☰
✕

Георги Гигов

6933 Категория: Нещо ново
В Снежна линия Георги Гигов е бухнал като за начало неистова доза еуфория. После човекът, който никога не е снимал нещо повече от любителски клипчета, събира като на магия верен екип и маниашка шайка скиори, бордисти, планински спасители и водачи от 23 до 75 години - предвождани от собствения му дядо. Всички заедно са се забавлявали и бачкали къртовски едновременно, преживели са не един и два мистични моменти по Рила, Пирин, Витоша и Плана. Пък и извън тях - ако ти падне случай, питай рапъра Eric Error как си е сънувал парчето за саундтрака, стопроцентово български, между другото.

От всички тези съставки са произлезли 40 и кусур минути, след които жената на един от най-върлите фрирайдъри във филма („той едва ли не живее извън пистите") отишла при режисьора и му споделила: „Благодаря ти! Сега разбирам той защо го прави това нещо." А ние ей-сега ще разберем защо го прави Гигов.

Роден съм в София преди 29 години и не съм я напускал за повече от четири дни. Каквото открадна - открадна.
Денонощието ми е заето от-до и е страшно разнообразно. (Потвърждаваме, Гигов не спира да циркулира между строителни обекти в няколко града, едва го хванахме в София - б. а.) Нямам скучни мигове.

Свободата е да знаеш кой си и колко струваш. Аз затова и го правя този фрирайд - в такъв момент свеждаш всичко до усилието да направиш правилно завоя и правилно да дишаш. Това е.
Когато се върнеш в града, виждаш целия свят светъл, защото си наясно колко струва животът ти. Точно тази оценка аз приемам за свобода.

Детската ми мечта беше да стана летец. Но не можах заради очите.
Човекът, който ми показа планината и ските, е моят дядо Георги Петков. Страхотно магнетична личност. През целия си живот е бил тясно свързан с планината, пълен е с истории и е невероятен педагог. До ден-днешен кара и обучава малки скиорчета на пистата в Говедарци. Затова за мен е толкова емблематичен, нищо че ми е дядо.

Моето място е връх Мечит и хижа Мечит в Рила. Дядо ми беше хижар, после баща ми. Най-хубавите ми лета са там. По цял ден планини, върхове, гори...
Виждал съм се с вълци, с мечки. Изпитвам огромно уважение към тези животни. Много хубави близки контакти сме имали (смее се).

По склоновете съм засякъл два вида хора - спортисти и планинари.
Разликата между тях е, че спортистите отиват, набелязват си целта и на всяка цена трябва да я пуснат.
Планинарят подхожда с доста повече уважение към планината. Ако тя реши, че няма да те пусне на върха - няма. Свиваш знамената и се прибираш, колкото и да не ти се иска.

Планината е много по-велика от нас. Необятна. Безумно красива. Абе, очарование - той дядо ми сто пъти го казва във филма. Очарование си е думата.
Не си позволявам да вляза в нея неподготвен. Едно време, като водех приятелчета насам-натам, ми се смееха: „Еее, бате, ти що ходиш със 70-литрова раница?" Ама аз си знам - дали за един или за 14 дни, човек трябва да е еднакво добре подготвен.

Адреналинът те удря, когато го поискаш.
Идеите идват, когато си отворен за тях.

Скачам в дълбокото абсолютно винаги. Така трябва. Човек просто си го носи в себе си това.
Благодарен съм на годеницата си, че все още е у нас (смее се). Че не се изнесе през цялото това лято, в което аз се прибирах, слагах слушалките и монтирах до три през нощта. Беше супер яка подкрепа.

Иначе лятото съм на работа. В нашата професия тогава е бумът. Ако мога, събота и неделя съм по планината, разходки с кучето, плуване.
Наскоро се зарибих по уейкборд на язовир Искър. Доста добър заместител на ските е, само дето още ми е малко странно да са ми вързани двата крака (смее се).

Падам си по суровата същност на природата и поради тази причина не съм му много фен на морето. Ако ходя, е на север - Тюленово и нагоре. Там няма нищо - една земя, едни скали и едно море. На хотели, плажни ивици и такива простотии не стъпвам.
Най-обичам да спя (смее се). Ето тази част ми липсва.

Никога не работя без сърце.
Никога не работя с удари под кръста.

Проблемът ми е, че съм прекалено доверчив. Ще се ошлайфам някой ден, но да видим кога ще е.
Добрият екип е важен, защото планини повдига.

Любимият ми момент, който не влезе във филма, е с Любена Господинова (планински водач и спасител - б. а.). Тя каза, че, когато кара фрирайд, се чувства като художник. Имаш един огромен, бял, недокоснат склон и твоите следи рисуват върху това платно. За съжаление тогава излезе суперсилен порив на вятъра и после не можахме да повторим емоцията.

Успехът е, когато минеш своите граници.
Мечтите са опасни. Гледам да не им давам свободата да са водещи. По-скоро трябва да имаш цел. Да поставиш едни основи и да градиш последователно.
Следващата ми цел е да продължа да се занимавам с филми. Много ми се услади.

Следващият ми сценарий е написан, живот и здраве декември се събираме пак с екипа. Този път филмът ще е малко по-философки, по-художествен. Ще развием историята, която разказва един от героите в Снежна линия - за Ламар. През 50-те той пише страхотна поезия в проза за планината и извънпистовото каране. В момента чета негови произведения, за да ми улегне в главата.

Ще ми се аз да съм измислил топлата вода във всяка сфера, в която се занимавам. За да не се налага да се уча (смее се). Аз съм си малко мързелив тип.
Никога не знам какво ме очаква утре. Ако всеки ден от следващия месец ти е ясен, някак се губи романтиката. И въобще смисълът да правиш каквото и да било.

Никога не бях карал нощно по начина, по който суперспонтанно го направихме за филма. Споделих идеята с приятелчетата, викам: „Пичове, взимаме един агрегат и шест прожектора, харесваме си някакъв склон и караме!" Не знам друг в България да го е правил така.

Да пускаш извънпистово в два през нощта е страшно! Първо беше къртовски труд обаче. Сняг до кръста, джиповете не могат да изкарат догоре, всичко се носи на ръка, а е адски студ - чак разтворът ми за лещи и виното замръзнаха. Пълна тишина, вали един сняг, тъмно е... Човек има заключен страх от тъмнината и си много на ръба да откачиш. Спускаш се, не знаеш какво караш, очите тъкмо свикнат с мрака и идва осветената зона, правиш два-три завоя и пак си в тъмното и... нищо! Нищо не виждаш. Имаше страхотни пребивания в този момент (смее се). Безумна тръпка.

Софийската премиера на Снежна линия е на 29 ноември (четвъртък) от 21:00 на Дни на предизвикателствата в УАСГ

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

В Снежна линия Георги Гигов е бухнал като за начало неистова доза еуфория. После човекът, който никога не е снимал нещо повече от любителски клипчета, събира като на магия верен екип и маниашка шайка скиори, бордисти, планински спасители и водачи от 23 до 75 години - предвождани от собствения му дядо. Всички заедно са се забавлявали и бачкали къртовски едновременно, преживели са не един и два мистични моменти по Рила, Пирин, Витоша и Плана. Пък и извън тях - ако ти падне случай, питай рапъра Eric Error как си е сънувал парчето за саундтрака, стопроцентово български, между другото.

От всички тези съставки са произлезли 40 и кусур минути, след които жената на един от най-върлите фрирайдъри във филма („той едва ли не живее извън пистите") отишла при режисьора и му споделила: „Благодаря ти! Сега разбирам той защо го прави това нещо." А ние ей-сега ще разберем защо го прави Гигов.

Роден съм в София преди 29 години и не съм я напускал за повече от четири дни. Каквото открадна - открадна.
Денонощието ми е заето от-до и е страшно разнообразно. (Потвърждаваме, Гигов не спира да циркулира между строителни обекти в няколко града, едва го хванахме в София - б. а.) Нямам скучни мигове.

Свободата е да знаеш кой си и колко струваш. Аз затова и го правя този фрирайд - в такъв момент свеждаш всичко до усилието да направиш правилно завоя и правилно да дишаш. Това е.
Когато се върнеш в града, виждаш целия свят светъл, защото си наясно колко струва животът ти. Точно тази оценка аз приемам за свобода.

Детската ми мечта беше да стана летец. Но не можах заради очите.
Човекът, който ми показа планината и ските, е моят дядо Георги Петков. Страхотно магнетична личност. През целия си живот е бил тясно свързан с планината, пълен е с истории и е невероятен педагог. До ден-днешен кара и обучава малки скиорчета на пистата в Говедарци. Затова за мен е толкова емблематичен, нищо че ми е дядо.

Моето място е връх Мечит и хижа Мечит в Рила. Дядо ми беше хижар, после баща ми. Най-хубавите ми лета са там. По цял ден планини, върхове, гори...
Виждал съм се с вълци, с мечки. Изпитвам огромно уважение към тези животни. Много хубави близки контакти сме имали (смее се).

По склоновете съм засякъл два вида хора - спортисти и планинари.
Разликата между тях е, че спортистите отиват, набелязват си целта и на всяка цена трябва да я пуснат.
Планинарят подхожда с доста повече уважение към планината. Ако тя реши, че няма да те пусне на върха - няма. Свиваш знамената и се прибираш, колкото и да не ти се иска.

Планината е много по-велика от нас. Необятна. Безумно красива. Абе, очарование - той дядо ми сто пъти го казва във филма. Очарование си е думата.
Не си позволявам да вляза в нея неподготвен. Едно време, като водех приятелчета насам-натам, ми се смееха: „Еее, бате, ти що ходиш със 70-литрова раница?" Ама аз си знам - дали за един или за 14 дни, човек трябва да е еднакво добре подготвен.

Адреналинът те удря, когато го поискаш.
Идеите идват, когато си отворен за тях.

Скачам в дълбокото абсолютно винаги. Така трябва. Човек просто си го носи в себе си това.
Благодарен съм на годеницата си, че все още е у нас (смее се). Че не се изнесе през цялото това лято, в което аз се прибирах, слагах слушалките и монтирах до три през нощта. Беше супер яка подкрепа.

Иначе лятото съм на работа. В нашата професия тогава е бумът. Ако мога, събота и неделя съм по планината, разходки с кучето, плуване.
Наскоро се зарибих по уейкборд на язовир Искър. Доста добър заместител на ските е, само дето още ми е малко странно да са ми вързани двата крака (смее се).

Падам си по суровата същност на природата и поради тази причина не съм му много фен на морето. Ако ходя, е на север - Тюленово и нагоре. Там няма нищо - една земя, едни скали и едно море. На хотели, плажни ивици и такива простотии не стъпвам.
Най-обичам да спя (смее се). Ето тази част ми липсва.

Никога не работя без сърце.
Никога не работя с удари под кръста.

Проблемът ми е, че съм прекалено доверчив. Ще се ошлайфам някой ден, но да видим кога ще е.
Добрият екип е важен, защото планини повдига.

Любимият ми момент, който не влезе във филма, е с Любена Господинова (планински водач и спасител - б. а.). Тя каза, че, когато кара фрирайд, се чувства като художник. Имаш един огромен, бял, недокоснат склон и твоите следи рисуват върху това платно. За съжаление тогава излезе суперсилен порив на вятъра и после не можахме да повторим емоцията.

Успехът е, когато минеш своите граници.
Мечтите са опасни. Гледам да не им давам свободата да са водещи. По-скоро трябва да имаш цел. Да поставиш едни основи и да градиш последователно.
Следващата ми цел е да продължа да се занимавам с филми. Много ми се услади.

Следващият ми сценарий е написан, живот и здраве декември се събираме пак с екипа. Този път филмът ще е малко по-философки, по-художествен. Ще развием историята, която разказва един от героите в Снежна линия - за Ламар. През 50-те той пише страхотна поезия в проза за планината и извънпистовото каране. В момента чета негови произведения, за да ми улегне в главата.

Ще ми се аз да съм измислил топлата вода във всяка сфера, в която се занимавам. За да не се налага да се уча (смее се). Аз съм си малко мързелив тип.
Никога не знам какво ме очаква утре. Ако всеки ден от следващия месец ти е ясен, някак се губи романтиката. И въобще смисълът да правиш каквото и да било.

Никога не бях карал нощно по начина, по който суперспонтанно го направихме за филма. Споделих идеята с приятелчетата, викам: „Пичове, взимаме един агрегат и шест прожектора, харесваме си някакъв склон и караме!" Не знам друг в България да го е правил така.

Да пускаш извънпистово в два през нощта е страшно! Първо беше къртовски труд обаче. Сняг до кръста, джиповете не могат да изкарат догоре, всичко се носи на ръка, а е адски студ - чак разтворът ми за лещи и виното замръзнаха. Пълна тишина, вали един сняг, тъмно е... Човек има заключен страх от тъмнината и си много на ръба да откачиш. Спускаш се, не знаеш какво караш, очите тъкмо свикнат с мрака и идва осветената зона, правиш два-три завоя и пак си в тъмното и... нищо! Нищо не виждаш. Имаше страхотни пребивания в този момент (смее се). Безумна тръпка.

Софийската премиера на Снежна линия е на 29 ноември (четвъртък) от 21:00 на Дни на предизвикателствата в УАСГ

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между