Гергин Борисов от Спаси София

В празника на София решихме да се срещнем с хора, чиято работа ни вдъхновява и неведнъж сме публикували материали за труда им. Спаси София категорично отказват да бъдат алтернатива на градското управление, но са поели наистина нелеката задача да опонират спорните решения за градоустройството и да се аргументират обмислено с предложения и проекти. И по-важното е, че гласът им се чува. Гергин Борисов е един от хората зад проекта, живее и работи в София и вярва, че всеки наш съгражданин трябва да има отношение към грижите и адекватното развитие на града ни. Срещнахме се за един много интересен и, надяваме се, полезен за всички разговор за нашата София.

Спаси София се роди като идея в края на 2014 след близо 5 години работа по проекта Спаси метрото. През 2009 Общината имаше идея да го прави на скоростен трамвай, който не правеше връзка с другите метродиаметри и минаваше транзитно през центъра. Решихме, че не можем да позволим това да се случи и трима души започнахме активно да натискаме за промяна в плановете и за малко разум. Искахме да се върне класическото трасе на метрото през центъра, за да направи връзка с другите линии на НДК и на Софийския Университет. С времето започнаха да се наслагват много теми, хората взеха да се обръщат към нас, посочвайки проблеми, които не са в компетенцията на Метрополитена и затова решихме да се разраснем и да станем Спаси София.
Срещнахме се в един форум за архитектура и градоустройство - skysrapercity, който е най-големият такъв в света. Там започна дискусията и идеята за Спаси София се роди във форума. Оттам се пренесе във Facebook и след това в Спаси София като отделна кампания.
Вече сме много популярни във Facebook, имаме над 22 хиляди последователи и получаваме стотици сигнали от гражданите. За съжаление те виждат в нас някаква паралелна община, защото много често на запитванията им за проблеми, които забелязват, или не им се отговаря, или вече е създаден рефлекс у някои хора да не разчитат на общинските структури и да не подават сигнали. Затова, всеки сигнал, който получим, настояваме да бъде изпратен и до Общината, за да може и там да научат за него. Ние не можем да обработваме по над 200 сигнала на месец и да ги изпращаме от името на гражданите, колкото и да се стараем.

Сред сигналите, които ние подаваме към Общината има някои, на които се обръща внимание моментално. За съжаление за някои от идеите ни като че ли Общината още не е узряла.
Липсва компетентност, уви. Липсва запознатост с това, какво се случва в другите градове - защо и как се случва. Това предизвиква много от проблемите, които хората виждат и на които се ядосват.

Спаси София е платформа, която възпитава гражданско самосъзнание и допълва и помага на гражданското общество - помага, когато хората не са сигурни как най-успешно да се намесят в работите на Общината, но в никакъв случай не може да бъде нейна алтернатива.
Работата на Спаси София е главно да генерира идеи, да ги предлага на Общината и да се бори за тяхната реализация.
В Спаси София има хора с най-различни професии. Сред нас има финансити, икономисти, служители в кол-центрове, географи, юристи. Всеки, независимо от професията си, би трябвало да обръща внимание на града около себе си и да го третира като нещо, което в крайна сметка е негово. Това е нашият град, ние трябва да се грижим за него, да го пазим и да го развиваме, без значение каква ни е професията. Аз от много години се занимавам с проблемите на метрото - от 2001.

Исках да стана архитект, но не влязох в УАСГ (смее се). Така от архитектурата преминах в инженерния дизайн в ТУ, а след това се прехвърлих в уеб дизайна.
Интересът ми към градоустройството и планирането на транспортните системи не е стихвал и това ме накара да продължавам да им обръщам внимание.
Аз съм от хората, които не излизат от стаята си, преди да са я разтребили. Гледам на София и на България като моята стая - пространство, в което аз живея и искам да е подредено и нормално. Искам да плащам заплата на хора, на които имам доверие. На хора, които не се опитват да ме надцакат и след 4 години да кажат: "Вижте колко много направихме", а реално да не са направили нищо. Те печелят избори с обещания. Аз гледам на тях като на трудов договор и ако той не се спазва, следва нарушителите да се санкционират. Това ме мотивира да работя за каузата.

Архитектурата е лицето на един град, затова няма излишен ресурс, когато става дума за опазване на облика му. Работата на Общината в случая е да бъде едновременно стриктна към собствениците на стари сгради, но и да им помага по всякакъв начин, да ги стимулира да бъдат съвестни собственици и да ги преследва докрай, ако напук на всичко отказват да бъдат такива.
Имаме позитивни, но преобладават негативните случаи. Положителен пример е китайската резиденция до Ялта. Въпреки че е частен клуб, самата сграда е автентично реставрирана и носи своя исторически заряд, въпреки новата си функция. В същото време имаме и примери като Захарна фабрика, които могат да бъдат описани само като перверзия.
Запазването на тези сгради е работа както на собствениците, така и на Общината. Ако собственикът няма необходимия бизнес нюх, да му бъде подсказано как той може да печели от имота си без да го унищожи. А ако не иска да го пази - той да му бъде отнет. С откупуване или с национализация - това вече законодателят ще реши. Конкретно за Захарна фабрика, собственикът на имота очевидно няма представа, че такива пространства са изключително ценни и могат да се превърнат в културно-социални, търговски и дори и в жилищни комплекси с висока стойност. Защо Общината не му го е подсказала, а допусна зверското разрушаване на паметника - нито кмет, нито общински съветници ни казват.
Когато става дума за паметник от национално значение, Общината и държавата би следвало да най-заинтересованите институции - да организират конкурси, да предоставят възможност на архитекти да разработват идейни проекти за това пространство и да питат жителите на града какво мислят за тях. Вместо това виждаме една пълна апатия, а когато се поиска отговорност, реакциите варират от досада до откровена наглост. Т.нар. министър на културата Вежди Рашидов дори си позволява да лъже от парламентарната трибуна. Няма политика за опазване на паметниците, за съжаление. Няма и желание...

Обликът на града принадлежи на обществото. Ако една сграда е паметник на културата, желанията на собственика нямат значение. Ако притежаваш празен парцел - строй модерни сгради колкото искаш. Когато обаче си собственик на сграда-носител на паметта на един град или държава, нямаш право на претенции и следва да запазиш сградата такава, каквато е. Всичко друго е цинизъм и простотия.
Около пожара на тютюневите складове в Пловдив, се оказа, че в закона има разписани правила за това какво да правят общините, в случай, че има собственик, който не се справя с опазването на имота си. Само че тази процедура е толкова неясно разписана, че нито един път не е приложена. В същото време, почти идентична процедура беше разписана в Закона за общия устройствен план на София като заключителна разпоредба за промяна в Закона за устройство на територията. Очевидно и законодателят не си е свършил работата да разпише правилно и достатъчно ясно задълженията на кметовете и министъра на културата.

Винаги имаме примерни проекти за градски решения. Например предложението ни за нощен транспорт е напълно завършена система, която може, при желание, още от утре да се въведе в сила.
Много хора се фокусират върху критиката, която отправяме, но винаги се стараем, когато критикуваме, да можем да предоставим алтернатива. Разработването на проекти като този за булевард Македония, е предоставянето на такава алтернатива. Много е лесно да кажеш, че в София няма пешеходни пространства, но когато те запитат какво би предложил ти, да нямаш готов отговор. А ние имаме такъв.
Наистина тъжно е, че докато Общината се е подготвяла за новата фаза на финансиране на интегрирания градски транспорт, не са използвали потенциала на това пространство. И сега булевард Македония ще бъде ремонтиран с европейски пари, без по никакъв начин да се промени и подобри.
Нашият екип е доста интересна формация - когато работим всичко е "ние". Спаси София не е постижение на един човек и на отделни индивиди, а на всички. Всеки има своите принос, задачи и проекти и си ги движи неуморно. Разбира се, това води до вътрешно напрежение, защото всеки от нас ходи на работа и след края на работния ден, реално изкарва още един.
Често работим до късно през нощта, особено когато има кризисна ситуация. Така беше с увеличението на цената на билета. Ще видим там съдът какво ще каже, защото има внесена жалба срещу това решение.

Администрацията в България може да бъде описана като една непробиваема стена, която можеш да бутнеш само като си биеш главата в нея и да видиш кое ще се счупи първо. В един момент си казваш: "Добре бе, мама му стара, защо си пилея времето и енергията - ето, другите хора си живеят живота, не се занимават с нищо след работа, а аз пиша становища, правя срещи, спорим с колегите от Спаси София, за да постигнем ефективно решение". Имало е случаи да пишем 50 страници предложения, да ги връчим на Общината и оттам да получим пълно мълчание, или по-лошо - да държат тези 50 страници и да ни кажат, че искат подробни аргументи, като те реално са в ръцете им.
Много хора на решаващи ключови позиции не знаят достатъчно, за да взимат решения. Чувал съм общински съветници да твърдят, че в Париж няма нощен транспорт, че обществените обсъждания са, за да събереш жителите на квартала в една зала и да ги информираш какво решение си взел, а не да ги питаш какво те искат от теб. Такива хора не разбират защо след тоя фарс гражданите пак недоволстват. "Е, нали ги информирахме", се чудят. И не разбират, че хората искат да бъдат питани, не информирани.
Основните пречки пред реализацията на нововъведения, са неинформирани и некомпетентни служители, без желание да работят. Те не искат да подобрят системата, която в момента им позволява да ходят на работа, само за да получават заплата. Те не са там, защото имат отношение към подобряването на градската среда; при тях няма страст, отдаденост и разбиране на значимостта на позицията им.

София през XXI век си я представям настигнала онези градове, които разумно и рационално се възползваха от огромното европейско финансиране, което беше налято. Ето Бургас например. Техният кмет е излязъл пред медиите и помолил жителите на града да не водят децата с колите си на 15 септември, а да отидат с градския транспорт. Кога запоследно сме чули г-жа Фандъкова да говори за градския транспорт нещо различно от това "Вижте колко километра метро построихме" и "Вижте новите рейсове"?
В София липсва интелектуалният ресурс, защото ако го имаше, финансовият такъв, който се изразходва, щеше да доведе до много по-адекватно развитие на града. Стратегиите за развитие трябваше да са готови преди да пристигне и да се изконсумира европейското финансиране. Оперативните програми вече намаляват като обем - ето, обявиха, че от догодина ¼ от европейското финансиране за държави като България, ще бъде орязано.

Столична община стана изключително мързелива, откакто влязохме в Европейския съюз, защото разчита на европейското финансиране, а не на собствения си потенциал да решава проблемите си. Защото е лесно да строиш метро, когато друг ти дава 80% от средствата за него. Само че се видя, че и при лесното има проблеми. И то още на проектно ниво. Колко станции на метрото се построиха, без това да доведе до промяна в ползваемостта на градския транспорт? Повечето градове, когато строят метро, развиват градския си транспорт - има повече трамваи, повече тролеи, повече автобуси. В София, когато строим метро, закриваме градския си транспорт.
Данните сочат, че броят пътници в градския транспорт с годините намалява, въпреки растящия брой пътници в метрото. Ние не сваляме хора от автомобилите, за да ги качим в градския транспорт. Ние сваляме хора от тролеите, трамваите и автобусите и ги набутваме в метрото. Това е основният дефицит на Столична община, заради който ще плащаме огромни суми следващите 30-40 години, за да възстановим онова, което сега с лека ръка се унищожава. Метрото не е и никога няма да бъде панацея.
Започна подмяната на старите кадри по ключови места. Появяват се млади и отворени хора. Новият шеф на ЦГМ, новият заместник-кмет на транспорта са млади хора, които ако не друго, поне са видяли как е навън. Надявам се, че тези хора са началото на промяна - началото на настигането в управленския капацитет. Само че когато управленският капацитет достигне адекватно ниво, финансовият капацитет вече няма да е там. Как си представям София като европейски град в XXI век ли? Угрижена. Угрижена и нуждаеща се от интелигентни, оправни, будни и съвестни управници.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

В празника на София решихме да се срещнем с хора, чиято работа ни вдъхновява и неведнъж сме публикували материали за труда им. Спаси София категорично отказват да бъдат алтернатива на градското управление, но са поели наистина нелеката задача да опонират спорните решения за градоустройството и да се аргументират обмислено с предложения и проекти. И по-важното е, че гласът им се чува. Гергин Борисов е един от хората зад проекта, живее и работи в София и вярва, че всеки наш съгражданин трябва да има отношение към грижите и адекватното развитие на града ни. Срещнахме се за един много интересен и, надяваме се, полезен за всички разговор за нашата София.

Спаси София се роди като идея в края на 2014 след близо 5 години работа по проекта Спаси метрото. През 2009 Общината имаше идея да го прави на скоростен трамвай, който не правеше връзка с другите метродиаметри и минаваше транзитно през центъра. Решихме, че не можем да позволим това да се случи и трима души започнахме активно да натискаме за промяна в плановете и за малко разум. Искахме да се върне класическото трасе на метрото през центъра, за да направи връзка с другите линии на НДК и на Софийския Университет. С времето започнаха да се наслагват много теми, хората взеха да се обръщат към нас, посочвайки проблеми, които не са в компетенцията на Метрополитена и затова решихме да се разраснем и да станем Спаси София.
Срещнахме се в един форум за архитектура и градоустройство - skysrapercity, който е най-големият такъв в света. Там започна дискусията и идеята за Спаси София се роди във форума. Оттам се пренесе във Facebook и след това в Спаси София като отделна кампания.
Вече сме много популярни във Facebook, имаме над 22 хиляди последователи и получаваме стотици сигнали от гражданите. За съжаление те виждат в нас някаква паралелна община, защото много често на запитванията им за проблеми, които забелязват, или не им се отговаря, или вече е създаден рефлекс у някои хора да не разчитат на общинските структури и да не подават сигнали. Затова, всеки сигнал, който получим, настояваме да бъде изпратен и до Общината, за да може и там да научат за него. Ние не можем да обработваме по над 200 сигнала на месец и да ги изпращаме от името на гражданите, колкото и да се стараем.

Сред сигналите, които ние подаваме към Общината има някои, на които се обръща внимание моментално. За съжаление за някои от идеите ни като че ли Общината още не е узряла.
Липсва компетентност, уви. Липсва запознатост с това, какво се случва в другите градове - защо и как се случва. Това предизвиква много от проблемите, които хората виждат и на които се ядосват.

Спаси София е платформа, която възпитава гражданско самосъзнание и допълва и помага на гражданското общество - помага, когато хората не са сигурни как най-успешно да се намесят в работите на Общината, но в никакъв случай не може да бъде нейна алтернатива.
Работата на Спаси София е главно да генерира идеи, да ги предлага на Общината и да се бори за тяхната реализация.
В Спаси София има хора с най-различни професии. Сред нас има финансити, икономисти, служители в кол-центрове, географи, юристи. Всеки, независимо от професията си, би трябвало да обръща внимание на града около себе си и да го третира като нещо, което в крайна сметка е негово. Това е нашият град, ние трябва да се грижим за него, да го пазим и да го развиваме, без значение каква ни е професията. Аз от много години се занимавам с проблемите на метрото - от 2001.

Исках да стана архитект, но не влязох в УАСГ (смее се). Така от архитектурата преминах в инженерния дизайн в ТУ, а след това се прехвърлих в уеб дизайна.
Интересът ми към градоустройството и планирането на транспортните системи не е стихвал и това ме накара да продължавам да им обръщам внимание.
Аз съм от хората, които не излизат от стаята си, преди да са я разтребили. Гледам на София и на България като моята стая - пространство, в което аз живея и искам да е подредено и нормално. Искам да плащам заплата на хора, на които имам доверие. На хора, които не се опитват да ме надцакат и след 4 години да кажат: "Вижте колко много направихме", а реално да не са направили нищо. Те печелят избори с обещания. Аз гледам на тях като на трудов договор и ако той не се спазва, следва нарушителите да се санкционират. Това ме мотивира да работя за каузата.

Архитектурата е лицето на един град, затова няма излишен ресурс, когато става дума за опазване на облика му. Работата на Общината в случая е да бъде едновременно стриктна към собствениците на стари сгради, но и да им помага по всякакъв начин, да ги стимулира да бъдат съвестни собственици и да ги преследва докрай, ако напук на всичко отказват да бъдат такива.
Имаме позитивни, но преобладават негативните случаи. Положителен пример е китайската резиденция до Ялта. Въпреки че е частен клуб, самата сграда е автентично реставрирана и носи своя исторически заряд, въпреки новата си функция. В същото време имаме и примери като Захарна фабрика, които могат да бъдат описани само като перверзия.
Запазването на тези сгради е работа както на собствениците, така и на Общината. Ако собственикът няма необходимия бизнес нюх, да му бъде подсказано как той може да печели от имота си без да го унищожи. А ако не иска да го пази - той да му бъде отнет. С откупуване или с национализация - това вече законодателят ще реши. Конкретно за Захарна фабрика, собственикът на имота очевидно няма представа, че такива пространства са изключително ценни и могат да се превърнат в културно-социални, търговски и дори и в жилищни комплекси с висока стойност. Защо Общината не му го е подсказала, а допусна зверското разрушаване на паметника - нито кмет, нито общински съветници ни казват.
Когато става дума за паметник от национално значение, Общината и държавата би следвало да най-заинтересованите институции - да организират конкурси, да предоставят възможност на архитекти да разработват идейни проекти за това пространство и да питат жителите на града какво мислят за тях. Вместо това виждаме една пълна апатия, а когато се поиска отговорност, реакциите варират от досада до откровена наглост. Т.нар. министър на културата Вежди Рашидов дори си позволява да лъже от парламентарната трибуна. Няма политика за опазване на паметниците, за съжаление. Няма и желание...

Обликът на града принадлежи на обществото. Ако една сграда е паметник на културата, желанията на собственика нямат значение. Ако притежаваш празен парцел - строй модерни сгради колкото искаш. Когато обаче си собственик на сграда-носител на паметта на един град или държава, нямаш право на претенции и следва да запазиш сградата такава, каквато е. Всичко друго е цинизъм и простотия.
Около пожара на тютюневите складове в Пловдив, се оказа, че в закона има разписани правила за това какво да правят общините, в случай, че има собственик, който не се справя с опазването на имота си. Само че тази процедура е толкова неясно разписана, че нито един път не е приложена. В същото време, почти идентична процедура беше разписана в Закона за общия устройствен план на София като заключителна разпоредба за промяна в Закона за устройство на територията. Очевидно и законодателят не си е свършил работата да разпише правилно и достатъчно ясно задълженията на кметовете и министъра на културата.

Винаги имаме примерни проекти за градски решения. Например предложението ни за нощен транспорт е напълно завършена система, която може, при желание, още от утре да се въведе в сила.
Много хора се фокусират върху критиката, която отправяме, но винаги се стараем, когато критикуваме, да можем да предоставим алтернатива. Разработването на проекти като този за булевард Македония, е предоставянето на такава алтернатива. Много е лесно да кажеш, че в София няма пешеходни пространства, но когато те запитат какво би предложил ти, да нямаш готов отговор. А ние имаме такъв.
Наистина тъжно е, че докато Общината се е подготвяла за новата фаза на финансиране на интегрирания градски транспорт, не са използвали потенциала на това пространство. И сега булевард Македония ще бъде ремонтиран с европейски пари, без по никакъв начин да се промени и подобри.
Нашият екип е доста интересна формация - когато работим всичко е "ние". Спаси София не е постижение на един човек и на отделни индивиди, а на всички. Всеки има своите принос, задачи и проекти и си ги движи неуморно. Разбира се, това води до вътрешно напрежение, защото всеки от нас ходи на работа и след края на работния ден, реално изкарва още един.
Често работим до късно през нощта, особено когато има кризисна ситуация. Така беше с увеличението на цената на билета. Ще видим там съдът какво ще каже, защото има внесена жалба срещу това решение.

Администрацията в България може да бъде описана като една непробиваема стена, която можеш да бутнеш само като си биеш главата в нея и да видиш кое ще се счупи първо. В един момент си казваш: "Добре бе, мама му стара, защо си пилея времето и енергията - ето, другите хора си живеят живота, не се занимават с нищо след работа, а аз пиша становища, правя срещи, спорим с колегите от Спаси София, за да постигнем ефективно решение". Имало е случаи да пишем 50 страници предложения, да ги връчим на Общината и оттам да получим пълно мълчание, или по-лошо - да държат тези 50 страници и да ни кажат, че искат подробни аргументи, като те реално са в ръцете им.
Много хора на решаващи ключови позиции не знаят достатъчно, за да взимат решения. Чувал съм общински съветници да твърдят, че в Париж няма нощен транспорт, че обществените обсъждания са, за да събереш жителите на квартала в една зала и да ги информираш какво решение си взел, а не да ги питаш какво те искат от теб. Такива хора не разбират защо след тоя фарс гражданите пак недоволстват. "Е, нали ги информирахме", се чудят. И не разбират, че хората искат да бъдат питани, не информирани.
Основните пречки пред реализацията на нововъведения, са неинформирани и некомпетентни служители, без желание да работят. Те не искат да подобрят системата, която в момента им позволява да ходят на работа, само за да получават заплата. Те не са там, защото имат отношение към подобряването на градската среда; при тях няма страст, отдаденост и разбиране на значимостта на позицията им.

София през XXI век си я представям настигнала онези градове, които разумно и рационално се възползваха от огромното европейско финансиране, което беше налято. Ето Бургас например. Техният кмет е излязъл пред медиите и помолил жителите на града да не водят децата с колите си на 15 септември, а да отидат с градския транспорт. Кога запоследно сме чули г-жа Фандъкова да говори за градския транспорт нещо различно от това "Вижте колко километра метро построихме" и "Вижте новите рейсове"?
В София липсва интелектуалният ресурс, защото ако го имаше, финансовият такъв, който се изразходва, щеше да доведе до много по-адекватно развитие на града. Стратегиите за развитие трябваше да са готови преди да пристигне и да се изконсумира европейското финансиране. Оперативните програми вече намаляват като обем - ето, обявиха, че от догодина ¼ от европейското финансиране за държави като България, ще бъде орязано.

Столична община стана изключително мързелива, откакто влязохме в Европейския съюз, защото разчита на европейското финансиране, а не на собствения си потенциал да решава проблемите си. Защото е лесно да строиш метро, когато друг ти дава 80% от средствата за него. Само че се видя, че и при лесното има проблеми. И то още на проектно ниво. Колко станции на метрото се построиха, без това да доведе до промяна в ползваемостта на градския транспорт? Повечето градове, когато строят метро, развиват градския си транспорт - има повече трамваи, повече тролеи, повече автобуси. В София, когато строим метро, закриваме градския си транспорт.
Данните сочат, че броят пътници в градския транспорт с годините намалява, въпреки растящия брой пътници в метрото. Ние не сваляме хора от автомобилите, за да ги качим в градския транспорт. Ние сваляме хора от тролеите, трамваите и автобусите и ги набутваме в метрото. Това е основният дефицит на Столична община, заради който ще плащаме огромни суми следващите 30-40 години, за да възстановим онова, което сега с лека ръка се унищожава. Метрото не е и никога няма да бъде панацея.
Започна подмяната на старите кадри по ключови места. Появяват се млади и отворени хора. Новият шеф на ЦГМ, новият заместник-кмет на транспорта са млади хора, които ако не друго, поне са видяли как е навън. Надявам се, че тези хора са началото на промяна - началото на настигането в управленския капацитет. Само че когато управленският капацитет достигне адекватно ниво, финансовият капацитет вече няма да е там. Как си представям София като европейски град в XXI век ли? Угрижена. Угрижена и нуждаеща се от интелигентни, оправни, будни и съвестни управници.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆