☰
✕

Гео Калев

5400 Категория: Нещо ново
Има истории, които започват с шут в задника и стигат далеч, и това е една от тях. Тя се заплита в далечната 2001-ва, в Първо цифрово фото, където един приятел на Гео Калев си намерил работа. Тогава Гео за първи път видял това чудо на чудесата - дигиталната камера. Тя му причинила такъв възторг, че съвсем скоро самият той се оказал очи в очи с шефа на фотото, който пък, леко така под мустак, избоботил: „Да, да, да, ето, подпиши тези договори." Так-так, готово, следващата реплика била: „Сега какво чакаш? Отивай да снимаш." И така нашият човек излязъл на пазара на фотографските услуги по детски градини и училища. Там отснел чутовни количества деца (за календари за баба и дядо) и абитуриенти (за албуми на класа), при това с пълен кеф и еуфория, поне в началото. „Към 2009-а, когато вече бях създал собственото си студио и работех за себе си, бях придобил 10% от софийския дял в тази ниша, снимах по 1000-1200 човека на кампания. И не можех да се примиря със стилистиката, която искаха от мен." Така че - баста, ново студио, красив завой към портретната и продуктова фотография, плюс документиране на събития и фестивали всякакви (като София филм фест, Антистатик и много, много други).

Паралелно с този сюжет обаче си тече и още един - Гео се учи да манипулира марионетки и то в комбина с „една от най-използваните актриси в централния куклен театър". После им се ражда син, те обикалят Испания като улични артисти, после Гео започва да дърпа конците соло, вятърът го отвява към Берлин, Истанбул, Милано и доста други европейски дестинации, по чиито улици, паркове и пейки Грозданчо и Чарли Чаплин си стават пичове със собствен характер и днес са му направо като живи приятели.

Спирката в Берлин обаче е малко по-дълга и доста по-ключова. „Там попаднах в един ритъм, в който седмицата имаше два дни - единият почваше в четвъртък и свършваше във вторник, другият беше всичко останало. Един месец ми минаваше като за четири дни. А когато си идвах в София през зимата, заварвах ситуация, в която хората бяха замръзнали и единствената тема избавление беше „кога ще ходим на ски". Всичко останало беше сковано в сняг, студ и кал. И затова аз реших да каня приятели, всякакви артисти, в студиото си. За да ни е интересно." В наши дни интересното си има име - mini ARt fest fo - и четвъртото му издание точно в момента е окупирало клуб Нов Берлин.

Събуждам се с усмивка от самото събуждане.
По душа съм екстровертен. Каквото и да ми се случва, много лесно го изкарвам от себе си, не мога да задържам. Просто пропускливостта ми отвътре навън е огромна, а отвън навътре - кратковременна. Затова и съм доста подвластен на настроението си - днес съм така, утре съм съвсем различен човек.

В главата ми е пълно с мравки. Мравките никой не може да ги помести. Хората не ги забелязват, защото са малки, но те се организират и вървят по пътя си, по идеалния път - всяка комуникира с всяка на базата на усет, на химикали, на точни стъпки. Това е видът, който е подчинил най-много видове на себе си. Те са изградили и най-големите, най-добре организираните градове.
Факт е, че преди 1962-ра в българския език не се е казвало „мравки", а „мрави". И аз си мисля, че мравите определят нравите... Но това са абсолютни каламбури.

Все си повтарям или по-скоро си подсвирквам класическа музика.
Никога не танцувам напразно, само за удоволствие. Там е работата, че аз навсякъде си танцувам, обичам да си пощраквам, да си тактувам...
Идеалната вечер е да отида на изложба, после да има пърформанс, после филм и накрая един як диджей. И всичко да свърши на по-следващия ден.

Умирам от срам, когато някой си вдигне ръката за здрасти, аз протегна моята и разбера, че този човек всъщност поздравява някого зад мен...
Обикновено съм в шарено.
Майка ми често ми казва да си оправям стаята.

Най-близкият ми приятел е Грозданчо. Той е самобитен родопски танцьор, малко нахакан, малко вулгарен, много пластичен и много обичащ да любопитства и да влиза в комуникация с непознати. Чарли Чаплин също търси познанства, но е леко отегчен от живота, защото него всеки го познава. Но пък той учи Грозданчо на разни тънкости - да бъде галантен, да се изразява добре.

Когато играя с куклите на улицата, си намирам един или двама човека и правя пърформанс само за тях. В началото беше класически - аз стоя в центъра и публиката ме гледа. Така минаха няколко години, докато започна да комуникирам директно, в най-чист вид.
Обичам публиката ми да бъде неподготвена, обичам хората да бъдат от различна култура, понякога вулгарни, понякога жестоки, бързащи... И въпреки тези „негативи" обичам да ги забавлявам.

Когато играя със сина си, обичам всичко - на думи, на конструктор, на борба, на електронни игри, да караме колелета, ски, шейна, да плуваме. Но най-добрата ни игра е „на мир" - това е, когато правим нещата. Когато ги разваляме, играем на война. 
Беше велико, когато България влезе в Европейския съюз. Небето светеше, беше невероятна заря... Велико, в буквалния смисъл.

Влизам в огъня заради любовта.
Дойде ми до гуша от новини.
Не си позволявам да използвам груби думи.
Заспивам на тишина.

 

ФИЛМИТЕ
Пoследно гледах Американска схема. 
Най-големият режисьор за мен е Ларс фон Триер. Много ми харесва и Дзига Вертов.
Любимите ми актьори са Ален Делон и Жерар Филип. А, и Джон Туртуро.
Спуках се от смях на Mомчета чудо.
Планирам да гледам Нимфоманка, разбира се.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SomaFM или симфонична музика.
Няма да ми омръзнат Ференц Лист, Шуман, Бетовен, Верди.
Последното ми откритие е Джошуа Бел, бях на концерта му миналата година. Може би най-добрият музикант, когото съм слушал в последно време.
Другите ми фаворити в музиката са Fuel Fandango.
В София искам да дойдат Dinatatak от Испания. Да ги поканя на следващия mini ARt fest fo и те да се навият.

КНИГИТЕ
Напоследък чета поезия. Последният ми любим поет е Владислав Христов. Енсо се казва книгата, два пъти я четох. Иначе харесвам Христо Смирненски, Гео Милев.
Израснал съм с Библиотека Галактика, докъм 15-годишен бях изчел едно огромно количество фантастика. Колдуел също беше фундамент в моя пубертет.
Като историк симпатизирам на трудовете на Арнолд Тойнби.
Харесвам Александър Бердяев, Камю, Киркегор.
Най-добре пише Антоан дьо Сент-Екзюпери. Страшно ми харесва ритмиката му.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Хамлет. Хареса ми. Накара ме да си представя Хамлет като готин агент, образован, силен. Видях го като един много мощен човек.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е първото представление на мини арт феста - Красавицата и Звяра на Войн де Войн, Ив Русева и Вальо, който играеше лампион и беше разказвач. Парадоксално, аз не можах да бъда на тавана в собственото си студио - бях на път с тях от южна Франция към северна.
Следя работата на артисти като Иво Димчев, Войн де Войн.
Любимият ми актьор е Цецо Алексиев.
Любимата ми актриса е Ирмена Чичикова.
От кукления театър ви препоръчвам класическото представление Ние, врабчетата. То не е само за деца. Бих гледал пак и моноспектакъла на Румен Гаванозов В края на ноември.

ИЗЛОЖБИТЕ
Българските визуални артисти, които са ми интересни, аз по принцип ги каня на мини арт феста и може да ги видите там (смее се). Може би Петя Денева ми е номер едно.
Любим фотограф нямам, но наскоро попаднах и се занимавах с Албърт Уотсън. Той е впечатляващ. Неговите снимки са хилядократно по-известни от името му, което всъщност ме кефи във фотографията - самите изображения стават по-прочути от автора си.

mini ARt fest fo IV продължава до 3 март в клуб Нов Берлин

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Има истории, които започват с шут в задника и стигат далеч, и това е една от тях. Тя се заплита в далечната 2001-ва, в Първо цифрово фото, където един приятел на Гео Калев си намерил работа. Тогава Гео за първи път видял това чудо на чудесата - дигиталната камера. Тя му причинила такъв възторг, че съвсем скоро самият той се оказал очи в очи с шефа на фотото, който пък, леко така под мустак, избоботил: „Да, да, да, ето, подпиши тези договори." Так-так, готово, следващата реплика била: „Сега какво чакаш? Отивай да снимаш." И така нашият човек излязъл на пазара на фотографските услуги по детски градини и училища. Там отснел чутовни количества деца (за календари за баба и дядо) и абитуриенти (за албуми на класа), при това с пълен кеф и еуфория, поне в началото. „Към 2009-а, когато вече бях създал собственото си студио и работех за себе си, бях придобил 10% от софийския дял в тази ниша, снимах по 1000-1200 човека на кампания. И не можех да се примиря със стилистиката, която искаха от мен." Така че - баста, ново студио, красив завой към портретната и продуктова фотография, плюс документиране на събития и фестивали всякакви (като София филм фест, Антистатик и много, много други).

Паралелно с този сюжет обаче си тече и още един - Гео се учи да манипулира марионетки и то в комбина с „една от най-използваните актриси в централния куклен театър". После им се ражда син, те обикалят Испания като улични артисти, после Гео започва да дърпа конците соло, вятърът го отвява към Берлин, Истанбул, Милано и доста други европейски дестинации, по чиито улици, паркове и пейки Грозданчо и Чарли Чаплин си стават пичове със собствен характер и днес са му направо като живи приятели.

Спирката в Берлин обаче е малко по-дълга и доста по-ключова. „Там попаднах в един ритъм, в който седмицата имаше два дни - единият почваше в четвъртък и свършваше във вторник, другият беше всичко останало. Един месец ми минаваше като за четири дни. А когато си идвах в София през зимата, заварвах ситуация, в която хората бяха замръзнали и единствената тема избавление беше „кога ще ходим на ски". Всичко останало беше сковано в сняг, студ и кал. И затова аз реших да каня приятели, всякакви артисти, в студиото си. За да ни е интересно." В наши дни интересното си има име - mini ARt fest fo - и четвъртото му издание точно в момента е окупирало клуб Нов Берлин.

Събуждам се с усмивка от самото събуждане.
По душа съм екстровертен. Каквото и да ми се случва, много лесно го изкарвам от себе си, не мога да задържам. Просто пропускливостта ми отвътре навън е огромна, а отвън навътре - кратковременна. Затова и съм доста подвластен на настроението си - днес съм така, утре съм съвсем различен човек.

В главата ми е пълно с мравки. Мравките никой не може да ги помести. Хората не ги забелязват, защото са малки, но те се организират и вървят по пътя си, по идеалния път - всяка комуникира с всяка на базата на усет, на химикали, на точни стъпки. Това е видът, който е подчинил най-много видове на себе си. Те са изградили и най-големите, най-добре организираните градове.
Факт е, че преди 1962-ра в българския език не се е казвало „мравки", а „мрави". И аз си мисля, че мравите определят нравите... Но това са абсолютни каламбури.

Все си повтарям или по-скоро си подсвирквам класическа музика.
Никога не танцувам напразно, само за удоволствие. Там е работата, че аз навсякъде си танцувам, обичам да си пощраквам, да си тактувам...
Идеалната вечер е да отида на изложба, после да има пърформанс, после филм и накрая един як диджей. И всичко да свърши на по-следващия ден.

Умирам от срам, когато някой си вдигне ръката за здрасти, аз протегна моята и разбера, че този човек всъщност поздравява някого зад мен...
Обикновено съм в шарено.
Майка ми често ми казва да си оправям стаята.

Най-близкият ми приятел е Грозданчо. Той е самобитен родопски танцьор, малко нахакан, малко вулгарен, много пластичен и много обичащ да любопитства и да влиза в комуникация с непознати. Чарли Чаплин също търси познанства, но е леко отегчен от живота, защото него всеки го познава. Но пък той учи Грозданчо на разни тънкости - да бъде галантен, да се изразява добре.

Когато играя с куклите на улицата, си намирам един или двама човека и правя пърформанс само за тях. В началото беше класически - аз стоя в центъра и публиката ме гледа. Така минаха няколко години, докато започна да комуникирам директно, в най-чист вид.
Обичам публиката ми да бъде неподготвена, обичам хората да бъдат от различна култура, понякога вулгарни, понякога жестоки, бързащи... И въпреки тези „негативи" обичам да ги забавлявам.

Когато играя със сина си, обичам всичко - на думи, на конструктор, на борба, на електронни игри, да караме колелета, ски, шейна, да плуваме. Но най-добрата ни игра е „на мир" - това е, когато правим нещата. Когато ги разваляме, играем на война. 
Беше велико, когато България влезе в Европейския съюз. Небето светеше, беше невероятна заря... Велико, в буквалния смисъл.

Влизам в огъня заради любовта.
Дойде ми до гуша от новини.
Не си позволявам да използвам груби думи.
Заспивам на тишина.

 

ФИЛМИТЕ
Пoследно гледах Американска схема. 
Най-големият режисьор за мен е Ларс фон Триер. Много ми харесва и Дзига Вертов.
Любимите ми актьори са Ален Делон и Жерар Филип. А, и Джон Туртуро.
Спуках се от смях на Mомчета чудо.
Планирам да гледам Нимфоманка, разбира се.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SomaFM или симфонична музика.
Няма да ми омръзнат Ференц Лист, Шуман, Бетовен, Верди.
Последното ми откритие е Джошуа Бел, бях на концерта му миналата година. Може би най-добрият музикант, когото съм слушал в последно време.
Другите ми фаворити в музиката са Fuel Fandango.
В София искам да дойдат Dinatatak от Испания. Да ги поканя на следващия mini ARt fest fo и те да се навият.

КНИГИТЕ
Напоследък чета поезия. Последният ми любим поет е Владислав Христов. Енсо се казва книгата, два пъти я четох. Иначе харесвам Христо Смирненски, Гео Милев.
Израснал съм с Библиотека Галактика, докъм 15-годишен бях изчел едно огромно количество фантастика. Колдуел също беше фундамент в моя пубертет.
Като историк симпатизирам на трудовете на Арнолд Тойнби.
Харесвам Александър Бердяев, Камю, Киркегор.
Най-добре пише Антоан дьо Сент-Екзюпери. Страшно ми харесва ритмиката му.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Хамлет. Хареса ми. Накара ме да си представя Хамлет като готин агент, образован, силен. Видях го като един много мощен човек.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е първото представление на мини арт феста - Красавицата и Звяра на Войн де Войн, Ив Русева и Вальо, който играеше лампион и беше разказвач. Парадоксално, аз не можах да бъда на тавана в собственото си студио - бях на път с тях от южна Франция към северна.
Следя работата на артисти като Иво Димчев, Войн де Войн.
Любимият ми актьор е Цецо Алексиев.
Любимата ми актриса е Ирмена Чичикова.
От кукления театър ви препоръчвам класическото представление Ние, врабчетата. То не е само за деца. Бих гледал пак и моноспектакъла на Румен Гаванозов В края на ноември.

ИЗЛОЖБИТЕ
Българските визуални артисти, които са ми интересни, аз по принцип ги каня на мини арт феста и може да ги видите там (смее се). Може би Петя Денева ми е номер едно.
Любим фотограф нямам, но наскоро попаднах и се занимавах с Албърт Уотсън. Той е впечатляващ. Неговите снимки са хилядократно по-известни от името му, което всъщност ме кефи във фотографията - самите изображения стават по-прочути от автора си.

mini ARt fest fo IV продължава до 3 март в клуб Нов Берлин

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между