☰
✕

Емилиян Гацов-Елби

9047 Категория: Нещо ново
Емилиян Гацов е живял и творил в цяла Европа. Направил е музиката на повече от 70 театрални постановки, танцови спектакли, филмови продукции, радио театър. Работил е и продължава да работи с именити режисьори като Мариус Куркински, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер и още. Няколко пъти е номиниран за Икар и Аскеер в категория авторска музика. Печели Икар за Психоза 4:48 на Десислава Шпатова в Сфумато, а тази година има номинация за престижната награда за постановките Театър, любов моя на Касиел Ноа Ашер и Ние сме вечни! на Василена Радева. Сега започва репетиции на Синята птица на Мариус Куркински. Отговорен е и за музикалната среда на голяма част от спектаклите на Иво Димчев. Елби е автор и на музиката на множество значими танцови проекти на формации като NOMAD Dance Academy, балет Арабеск, Brain Store Project и други. Последният му филмов саундтрак бе на София 100 години столица на българското кино.

Музиката, която прави трудно би могла да се впише в определени параметри. Иновативна, абстрактна, емоционална, тя е способна да те пренесе в един свят отвъд обикновените възприятия, чието въздействие те държи дълго. Музиката му е като самия него - извън конвенционалното. Независимо в какъв профил действа Емилиян Гацов-Елби, той е експериментатор, а методите му на работа могат да се нарекат философски, без най-малко преувеличение. Често като способ ползва т.нар. грануларен синтез, който би могъл да илюстрира и настоящата реалност.

Грануларният синтез е термин от съвременната експериментална музика. При него едно парче се разделя на капсули, всяка от които издава собствен звук. По-важното в случая е, че те биха могли да се местят напред-назад във времето и пак да се получи цялостна идея за оригиналното парче. Това работи добре в театъра, защото се изгражда атмосфера без център. Например, в пиесата на Кирил Буховски Ние сме вечни саундтракът е съставен от отделни звуци, записани по време на протестите в София през 2014, както и от музика, която няма нищо общо с действието.
Идеята за саундтрак без център е много интересна - тя не се влияе от сюжета, а по-скоро го измества, стои като фон, който придава определени усещания.
Като се замисли човек, тази идея до голяма степен важи за съвремието. С появата на интернет, центърът се разпилява - ценностните системи нямат единно ядро, а се завихрят в обособени групи от хора с определени интереси. Торентите сами по себе си представляват малки парченца информация, разпръснати на различни места в компютърната памет и чак когато се съединят, образуват цял файл. Явлението може да се открие и в този мултитаскинг, който правим всички - работим едновременно по различни неща, извършваме разнообразни дейности, ако щеш - дори отваряме по няколко прозореца едновременно в браузъра. Процесите вече се случват много по-стихийно и много по-неосъзнато. Човек достига до нещо, без да изцяло фокусиран върху него, а някак си между другото. Такъв е светът, в който живеем сега.

Събуждам се с едни малки пръстчета, които се опитват да ми извадят окото. След това със студена вода и кофеин. От известно време сутрините ми станаха най-продуктивната част от деня.
Не мърдам от вкъщи без някаква книга в чантата, която никога не чета. Ако не съм с лаптопа, книгата дава една приятна тежест за носене. Това е остатък от едно време, в което си мислех, че човек постоянно трябва да е ангажиран с нещо.

Никога не закъснявам за самолет. Винаги се будя 15 минути преди часовника. Като цяло закъснявам за неща, на които отивам с нежелание.
Умирам от срам, когато ме надценяват.

Все си повтарям, че сам си преча за много неща.
Идеалната вечер е чисто и просто някоя вечер през август в София.

Обикновено съм в леко безпокойство, ама много леко.
Падам си по синтезатори, стари гривни, нови думи.

Майка ми често казва: "Храните ли се? Имате ли пари? Обличате ли се?"
Беше велико, когато Джъстин Бийбър сам се снима във фотосесия, в която го пребиват боксьори; когато Etat Libre d'Orange направиха парфюм който се казва просто "Cologne. A nice scent", когато Джон Оливър направи интервю в Москва с Едуард Сноудън. Изобщо, всичко на Джон Оливър.

Дойде ми до гуша от надценяването на логиката и рационалността. В наши дни социалните мрежи засилват склонността на хората да се изразяват писмено и човек започва да мисли, че всичко трябва да се защити с аргументи, всичко трябва да се обясни с думи. Много малка част от важните решения в живота са подчинени на логиката.
Не казвам на никого, че съм учил две години Мултимедия и комуникации в Техническия университет, което тогава означаваше 3D Max за Windows NT и устройство на цветния телевизор.

Под леглото ми има някакви кутии, прах. Все хубави неща.
Нямам щастието да съм метър и 85.

Искам да остарея като Иги Поп или като която и да е рок звезда. Може ли човек да иска друго?
Правя се на луд, когато ме взимат прекалено насериозно.

Скачам на бой, когато няма друг вариант. Разбира се, ако човек се владее, в скачането е смисълът, не в самия бой. Вбесява ме неразбирането, когато някой просто отказва, упорства да не разбере. Тогава важат само емоционалните средства.
Не си позволявам да претупвам нещата и да лъжа, че са завършени.

Заспивам на петата минута, след като приспя дъщеря ми в ръцете си и така спим двамата. Тя още не може да говори, но това е много повече от разговор с думи.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

Емилиян Гацов е живял и творил в цяла Европа. Направил е музиката на повече от 70 театрални постановки, танцови спектакли, филмови продукции, радио театър. Работил е и продължава да работи с именити режисьори като Мариус Куркински, Десислава Шпатова, Касиел Ноа Ашер и още. Няколко пъти е номиниран за Икар и Аскеер в категория авторска музика. Печели Икар за Психоза 4:48 на Десислава Шпатова в Сфумато, а тази година има номинация за престижната награда за постановките Театър, любов моя на Касиел Ноа Ашер и Ние сме вечни! на Василена Радева. Сега започва репетиции на Синята птица на Мариус Куркински. Отговорен е и за музикалната среда на голяма част от спектаклите на Иво Димчев. Елби е автор и на музиката на множество значими танцови проекти на формации като NOMAD Dance Academy, балет Арабеск, Brain Store Project и други. Последният му филмов саундтрак бе на София 100 години столица на българското кино.

Музиката, която прави трудно би могла да се впише в определени параметри. Иновативна, абстрактна, емоционална, тя е способна да те пренесе в един свят отвъд обикновените възприятия, чието въздействие те държи дълго. Музиката му е като самия него - извън конвенционалното. Независимо в какъв профил действа Емилиян Гацов-Елби, той е експериментатор, а методите му на работа могат да се нарекат философски, без най-малко преувеличение. Често като способ ползва т.нар. грануларен синтез, който би могъл да илюстрира и настоящата реалност.

Грануларният синтез е термин от съвременната експериментална музика. При него едно парче се разделя на капсули, всяка от които издава собствен звук. По-важното в случая е, че те биха могли да се местят напред-назад във времето и пак да се получи цялостна идея за оригиналното парче. Това работи добре в театъра, защото се изгражда атмосфера без център. Например, в пиесата на Кирил Буховски Ние сме вечни саундтракът е съставен от отделни звуци, записани по време на протестите в София през 2014, както и от музика, която няма нищо общо с действието.
Идеята за саундтрак без център е много интересна - тя не се влияе от сюжета, а по-скоро го измества, стои като фон, който придава определени усещания.
Като се замисли човек, тази идея до голяма степен важи за съвремието. С появата на интернет, центърът се разпилява - ценностните системи нямат единно ядро, а се завихрят в обособени групи от хора с определени интереси. Торентите сами по себе си представляват малки парченца информация, разпръснати на различни места в компютърната памет и чак когато се съединят, образуват цял файл. Явлението може да се открие и в този мултитаскинг, който правим всички - работим едновременно по различни неща, извършваме разнообразни дейности, ако щеш - дори отваряме по няколко прозореца едновременно в браузъра. Процесите вече се случват много по-стихийно и много по-неосъзнато. Човек достига до нещо, без да изцяло фокусиран върху него, а някак си между другото. Такъв е светът, в който живеем сега.

Събуждам се с едни малки пръстчета, които се опитват да ми извадят окото. След това със студена вода и кофеин. От известно време сутрините ми станаха най-продуктивната част от деня.
Не мърдам от вкъщи без някаква книга в чантата, която никога не чета. Ако не съм с лаптопа, книгата дава една приятна тежест за носене. Това е остатък от едно време, в което си мислех, че човек постоянно трябва да е ангажиран с нещо.

Никога не закъснявам за самолет. Винаги се будя 15 минути преди часовника. Като цяло закъснявам за неща, на които отивам с нежелание.
Умирам от срам, когато ме надценяват.

Все си повтарям, че сам си преча за много неща.
Идеалната вечер е чисто и просто някоя вечер през август в София.

Обикновено съм в леко безпокойство, ама много леко.
Падам си по синтезатори, стари гривни, нови думи.

Майка ми често казва: "Храните ли се? Имате ли пари? Обличате ли се?"
Беше велико, когато Джъстин Бийбър сам се снима във фотосесия, в която го пребиват боксьори; когато Etat Libre d'Orange направиха парфюм който се казва просто "Cologne. A nice scent", когато Джон Оливър направи интервю в Москва с Едуард Сноудън. Изобщо, всичко на Джон Оливър.

Дойде ми до гуша от надценяването на логиката и рационалността. В наши дни социалните мрежи засилват склонността на хората да се изразяват писмено и човек започва да мисли, че всичко трябва да се защити с аргументи, всичко трябва да се обясни с думи. Много малка част от важните решения в живота са подчинени на логиката.
Не казвам на никого, че съм учил две години Мултимедия и комуникации в Техническия университет, което тогава означаваше 3D Max за Windows NT и устройство на цветния телевизор.

Под леглото ми има някакви кутии, прах. Все хубави неща.
Нямам щастието да съм метър и 85.

Искам да остарея като Иги Поп или като която и да е рок звезда. Може ли човек да иска друго?
Правя се на луд, когато ме взимат прекалено насериозно.

Скачам на бой, когато няма друг вариант. Разбира се, ако човек се владее, в скачането е смисълът, не в самия бой. Вбесява ме неразбирането, когато някой просто отказва, упорства да не разбере. Тогава важат само емоционалните средства.
Не си позволявам да претупвам нещата и да лъжа, че са завършени.

Заспивам на петата минута, след като приспя дъщеря ми в ръцете си и така спим двамата. Тя още не може да говори, но това е много повече от разговор с думи.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Манхатън няколко поредни вечери по телевизията. Навремето много се впечатлих от това че е черно-бял и от леко хаотичното движение на камерата, което следваше актьорите. Това и е единственото, което бях запомнил от филма, както и репликите: "Какво правиш? - Целунах те страстно."
Най-големият актьор за мен е Ал Пачино. Знам всичките му роли наизуст. Но и това е малко по инерция. Джона Хил и Сет Роугън например успяха да въведат някакъв нов образ в холивудското кино, който до този момент не е съществувал, и то играейки предимно себе си. А това въобще не е малко.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Иняриту, Майкъл Ман. Все хора с визуална логика и яки саундтраци.
Много се смях на What we do in the shadows, риалити филма за вампири.
Планирам да видя всички едноминутни клипове на шоуто на Жак Пепен Fast Food My Way. Хипнотично е.

МУЗИКАТА
Музиката е енергия.
Обикновено слушам по едно парче по цял ден, докато в един момент вече не е нужно и да го пускам. Така правя и със собствените си парчета
Любимият ми изпълнител и композитор си остава Кийт Джарет, макар че не знам дали вече не го казвам просто така, по инерция. Хубавото е, че за всяко време от живота си има различни музики. Когато преди две години се опитвах да диджействам, слушах само в Beatport по цял ден - туп тц туп тц... Това каква музика слушам, не казва почти нищо за мен самия.
Най-добрият концерт, на който бях беше на Диаманда Галас на открито на Пласа дел Рей в Барселона. И на Трики в НДК преди две години. Смятай.
В София искам да дойде Amon Tobin. Ама в Армеец.
Винаги съм искал да видя на живо групата на Франк от филма Франк.

ТЕАТЪРЪТ
В голямата си част театърът все още се държи като изкопаемо без връзка с нищо в нашето време и назидателно настоява за тази си роля.
Една част нелепо се опитва да е ситком.
И една част те притиска до стената, после те изпровожда с неотговорени въпроси.
Аз съм бил винаги само с единия крак в театъра - мисля, че е важно да е така. Като музикант, за мен театърът е опитно поле.
Представлението е съвместно изживяване. Това за мен е най-силното.
Театралната музика винаги пряко е свързана с текст, тоест с това, което се говори. Там тя използва този момент на искреност на хората - ти казваш едно, но чувстваш друго. Затова ролята на театралната музика е по-скоро да действа подривно на думите. Тя казва неща, които ние не бихме могли, защото не можем да се аргументираме логически. Ние подбираме какво да кажем, за да сме кохерентни. Музиката не се съобразява с това дали сме убедителни или не. Тя е убедителна сама по себе си.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Творение в черно на Маргьорит Юрсенар.
Сега чета Антикрехкост на Насим Никълъс Талеб.
Много ми говорят за Сто години самота - през целия ми живот. Още не съм я прочел и само предполагам, че е от инат.
Най-добре пише някой, който не си затваря очите за нищо. Който разбира, вместо да съди. Който вижда отвъд значението на думите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията - хем е реалност, хем не е. Хем е спомен за нещо, хем не е твоят спомен, а парче от някаква обща митична реалност. С фотографа Златимир Араклиев започнах да озвучавам кратките видеа, които той прави в Instagram. Те са като раздвижени снимки и хем се променят във времето, хем са едно нещо. Хипнотично е, когато ги повториш много пъти и музиката им даде трето измерение. Работя и по един кратък филм за Дейвид Лашапел. Как един кадър може да казва всичко, е най-голямата магия.
Последната изложба, на която бях, беше интернет. Всеки готин блог в Tumblr е всъщност масивна изложба.
Едни от любимите ми артисти са Ринко Каваучи, Марио Джакомели. Фотографи.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между