Блокирам, когато давам интервю (смее се). Компромисите са нещо неминуемо. Компромис с качеството и с чувството ми за естестика не искам да правя. При другите неща ми се налага за какво ли не, защото, както знаем, всичко е доста трудно. Но в Hypnotic не правим компромиси с музиката. Съревновавам се със себе си.
Скачам в дълбокото, когато събера смелост. Успехът е? Прочетох една мисъл на Джон Бон Джоуви, според когото успехът е тогава, когато паднеш девет пъти и се изправиш десет.
Най-обичам да обичам. Забелязала съм, че трябва да гледам положително на живота.
Току що разбрах, че вие сте много готини! Ще ми се да съм измислила светлото бъдеще. Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова
Гергана споделя, че Destiny се получил като на шега. Изпратили първата си пиеса - преработка на "Libertango" от Астор Пиацола, на италианския композитор Маурицио Абени, а той така ги харесал, че директно им влязъл с предложение за още една композиция. Става дума за диско вариация върху тема от Симфония на Съдбата на Бетовен, а сега синьор Абени също ще участва на концерта на Hypnotic. Нещата явно са се наредили за момичетата, тъй като по звука на албума работи още един негов сънародник - продуцента Марко Страчони, а за промоцията на Destiny се е събрал звезден състав от гост музиканти, който ще се ръководи от Антони Дончев. Хванахме чаровната Гергана между няколко серии обилен дъжд и градушка миналата седмица, за да ни разкаже повече за Hypnotic, за албума, пък и да разведри малко начумереното време.
Как се роди Hypnotic? Събрахме се заради музиката.
Какво е общото между „Libertango", „Bubamara" и „Лудо Младо"? При нас идеите идват по различен начин за всяка от пиесите и са инспирирани от различни фактори. „Libertango" е любима музикална пиеса на четирите ни и Маурицио я възприе. Следващото предложение обаче беше от него. Впоследствие то стана заглавната пиеса за нашия албум. Всяко парче си има своята история.
По какво се различават концертните и студийните версии? Маурицио Абени създаде специални концертни версии за това представяне. Идеята беше да включим много живи инструменти, да се получи по-акустично звучене. Всеки един от музикантите, които ще присъстват, допринася за това нещата да са наистина по-различни в концертната версия, отколкото в студийната. Така че публиката, която ще дойде на 4 юни в Sofia Live Club, ще има възможността да се наслади на концертното изпълнение за първи път, а да си прибере вкъщи студийните вариации на диск.
Мислех да стана... не мисля, че малките деца имат ясна представа с какво искат да се занимават. Получи се така, че попаднах на страхотна преподавателка и най-щастливите ми часове бяха при нея с цигулката. Всичко се случи съвсем естествено и за мен нямаше друг вариант.
А като майка, искам дъщеря ми да се занимава с това, което ще я прави щастлива и ще отговаря на нейния талант. Заобиколени сме от хора, които не са удовлетворени, не се чувстват в кожата си. Мислех си, че е много рядко, но виждам, че не съм права. Така че най-важното е да намериш себе си и да си щастлив с това, което правиш.
Добрият екип е важен, защото има споделеност. Много е особено - от толкова години сме заедно и делим радости и неволи, както в професионален, така и в личен план. Връзката е много силна.
Работата с други музиканти е изключително признание. Фактът, че хора от ранга на Антони Дончев се съгласиха да участват на това представяне е невероятен. Миро (Мирослав Иванов - китара) е наш много скъп приятел от много години, понякога работим и по звука заедно и той е много съпричастен и много харесва това, което правим. Митко Семов е изключителен музикант, всички го познават като майстор на ударните инструменти, а Петър Георгиев сякаш е създаден за нашия проект, защото свири и на акордеон, и на пиано. И Боби Таслев, който е навсякъде, свири на всеки един концерт. Целият екип е много вдъхновяващ.
Спънките в работата ми са, че ежедневно ни се налага да се справяме с много неща и всяка една от нас поема част от ангажиментите, които не са свързани със самото свирене.
Проблемът ми е като чуя „има тука един проблем" (смее се). Или като ми кажат „абе, всичко е много окей, ама проблемът е". Няма ама, няма проблем!
Идеите
идват, когато черпим от живота с пълни шепи.
Блокирам,
когато давам
интервю (смее се).
Компромисите са нещо неминуемо. Компромис с качеството и с чувството ми за естестика не искам да правя. При другите неща ми се налага за какво ли не, защото, както знаем, всичко е доста трудно. Но в Hypnotic не правим компромиси с музиката.
Съревновавам
се със себе
си.
Скачам
в дълбокото, когато събера смелост.
Успехът
е? Прочетох една
мисъл на Джон Бон Джоуви, според когото
успехът е тогава, когато паднеш девет
пъти и се изправиш десет.
Най-обичам
да обичам.
Забелязала
съм, че трябва
да гледам положително на живота.
Току
що разбрах, че вие сте много готини!
Ще ми се да съм измислила светлото бъдеще.
Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова