В София всички тези големи български и американски писатели говореха за езика, преводите и изкуството през цялото време. Помня, че си помислих, че отдавна не съм се чувствал толкова щастлив, както докато се скитах по тесните градски улички в малките часове и говорех за това, което има най-голямо значение за мен. Всеки път, когато се върна в София, се опитвам отново да се промъкна в този чудесен сън, да намеря отново изкуството и красотата и не е трудно да ги забележиш. Снегът на Витоша, някое странично магазинче, пълно с антики, книжния пазар със скритите му съкровища. Едно от любимите ми неща в София е това, че историята се вижда с просто око. Всеки път, когато завия зад ъгъла, имам чувството, че виждам различно лице на града. Има заемки от европейските архитектурни стилове, има го античния град с донякъде открития колизеум, има ги съветските влияния. София е уникален микс от всичко това, така че в каквото и настроение да съм, винаги мога да намеря някое кътче от града, което да ме приюти.
Поразява ме колко са мили непознатите. Трите години докато служех като доброволец в Украйна, непрекъснато се изумявах от това колко много хора искаха да ми помогнат да се справя. Това, разбира се, противоречи на популярното мнение, че украинците са студени. Може и да изглеждат такива в първите няколко дни, но всъщност е пълно с много мили хора. Непознатите ми помагаха да си намеря пътя. Семейства ме канеха в дома си и ме нагостяваха обилно. Винаги съм смятал, че опитът ми от Корпуса на мира е късмет, че няма никога повече да намеря подобно гостоприемство. Но София само засили вярата ми, че хората по природа са добри. Докато се настанявах в града, толкова много хора искаха да ме насочат откъде да си пазарувам, къде да ям, къде да намеря добра музика, и т.н. И тези хора продължават да ме наглеждат. Естествено, аз имам и този късмет, че работата ми в Американския колеж ме закотви в една постоянно подкрепяща система, но и много хора извън Колежа ми помагат.
Само от година живея тук. Мога обаче да кажа нещо за толерантността. Като писател, който не крие, че е гей, често съм се тревожил, че в България хората може да не ме приемат. И въпреки че съм се притеснявал на публични места, когато съм бил заедно с приятеля си, никой не ни е заплашвал открито, както и ние не сме били твърде интимни по улиците. Когато стигнем до тази тема, по време на вечеря с приятели, разговорът често затихва за миг, а после тръгва в друга посока. Мисля, че това е нивото, на което се намира София по отношение на LGBTQ правата. Понеже съм расъл в малък град в Южните Щати, мога да кажа, че това е за предпочитане пред агресията на някои тесногръди хора там. По-голямата част от живота си съм живял в страх, но в София не е така. Тук има много здрава мрежа, която подкрепя общността ни. Имах щастието да бъда поканен на TEDx тази година и говорих пред голяма аудитория за това, което съм преживял защото съм гей. Когато приключих с речта си, публиката ме аплодира дълго и никога в живота си не съм чувстал толкова голяма подкрепа. Беше връхна точка за мен и се случи имено в София.
София е новият ми дом. Харесва ми да преподавам на учениците в Американския колеж (които между другото са блестящи) и ми е приятно ежедневието в града. Повечето ми колеги казват същото. Мисля, че е доста лесно да се влюбиш в града, и фактът, че тук срещнах партньора си, прави усещането още по-силно. Чувствам се дълбоко свързан с културата тук и не мисля, че някога ще правя нещо, в което София да няма главна роля. Тук ми върви и писането. Завърших първата си книга в срок и това за мен беше повратен момент. Много се притеснявах, че няма да имам време и за писане и за преподаване, но някак се справих и съм много благодарен на София, че направи това възможно.
Бих казал на комисията: Не се спирайте само на очевидното. София е уникална и смела, красива и малко дива и заслужава да попадне под прожектора. Дайте й няколко дни. Вижте различните й страни, чуйте разказите на софиянците, елате да видите колко вълнуваща е историята й точно сега и после се влюбете. Това направих аз. Sharing Sofia e неформалният говорител на града, през разкази за хора и места, в подкрепа на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата 2019. Текст Яна Пункина
Гарард Конли е от новите софиянци - писател, учител и LGBTQ активист. Един американец, попаднал в София като участник в Созополските семинари по творческо писане на Елизабет Костова, който твърди, че е влюбен в страната и хората й.
За пръв път Гарард вдишал въздуха на Източна Европа, докато бил доброволец от Корпуса на мира в Украйна. Там обучавал учители и ученици от 10 селски училища как да се предпазват от СПИН.
Гарард за пръв път попада в София на път за Созополския семинар по творческо писане през 2012
В София всички тези големи български и американски писатели говореха за езика, преводите и изкуството през цялото време. Помня, че си помислих, че отдавна не съм се чувствал толкова щастлив, както докато се скитах по тесните градски улички в малките часове и говорех за това, което има най-голямо значение за мен. Всеки път, когато се върна в София, се опитвам отново да се промъкна в този чудесен сън, да намеря отново изкуството и красотата и не е трудно да ги забележиш. Снегът на Витоша, някое странично магазинче, пълно с антики, книжния пазар със скритите му съкровища.
Едно от любимите ми неща в София е това, че историята се вижда с просто око. Всеки път, когато завия зад ъгъла, имам чувството, че виждам различно лице на града. Има заемки от европейските архитектурни стилове, има го античния град с донякъде открития колизеум, има ги съветските влияния. София е уникален микс от всичко това, така че в каквото и настроение да съм, винаги мога да намеря някое кътче от града, което да ме приюти.
Впечатленията от хората също са позитивни, но това май е типично за цяла Източна Европа
Поразява ме колко са мили непознатите. Трите години докато служех като доброволец в Украйна, непрекъснато се изумявах от това колко много хора искаха да ми помогнат да се справя. Това, разбира се, противоречи на популярното мнение, че украинците са студени. Може и да изглеждат такива в първите няколко дни, но всъщност е пълно с много мили хора. Непознатите ми помагаха да си намеря пътя. Семейства ме канеха в дома си и ме нагостяваха обилно. Винаги съм смятал, че опитът ми от Корпуса на мира е късмет, че няма никога повече да намеря подобно гостоприемство. Но София само засили вярата ми, че хората по природа са добри. Докато се настанявах в града, толкова много хора искаха да ме насочат откъде да си пазарувам, къде да ям, къде да намеря добра музика, и т.н. И тези хора продължават да ме наглеждат. Естествено, аз имам и този късмет, че работата ми в Американския колеж ме закотви в една постоянно подкрепяща система, но и много хора извън Колежа ми помагат.
Мислиш ли, че София е достатъчно толерантен град?
Само от година живея тук. Мога обаче да кажа нещо за толерантността. Като писател, който не крие, че е гей, често съм се тревожил, че в България хората може да не ме приемат. И въпреки че съм се притеснявал на публични места, когато съм бил заедно с приятеля си, никой не ни е заплашвал открито, както и ние не сме били твърде интимни по улиците. Когато стигнем до тази тема, по време на вечеря с приятели, разговорът често затихва за миг, а после тръгва в друга посока. Мисля, че това е нивото, на което се намира София по отношение на LGBTQ правата. Понеже съм расъл в малък град в Южните Щати, мога да кажа, че това е за предпочитане пред агресията на някои тесногръди хора там. По-голямата част от живота си съм живял в страх, но в София не е така. Тук има много здрава мрежа, която подкрепя общността ни. Имах щастието да бъда поканен на TEDx тази година и говорих пред голяма аудитория за това, което съм преживял защото съм гей. Когато приключих с речта си, публиката ме аплодира дълго и никога в живота си не съм чувстал толкова голяма подкрепа. Беше връхна точка за мен и се случи имено в София.
Чувстваш ли се у дома си в София? Вдъхновява ли те градът?
София е новият ми дом. Харесва ми да преподавам на учениците в Американския колеж (които между другото са блестящи) и ми е приятно ежедневието в града. Повечето ми колеги казват същото. Мисля, че е доста лесно да се влюбиш в града, и фактът, че тук срещнах партньора си, прави усещането още по-силно. Чувствам се дълбоко свързан с културата тук и не мисля, че някога ще правя нещо, в което София да няма главна роля. Тук ми върви и писането. Завърших първата си книга в срок и това за мен беше повратен момент. Много се притеснявах, че няма да имам време и за писане и за преподаване, но някак се справих и съм много благодарен на София, че направи това възможно.
Ако трябваше да застанеш пред журито, което избира европейска столица на културата, как щеше да защитиш кандидатурата на София?
Бих казал на комисията: Не се спирайте само на очевидното. София е уникална и смела, красива и малко дива и заслужава да попадне под прожектора. Дайте й няколко дни. Вижте различните й страни, чуйте разказите на софиянците, елате да видите колко вълнуваща е историята й точно сега и после се влюбете. Това направих аз.
Sharing Sofia e неформалният говорител на града, през разкази за хора и места, в подкрепа на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата 2019.
Текст Яна Пункина