☰
✕

Емилиян Гацов-Елби

9295 Категория: Нещо ново
Емилиян Гацов е живял и творил в цяла Европа. Направил е музиката на повече от 70 театрални постановки, танцови спектакли, филмови продукции, радио театър. Работил е и продължава да работи с именити режисьори като Мариус Куркински, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер и още. Няколко пъти е номиниран за Икар и Аскеер в категория авторска музика. Печели Икар за Психоза 4:48 на Десислава Шпатова в Сфумато, а тази година има номинация за престижната награда за постановките Театър, любов моя на Касиел Ноа Ашер и Ние сме вечни! на Василена Радева. Сега започва репетиции на Синята птица на Мариус Куркински. Отговорен е и за музикалната среда на голяма част от спектаклите на Иво Димчев. Елби е автор и на музиката на множество значими танцови проекти на формации като NOMAD Dance Academy, балет Арабеск, Brain Store Project и други. Последният му филмов саундтрак бе на София 100 години столица на българското кино.

Музиката, която прави трудно би могла да се впише в определени параметри. Иновативна, абстрактна, емоционална, тя е способна да те пренесе в един свят отвъд обикновените възприятия, чието въздействие те държи дълго. Музиката му е като самия него - извън конвенционалното. Независимо в какъв профил действа Емилиян Гацов-Елби, той е експериментатор, а методите му на работа могат да се нарекат философски, без най-малко преувеличение. Често като способ ползва т.нар. грануларен синтез, който би могъл да илюстрира и настоящата реалност.

Грануларният синтез е термин от съвременната експериментална музика. При него едно парче се разделя на капсули, всяка от които издава собствен звук. По-важното в случая е, че те биха могли да се местят напред-назад във времето и пак да се получи цялостна идея за оригиналното парче. Това работи добре в театъра, защото се изгражда атмосфера без център. Например, в пиесата на Кирил Буховски Ние сме вечни саундтракът е съставен от отделни звуци, записани по време на протестите в София през 2014, както и от музика, която няма нищо общо с действието.
Идеята за саундтрак без център е много интересна - тя не се влияе от сюжета, а по-скоро го измества, стои като фон, който придава определени усещания.
Като се замисли човек, тази идея до голяма степен важи за съвремието. С появата на интернет, центърът се разпилява - ценностните системи нямат единно ядро, а се завихрят в обособени групи от хора с определени интереси. Торентите сами по себе си представляват малки парченца информация, разпръснати на различни места в компютърната памет и чак когато се съединят, образуват цял файл. Явлението може да се открие и в този мултитаскинг, който правим всички - работим едновременно по различни неща, извършваме разнообразни дейности, ако щеш - дори отваряме по няколко прозореца едновременно в браузъра. Процесите вече се случват много по-стихийно и много по-неосъзнато. Човек достига до нещо, без да изцяло фокусиран върху него, а някак си между другото. Такъв е светът, в който живеем сега.

Събуждам се с едни малки пръстчета, които се опитват да ми извадят окото. След това със студена вода и кофеин. От известно време сутрините ми станаха най-продуктивната част от деня.
Не мърдам от вкъщи без някаква книга в чантата, която никога не чета. Ако не съм с лаптопа, книгата дава една приятна тежест за носене. Това е остатък от едно време, в което си мислех, че човек постоянно трябва да е ангажиран с нещо.

Никога не закъснявам за самолет. Винаги се будя 15 минути преди часовника. Като цяло закъснявам за неща, на които отивам с нежелание.
Умирам от срам, когато ме надценяват.

Все си повтарям, че сам си преча за много неща.
Идеалната вечер е чисто и просто някоя вечер през август в София.

Обикновено съм в леко безпокойство, ама много леко.
Падам си по синтезатори, стари гривни, нови думи.

Майка ми често казва: "Храните ли се? Имате ли пари? Обличате ли се?"
Беше велико, когато Джъстин Бийбър сам се снима във фотосесия, в която го пребиват боксьори; когато Etat Libre d'Orange направиха парфюм който се казва просто "Cologne. A nice scent", когато Джон Оливър направи интервю в Москва с Едуард Сноудън. Изобщо, всичко на Джон Оливър.

Дойде ми до гуша от надценяването на логиката и рационалността. В наши дни социалните мрежи засилват склонността на хората да се изразяват писмено и човек започва да мисли, че всичко трябва да се защити с аргументи, всичко трябва да се обясни с думи. Много малка част от важните решения в живота са подчинени на логиката.
Не казвам на никого, че съм учил две години Мултимедия и комуникации в Техническия университет, което тогава означаваше 3D Max за Windows NT и устройство на цветния телевизор.

Под леглото ми има някакви кутии, прах. Все хубави неща.
Нямам щастието да съм метър и 85.

Искам да остарея като Иги Поп или като която и да е рок звезда. Може ли човек да иска друго?
Правя се на луд, когато ме взимат прекалено насериозно.

Скачам на бой, когато няма друг вариант. Разбира се, ако човек се владее, в скачането е смисълът, не в самия бой. Вбесява ме неразбирането, когато някой просто отказва, упорства да не разбере. Тогава важат само емоционалните средства.
Не си позволявам да претупвам нещата и да лъжа, че са завършени.

Заспивам на петата минута, след като приспя дъщеря ми в ръцете си и така спим двамата. Тя още не може да говори, но това е много повече от разговор с думи.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

Емилиян Гацов е живял и творил в цяла Европа. Направил е музиката на повече от 70 театрални постановки, танцови спектакли, филмови продукции, радио театър. Работил е и продължава да работи с именити режисьори като Мариус Куркински, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер и още. Няколко пъти е номиниран за Икар и Аскеер в категория авторска музика. Печели Икар за Психоза 4:48 на Десислава Шпатова в Сфумато, а тази година има номинация за престижната награда за постановките Театър, любов моя на Касиел Ноа Ашер и Ние сме вечни! на Василена Радева. Сега започва репетиции на Синята птица на Мариус Куркински. Отговорен е и за музикалната среда на голяма част от спектаклите на Иво Димчев. Елби е автор и на музиката на множество значими танцови проекти на формации като NOMAD Dance Academy, балет Арабеск, Brain Store Project и други. Последният му филмов саундтрак бе на София 100 години столица на българското кино.

Музиката, която прави трудно би могла да се впише в определени параметри. Иновативна, абстрактна, емоционална, тя е способна да те пренесе в един свят отвъд обикновените възприятия, чието въздействие те държи дълго. Музиката му е като самия него - извън конвенционалното. Независимо в какъв профил действа Емилиян Гацов-Елби, той е експериментатор, а методите му на работа могат да се нарекат философски, без най-малко преувеличение. Често като способ ползва т.нар. грануларен синтез, който би могъл да илюстрира и настоящата реалност.

Грануларният синтез е термин от съвременната експериментална музика. При него едно парче се разделя на капсули, всяка от които издава собствен звук. По-важното в случая е, че те биха могли да се местят напред-назад във времето и пак да се получи цялостна идея за оригиналното парче. Това работи добре в театъра, защото се изгражда атмосфера без център. Например, в пиесата на Кирил Буховски Ние сме вечни саундтракът е съставен от отделни звуци, записани по време на протестите в София през 2014, както и от музика, която няма нищо общо с действието.
Идеята за саундтрак без център е много интересна - тя не се влияе от сюжета, а по-скоро го измества, стои като фон, който придава определени усещания.
Като се замисли човек, тази идея до голяма степен важи за съвремието. С появата на интернет, центърът се разпилява - ценностните системи нямат единно ядро, а се завихрят в обособени групи от хора с определени интереси. Торентите сами по себе си представляват малки парченца информация, разпръснати на различни места в компютърната памет и чак когато се съединят, образуват цял файл. Явлението може да се открие и в този мултитаскинг, който правим всички - работим едновременно по различни неща, извършваме разнообразни дейности, ако щеш - дори отваряме по няколко прозореца едновременно в браузъра. Процесите вече се случват много по-стихийно и много по-неосъзнато. Човек достига до нещо, без да изцяло фокусиран върху него, а някак си между другото. Такъв е светът, в който живеем сега.

Събуждам се с едни малки пръстчета, които се опитват да ми извадят окото. След това със студена вода и кофеин. От известно време сутрините ми станаха най-продуктивната част от деня.
Не мърдам от вкъщи без някаква книга в чантата, която никога не чета. Ако не съм с лаптопа, книгата дава една приятна тежест за носене. Това е остатък от едно време, в което си мислех, че човек постоянно трябва да е ангажиран с нещо.

Никога не закъснявам за самолет. Винаги се будя 15 минути преди часовника. Като цяло закъснявам за неща, на които отивам с нежелание.
Умирам от срам, когато ме надценяват.

Все си повтарям, че сам си преча за много неща.
Идеалната вечер е чисто и просто някоя вечер през август в София.

Обикновено съм в леко безпокойство, ама много леко.
Падам си по синтезатори, стари гривни, нови думи.

Майка ми често казва: "Храните ли се? Имате ли пари? Обличате ли се?"
Беше велико, когато Джъстин Бийбър сам се снима във фотосесия, в която го пребиват боксьори; когато Etat Libre d'Orange направиха парфюм който се казва просто "Cologne. A nice scent", когато Джон Оливър направи интервю в Москва с Едуард Сноудън. Изобщо, всичко на Джон Оливър.

Дойде ми до гуша от надценяването на логиката и рационалността. В наши дни социалните мрежи засилват склонността на хората да се изразяват писмено и човек започва да мисли, че всичко трябва да се защити с аргументи, всичко трябва да се обясни с думи. Много малка част от важните решения в живота са подчинени на логиката.
Не казвам на никого, че съм учил две години Мултимедия и комуникации в Техническия университет, което тогава означаваше 3D Max за Windows NT и устройство на цветния телевизор.

Под леглото ми има някакви кутии, прах. Все хубави неща.
Нямам щастието да съм метър и 85.

Искам да остарея като Иги Поп или като която и да е рок звезда. Може ли човек да иска друго?
Правя се на луд, когато ме взимат прекалено насериозно.

Скачам на бой, когато няма друг вариант. Разбира се, ако човек се владее, в скачането е смисълът, не в самия бой. Вбесява ме неразбирането, когато някой просто отказва, упорства да не разбере. Тогава важат само емоционалните средства.
Не си позволявам да претупвам нещата и да лъжа, че са завършени.

Заспивам на петата минута, след като приспя дъщеря ми в ръцете си и така спим двамата. Тя още не може да говори, но това е много повече от разговор с думи.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно