магия и когато те запали, е като шот адреналин. Чуден е за стартиране на проекти. За довършването им вече ти трябват мотика и търпение.
Умирам от срам, когато се юрна през глава. "Бързата работа - срам за майстора" беше поговорката, нали така. За каквото и да става дума - от личен проект, до отношението към живота като цяло - когато бързаш, често изпускаш важни детайли, а отношението към детайлите е това, което прави разликата.
Все си повтарям, че трябва да вярвам повече в себе си.
Идеалната вечер е с хора, с които вибрираме на една честота, с подходящата музика и атмосфера. Не е задължително музиката да е силна, но обикновено е супер, ако е на живо.
Обикновено съм във въображаемия ми свят. Там нещата изглеждат както аз искам и 2+2=5. Управлявам един малък Inception, вероятно и заради това сънувам много и доста странни неща. Това е чудесно за творческия процес, и не много практично в истинския живот.
Никога не танцувам на звуци без съдържание.
Падам си по креативни хора, които правят смислени неща, без значение в каква сфера.
Беше велико, когато група приятели танцувахме с Вим Вендерс на Baba Zula.
Влизам в огъня заради любимите същества, но като цяло не влизам в огньове. Ще измисля как да оправя положението, без някой да изгаря. Виж, да се гмурна в дълбокото заради някой - скачам.
Дойде ми до гуша от липсата на отношение към родното творчество. Не сме по-лоши, по-малко можещи или по-глупави от хората навън. Просто сме рибки в малък аквариум. От нас си зависи да имаме качествено каквото-и-да-е на родна почва и това се случва като подкрепяме малкото, което имаме тук, колкото и да е крехко. Като поливаш едно цвете и го поставяш на слънце, то започва да расте... и може да те изненада.
Не казвам на никого, че съм учила в девическо училище в Република Южна Африка в един момент от живота си. E, вече го казах (смее се). Носихме униформи със сукмани и вратовръзки и гледахме момчетата иззад оградата как минават по отсрещния тротоар. Никога няма да забравя двете години в Йоханесбург - Африка е друг свят.
Под леглото ми има коледна елха (изкуствена, разбира се). Тази година не я ползвах. Изпратих й картичка от Лондон.
Нямам щастието да чувам гласа на майка ми. Каквото и да ви казва майка ви, слушайте. Тя знае.
Искам да остарея като David Bowie. Той никога няма да остарее.
Правя се на луда, когато ме хванат неподготвена. Понякога умея да импровизирам, понякога се вцепенявам. Зависи с кое лице съм се събудила въпросната сутрин.
Скачам на бой, когато стана свидетел на открита несправедливост, в която някой става жертва на егото или глупостта на друг, особено ако първият ми е близък.
Убивам за трип до Austin Psych Fest. Или пък Burning Man.
Не си позволявам да ми е скучно. Винаги има сто интересни неща, които можеш да измислиш, ако имаш свободно време и нямаш планове, или пък няма никой наоколо. Както казва Андрей Тарковски: "Научи се да се наслаждаваш на усамотението."
Заспивам на изгасена лампа и включено въображение. Така сънищата са по-ярки.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Slow West. Чудесно бавен инди уестърн в забързаната естетика, която ни залива. И Frank също беше изненадващо добър. Дали не гледам прекалено много филми с Майкъл Фасбендър?
Най-големият актьор за мен е - много са, и все добри в нещо определено, няма един съвършен. Харесвам специфични типажи и запомнящи се черти. Матю Макконъхи, Том Хиделстън, Бенедикт Къмбърбач, Тилда Суинтън, Мадс Микелсен, Виго Мортенсен, Джефри Ръш, Джон Малкович. Йън МакКелън и Патрик Стюърт са ми любими и заедно, и поотделно. A Кристоф Валц е просто велик.
Харесвам режисьори като Алехандро Иняриту, Мишел Гондри, Кристофър Нолан, Уес Андерсън и Дарън Ароновски. Тим Бъртъновите атмосфери са много моето нещо, Кубрик е гениален, Тери Гилиъм е задължителен, Тарковски е за някои настроения, Жан Пиер Жоне - за шарени такива. Джим Джармуш вдъхновява, а когато ми се гледат символи, без някой да ми ги обяснява - пускам си Дейвид Линч или Алехандро Ходорвски (не всичко, отбрани неща и от двамата). Страшен фен съм на Zowie Bowie заради Moon, в който Сам Рокуел е напълно достатъчен като актьорско присъствие, за да изнесе целия филм.
Няма глупави филми. Има филми, които не ти се гледат.
Много се смях на What We Do In The Shadows.
Планирам да видя Макбет (ех, този Фасбендър!) и Младост.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика според настроението. За всичко в живота си имам парче. Фонотеката ми е стилово разнообразна, защото не обичам да плувам в една и съща вода прекалено дълго. От neopsychedelic rock до dreampop през prog rock и trip hop - намирам си групи (през Last.Fm или Spotify) и каквото ми усети душата - това остава в плейлиста.
Никога няма да ми омръзнат Pink Floyd. Те са отвъд времето и трендовете.
Любимата ми група, изпълнител и композитор не са малко. Ако трябва да ги сведа до пет, които да обуславят саундтрака на живота ми в последните 10 години, това са Radiohead, David Bowie, Tool, Muse и The Black Angels.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Radiohead в Лондон, The Black Angels в Солун, Muse в Букурещ и Tool в Белград. Остава да видя Дейвид Боуи където и да е и ще мога да се определя като щастлив човек.
В София искам да дойдат Black Rebel Motorcycle Club. След акустичния сет на Робърт Левон Бийн в Борисовата градина, определено искам да забият full electric.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Соларис на Станислав Лем. Мога да я препрочитам колкото пъти я хвана. Обожавам и Толкиновите Властелинът на пръстените и Силмарилион, прочетох ги няколко години преди да се снимат филмите и бях омагьосана от Средната земя. После се нарежда Моби Дик на Мелвил.
Сега чета Харуки Мураками. С Ивайло направихме кадър за изложбата на Colibri по Безцветният Цукуру Тадзаки и се запалих много по картините, които рисува с думи.
Много ми говорят за Борхес напоследък. Ще попълня пропуските.
Да кажа най-добре пише някой е все едно да кажа кой рисува най-добре. Всеки си има стил и почерк. Зависи какво ти се чете. Запленена бях последно от Жул Верн и Артър Кларк.
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми One Design Week - всеки път форумът е на страхотно ниво; Нощ в Пловдив - винаги организират чудесни събития. както и изложбата на KKIIVV.
Последната изложба, на която бях, беше посветена на 100-годишнината от рождението на Стефан Кънчев, в художествената академия, от негови творби.
Любимият ми художник е Микеланджело - заради божествените му тела, особено ръцете. Салвадор Дали - заради сюрреалните експлозии на творческото му его, докато смята сам себе си за технически "лош" художник. Алфонс Муха - заради изящните жени и декоративния детайл, плакатите особено. Стенли Донууд - познат ми е от визиите на Radiohead и албумите, с които израснах, особено артуърка на The Eraser на Том Йорк - човекът, който отблъсква потопа, докато градът потъва. Сторм Торгерсон - мастър на албумния артуърк за 3 десетилетия, графичен дизайнер и фотограф, работил с Pink Floyd, Led Zeppelin, The Mars Volta, Muse, Audioslave и кой ли още не. И не на последно място, комикс/арт нуво/сайкъделик триото Malleus Rock Art Lab - купувам принтове от тях без да се замисля.
Повече от Емануела можеш да видиш на ebvisuals.works, който тепърва ще набъбва,
както и на www.behance.net/emmanu-elle
Текст Ивайло Александров/ Фотография Ивайло Петров