☰
✕

Емилия Бегунова и Дамян Кирилов-Демо

7726 Категория: Нещо ново
Отборът на греблото: Емилия е рафтър, а Демо - каякар, но и двамата са от хората, заради които тези две думи не са непознати, още по-малко противоположни. Освен на тимове по рафтинг Емилия е капитан и на клуб за екстремни спортове, тиймбилдинг и детски лагери Адвенчър нет. Треньор, инструктор и съдия. Демо пък е глава и единствен брадър в Тудурини брос - „еклектик каяк клуб" за пътешествия и обучения с туристически каяк и с каяк в бързи води. Мотор на местната купа по Каяк на сняг и оператор на филми под и над водата.

Емилия завършва международен туризъм, работи за малко във фирма за стандартни почивки. Те обаче не я увличат, затова прави своя за точно обратното. Сега го раздава международно покрай женския отбор по спортен рафтинг Адвенчър нет. Тренира и момичетата, и мъжкия отбор, с които вдига купите на престижни европейски състезания. Има брат-близнак, приключенски бар, мечта за участие в световно и Струма за свой дом.

Демо е непрактикуващ агроном, графичен дизайнер, напуснал офиса, за да изплиска реки, язовири и морета, най-добрият приятел на дакела Чавдар и откривател на света заедно с дъщеря си. Единствената лодка, която няма, е риболовна - не се връзва с уважението му към природата. Вече не стъпва и на Черноморието по същата причина. Има собствена методология за справяне с вълните и живота на име „Пътят на греблото" и тя един ден ще се изучава.

Какво ви пална?
Демо: Стана съвсем случайно и тривиално - при катастрофа на пътя колата, която ударих, имаше каяк на покрива си и той влетя при мен. Беше ми дадено свише.

Съдба значи.
Демо: Всъщност преди десетина години се качих на каяка на приятел и ми лепна. Направих всичко възможно да си взема лодка, скоро след това и каяк за бърза вода. Година по-късно основах Тудурини брос.
Емилия: През 2000-та, когато направихме Адвенчър нет, нямах нищо общо с рафтинга. Всеки уикенд обаче бяхме някъдe и така се завъртя тая идея за приключенски пътувания. Включихме и рафтинг. Първоначално се занимавах само с организационната част. Когато момчетата се върнаха от първия курс към Международната рафтинг федерация, разказаха такива неща, че се зарибих.

Какво друго карате?
Демо: Освен каяк - най-много колата и буса. И колело.
Емилия: Ски, а напоследък и каяк.

Какви сте в очите на хората?
Демо: Нямам представа. Обаче това, дето всеки си мисли, че светът се върти около него, не е така. Светът се върти само около мен.
Емилия: В момента - обсебена от работата, влизаме в сезона.

Приятелите ви за какви ви смятат?
Демо: Само да вметна, че приятелите ми са хора, които, въпреки че ме познават, ме обичат.
Емилия: За най-обикновен човек.

А що за хора сте всъщност?
Демо: Каякар, който живее на ръба на живота.
Емилия: Откривател, привличан и предизвикван от новото.

Кой е най-хубавият момент?
Емилия: Когато съм си свършила добре работата, виждам резултата и съм удовлетворена.
Демо: Когато съм натоварил хората по лодките, направил съм настройките на педалите, всички са пред мен във водата и аз пускам и моята лодка - това ми е най-приятното усещане по време на работа. Другото е, когато ги виждам, че се кефят - щом излезем на първия пуст плаж, да речем. В бързата вода е много по-наситено усещане, там най-готино е това, което ти предстои. Като минеш някакъв участък, ти става кеф; идва следващият участък и ти става още повече кеф.

От кого се учите?
Демо: От по-добрите. В началото се учих от Милски, Петко и от доайена тук - Ники Христов, който е първият в България, занимавал се с каяк. Нищо че не блести с особени учителски качества и характерът му е... Все пак ако го нямаше, сигурно щеше да е някой друг.
Емилия: В един период основно от грешките. Сега от целия свят - опитваме се да пътуваме, да се запознаваме с рафтъри от чужбина.

С кого се състезавате?
Демо: Най-често съревнованието е с мен, няма други (смее се). Общо взето, в групата, в която караме активно, се знаем на кой колко му е егото.
Емилия: Със себе си. Това не е борба, но е състезание - ще успееш ли да свършиш всичко.

Коя река е най-добра?
Емилия: От тези, на които съм била, е нашата (разбирай Струма - б.а.), защото си я обичам и там съм си като вкъщи. Но най-предизвикателна беше Пакуаре в Коста Рика.
Демо: За мен най-добрата река е Соча в Словения. От всички реки, на които съм бил, тя най-най-най-най много ми харесва. То е и връзка: майка ми и баща ми минали оттам на екскурзия и ми изтървали пъпа. Така де, красива е, има достатъчно дълги участъци с различна трудност, може да обучаваш, да се обучаваш, да караш и да се страхуваш. Може и да се пребиеш. Имаш всички тия неща. Може и да пиеш - много е чиста, хората се грижат за това.

За какво скачате в дълбокото?
Емилия: За кауза, която си струва, и за идея, която искам да осъществя. Клубът е скок в дълбокото. Като се обърна назад, мога да кажа, че сме постигнали някои неща, които сме искали, но има и още.
Демо: Скачам в дълбокото само за удоволствие.

Кога е най-страшно?
Демо: Най-страшно е, докато не ескимотираш.

Ескимо... какво?
Демо: Като скочиш някакво място и се обърнеш с лодката, връщането на каяка в първоначална позиция се казва ескимотиране или ескимоско преобръщане (eskimo roll). То е най-опасното.
Емилия: Най-страшно е, когато не се пресмята рискът в дадена ситуация. Примерно на някой от гидовете му се пада добър екипаж, който се е сработил и идва за трети път. Гидът решава, че се чувства добре с тия хора, и поема по-голям риск за тяхно забавление. Завърта ги на една скала, влизат в обратното, следва поредица от грешки - нищо фатално, но е можело да се избегне при правилна преценка.

Тоест избягвате рисковете.
Емилия: Цялата ни работа е свързана с това да няма инциденти, на никой не му се ще да минава през това. Имали сме извадено рамо.
Демо: Аз лично нямам такива случки, освен разни нормални полуудавяния, но те не се броят - повръщаш и всичко минава. Бързата вода си е един от най-опасните спортове, но за туристическия каяк се смята, че от всички аутдор спортове е най-безопасният, с най-малко инциденти.

Последното супер място, на което бяхте?
Емилия: Албания и река Осуми там.
Демо: Наскоро, по време на един тур из Ситония, открих неголеми пещери, в които може да влезеш с каяка и да видиш зали, дълбоки като колби. Имаше много високи скали и брегове и се почувствах като в уестърн, само че с каяк.

Какво ви нервира?
Демо: Простотията, страшно. И че хората си хвърлят боклуците през прозорците на колите.
Емилия: Това с реките и мръсотията е голям проблем. На Струма пътуващите много често спират и си хвърлят боклука. Идват камиони дори...
Демо: Проблемът е, че няма кой да им каже и, най-вече, да им бръкне в джобовете. По-скоро не ме вбесява чак толкова, де, защото от две години и половина съм супердзен.

Кажи как става.
Демо: С Пътя на греблото - няколко принципа, които да следваш и в живота, и в реката. Първият е да не си гледаш само пред носа, а да забелязваш какво се случва пред тебе, за да си подготвен за това, което може да последва. Вторият е винаги да държиш активната лопатка на греблото във водата, така че да е готова да загребе, което, пренесено в живота, значи да нямаш време да се отпускаш - действай, защото той свършва. И третият принцип, страшно важен както за каяка, така и за живота, е да разделиш горната част на тялото от долната. Каяк се кара не с греблото, а с краката, те държат контрола. Трябва да разделиш двете части, защото много често краката са на една страна, а греблото - на друга. В живота е пак така: задникът търси романтика, а душата - приключения, така че трябва да съумееш да разделиш едното от другото.

Философ си. Сега за едно друго разделение - каяк или рафт?
Емилия: Аз съм малко пристрастна към рафтинга. Напоследък се пускам и с каяк и виждам, че колкото повече карам, толкова повече разбирам и водата, и реката. Но законите във водата са едни и същи. Рафтингът все пак е с голяма лодка, кефи ме, че е колективен спорт, има много отборен дух и без него няма как да се получат добре нещата. Това е голямото предизвикателство.
Демо: Двете са много различни - или обичаш тенис на маса, или обичаш тенис на корт. Каякът ми харесва, защото е индивидуален спорт, който се практикува групово. Не може да караш сам в бърза вода - първо, че е опасно и, второ, че е тъпо, като има хора, да караш сам. Ако имаш афинитет към водата и екстремните спортове, си за каяк в бърза вода, той си е хай-левъл екстремен спорт, там нямаш право на грешки.

Дайте по една лична мечта за финал.
Емилия: Моята мечта е да обиколя света и да видя нови хора, различни култури. Най-близката е да отида на световното в Нова Зеландия през ноември - като част от отбора или като съдия.
Демо: Да направя първото каяк доджо в България или клуб за обучение по бойни изкуства, мисля, че с каяка добре се връзва. Всички ще се събуват отвън, ще има рогозки, тиха атмосфера и достатъчно филми и образователни материали, от които да се учат. Малките ще имат езерце, където да тренират.

Къде го виждаш?
Демо: При езерата в Дружба. Говорил съм вече с архитекти, много искам да го направя.

Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев

Отборът на греблото: Емилия е рафтър, а Демо - каякар, но и двамата са от хората, заради които тези две думи не са непознати, още по-малко противоположни. Освен на тимове по рафтинг Емилия е капитан и на клуб за екстремни спортове, тиймбилдинг и детски лагери Адвенчър нет. Треньор, инструктор и съдия. Демо пък е глава и единствен брадър в Тудурини брос - „еклектик каяк клуб" за пътешествия и обучения с туристически каяк и с каяк в бързи води. Мотор на местната купа по Каяк на сняг и оператор на филми под и над водата.

Емилия завършва международен туризъм, работи за малко във фирма за стандартни почивки. Те обаче не я увличат, затова прави своя за точно обратното. Сега го раздава международно покрай женския отбор по спортен рафтинг Адвенчър нет. Тренира и момичетата, и мъжкия отбор, с които вдига купите на престижни европейски състезания. Има брат-близнак, приключенски бар, мечта за участие в световно и Струма за свой дом.

Демо е непрактикуващ агроном, графичен дизайнер, напуснал офиса, за да изплиска реки, язовири и морета, най-добрият приятел на дакела Чавдар и откривател на света заедно с дъщеря си. Единствената лодка, която няма, е риболовна - не се връзва с уважението му към природата. Вече не стъпва и на Черноморието по същата причина. Има собствена методология за справяне с вълните и живота на име „Пътят на греблото" и тя един ден ще се изучава.

Какво ви пална?
Демо: Стана съвсем случайно и тривиално - при катастрофа на пътя колата, която ударих, имаше каяк на покрива си и той влетя при мен. Беше ми дадено свише.

Съдба значи.
Демо: Всъщност преди десетина години се качих на каяка на приятел и ми лепна. Направих всичко възможно да си взема лодка, скоро след това и каяк за бърза вода. Година по-късно основах Тудурини брос.
Емилия: През 2000-та, когато направихме Адвенчър нет, нямах нищо общо с рафтинга. Всеки уикенд обаче бяхме някъдe и така се завъртя тая идея за приключенски пътувания. Включихме и рафтинг. Първоначално се занимавах само с организационната част. Когато момчетата се върнаха от първия курс към Международната рафтинг федерация, разказаха такива неща, че се зарибих.

Какво друго карате?
Демо: Освен каяк - най-много колата и буса. И колело.
Емилия: Ски, а напоследък и каяк.

Какви сте в очите на хората?
Демо: Нямам представа. Обаче това, дето всеки си мисли, че светът се върти около него, не е така. Светът се върти само около мен.
Емилия: В момента - обсебена от работата, влизаме в сезона.

Приятелите ви за какви ви смятат?
Демо: Само да вметна, че приятелите ми са хора, които, въпреки че ме познават, ме обичат.
Емилия: За най-обикновен човек.

А що за хора сте всъщност?
Демо: Каякар, който живее на ръба на живота.
Емилия: Откривател, привличан и предизвикван от новото.

Кой е най-хубавият момент?
Емилия: Когато съм си свършила добре работата, виждам резултата и съм удовлетворена.
Демо: Когато съм натоварил хората по лодките, направил съм настройките на педалите, всички са пред мен във водата и аз пускам и моята лодка - това ми е най-приятното усещане по време на работа. Другото е, когато ги виждам, че се кефят - щом излезем на първия пуст плаж, да речем. В бързата вода е много по-наситено усещане, там най-готино е това, което ти предстои. Като минеш някакъв участък, ти става кеф; идва следващият участък и ти става още повече кеф.

От кого се учите?
Демо: От по-добрите. В началото се учих от Милски, Петко и от доайена тук - Ники Христов, който е първият в България, занимавал се с каяк. Нищо че не блести с особени учителски качества и характерът му е... Все пак ако го нямаше, сигурно щеше да е някой друг.
Емилия: В един период основно от грешките. Сега от целия свят - опитваме се да пътуваме, да се запознаваме с рафтъри от чужбина.

С кого се състезавате?
Демо: Най-често съревнованието е с мен, няма други (смее се). Общо взето, в групата, в която караме активно, се знаем на кой колко му е егото.
Емилия: Със себе си. Това не е борба, но е състезание - ще успееш ли да свършиш всичко.

Коя река е най-добра?
Емилия: От тези, на които съм била, е нашата (разбирай Струма - б.а.), защото си я обичам и там съм си като вкъщи. Но най-предизвикателна беше Пакуаре в Коста Рика.
Демо: За мен най-добрата река е Соча в Словения. От всички реки, на които съм бил, тя най-най-най-най много ми харесва. То е и връзка: майка ми и баща ми минали оттам на екскурзия и ми изтървали пъпа. Така де, красива е, има достатъчно дълги участъци с различна трудност, може да обучаваш, да се обучаваш, да караш и да се страхуваш. Може и да се пребиеш. Имаш всички тия неща. Може и да пиеш - много е чиста, хората се грижат за това.

За какво скачате в дълбокото?
Емилия: За кауза, която си струва, и за идея, която искам да осъществя. Клубът е скок в дълбокото. Като се обърна назад, мога да кажа, че сме постигнали някои неща, които сме искали, но има и още.
Демо: Скачам в дълбокото само за удоволствие.

Кога е най-страшно?
Демо: Най-страшно е, докато не ескимотираш.

Ескимо... какво?
Демо: Като скочиш някакво място и се обърнеш с лодката, връщането на каяка в първоначална позиция се казва ескимотиране или ескимоско преобръщане (eskimo roll). То е най-опасното.
Емилия: Най-страшно е, когато не се пресмята рискът в дадена ситуация. Примерно на някой от гидовете му се пада добър екипаж, който се е сработил и идва за трети път. Гидът решава, че се чувства добре с тия хора, и поема по-голям риск за тяхно забавление. Завърта ги на една скала, влизат в обратното, следва поредица от грешки - нищо фатално, но е можело да се избегне при правилна преценка.

Тоест избягвате рисковете.
Емилия: Цялата ни работа е свързана с това да няма инциденти, на никой не му се ще да минава през това. Имали сме извадено рамо.
Демо: Аз лично нямам такива случки, освен разни нормални полуудавяния, но те не се броят - повръщаш и всичко минава. Бързата вода си е един от най-опасните спортове, но за туристическия каяк се смята, че от всички аутдор спортове е най-безопасният, с най-малко инциденти.

Последното супер място, на което бяхте?
Емилия: Албания и река Осуми там.
Демо: Наскоро, по време на един тур из Ситония, открих неголеми пещери, в които може да влезеш с каяка и да видиш зали, дълбоки като колби. Имаше много високи скали и брегове и се почувствах като в уестърн, само че с каяк.

Какво ви нервира?
Демо: Простотията, страшно. И че хората си хвърлят боклуците през прозорците на колите.
Емилия: Това с реките и мръсотията е голям проблем. На Струма пътуващите много често спират и си хвърлят боклука. Идват камиони дори...
Демо: Проблемът е, че няма кой да им каже и, най-вече, да им бръкне в джобовете. По-скоро не ме вбесява чак толкова, де, защото от две години и половина съм супердзен.

Кажи как става.
Демо: С Пътя на греблото - няколко принципа, които да следваш и в живота, и в реката. Първият е да не си гледаш само пред носа, а да забелязваш какво се случва пред тебе, за да си подготвен за това, което може да последва. Вторият е винаги да държиш активната лопатка на греблото във водата, така че да е готова да загребе, което, пренесено в живота, значи да нямаш време да се отпускаш - действай, защото той свършва. И третият принцип, страшно важен както за каяка, така и за живота, е да разделиш горната част на тялото от долната. Каяк се кара не с греблото, а с краката, те държат контрола. Трябва да разделиш двете части, защото много често краката са на една страна, а греблото - на друга. В живота е пак така: задникът търси романтика, а душата - приключения, така че трябва да съумееш да разделиш едното от другото.

Философ си. Сега за едно друго разделение - каяк или рафт?
Емилия: Аз съм малко пристрастна към рафтинга. Напоследък се пускам и с каяк и виждам, че колкото повече карам, толкова повече разбирам и водата, и реката. Но законите във водата са едни и същи. Рафтингът все пак е с голяма лодка, кефи ме, че е колективен спорт, има много отборен дух и без него няма как да се получат добре нещата. Това е голямото предизвикателство.
Демо: Двете са много различни - или обичаш тенис на маса, или обичаш тенис на корт. Каякът ми харесва, защото е индивидуален спорт, който се практикува групово. Не може да караш сам в бърза вода - първо, че е опасно и, второ, че е тъпо, като има хора, да караш сам. Ако имаш афинитет към водата и екстремните спортове, си за каяк в бърза вода, той си е хай-левъл екстремен спорт, там нямаш право на грешки.

Дайте по една лична мечта за финал.
Емилия: Моята мечта е да обиколя света и да видя нови хора, различни култури. Най-близката е да отида на световното в Нова Зеландия през ноември - като част от отбора или като съдия.
Демо: Да направя първото каяк доджо в България или клуб за обучение по бойни изкуства, мисля, че с каяка добре се връзва. Всички ще се събуват отвън, ще има рогозки, тиха атмосфера и достатъчно филми и образователни материали, от които да се учат. Малките ще имат езерце, където да тренират.

Къде го виждаш?
Демо: При езерата в Дружба. Говорил съм вече с архитекти, много искам да го направя.

Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно

  • 20 бързи въпроса към... художничката Мила Лозанова

    Първо 3 бързи факта за Мила. Чудо е, ако не си попадал на някой от жестоко готините ѝ календари, картички и плакати (Не си?! Последвай я в социалните мрежи). Нейни са илюстрациите на детския литературен хит от последните седем години – „Феята от захарницата“. Номинирана е за Жена на годината 2024, категория Изкуство. А сега – нейните 20 отговора на бързите ни

  • Farmina - перфектна храна за домашните любимци. И един вълшебен дух за консултант

    Доброто хранене на нашите домашни любимци е важна част от грижите, които полагаме за тях. Вкусната и висококачествена храна ги прави жизнерадостни и енергични, дава им сила и дълголетие. А колкото по-добре се чувстват те, толкова по-уютно и весело е вкъщи. Но освен, че всекидневното меню трябва да бъде здравословно, от същинско значение е да бъде персонализирано

  • Актьорът Богдан Казанджиев: Не мога да изгледам нито един филм като нормален зрител

    Богдан е от онези актьори, които дори и да се появят за малко в кадър, влизат мощно и се запомнят. Дали в сериал (като „Сутрешен блок“, „Absentia”), филм („Tilt”, “Секс академия: Мъже“), късометражка („Maika mi calling”, “Мишо и Виктория завинаги“), или постановка („Само не това име!“, „Медена луна“, „Маршрутка“), погледът и присъствието му правят категорично

  • Какво казва твоята музикална година за теб? (Negative Edition)

    В началото на декември големите музикални стрийминг платформи правят годишна равносметка за музикалната ни година. В последно време в равносметката има и елемент на психологически и личностен анализ, но в крайна сметка всички резултати са направени така, че да те накарат да се чувстваш добре от изборите си. Сещаш се – точно както е с хороскопите и всички други

  • Хижа Беласица, райските ябълки над гроба на Ванга и Долене – ­селото с цветята

    Слънчево, но ледено съботно утро в края на ноември. В такъв момент човек няма много причини да тръгне от София чак до планината Беласица, но благодарение на приятел, който ще празнува рождения си ден там, се организираме и тръгваме с колите към Петрич.  В града на Ванга завиваме покрай стадиона и от там право нагоре към хижа Беласица, която е на скромните 720

  • Емблематичната Къща с ягодите сменя собственика си, Валентин Златев я продаде

    Основателите на IT компанията SiteGround Тенко Николов и Иво Ценов купуват една от най-емблематичните сгради в София - Къщата с ягодите. Това стана ясно от пост на депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев в профила му във Facebook. ОЩЕ: Валентин Златев е готов да даде банкова гаранция, че ще запази Къщата с ягодите Къщата дълги години беше собственост на бившия