☰
✕

Емилиян Гацов-Елби

9274 Категория: Нещо ново
Емилиян Гацов е живял и творил в цяла Европа. Направил е музиката на повече от 70 театрални постановки, танцови спектакли, филмови продукции, радио театър. Работил е и продължава да работи с именити режисьори като Мариус Куркински, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер и още. Няколко пъти е номиниран за Икар и Аскеер в категория авторска музика. Печели Икар за Психоза 4:48 на Десислава Шпатова в Сфумато, а тази година има номинация за престижната награда за постановките Театър, любов моя на Касиел Ноа Ашер и Ние сме вечни! на Василена Радева. Сега започва репетиции на Синята птица на Мариус Куркински. Отговорен е и за музикалната среда на голяма част от спектаклите на Иво Димчев. Елби е автор и на музиката на множество значими танцови проекти на формации като NOMAD Dance Academy, балет Арабеск, Brain Store Project и други. Последният му филмов саундтрак бе на София 100 години столица на българското кино.

Музиката, която прави трудно би могла да се впише в определени параметри. Иновативна, абстрактна, емоционална, тя е способна да те пренесе в един свят отвъд обикновените възприятия, чието въздействие те държи дълго. Музиката му е като самия него - извън конвенционалното. Независимо в какъв профил действа Емилиян Гацов-Елби, той е експериментатор, а методите му на работа могат да се нарекат философски, без най-малко преувеличение. Често като способ ползва т.нар. грануларен синтез, който би могъл да илюстрира и настоящата реалност.

Грануларният синтез е термин от съвременната експериментална музика. При него едно парче се разделя на капсули, всяка от които издава собствен звук. По-важното в случая е, че те биха могли да се местят напред-назад във времето и пак да се получи цялостна идея за оригиналното парче. Това работи добре в театъра, защото се изгражда атмосфера без център. Например, в пиесата на Кирил Буховски Ние сме вечни саундтракът е съставен от отделни звуци, записани по време на протестите в София през 2014, както и от музика, която няма нищо общо с действието.
Идеята за саундтрак без център е много интересна - тя не се влияе от сюжета, а по-скоро го измества, стои като фон, който придава определени усещания.
Като се замисли човек, тази идея до голяма степен важи за съвремието. С появата на интернет, центърът се разпилява - ценностните системи нямат единно ядро, а се завихрят в обособени групи от хора с определени интереси. Торентите сами по себе си представляват малки парченца информация, разпръснати на различни места в компютърната памет и чак когато се съединят, образуват цял файл. Явлението може да се открие и в този мултитаскинг, който правим всички - работим едновременно по различни неща, извършваме разнообразни дейности, ако щеш - дори отваряме по няколко прозореца едновременно в браузъра. Процесите вече се случват много по-стихийно и много по-неосъзнато. Човек достига до нещо, без да изцяло фокусиран върху него, а някак си между другото. Такъв е светът, в който живеем сега.

Събуждам се с едни малки пръстчета, които се опитват да ми извадят окото. След това със студена вода и кофеин. От известно време сутрините ми станаха най-продуктивната част от деня.
Не мърдам от вкъщи без някаква книга в чантата, която никога не чета. Ако не съм с лаптопа, книгата дава една приятна тежест за носене. Това е остатък от едно време, в което си мислех, че човек постоянно трябва да е ангажиран с нещо.

Никога не закъснявам за самолет. Винаги се будя 15 минути преди часовника. Като цяло закъснявам за неща, на които отивам с нежелание.
Умирам от срам, когато ме надценяват.

Все си повтарям, че сам си преча за много неща.
Идеалната вечер е чисто и просто някоя вечер през август в София.

Обикновено съм в леко безпокойство, ама много леко.
Падам си по синтезатори, стари гривни, нови думи.

Майка ми често казва: "Храните ли се? Имате ли пари? Обличате ли се?"
Беше велико, когато Джъстин Бийбър сам се снима във фотосесия, в която го пребиват боксьори; когато Etat Libre d'Orange направиха парфюм който се казва просто "Cologne. A nice scent", когато Джон Оливър направи интервю в Москва с Едуард Сноудън. Изобщо, всичко на Джон Оливър.

Дойде ми до гуша от надценяването на логиката и рационалността. В наши дни социалните мрежи засилват склонността на хората да се изразяват писмено и човек започва да мисли, че всичко трябва да се защити с аргументи, всичко трябва да се обясни с думи. Много малка част от важните решения в живота са подчинени на логиката.
Не казвам на никого, че съм учил две години Мултимедия и комуникации в Техническия университет, което тогава означаваше 3D Max за Windows NT и устройство на цветния телевизор.

Под леглото ми има някакви кутии, прах. Все хубави неща.
Нямам щастието да съм метър и 85.

Искам да остарея като Иги Поп или като която и да е рок звезда. Може ли човек да иска друго?
Правя се на луд, когато ме взимат прекалено насериозно.

Скачам на бой, когато няма друг вариант. Разбира се, ако човек се владее, в скачането е смисълът, не в самия бой. Вбесява ме неразбирането, когато някой просто отказва, упорства да не разбере. Тогава важат само емоционалните средства.
Не си позволявам да претупвам нещата и да лъжа, че са завършени.

Заспивам на петата минута, след като приспя дъщеря ми в ръцете си и така спим двамата. Тя още не може да говори, но това е много повече от разговор с думи.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

Емилиян Гацов е живял и творил в цяла Европа. Направил е музиката на повече от 70 театрални постановки, танцови спектакли, филмови продукции, радио театър. Работил е и продължава да работи с именити режисьори като Мариус Куркински, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер и още. Няколко пъти е номиниран за Икар и Аскеер в категория авторска музика. Печели Икар за Психоза 4:48 на Десислава Шпатова в Сфумато, а тази година има номинация за престижната награда за постановките Театър, любов моя на Касиел Ноа Ашер и Ние сме вечни! на Василена Радева. Сега започва репетиции на Синята птица на Мариус Куркински. Отговорен е и за музикалната среда на голяма част от спектаклите на Иво Димчев. Елби е автор и на музиката на множество значими танцови проекти на формации като NOMAD Dance Academy, балет Арабеск, Brain Store Project и други. Последният му филмов саундтрак бе на София 100 години столица на българското кино.

Музиката, която прави трудно би могла да се впише в определени параметри. Иновативна, абстрактна, емоционална, тя е способна да те пренесе в един свят отвъд обикновените възприятия, чието въздействие те държи дълго. Музиката му е като самия него - извън конвенционалното. Независимо в какъв профил действа Емилиян Гацов-Елби, той е експериментатор, а методите му на работа могат да се нарекат философски, без най-малко преувеличение. Често като способ ползва т.нар. грануларен синтез, който би могъл да илюстрира и настоящата реалност.

Грануларният синтез е термин от съвременната експериментална музика. При него едно парче се разделя на капсули, всяка от които издава собствен звук. По-важното в случая е, че те биха могли да се местят напред-назад във времето и пак да се получи цялостна идея за оригиналното парче. Това работи добре в театъра, защото се изгражда атмосфера без център. Например, в пиесата на Кирил Буховски Ние сме вечни саундтракът е съставен от отделни звуци, записани по време на протестите в София през 2014, както и от музика, която няма нищо общо с действието.
Идеята за саундтрак без център е много интересна - тя не се влияе от сюжета, а по-скоро го измества, стои като фон, който придава определени усещания.
Като се замисли човек, тази идея до голяма степен важи за съвремието. С появата на интернет, центърът се разпилява - ценностните системи нямат единно ядро, а се завихрят в обособени групи от хора с определени интереси. Торентите сами по себе си представляват малки парченца информация, разпръснати на различни места в компютърната памет и чак когато се съединят, образуват цял файл. Явлението може да се открие и в този мултитаскинг, който правим всички - работим едновременно по различни неща, извършваме разнообразни дейности, ако щеш - дори отваряме по няколко прозореца едновременно в браузъра. Процесите вече се случват много по-стихийно и много по-неосъзнато. Човек достига до нещо, без да изцяло фокусиран върху него, а някак си между другото. Такъв е светът, в който живеем сега.

Събуждам се с едни малки пръстчета, които се опитват да ми извадят окото. След това със студена вода и кофеин. От известно време сутрините ми станаха най-продуктивната част от деня.
Не мърдам от вкъщи без някаква книга в чантата, която никога не чета. Ако не съм с лаптопа, книгата дава една приятна тежест за носене. Това е остатък от едно време, в което си мислех, че човек постоянно трябва да е ангажиран с нещо.

Никога не закъснявам за самолет. Винаги се будя 15 минути преди часовника. Като цяло закъснявам за неща, на които отивам с нежелание.
Умирам от срам, когато ме надценяват.

Все си повтарям, че сам си преча за много неща.
Идеалната вечер е чисто и просто някоя вечер през август в София.

Обикновено съм в леко безпокойство, ама много леко.
Падам си по синтезатори, стари гривни, нови думи.

Майка ми често казва: "Храните ли се? Имате ли пари? Обличате ли се?"
Беше велико, когато Джъстин Бийбър сам се снима във фотосесия, в която го пребиват боксьори; когато Etat Libre d'Orange направиха парфюм който се казва просто "Cologne. A nice scent", когато Джон Оливър направи интервю в Москва с Едуард Сноудън. Изобщо, всичко на Джон Оливър.

Дойде ми до гуша от надценяването на логиката и рационалността. В наши дни социалните мрежи засилват склонността на хората да се изразяват писмено и човек започва да мисли, че всичко трябва да се защити с аргументи, всичко трябва да се обясни с думи. Много малка част от важните решения в живота са подчинени на логиката.
Не казвам на никого, че съм учил две години Мултимедия и комуникации в Техническия университет, което тогава означаваше 3D Max за Windows NT и устройство на цветния телевизор.

Под леглото ми има някакви кутии, прах. Все хубави неща.
Нямам щастието да съм метър и 85.

Искам да остарея като Иги Поп или като която и да е рок звезда. Може ли човек да иска друго?
Правя се на луд, когато ме взимат прекалено насериозно.

Скачам на бой, когато няма друг вариант. Разбира се, ако човек се владее, в скачането е смисълът, не в самия бой. Вбесява ме неразбирането, когато някой просто отказва, упорства да не разбере. Тогава важат само емоционалните средства.
Не си позволявам да претупвам нещата и да лъжа, че са завършени.

Заспивам на петата минута, след като приспя дъщеря ми в ръцете си и така спим двамата. Тя още не може да говори, но това е много повече от разговор с думи.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните