Евгени Овчаров

Астрономията винаги е гъделичкала любопитството му и го кара да се взира в небето и звездните карти, виждайки там много повече, отколкото ние с теб. Затова и никак не му е трудно да избере пътя си, когато завършва техникум. Вече е доктор по астрономия, а в работата си изследва най-потайните кътчета на галактиката Андромеда, до които може да достигне съвременната наука. От края на 2002 ходи регулярно в обсерваторията на Рожен за наблюдения и добре познава нуждите на учените там. Ние вече ти споменахме за тяхната кампания за набиране на средства, затова потърсихме Евгени Овчаров, да ни разкаже повече за нея, както и за астрономията в България. Срещнахме се с него в най-старата астрономическа база у нас - обсерваторията в Борисовата градина, където останахме очаровани от стария телескоп и красивите сгради. А сега оставяме думата на Евгени.

Как се запали по астрономията?
Трудно ми е да кажа кога точно се случи. Небето и звездите са ми били интересни от малък. От дете исках да стана астроном и с годините просто следвах тази посока. Като тинейджър четях списание Андромеда, например, което допълнително разпали страстта ми по астрономията. В един момент получих и пакет с броеве на списание Космос.



Какви бяха стъпките към целта ти?
Завърших техникум и въпреки че родителите ми искаха да се развивам в тази посока и да стана инженер, мен ме влечеше астрономията. Кандидатствах във физическия факултет и през 1998 ме приеха Физика със специализация Астрономия. След това изкарах магистратура и докторантура, а в края на докторантурата станах асистент в катедрата и от тогава това работя.

Какво беше първото ти впечатление, когато отиде в обсерваторията на Рожен?
Беше през 2000 покрай една практика в университета за два дни. Знаех много неща за Рожен, но като отидох на място, усещането беше изключително силно. За съжаление, когато започнах да ходя регулярно там, си дадох сметка, че нещата не са чак толкова розови, колкото ми се иска. Но все пак обсерваторията я има и тя носи огромни плюсове за България. За съжаление обаче много хора не го разбират. Тя е най-големият научно-изследователски център по астрономия в югоизточна Европа.

Разкажи повече за обсерваторията на Рожен.
Официалното й откриване е на 13 март 1981 във връзка с честването на 1300 години България. Освен това обсерваторията е най-голямата инвестиция на България в наука. Тя не е просто голяма и значима заради телескопите, които са там, а заради това, че представлява научен център. Разполага с леглова база, столова, има компютърна и лекционна зала и всичко необходимо за провеждане на всякакви школи и конференции. За съжаление не се поддържа в последните години, поради липса на средства.

Тя на държавно финансиране ли е?
Националната обсерватория е към Института по астрономия към БАН. Така че издръжката е под шапката на БАН. За съжаление в последните години финансите, които се отделят за Института, не достигат с определена сума и затова всяка година, с изключение на миналата, се стига до такова положение, че колегите от института буквално се молят за средства.
Иначе има решение на проблема с Рожен и той се казва РАЦИО - Регионален астрономически център за изследване и обучение. Той е включен в така наречената пътна карта за развитие на научна инфраструктура в България, която е приета от министерството с решение от септември 2010, но още не е реализирана. И към момента все още чакаме.

Как се роди идеята за крауд фъндинг кампанията, която вече тече?
Това го направиха колегите от института. До такова решение са стигнали, тъй като по нормалния начин явно няма да се случи. Затова обявиха кампания за набиране на средства.

Как върви до момента?
Не съм сигурен, но мисля, че вече са към 18 хиляди евро, а търсената сума е 56 хиляди евро.

Разбрахме, че са необходими над 200 хиляди лева, за да функционира нормално обсерваторията и да се справи със задълженията си.
250 хиляди, като Министерството на земеделието, ако не се лъжа, са обещали да осигурят 150 хиляди лева по някакви проекти. Затова и се опитваме да съберем остатъка от сумата.

Ти си ходил горе много пъти. Какво е ежедневието в обсерваторията?
Зависи дали отиваш през летните месеци или през зимата. В зимните месеци, когато няма хора, които не са от обслужващия персонал и от тези, които отиват там по конкретни заявления, тогава обикновено има 6-7 човека в цялата обсерватория. През нощта се извършват наблюдения на всички телескопи - стига времето да е ясно, разбира се. През деня астрономите си почиват и привечер се подготвят за наблюдения и обработват данни.

Това означава ли, че си изолиран горе за няколко месеца?
Не, всеки от нас се качва за по 3-4 нощи в месеца. Понякога сме за седмица, друг път за две нощи, а има и някои колеги, които живеят там. Но повечето астрономи сме там за отпуснатите няколко нощи месечно.
През лятото - всъщност от ранна пролет до късна есен, постоянно се провеждат школи и кръжоци на народните обсерватории за любители астрономи и базата е пълна. Тези хора си носят собствени телескопи и кипи сериозна дейност.



Спомена кръжоци и лекции - те отворени ли са към публика? Може ли всеки любител да присъства или трябва да е минал някаква специализация?
Не, не е нужно, тези школи са напълно отворени. Смолянският планетариум, да речем, има кръжок по астрономия, който е за ученици, но всеки може да се запише в него. През една или две седмици през лятото групата се качва на Рожен и се занимава с наблюдения с телескоп на интересни обекти, както и визуални наблюдения на метеори. Докосва се до зримата част на астрономията.

Има ли интерес у младите хора към тази наука?
За съжаление във физическия факултет в последните години нещата не са много оптимистични - студентите са малко. Но интерес при младите хора, при учениците, има доста сериозен. Това се вижда на тези школи, за които говорихме. Ако погледнете в сайта на Рожен, за догодина вече са ангажирани доста периоди от време за летни школи. Особено в последните 4-5 години интересът наистина нарасна много. Разбира се, не всички тези хора стават астрономи. А тези които решат да стават професионалисти не записват астрономия в България, а в чужбина. Причината е, че не виждат особено голяма перспектива тук поради очевидните финансови спънки.

На какво ниво е астрономията у нас спрямо света?
От гледна точка на науката, българската астрономия е на световно ниво, наистина. Публикуваме резултатите си в едни и същи издания с водещите държави в сферата.

Ако имаше възможност да работиш по специалността си в чужбина, би ли се преместил?
Минавал съм през такива дилеми няколко пъти, но въпреки че тук има редица отрицателни фактори, има и немалко положителни. Ако човек отиде в чужда институция или университет, там обикновено е включен в екип и работи по конкретна задача. Докато у нас човек има голяма свобода и ако има желание, може да работи по проекти, които го интересуват лично. Проблемът с финансирането несъмнено е голям, но ако имаш желание и ентусиазъм, нещата стават. Пример за това е студентската астрономическа обсерватория в Плана, която заедно с колеги от катедрата и студенти, успяхме да оформим като такава в последните няколко години. В момента тя е в процес на автоматизация и в близките месеци телескопът там ще заработи и дистанционно, което, имайки предвид, че е направено почти без никакви средства, е голямо постижение.

Колко са обсерваториите у нас?
Професионална астрономия се прави в Националната астрономическа обсерватория Рожен. Също така, към института по астрономия има още една, която е по-стара от роженската - тази в Белоградчик. Другата институция, която се занимава с професионална астрономия, това сме ние - катедра Астрономия и също имаме обсерватория. Станаха три. Иначе имаме и други обсерватории, така наречените народни обсерватории, като смолянската с планетариума и още десетина в България, които не се занимават с правенето на наука, а по-скоро с обучение и имат образователна цел.

А тази, в която сме в момента?
Тази обсерватория е към катедра Астрономия и е учебен център към Софийския университет. В първите си години това е било научен център, имало е и още няколко телескопа през годините и те са се използвали за научни изследвания. Но в днешно време това няма как да стане, защото е в центъра на София, светлините пречат много, както и замърсения въздух.
Доколкото знам, това е първата сграда на Софийския университет, открита през 1897. Тогава е монтиран и телескопът тук.

Това означава, че телескопът е на 120 години. Как се поддържа такова съоръжение толкова време?
(смее се) Поддръжката на един малък телескоп не е толкова трудна. Този тук в момента се използва единствено за демонстрации, и то рядко. Той беше реставриран през 2004 и е напълно действащ. Но ако става дума за поддръжка на голям телескоп, какъвто е двуметровият на Рожен, там нещата са много по-сложни. През няколко години трябва да се подменя покритието на огледалата, което е и доста скъпа процедура. Двуметровото огледало трябва да се свали и да се закара в най-близката камера за алуминизация - в Германия, като целият процес трае повече от месец и струва немалко пари.

Чупливо ли е огледалото?
Специално огледалото на големия телескоп на Рожен е изработено по стара технология и е много дебело. Тежи 2 тона и половина и е дебело 35 сантиметра. Докато при по-новото поколение телескопи, включително най-големите, по 8-10 метра, огледалата са много леки и са изработени от отделни сегменти по половин-един метър, които са много тънки.

Ти спомена, че ще се занимаваш и с планетариума в Музейко, разкажи повече за него.
Да, много съм щастлив, че това се случва. Там съм заедно с двама колеги от катедрата, които също се занимават професионално с астрономия - Владимир Божилов и Никола Каравасилев. С тях отговаряме за планетариума в Музейко, който работи от 15 октомври. Разработили сме три поекта, с които стартирахме програмата.

Как стана тази колаборация, кой кого потърси?
Те ни потърсиха, като са се свързали не само с нас, ами и с млади учени в други сфери. Екипът на Музейко е млад и амбициран и аз съм изключително щастлив и не мога да повярвам, че това се случва в България. Идеята е изключително ценна за задоволяване на съвсем естественото любопитство на децата към науката, и то така, че да им е интересно. Науката като игра.

Наскоро учените от НАСА съобщиха, че са открили следи от течаща вода на Марс. Българското астрономическо общество следеше ли с интерес темата?
Вълнуваме се, защото това е много интересен факт - доказателството, че има течна вода на Марс. Отдавна се знае, че там има вода, че има ледени шапки по полюсите. Но в течно състояние не беше открита досега. И макар че е с висока соленост, това може да означава, че някъде под повърхността може да има и сладка вода. Ако е вярно, това е и основен фактор да има някакъв живот. Ясно е, че преди много, много години на Марс е имало течна вода - виждат се речни корита, както и образувания, които са в резултат на активна водна дейност. Червената планета си е все така интересна за астрономите. (смее се)

Към кого трябва да се обърнат хората, които имат по-задълбочен интерес към астрономията?
Първо е хубаво да се поинтересуват дали в града, в който се намират има някакъв кръжок по астрономия, народна обсерватория или планетариум. В доста от по-големите градове има такива. В София нашата катедра поддържа кръжок с над 100-годишна традиция. Той се провежда тук, в обсерваторията в Борисовата градина, почти всеки четвъртък. А ако имат по-задълбочен интерес, Университетът ги чака. (смее се)



Ти си горд татко. Би ли желал твоите деца да се насочат също към астрономията?
Не знам накъде ще се насочат, но не бих желал да ги манипулирам, а сами да изберат пътя си. Но им показвам неща, свързани с астрономията и те определено проявяват интерес.

Какво предстои в катедрата по астрономия?
В ход са промени по учебните програми и едно нещо, което ще направим и от доста време трябваше да се случи, е, че от догодина би трябвало да има нова магистратура по астрономия. Тя ще бъде за хора, които не са завършили физика преди това. В момента магистратурата е за професионални астрономи, които задължително трябва да са минали всичките физики и математики. Но ежегодно имаме запитвания от поне 4-5 бакалаври от други програми, включително от хуманитарните науки, които имат голям интерес. Те нямат желание да стават професионални астрономи, но имат интерес към тази наука и биха искали да научат нещо в сферата й.

Какво вижда един професионален астроном, когато погледне към небето?
Когато човек знае какви са тези точици там горе, е много по-интересно. Гледайки към нощното небе, знам, че някои от тези звезди са много по-големи от Слънцето, някои са по-студени, други по-горещи. Някои от тези точици не са звезди, а са звездни купове от хиляди звезди. Най-далечния обект, който се вижда с просто око е ядрото на галактиката Андромеда, което обаче пак изглежда като една малка светеща точица. Всъщност, аз и няколко колеги в катедрата се занимаваме с галактиката Андромеда повече от десет години и сме един от водещите екипи в света, които откриват и изследват нови звезди в Андромеда. Около 15% тях са регистрирани от обсерваторията на Рожен.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

Астрономията винаги е гъделичкала любопитството му и го кара да се взира в небето и звездните карти, виждайки там много повече, отколкото ние с теб. Затова и никак не му е трудно да избере пътя си, когато завършва техникум. Вече е доктор по астрономия, а в работата си изследва най-потайните кътчета на галактиката Андромеда, до които може да достигне съвременната наука. От края на 2002 ходи регулярно в обсерваторията на Рожен за наблюдения и добре познава нуждите на учените там. Ние вече ти споменахме за тяхната кампания за набиране на средства, затова потърсихме Евгени Овчаров, да ни разкаже повече за нея, както и за астрономията в България. Срещнахме се с него в най-старата астрономическа база у нас - обсерваторията в Борисовата градина, където останахме очаровани от стария телескоп и красивите сгради. А сега оставяме думата на Евгени.

Как се запали по астрономията?
Трудно ми е да кажа кога точно се случи. Небето и звездите са ми били интересни от малък. От дете исках да стана астроном и с годините просто следвах тази посока. Като тинейджър четях списание Андромеда, например, което допълнително разпали страстта ми по астрономията. В един момент получих и пакет с броеве на списание Космос.



Какви бяха стъпките към целта ти?
Завърших техникум и въпреки че родителите ми искаха да се развивам в тази посока и да стана инженер, мен ме влечеше астрономията. Кандидатствах във физическия факултет и през 1998 ме приеха Физика със специализация Астрономия. След това изкарах магистратура и докторантура, а в края на докторантурата станах асистент в катедрата и от тогава това работя.

Какво беше първото ти впечатление, когато отиде в обсерваторията на Рожен?
Беше през 2000 покрай една практика в университета за два дни. Знаех много неща за Рожен, но като отидох на място, усещането беше изключително силно. За съжаление, когато започнах да ходя регулярно там, си дадох сметка, че нещата не са чак толкова розови, колкото ми се иска. Но все пак обсерваторията я има и тя носи огромни плюсове за България. За съжаление обаче много хора не го разбират. Тя е най-големият научно-изследователски център по астрономия в югоизточна Европа.

Разкажи повече за обсерваторията на Рожен.
Официалното й откриване е на 13 март 1981 във връзка с честването на 1300 години България. Освен това обсерваторията е най-голямата инвестиция на България в наука. Тя не е просто голяма и значима заради телескопите, които са там, а заради това, че представлява научен център. Разполага с леглова база, столова, има компютърна и лекционна зала и всичко необходимо за провеждане на всякакви школи и конференции. За съжаление не се поддържа в последните години, поради липса на средства.

Тя на държавно финансиране ли е?
Националната обсерватория е към Института по астрономия към БАН. Така че издръжката е под шапката на БАН. За съжаление в последните години финансите, които се отделят за Института, не достигат с определена сума и затова всяка година, с изключение на миналата, се стига до такова положение, че колегите от института буквално се молят за средства.
Иначе има решение на проблема с Рожен и той се казва РАЦИО - Регионален астрономически център за изследване и обучение. Той е включен в така наречената пътна карта за развитие на научна инфраструктура в България, която е приета от министерството с решение от септември 2010, но още не е реализирана. И към момента все още чакаме.

Как се роди идеята за крауд фъндинг кампанията, която вече тече?
Това го направиха колегите от института. До такова решение са стигнали, тъй като по нормалния начин явно няма да се случи. Затова обявиха кампания за набиране на средства.

Как върви до момента?
Не съм сигурен, но мисля, че вече са към 18 хиляди евро, а търсената сума е 56 хиляди евро.

Разбрахме, че са необходими над 200 хиляди лева, за да функционира нормално обсерваторията и да се справи със задълженията си.
250 хиляди, като Министерството на земеделието, ако не се лъжа, са обещали да осигурят 150 хиляди лева по някакви проекти. Затова и се опитваме да съберем остатъка от сумата.

Ти си ходил горе много пъти. Какво е ежедневието в обсерваторията?
Зависи дали отиваш през летните месеци или през зимата. В зимните месеци, когато няма хора, които не са от обслужващия персонал и от тези, които отиват там по конкретни заявления, тогава обикновено има 6-7 човека в цялата обсерватория. През нощта се извършват наблюдения на всички телескопи - стига времето да е ясно, разбира се. През деня астрономите си почиват и привечер се подготвят за наблюдения и обработват данни.

Това означава ли, че си изолиран горе за няколко месеца?
Не, всеки от нас се качва за по 3-4 нощи в месеца. Понякога сме за седмица, друг път за две нощи, а има и някои колеги, които живеят там. Но повечето астрономи сме там за отпуснатите няколко нощи месечно.
През лятото - всъщност от ранна пролет до късна есен, постоянно се провеждат школи и кръжоци на народните обсерватории за любители астрономи и базата е пълна. Тези хора си носят собствени телескопи и кипи сериозна дейност.



Спомена кръжоци и лекции - те отворени ли са към публика? Може ли всеки любител да присъства или трябва да е минал някаква специализация?
Не, не е нужно, тези школи са напълно отворени. Смолянският планетариум, да речем, има кръжок по астрономия, който е за ученици, но всеки може да се запише в него. През една или две седмици през лятото групата се качва на Рожен и се занимава с наблюдения с телескоп на интересни обекти, както и визуални наблюдения на метеори. Докосва се до зримата част на астрономията.

Има ли интерес у младите хора към тази наука?
За съжаление във физическия факултет в последните години нещата не са много оптимистични - студентите са малко. Но интерес при младите хора, при учениците, има доста сериозен. Това се вижда на тези школи, за които говорихме. Ако погледнете в сайта на Рожен, за догодина вече са ангажирани доста периоди от време за летни школи. Особено в последните 4-5 години интересът наистина нарасна много. Разбира се, не всички тези хора стават астрономи. А тези които решат да стават професионалисти не записват астрономия в България, а в чужбина. Причината е, че не виждат особено голяма перспектива тук поради очевидните финансови спънки.

На какво ниво е астрономията у нас спрямо света?
От гледна точка на науката, българската астрономия е на световно ниво, наистина. Публикуваме резултатите си в едни и същи издания с водещите държави в сферата.

Ако имаше възможност да работиш по специалността си в чужбина, би ли се преместил?
Минавал съм през такива дилеми няколко пъти, но въпреки че тук има редица отрицателни фактори, има и немалко положителни. Ако човек отиде в чужда институция или университет, там обикновено е включен в екип и работи по конкретна задача. Докато у нас човек има голяма свобода и ако има желание, може да работи по проекти, които го интересуват лично. Проблемът с финансирането несъмнено е голям, но ако имаш желание и ентусиазъм, нещата стават. Пример за това е студентската астрономическа обсерватория в Плана, която заедно с колеги от катедрата и студенти, успяхме да оформим като такава в последните няколко години. В момента тя е в процес на автоматизация и в близките месеци телескопът там ще заработи и дистанционно, което, имайки предвид, че е направено почти без никакви средства, е голямо постижение.

Колко са обсерваториите у нас?
Професионална астрономия се прави в Националната астрономическа обсерватория Рожен. Също така, към института по астрономия има още една, която е по-стара от роженската - тази в Белоградчик. Другата институция, която се занимава с професионална астрономия, това сме ние - катедра Астрономия и също имаме обсерватория. Станаха три. Иначе имаме и други обсерватории, така наречените народни обсерватории, като смолянската с планетариума и още десетина в България, които не се занимават с правенето на наука, а по-скоро с обучение и имат образователна цел.

А тази, в която сме в момента?
Тази обсерватория е към катедра Астрономия и е учебен център към Софийския университет. В първите си години това е било научен център, имало е и още няколко телескопа през годините и те са се използвали за научни изследвания. Но в днешно време това няма как да стане, защото е в центъра на София, светлините пречат много, както и замърсения въздух.
Доколкото знам, това е първата сграда на Софийския университет, открита през 1897. Тогава е монтиран и телескопът тук.

Това означава, че телескопът е на 120 години. Как се поддържа такова съоръжение толкова време?
(смее се) Поддръжката на един малък телескоп не е толкова трудна. Този тук в момента се използва единствено за демонстрации, и то рядко. Той беше реставриран през 2004 и е напълно действащ. Но ако става дума за поддръжка на голям телескоп, какъвто е двуметровият на Рожен, там нещата са много по-сложни. През няколко години трябва да се подменя покритието на огледалата, което е и доста скъпа процедура. Двуметровото огледало трябва да се свали и да се закара в най-близката камера за алуминизация - в Германия, като целият процес трае повече от месец и струва немалко пари.

Чупливо ли е огледалото?
Специално огледалото на големия телескоп на Рожен е изработено по стара технология и е много дебело. Тежи 2 тона и половина и е дебело 35 сантиметра. Докато при по-новото поколение телескопи, включително най-големите, по 8-10 метра, огледалата са много леки и са изработени от отделни сегменти по половин-един метър, които са много тънки.

Ти спомена, че ще се занимаваш и с планетариума в Музейко, разкажи повече за него.
Да, много съм щастлив, че това се случва. Там съм заедно с двама колеги от катедрата, които също се занимават професионално с астрономия - Владимир Божилов и Никола Каравасилев. С тях отговаряме за планетариума в Музейко, който работи от 15 октомври. Разработили сме три поекта, с които стартирахме програмата.

Как стана тази колаборация, кой кого потърси?
Те ни потърсиха, като са се свързали не само с нас, ами и с млади учени в други сфери. Екипът на Музейко е млад и амбициран и аз съм изключително щастлив и не мога да повярвам, че това се случва в България. Идеята е изключително ценна за задоволяване на съвсем естественото любопитство на децата към науката, и то така, че да им е интересно. Науката като игра.

Наскоро учените от НАСА съобщиха, че са открили следи от течаща вода на Марс. Българското астрономическо общество следеше ли с интерес темата?
Вълнуваме се, защото това е много интересен факт - доказателството, че има течна вода на Марс. Отдавна се знае, че там има вода, че има ледени шапки по полюсите. Но в течно състояние не беше открита досега. И макар че е с висока соленост, това може да означава, че някъде под повърхността може да има и сладка вода. Ако е вярно, това е и основен фактор да има някакъв живот. Ясно е, че преди много, много години на Марс е имало течна вода - виждат се речни корита, както и образувания, които са в резултат на активна водна дейност. Червената планета си е все така интересна за астрономите. (смее се)

Към кого трябва да се обърнат хората, които имат по-задълбочен интерес към астрономията?
Първо е хубаво да се поинтересуват дали в града, в който се намират има някакъв кръжок по астрономия, народна обсерватория или планетариум. В доста от по-големите градове има такива. В София нашата катедра поддържа кръжок с над 100-годишна традиция. Той се провежда тук, в обсерваторията в Борисовата градина, почти всеки четвъртък. А ако имат по-задълбочен интерес, Университетът ги чака. (смее се)



Ти си горд татко. Би ли желал твоите деца да се насочат също към астрономията?
Не знам накъде ще се насочат, но не бих желал да ги манипулирам, а сами да изберат пътя си. Но им показвам неща, свързани с астрономията и те определено проявяват интерес.

Какво предстои в катедрата по астрономия?
В ход са промени по учебните програми и едно нещо, което ще направим и от доста време трябваше да се случи, е, че от догодина би трябвало да има нова магистратура по астрономия. Тя ще бъде за хора, които не са завършили физика преди това. В момента магистратурата е за професионални астрономи, които задължително трябва да са минали всичките физики и математики. Но ежегодно имаме запитвания от поне 4-5 бакалаври от други програми, включително от хуманитарните науки, които имат голям интерес. Те нямат желание да стават професионални астрономи, но имат интерес към тази наука и биха искали да научат нещо в сферата й.

Какво вижда един професионален астроном, когато погледне към небето?
Когато човек знае какви са тези точици там горе, е много по-интересно. Гледайки към нощното небе, знам, че някои от тези звезди са много по-големи от Слънцето, някои са по-студени, други по-горещи. Някои от тези точици не са звезди, а са звездни купове от хиляди звезди. Най-далечния обект, който се вижда с просто око е ядрото на галактиката Андромеда, което обаче пак изглежда като една малка светеща точица. Всъщност, аз и няколко колеги в катедрата се занимаваме с галактиката Андромеда повече от десет години и сме един от водещите екипи в света, които откриват и изследват нови звезди в Андромеда. Около 15% тях са регистрирани от обсерваторията на Рожен.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆