Отлично, както винаги, когато съм тук (прозява се блажено). Но нека забравим официалния тон. Рибата е по-вкусна, когато е споделена с приятел, пък приятелите не си говорят на Вие.
Съгласни сме! Да поръчаме и по една от бирите на полската крафт пивоварна Kormoran?
Аз ще мина и с купичка вода. Но да, вземи си. Неслучайно точно тези бири са специалното присъствие в менюто за месеца - 2 от тях са в топ 3 на стиловете си, а третата е в топ 50 в Ratebeer, а това означава много. Италия, Австрия, сега Полша. Предложенията от тези страни са много точно допълнение към вече наложената практика в ресторанта да се предлагат единствено родните ни крафт бири. Любопитен съм кои пивоварни ще гостуват идните месеци.
Ти пък откъде знаеш толкова много за бирата?
Излежавайки се около хората, които хапват тук, научавам адски много неща. Уай фай-ът е бърз и всеки разцъква из телефона, когато срещне нещо непознато. И винаги, когато е с компания, обсъждат наученото. А светът на крафт бирите е необятна тема. Често ли си тук?
Какво да ти кажа - и ти да имаше над 50м² ергономично легло в центъра на София, но встрани от ежедневния шум, забързаност и суета, с широк двор, обилна растителност и великолепна кухня, предполагам, че и ти нямаше да отсъстваш за дълго.
Кое прави Aubergine любим дом на един котарак?
Сянката на градината, когато е твърде горещо навън пази приятна прохлада. Но и пропуска слънчев лъч точно там, където ми харесва да си подремна и напека. Освен това, след ремонта, дори когато вали и духа, в градината е сухо и завет. И храната. Ясен Кръстев си разбира от работата и всичко, което излиза от кухнята на ниво, достойно за аристократичен котарак.
Обикновено идвам сутрин рано. Разтягам се и си правя сутрешната гимнастика. Стабилните греди на навеса са чудесно място за катерене. Не ми е твърде горещо, нито пък ме вали дъжд. Освен това, ако си мислиш, че софийската котешка буржоазия се интересува от остарели традиции като лов на мишки, дълбоко се лъжеш. Тук сме в града, не в полето. Мога спокойно да се излежавам по двора или на оградата и да се любувам на козинката ми (облизва си лапата и я прокарва през лицето си). Пък когато идват гостите, ги посрещам с елегантен поклон и се оттеглям в дървения сандък със слама, който Деян и Иво ми подариха. Стррррашен кеф е, мрррмяу!
Само спорт, храна и дрямка - не е ли малко скучно, дори за елегантен лентяй като теб?
Внимавай с определенията, младежо! Може да не съм привърженик на излишната динамика, но последното, което правя, е да мързелувам. Всъщност, аз съм почитател не само на добрата храна и слънчевия топъл уют. Обичам визуалните изкуства, а можеш да видиш картините и фотографиите по стените на ресторанта. Освен това съм почитател на спокойната и приятна фонова музика. Също така има секция с книги и надничам от перваза на прозореца, когато някой от гостите ни разгръща страниците на Франсоа Вийон, Оскар Уайлд, Маркес или Ремарк, докато чака обяда си с чаша вино или хубава бира. От скоро засичам и някои от младите български поети... чудя се дали няма да измислят нещо интересно и дали няма да се появят стихосбирките им в малката библиотека на Aubergine.
Виж сега. Сутрин е спокойно и мога да си върша рутинните задачи, докато няколкото гости пият ароматно кафе и хапват лека закуска. На обяд пък си имаме уговорка с Ясен и инспектирам какво е приготвил за деня - дали вкусна рибка с гарнитура, дали крехко заешко или пък телешките кюфтенца с картофено пюре - той си знае най-добре. Вегетарианските ястия, чувам от клиентите, били супер също, но нямам интерес. А вечер... е, вечер често е пълно, масите са резервирани и не искам да преча на гостите, дошли да се отпуснат следработно. Затова се оттеглям в някой мой ъгъл и се наслаждавам на спокойната музика и похапвам леко.
Какво би те накарало да си тръгнеш от Aubergine?
Да си тръгна? Че аз притежавам това място. И да не съм луд - колко такива местенца в София знаеш още? Замисли се, нали? Е, сега сезонът е такъв, че се налага да отсъствам понякога. Което ме подсеща - трябва да тръгвам, че имам среща с една специална котка от улица 6-ти септември. Мисля да я доведа някой ден на вечеря тук, така ще ми е в кърпа вързана. А ти не забравяй да си вземеш и чийзкейк - неслучайно е с легендарен статус. И до скоро! Мяу!
На улица Карнеги, дълбоко в сърцето на града, ама толкова дълбоко, че чак не чуваш и не усещаш пулса му, в кокетна стара къща, се гуши едно от кулинарните бижута на София. Разбира се, говорим за ресторант Aubergine, който от година живее нов живот, обърнат към традициите на мястото, но отворен за полъха на новото, който му отива най-добре. Освежената градина, светлината през прозорците, краткото и изключително съдържателно и питателно меню. И вечният домакин - големият рижав котарак Гарфийлд. В един чуден юнски следобед, седнали над изкусителна порция с пъстърва на плоча и свежа салата, си поговорихме с рунтавия котак за нещата от живота. Най-важните, разбира се.
Как сте днес, г-н Гарфийлд?
Отлично, както винаги, когато съм тук (прозява се блажено). Но нека забравим официалния тон. Рибата е по-вкусна, когато е споделена с приятел, пък приятелите не си говорят на Вие.
Съгласни сме! Да поръчаме и по една от бирите на полската крафт пивоварна Kormoran?
Аз ще мина и с купичка вода. Но да, вземи си. Неслучайно точно тези бири са специалното присъствие в менюто за месеца - 2 от тях са в топ 3 на стиловете си, а третата е в топ 50 в Ratebeer, а това означава много. Италия, Австрия, сега Полша. Предложенията от тези страни са много точно допълнение към вече наложената практика в ресторанта да се предлагат единствено родните ни крафт бири. Любопитен съм кои пивоварни ще гостуват идните месеци.
Ти пък откъде знаеш толкова много за бирата?
Излежавайки се около хората, които хапват тук, научавам адски много неща. Уай фай-ът е бърз и всеки разцъква из телефона, когато срещне нещо непознато. И винаги, когато е с компания, обсъждат наученото. А светът на крафт бирите е необятна тема.
Често ли си тук?
Какво да ти кажа - и ти да имаше над 50м² ергономично легло в центъра на София, но встрани от ежедневния шум, забързаност и суета, с широк двор, обилна растителност и великолепна кухня, предполагам, че и ти нямаше да отсъстваш за дълго.
Кое прави Aubergine любим дом на един котарак?
Сянката на градината, когато е твърде горещо навън пази приятна прохлада. Но и пропуска слънчев лъч точно там, където ми харесва да си подремна и напека. Освен това, след ремонта, дори когато вали и духа, в градината е сухо и завет. И храната. Ясен Кръстев си разбира от работата и всичко, което излиза от кухнята на ниво, достойно за аристократичен котарак.
А как уплътняваш времето тук?
Обикновено идвам сутрин рано. Разтягам се и си правя сутрешната гимнастика. Стабилните греди на навеса са чудесно място за катерене. Не ми е твърде горещо, нито пък ме вали дъжд. Освен това, ако си мислиш, че софийската котешка буржоазия се интересува от остарели традиции като лов на мишки, дълбоко се лъжеш. Тук сме в града, не в полето. Мога спокойно да се излежавам по двора или на оградата и да се любувам на козинката ми (облизва си лапата и я прокарва през лицето си). Пък когато идват гостите, ги посрещам с елегантен поклон и се оттеглям в дървения сандък със слама, който Деян и Иво ми подариха. Стррррашен кеф е, мрррмяу!
Само спорт, храна и дрямка - не е ли малко скучно, дори за елегантен лентяй като теб?
Внимавай с определенията, младежо! Може да не съм привърженик на излишната динамика, но последното, което правя, е да мързелувам. Всъщност, аз съм почитател не само на добрата храна и слънчевия топъл уют. Обичам визуалните изкуства, а можеш да видиш картините и фотографиите по стените на ресторанта. Освен това съм почитател на спокойната и приятна фонова музика. Също така има секция с книги и надничам от перваза на прозореца, когато някой от гостите ни разгръща страниците на Франсоа Вийон, Оскар Уайлд, Маркес или Ремарк, докато чака обяда си с чаша вино или хубава бира. От скоро засичам и някои от младите български поети... чудя се дали няма да измислят нещо интересно и дали няма да се появят стихосбирките им в малката библиотека на Aubergine.
Кога е най-приятно да се въртиш наоколо?
Виж сега. Сутрин е спокойно и мога да си върша рутинните задачи, докато няколкото гости пият ароматно кафе и хапват лека закуска. На обяд пък си имаме уговорка с Ясен и инспектирам какво е приготвил за деня - дали вкусна рибка с гарнитура, дали крехко заешко или пък телешките кюфтенца с картофено пюре - той си знае най-добре. Вегетарианските ястия, чувам от клиентите, били супер също, но нямам интерес. А вечер... е, вечер често е пълно, масите са резервирани и не искам да преча на гостите, дошли да се отпуснат следработно. Затова се оттеглям в някой мой ъгъл и се наслаждавам на спокойната музика и похапвам леко.
Какво би те накарало да си тръгнеш от Aubergine?
Да си тръгна? Че аз притежавам това място. И да не съм луд - колко такива местенца в София знаеш още? Замисли се, нали? Е, сега сезонът е такъв, че се налага да отсъствам понякога. Което ме подсеща - трябва да тръгвам, че имам среща с една специална котка от улица 6-ти септември. Мисля да я доведа някой ден на вечеря тук, така ще ми е в кърпа вързана. А ти не забравяй да си вземеш и чийзкейк - неслучайно е с легендарен статус. И до скоро! Мяу!
Текст Ивайло Александров/ Фотография Антон Чалъков