☰
✕

Емил Сапаревски

31682 Категория: Нещо ново
Емил Сапаревски е класическа илюстрация на природния закон „Всички татуисти ходят с гадни татуировки" и няма как да е иначе, защото в този бранш момчетата се учат, като се драскат един друг. В случая „Сапаревски" специално пък е още по-красиво, защото в началото на 90-те, когато той решава, че на всяка цена ще си направи тату, в България няма нито едно професионално студио. Така че си поръчва машина от Щатите, зарежда се с книжки и видео касетки по темата и лека-полека се превръща в легендата бате Емо. (И само черният звяр на лявата му ръка знае какви недоразумения се крият отдолу.)

Вдигаме се до студиото му на „Парчевич" 55, за да разузнаем какво ще ни сервира на единайстия Tattoo Fest Sofia, който вече се е засилил към парти център 4km и ще трещи за първи път два дни - от събота (6 октомври) на обяд до неделя (7-и) вечерта. В залите ще се разхвърлят над 30 тату студиа (плюс един детски кът), гости от Турция, Гърция, Македония и Щатите, звукът ще е хардкор, рокабили, хип-хоп и реге, а зрелището ще е пълно - танцьорки на пилон, огнено боди съспеншън шоу (хора висят на пиърсинги), арт фюжън (двама художници рисуват на живо обща картина), калиграфия, готик ревю, Мис Тату и други дарк атракциони.

Докато ние научаваме тези детайли, в студиото се оформя следната конфигурация: здрав момък с бръсната глава чака Емо да приключи с интервюто, за да му изпише някакъв дзен надпис, Сашо - който вече е повече приятел, отколкото клиент, е наминал да се видят, а след малко пристига още един брой от същата категория - Александра, която пък се намества на канапето да пийне едно кафе, да прелисти някое списание и да си побъбрят. В това време Лора - най-новият член на Sofia Tattoo Ink, обучена лично от Емо (нещо, което той прави изключително рядко) заради таланта на ръката й и огънчето в очите, щъка насам-натам и се грижи на всички да ни е добре. От картинката липсва само третият в екипа - Цеко Кожата, който пък е майстор на стария стил, и когото чакаме да кацне от Лондон. Тук някъде Емо става и решително пуска дивиди на Андреа Бочели, след което интервюто може да започне.

Не знам защо толкова исках татуировка. Харесваше ми, по дяволите. Бях малък, гледах чужденците по морето и си виках: „Уау! Той има тату!" Те едни розички и гущерчета на рамото (смее се), ама тогава ми се струваше супер тарикатско, бунтарско.
Веднъж като започнеш, пишеш си едното дете, второто, третото, отбора (смее се). И все си измисляш нещо да им добавиш, орнаменти, това-онова. Никога не е „за последно".

Като малък исках да стана космонавт. Сериозно, много харесвах Георги Иванов, кумир ми е направо. Майка ми пази мои рисунки - имам поне 50 на космонавти.
Рисувам, откакто се помня, на уроци не съм ходил. Но съм много добър.

В студиото ме смятат за шеф. Тиранин! (смее се тиранично) Не, бе. Няма такова нещо. В старото студио ми казваха „тати", защото се грижа за всичко и постоянно гълча - ако не е изчистено, ако кошчето не е изхвърлено. (крещи престорено страховито) Лорааааа! Я кажи за какъв ме смятат? Абе, аз съм супер работодател. Изисквам много, но съм либерален. (Лора влиза, пламенно: „Той е най-якият шеф, който аз съм имала лично!")

Сред приятели минавам за ексцентричен, обаче те са ми свикнали вече. Мисля, че ценят донякъде и че съм човек на изкуството. (пауза) Всъщност аз нямам много приятели.
Аз съм вълк.

Срамувам се да заговоря примерно непозната на бара. Не мога да седна и да кажа: (свалячески) „Ей, много готино тату имаш, кой ти го направи?" Никак не съм социален.
Забелязал съм, че понякога клиентите се стряскат от мен. Сигурно защото ходя с черни дрехи и имам дълга брада (смее се).

По душа съм романтичен. Е, не, не плача на филми - аз съм момче и отдавна не мога да плача - но ме трогват разни сантиментални неща. И ходя на уроци по танго, заради жена ми. Макар че истинският мъж никога не танцува...
Не работя без предпазни средства.

Не работя с алкохол и други разсейващи вещества, не употребявам. Но музика си пускам. Тази сега (Бочели - б.а.) ми е арт, предразполага към изкуство, пък и днес не съм нервен. За да слушам някоя (дере се) уааааа! музика, трябва ЦСКА да са паднали, аз да съм ядосан на Сашо, нали разбирате?
Предпочитам да татуирам някой, който вече е горял. Когато им е за първи път, хората са уплашени, трябва да отделя повече време и енергия - и аз го правя, няма проблем, ама ми е притеснено да не им стане зле, да не им падне кръвното. Никой не обича новобранци.

Отказвам да татуирам непълнолетни и лица. Сашо сега може да поиска звезда на челото - негово решение, окей, не би трябвало да ми пука. Не е изключено обаче той утре да си смени работата и новият шеф да му съсипе живота заради това тату. Държа да съм сигурен, че е видял всички аспекти и, ако е умен, Сашо ще седне, ще премисли каквото съм му казал, пък на другия ден, ако ще да се дави - да се дави. Но аз не искам да участвам.

Моята цел не е да татуирам всичко, което всеки иска да си татуира навсякъде. Идеята е да стане готино. Да те срещне след време човекът и да ти каже: „Здрасти, бате Емо, как си, хубава татуровка ми направи..."

Хората си мислят, че като имаш много татуировки и вече не те боли. А то се натрупва, натрупва... На 20 издържаш едни неща, като си направиш още сто татуировки и после след един час си „ох, мамка му!"
Болката е сладко-горчива. Не мога да се правя на големия мъжага: (мутренски дебело) „Не ме боли мене, чшшшш, алоу, с камион да ме сгазиш..." Боли. Сладко е, че правиш това, което искаш, отбелязваш си готините моменти. И като се погледна в огледалото, си казвам: „Ей, ама найс, а? Шукар!"

Идеите идват, когато си спокоен и мозъкът ти може да се отпусне. Спокоен, но не и презадоволен. Истинският творец винаги е на ръба на робството и е леко гладен. Ако са ти готини дрехите, значи си слаб художник.

Съревновавам се с големите майстори. Постоянно разглеждам албуми на Леонардо да Винчи, Караваджо, Гоя - уча се от тях. Те са постигнали някакво съвършенство и са единствените, с които се съпоставям. Съвременното изкуство според мен се връща назад.
Най-голямото и най-ранното ми влияние е Гарудис - гръцки художник, който е учил и живял в България. Бях на 13, когато баща ми ме заведе на негова изложба. Той рисува много древногръцки статуи - разчупени, повредени от времето. И аз много го използвам това, по мой начин.

Не ми идват отръки по-модерните, кубистични неща. Не схващам как да разградя формите до такава степен, че да ми допаднат. Затова съм се ориентирал към по-класическо изкуство.
Най-обичам да рисувам човешки лица и тела. Ангели също, макар че не съм религиозен.

Блокирам, когато насреща стоят неподходящи хора. Разпечатал си мегадървена картинка от интернет, идва при мен и аз му казвам: „Абе, гадно е. Ето, така ще стане по-добре, защото еди какво си". И той: „Да бе, да бе, ама... Аз това си искам." А аз такава грозотия не искам да правя. И сме в патова ситуация - аз без нищо, той без нищо, и двамата огорчени.

Грешките са непоправими. Тука е страшно - вперил поглед в два на два сантиметра, напрегнал гърба, раменете, сакън да не мръднеш настрани една линийка.
Първата ми работа, щом свърша някоя татуировка, е да изпъна гърбината, да изпусна малко. Ужасно е напрежението. А отстрани изглежда, че просто стоиш и си рисуваш. Ей го и той (сочи пианиста, който акомпанира на Бочели) - стои и си свири.

Работата е като наркотик. Тя ти става целия живот.
От моята научих, че не трябва да съдиш по външния вид. Идва банкер с костюм, с големи очила, свит такъв. Викам си, не ми прилича на супер рокер този пич, и изведнъж - ту-туф! - той избухва с някаква грамадна, странна, екстравагантна татуировка.

Щеше да е яко аз да бях казал „Ornamenta viri arma". Украшенията на мъжа са доспехите. Римска фраза, много ме кефи. Даже преди исках да си я татуирам, но се отказах заради фолкзвездите с техните надписи... Не прочели една книга, ама пълни с цитати по себе си!

Успехът е точка в далечината, която постоянно се смалява. И така е готино. Ако решиш, че си я догонил и я държиш в ръцете си, значи си някакъв самодоволен глупак, според мен. Не бива да се задоволяваш с това, което си постигнал днес.

Tattoo Fest Sofia е на 6 и 7 октомври в парти център 4km

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Емил Сапаревски е класическа илюстрация на природния закон „Всички татуисти ходят с гадни татуировки" и няма как да е иначе, защото в този бранш момчетата се учат, като се драскат един друг. В случая „Сапаревски" специално пък е още по-красиво, защото в началото на 90-те, когато той решава, че на всяка цена ще си направи тату, в България няма нито едно професионално студио. Така че си поръчва машина от Щатите, зарежда се с книжки и видео касетки по темата и лека-полека се превръща в легендата бате Емо. (И само черният звяр на лявата му ръка знае какви недоразумения се крият отдолу.)

Вдигаме се до студиото му на „Парчевич" 55, за да разузнаем какво ще ни сервира на единайстия Tattoo Fest Sofia, който вече се е засилил към парти център 4km и ще трещи за първи път два дни - от събота (6 октомври) на обяд до неделя (7-и) вечерта. В залите ще се разхвърлят над 30 тату студиа (плюс един детски кът), гости от Турция, Гърция, Македония и Щатите, звукът ще е хардкор, рокабили, хип-хоп и реге, а зрелището ще е пълно - танцьорки на пилон, огнено боди съспеншън шоу (хора висят на пиърсинги), арт фюжън (двама художници рисуват на живо обща картина), калиграфия, готик ревю, Мис Тату и други дарк атракциони.

Докато ние научаваме тези детайли, в студиото се оформя следната конфигурация: здрав момък с бръсната глава чака Емо да приключи с интервюто, за да му изпише някакъв дзен надпис, Сашо - който вече е повече приятел, отколкото клиент, е наминал да се видят, а след малко пристига още един брой от същата категория - Александра, която пък се намества на канапето да пийне едно кафе, да прелисти някое списание и да си побъбрят. В това време Лора - най-новият член на Sofia Tattoo Ink, обучена лично от Емо (нещо, което той прави изключително рядко) заради таланта на ръката й и огънчето в очите, щъка насам-натам и се грижи на всички да ни е добре. От картинката липсва само третият в екипа - Цеко Кожата, който пък е майстор на стария стил, и когото чакаме да кацне от Лондон. Тук някъде Емо става и решително пуска дивиди на Андреа Бочели, след което интервюто може да започне.

Не знам защо толкова исках татуировка. Харесваше ми, по дяволите. Бях малък, гледах чужденците по морето и си виках: „Уау! Той има тату!" Те едни розички и гущерчета на рамото (смее се), ама тогава ми се струваше супер тарикатско, бунтарско.
Веднъж като започнеш, пишеш си едното дете, второто, третото, отбора (смее се). И все си измисляш нещо да им добавиш, орнаменти, това-онова. Никога не е „за последно".

Като малък исках да стана космонавт. Сериозно, много харесвах Георги Иванов, кумир ми е направо. Майка ми пази мои рисунки - имам поне 50 на космонавти.
Рисувам, откакто се помня, на уроци не съм ходил. Но съм много добър.

В студиото ме смятат за шеф. Тиранин! (смее се тиранично) Не, бе. Няма такова нещо. В старото студио ми казваха „тати", защото се грижа за всичко и постоянно гълча - ако не е изчистено, ако кошчето не е изхвърлено. (крещи престорено страховито) Лорааааа! Я кажи за какъв ме смятат? Абе, аз съм супер работодател. Изисквам много, но съм либерален. (Лора влиза, пламенно: „Той е най-якият шеф, който аз съм имала лично!")

Сред приятели минавам за ексцентричен, обаче те са ми свикнали вече. Мисля, че ценят донякъде и че съм човек на изкуството. (пауза) Всъщност аз нямам много приятели.
Аз съм вълк.

Срамувам се да заговоря примерно непозната на бара. Не мога да седна и да кажа: (свалячески) „Ей, много готино тату имаш, кой ти го направи?" Никак не съм социален.
Забелязал съм, че понякога клиентите се стряскат от мен. Сигурно защото ходя с черни дрехи и имам дълга брада (смее се).

По душа съм романтичен. Е, не, не плача на филми - аз съм момче и отдавна не мога да плача - но ме трогват разни сантиментални неща. И ходя на уроци по танго, заради жена ми. Макар че истинският мъж никога не танцува...
Не работя без предпазни средства.

Не работя с алкохол и други разсейващи вещества, не употребявам. Но музика си пускам. Тази сега (Бочели - б.а.) ми е арт, предразполага към изкуство, пък и днес не съм нервен. За да слушам някоя (дере се) уааааа! музика, трябва ЦСКА да са паднали, аз да съм ядосан на Сашо, нали разбирате?
Предпочитам да татуирам някой, който вече е горял. Когато им е за първи път, хората са уплашени, трябва да отделя повече време и енергия - и аз го правя, няма проблем, ама ми е притеснено да не им стане зле, да не им падне кръвното. Никой не обича новобранци.

Отказвам да татуирам непълнолетни и лица. Сашо сега може да поиска звезда на челото - негово решение, окей, не би трябвало да ми пука. Не е изключено обаче той утре да си смени работата и новият шеф да му съсипе живота заради това тату. Държа да съм сигурен, че е видял всички аспекти и, ако е умен, Сашо ще седне, ще премисли каквото съм му казал, пък на другия ден, ако ще да се дави - да се дави. Но аз не искам да участвам.

Моята цел не е да татуирам всичко, което всеки иска да си татуира навсякъде. Идеята е да стане готино. Да те срещне след време човекът и да ти каже: „Здрасти, бате Емо, как си, хубава татуровка ми направи..."

Хората си мислят, че като имаш много татуировки и вече не те боли. А то се натрупва, натрупва... На 20 издържаш едни неща, като си направиш още сто татуировки и после след един час си „ох, мамка му!"
Болката е сладко-горчива. Не мога да се правя на големия мъжага: (мутренски дебело) „Не ме боли мене, чшшшш, алоу, с камион да ме сгазиш..." Боли. Сладко е, че правиш това, което искаш, отбелязваш си готините моменти. И като се погледна в огледалото, си казвам: „Ей, ама найс, а? Шукар!"

Идеите идват, когато си спокоен и мозъкът ти може да се отпусне. Спокоен, но не и презадоволен. Истинският творец винаги е на ръба на робството и е леко гладен. Ако са ти готини дрехите, значи си слаб художник.

Съревновавам се с големите майстори. Постоянно разглеждам албуми на Леонардо да Винчи, Караваджо, Гоя - уча се от тях. Те са постигнали някакво съвършенство и са единствените, с които се съпоставям. Съвременното изкуство според мен се връща назад.
Най-голямото и най-ранното ми влияние е Гарудис - гръцки художник, който е учил и живял в България. Бях на 13, когато баща ми ме заведе на негова изложба. Той рисува много древногръцки статуи - разчупени, повредени от времето. И аз много го използвам това, по мой начин.

Не ми идват отръки по-модерните, кубистични неща. Не схващам как да разградя формите до такава степен, че да ми допаднат. Затова съм се ориентирал към по-класическо изкуство.
Най-обичам да рисувам човешки лица и тела. Ангели също, макар че не съм религиозен.

Блокирам, когато насреща стоят неподходящи хора. Разпечатал си мегадървена картинка от интернет, идва при мен и аз му казвам: „Абе, гадно е. Ето, така ще стане по-добре, защото еди какво си". И той: „Да бе, да бе, ама... Аз това си искам." А аз такава грозотия не искам да правя. И сме в патова ситуация - аз без нищо, той без нищо, и двамата огорчени.

Грешките са непоправими. Тука е страшно - вперил поглед в два на два сантиметра, напрегнал гърба, раменете, сакън да не мръднеш настрани една линийка.
Първата ми работа, щом свърша някоя татуировка, е да изпъна гърбината, да изпусна малко. Ужасно е напрежението. А отстрани изглежда, че просто стоиш и си рисуваш. Ей го и той (сочи пианиста, който акомпанира на Бочели) - стои и си свири.

Работата е като наркотик. Тя ти става целия живот.
От моята научих, че не трябва да съдиш по външния вид. Идва банкер с костюм, с големи очила, свит такъв. Викам си, не ми прилича на супер рокер този пич, и изведнъж - ту-туф! - той избухва с някаква грамадна, странна, екстравагантна татуировка.

Щеше да е яко аз да бях казал „Ornamenta viri arma". Украшенията на мъжа са доспехите. Римска фраза, много ме кефи. Даже преди исках да си я татуирам, но се отказах заради фолкзвездите с техните надписи... Не прочели една книга, ама пълни с цитати по себе си!

Успехът е точка в далечината, която постоянно се смалява. И така е готино. Ако решиш, че си я догонил и я държиш в ръцете си, значи си някакъв самодоволен глупак, според мен. Не бива да се задоволяваш с това, което си постигнал днес.

Tattoo Fest Sofia е на 6 и 7 октомври в парти център 4km

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните