☰
✕

Г-жа Тодорова, г-н Кадийски и г-жа Панева

8849 Категория: Нещо ново
На сцената на средното ни образование отдавна се разиграва следният забележителен в мащаба и скръбта си сюжет: Всяка година около 15 000 ученици зарязват класната стая, преди да са завършили, преподавателите им са на средна възраст 50 години и мнозинството от тях залагат на пасивни методи на обучение, а „квартално училище" си е чиста проба обида. На международни оценявания резултатите на българските ученици са след сръбските, турските, румънските и унгарските, а по-малко от половината 15-годишни минават критичния праг на грамотност, определен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

На тази сцена миналия 15 септември излязоха 21 нови герои - първите учители на Заедно в час, на средна възраст 26 години, обучени по интензивна програма на Софийския университет с елементи от международния модел "Преподавай като лидер" в добавка. Разпръснати са по (преобладаващо „квартални") училища в градове и села из цяла България, за да сеят семенцата на качественото, смислено и мотивиращо образование (и тук нямаме предвид точно учебниците).

Срещнахме се с трима от тях (както следват на снимката горе): Даниела Тодорова, на 34, преподава специализирани икономически предмети в СОУ „Христо Ботев" в Горна Малина; Емилиян Кадийски, на 24, преподава програмиране в СПГЕ „Джон Атанасов"; и Донка Панева, на 25, преподава английски език и философски цикъл в 140 СОУ „Иван Богоров" в Обеля.

Помните ли момента, в който решихте да кандидатствате за учители на Заедно в час?
Дани: О, да! Моята дъщеря е в III клас и сменихме три училища. Обикалях, срещах се с учители, директори и все не можех да намеря мястото, където тя да се чувства добре. Още след първия срок в I клас ми каза, че не желае да ходи на училище - тогава си дадох сметка, че нещо не е наред. Не може да е толкова трудно да намериш най-подходящото за детето си! Започнах да се замислям, зачетох се по темата. По него време работех в маркетинга на сп. Мениджър. И един ден в редакцията идват Жени Пеева и Елена Иванова от Заедно в час да предложат партньорство. Попаднах на срещата ей така, случайно. И двете толкова ми харесаха! С такъв плам и жар говореха. Казах си: не може да е случайност - аз съм на тази вълна, те се появяват в живота ми и все още има няколко дни до крайния срок за кандидатстване!

Донка: На мен колега от университета ми изпрати линк, защото знаеше, че винаги съм имала желание да работя в сферата. Докато следвах магистратура, даже преподавах една година в училище, но след това се поотказах. Когато разгледах сайта на Заедно в час, си казах: ето начина, по който нещата могат да се случат - когато не се бориш сам.


Донка Панева, 25

Емо: Аз учех магистратура и работех в магазин за велосипеди, където бях и съдружник. Реших, че имам нужда от повече опит, за да управлявам собствена компания. Мислех си, че е добре да участвам в кауза, в която вярвам. Тогава чух за Заедно в час и открих, че те реализират много от нещата, за които и аз си мислех, но не знаех как да станат. В началото нямах никакво намерение да ставам учител. Отидох на интервюто, за да видя какви са като организация и дали евентуално ще им помогна с нещо. И там вече, като се запознах с екипа и другите кандидати, си казах, че това са хората, с които ми се работи.

Преди да влезете за първи път в клас, сънувахте ли учителски кошмари - как ви целят в гръб с дъвка примерно?
Емо: В лятната академия бяхме достатъчно заети, нямаше време да се страхуваме.
Дани: Беше наистина изтощително, но и безкрайно ентусиазиращо. Взаимно се нахъсвахме какви чудеса от храброст ще сътворим. (смеят се) Аз, честно казано, въобще не знаех какво да очаквам, имах съвсем друго притеснение - дали съм взела правилното решение. Всички в приятелския и роднинския ми кръг смятат, че е изключително налудничаво. При положение, че имам определени позиции, интересна работа, добре платена - защо правя това? Понякога е трудно да удържаш на подобен натиск.

Освен че пишете оценки по шестобалната, вие имате и табло на видно място в класната стая, на което след всеки тест нанасяте в проценти каква част от материала е усвоил всеки. Каква е идеята?
Донка: Ето, днес имах такъв пример. Идва едно дете, което е изкарало 5% на теста и иска да си го поправи, след като вече сме обяснили грешките. Давам му подобен и той изкарва 55%. Промяната в оценката е примерно от двойка на... тройка или четворка, но тя вече няма значение, защото за него това е ог-ро-мен напредък - 11 пъти по-добър резултат! И те сами го виждат и се амбицират да скочат още по-високо.

С какво друго вашите часове са по-различни?
Дани: Всеки от нас, като влезе в своята класна стая, трябва да подходи много креативно към това, с което се сблъсква там. Теорията си е теория, но ние трябва да я адаптираме към индивидуалните нужди на учениците ни. Аз лично съм си забранила да говоря повече от 5 минути, опитвам се да имаме повече време за упражнения и часовете ми да бъдат интерактивни - да има диалог, да видят учениците, че знанието е вътре в тях и ако помислят, ако обсъждат помежду си, ще го изведат сами. Опитвам се и да давам страшно много примери от практиката.


Емилиян Кадийски, 24

Емо: И аз гледам упражненията да са повече, а в края на почти всеки час им давам самостоятелна задачка за 2-3 минути, но целта не е оценката, а да проверим доколко е бил ефективен този час. И като правихме преговор, ги питам: „Кажете сега, какво научихте?" Първият отговор беше: „Че две минутки са много време!" (смеят се) Досега не им се бе случвало за такова отрицателно време да мислят.

Донка: Това, което аз отчитам, че в моето образование не е било на 100% и съответно се опитвам да правя, е да давам непрекъснато обратна връзка - защо е такава оценката, къде могат да подобрят. И ги уча, че няма нищо страшно да попитат и да сгрешат. Вече сме втория срок и аз все още се сблъсквам с този постоянен страх от грешка. Мисля си, че когато обратната връзка е конструктивна, все по-малко и по-малко ученици ще се страхуват да не сбъркат.

На учениците харесва ли им интерактивния подход?
Дани: Много! Ако им кажа например: „Работете по този казус, задачата е да направите анализ на средата, в която компанията оперира", резултатът е пълен блокаж. Вместо това аз казвам: „Представете си, че вие сте мениджмънт консултанти и управителният съвет на компанията ви е поканил да участвате в конкурс за избор на консултант. Подгответе анализ и предложете стратегия." Задачата е същата, обаче тогава я правят. Може би толкова са повярвали, че не могат да се справят, че трябва да излязат от кожата си.

Какви са причините така упорито да вярват, че не могат?
Донка: Част от моите ученици имат изключително тежки семейни ситауции, които влияят до голяма степен на мотивацията и амбициозността им, на способността им изобщо да мечтаят.


Даниела Тодорова, 34

Дани: В Горна Малина има и една нагласа, че идваш от село и нямаш същите шансове като тези от големия град. Даже в началото казваха, че не мога да ги разбера, защото съм от града. Тогава си дадох сметка, че първата задача е да изчистим този сблъсък. Поканих в час гост, който е от (подчертава) съседно село, завършил е училището в това село и в момента има собствена компания в София, чувства се добре, няма комплекси. След това каних и други гости и мисля, че в момента сме в унисон. Виждат, че ги разбирам, но виждат и че няма да приема тази тяхна нагласа. Тя все още е най-сериозното предизвикателство за мен.

Емо: При мен единият от проблемите е, че децата са влезли в гимназията след VII клас, а на тази възраст малко хора са ориентирани какво искат да правят. И в X-XI клас част от тях казват: „На мен не ми се занимава с това, не ми е интересно". Затова се опитвам да преподавам така, че да не учим само „програмиране". Въображението например е умение, което се прилага без значение дали твориш на празен екран или на друго. Но все още ми е трудно да го обясня.

Какво може да ви изкара от равновесие?
Донка: Когато виждам, че начинът, по който съм подготвила часа, не е най-добрият и не им е интересно, а не успявам да измисля как да променя предварителния план. Тогава съм адски ядосана на себе си. Иска ми се да дам стоп кадър, да премисля и да продължа по-хубаво.
Дани: Аз не мога да повярвам, че от XII клас само двама човека ще кандидатстват. Другите „нямало да успеят". Е, как разбрахте?!? Аз съм изключително амбициозен човек, целеустремен, винаги имам нещо, към което се стремя. И когато срещна една инертност безметежна и едно носене в празното пространство, особено на млади хора, просто не се побирам в кожата си.

Ако срещнете днешните си ученици след 10 години, какви хора искате да видите?
Дани: Аз искам да видя едни смели, енергични и борбени млади хора.
Емо: Хора, които се осмеляват да мечтаят и следват мечтите си...
Донка: ...без значение дали искат да станат шефове в големи компании или да създадат семейство. Всеки има своя ценност в живота и ако те съумеят да я преследват и да я постигат, за мен това би било най-голямото удовлетворение.

Стига да решиш, 20 март е крайният срок да кандидатстваш за учител през 2012-2014 г. Можеш да ги подкрепиш и със скормна (или не) сума на vchas.zadrujno.bg

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

На сцената на средното ни образование отдавна се разиграва следният забележителен в мащаба и скръбта си сюжет: Всяка година около 15 000 ученици зарязват класната стая, преди да са завършили, преподавателите им са на средна възраст 50 години и мнозинството от тях залагат на пасивни методи на обучение, а „квартално училище" си е чиста проба обида. На международни оценявания резултатите на българските ученици са след сръбските, турските, румънските и унгарските, а по-малко от половината 15-годишни минават критичния праг на грамотност, определен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

На тази сцена миналия 15 септември излязоха 21 нови герои - първите учители на Заедно в час, на средна възраст 26 години, обучени по интензивна програма на Софийския университет с елементи от международния модел "Преподавай като лидер" в добавка. Разпръснати са по (преобладаващо „квартални") училища в градове и села из цяла България, за да сеят семенцата на качественото, смислено и мотивиращо образование (и тук нямаме предвид точно учебниците).

Срещнахме се с трима от тях (както следват на снимката горе): Даниела Тодорова, на 34, преподава специализирани икономически предмети в СОУ „Христо Ботев" в Горна Малина; Емилиян Кадийски, на 24, преподава програмиране в СПГЕ „Джон Атанасов"; и Донка Панева, на 25, преподава английски език и философски цикъл в 140 СОУ „Иван Богоров" в Обеля.

Помните ли момента, в който решихте да кандидатствате за учители на Заедно в час?
Дани: О, да! Моята дъщеря е в III клас и сменихме три училища. Обикалях, срещах се с учители, директори и все не можех да намеря мястото, където тя да се чувства добре. Още след първия срок в I клас ми каза, че не желае да ходи на училище - тогава си дадох сметка, че нещо не е наред. Не може да е толкова трудно да намериш най-подходящото за детето си! Започнах да се замислям, зачетох се по темата. По него време работех в маркетинга на сп. Мениджър. И един ден в редакцията идват Жени Пеева и Елена Иванова от Заедно в час да предложат партньорство. Попаднах на срещата ей така, случайно. И двете толкова ми харесаха! С такъв плам и жар говореха. Казах си: не може да е случайност - аз съм на тази вълна, те се появяват в живота ми и все още има няколко дни до крайния срок за кандидатстване!

Донка: На мен колега от университета ми изпрати линк, защото знаеше, че винаги съм имала желание да работя в сферата. Докато следвах магистратура, даже преподавах една година в училище, но след това се поотказах. Когато разгледах сайта на Заедно в час, си казах: ето начина, по който нещата могат да се случат - когато не се бориш сам.


Донка Панева, 25

Емо: Аз учех магистратура и работех в магазин за велосипеди, където бях и съдружник. Реших, че имам нужда от повече опит, за да управлявам собствена компания. Мислех си, че е добре да участвам в кауза, в която вярвам. Тогава чух за Заедно в час и открих, че те реализират много от нещата, за които и аз си мислех, но не знаех как да станат. В началото нямах никакво намерение да ставам учител. Отидох на интервюто, за да видя какви са като организация и дали евентуално ще им помогна с нещо. И там вече, като се запознах с екипа и другите кандидати, си казах, че това са хората, с които ми се работи.

Преди да влезете за първи път в клас, сънувахте ли учителски кошмари - как ви целят в гръб с дъвка примерно?
Емо: В лятната академия бяхме достатъчно заети, нямаше време да се страхуваме.
Дани: Беше наистина изтощително, но и безкрайно ентусиазиращо. Взаимно се нахъсвахме какви чудеса от храброст ще сътворим. (смеят се) Аз, честно казано, въобще не знаех какво да очаквам, имах съвсем друго притеснение - дали съм взела правилното решение. Всички в приятелския и роднинския ми кръг смятат, че е изключително налудничаво. При положение, че имам определени позиции, интересна работа, добре платена - защо правя това? Понякога е трудно да удържаш на подобен натиск.

Освен че пишете оценки по шестобалната, вие имате и табло на видно място в класната стая, на което след всеки тест нанасяте в проценти каква част от материала е усвоил всеки. Каква е идеята?
Донка: Ето, днес имах такъв пример. Идва едно дете, което е изкарало 5% на теста и иска да си го поправи, след като вече сме обяснили грешките. Давам му подобен и той изкарва 55%. Промяната в оценката е примерно от двойка на... тройка или четворка, но тя вече няма значение, защото за него това е ог-ро-мен напредък - 11 пъти по-добър резултат! И те сами го виждат и се амбицират да скочат още по-високо.

С какво друго вашите часове са по-различни?
Дани: Всеки от нас, като влезе в своята класна стая, трябва да подходи много креативно към това, с което се сблъсква там. Теорията си е теория, но ние трябва да я адаптираме към индивидуалните нужди на учениците ни. Аз лично съм си забранила да говоря повече от 5 минути, опитвам се да имаме повече време за упражнения и часовете ми да бъдат интерактивни - да има диалог, да видят учениците, че знанието е вътре в тях и ако помислят, ако обсъждат помежду си, ще го изведат сами. Опитвам се и да давам страшно много примери от практиката.


Емилиян Кадийски, 24

Емо: И аз гледам упражненията да са повече, а в края на почти всеки час им давам самостоятелна задачка за 2-3 минути, но целта не е оценката, а да проверим доколко е бил ефективен този час. И като правихме преговор, ги питам: „Кажете сега, какво научихте?" Първият отговор беше: „Че две минутки са много време!" (смеят се) Досега не им се бе случвало за такова отрицателно време да мислят.

Донка: Това, което аз отчитам, че в моето образование не е било на 100% и съответно се опитвам да правя, е да давам непрекъснато обратна връзка - защо е такава оценката, къде могат да подобрят. И ги уча, че няма нищо страшно да попитат и да сгрешат. Вече сме втория срок и аз все още се сблъсквам с този постоянен страх от грешка. Мисля си, че когато обратната връзка е конструктивна, все по-малко и по-малко ученици ще се страхуват да не сбъркат.

На учениците харесва ли им интерактивния подход?
Дани: Много! Ако им кажа например: „Работете по този казус, задачата е да направите анализ на средата, в която компанията оперира", резултатът е пълен блокаж. Вместо това аз казвам: „Представете си, че вие сте мениджмънт консултанти и управителният съвет на компанията ви е поканил да участвате в конкурс за избор на консултант. Подгответе анализ и предложете стратегия." Задачата е същата, обаче тогава я правят. Може би толкова са повярвали, че не могат да се справят, че трябва да излязат от кожата си.

Какви са причините така упорито да вярват, че не могат?
Донка: Част от моите ученици имат изключително тежки семейни ситауции, които влияят до голяма степен на мотивацията и амбициозността им, на способността им изобщо да мечтаят.


Даниела Тодорова, 34

Дани: В Горна Малина има и една нагласа, че идваш от село и нямаш същите шансове като тези от големия град. Даже в началото казваха, че не мога да ги разбера, защото съм от града. Тогава си дадох сметка, че първата задача е да изчистим този сблъсък. Поканих в час гост, който е от (подчертава) съседно село, завършил е училището в това село и в момента има собствена компания в София, чувства се добре, няма комплекси. След това каних и други гости и мисля, че в момента сме в унисон. Виждат, че ги разбирам, но виждат и че няма да приема тази тяхна нагласа. Тя все още е най-сериозното предизвикателство за мен.

Емо: При мен единият от проблемите е, че децата са влезли в гимназията след VII клас, а на тази възраст малко хора са ориентирани какво искат да правят. И в X-XI клас част от тях казват: „На мен не ми се занимава с това, не ми е интересно". Затова се опитвам да преподавам така, че да не учим само „програмиране". Въображението например е умение, което се прилага без значение дали твориш на празен екран или на друго. Но все още ми е трудно да го обясня.

Какво може да ви изкара от равновесие?
Донка: Когато виждам, че начинът, по който съм подготвила часа, не е най-добрият и не им е интересно, а не успявам да измисля как да променя предварителния план. Тогава съм адски ядосана на себе си. Иска ми се да дам стоп кадър, да премисля и да продължа по-хубаво.
Дани: Аз не мога да повярвам, че от XII клас само двама човека ще кандидатстват. Другите „нямало да успеят". Е, как разбрахте?!? Аз съм изключително амбициозен човек, целеустремен, винаги имам нещо, към което се стремя. И когато срещна една инертност безметежна и едно носене в празното пространство, особено на млади хора, просто не се побирам в кожата си.

Ако срещнете днешните си ученици след 10 години, какви хора искате да видите?
Дани: Аз искам да видя едни смели, енергични и борбени млади хора.
Емо: Хора, които се осмеляват да мечтаят и следват мечтите си...
Донка: ...без значение дали искат да станат шефове в големи компании или да създадат семейство. Всеки има своя ценност в живота и ако те съумеят да я преследват и да я постигат, за мен това би било най-голямото удовлетворение.

Стига да решиш, 20 март е крайният срок да кандидатстваш за учител през 2012-2014 г. Можеш да ги подкрепиш и със скормна (или не) сума на vchas.zadrujno.bg

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните