Мрънкалниците са онези тъмни създания, които могат да видят в абсолютно всичко казано, написано или направено само негативния аспект и да го разтягат с часове като стар локум.
За тях всички са глупаци, продажници или пък откровени откачалки и никак не са доволни, когато се сблъскат с мнения, различни от техните. Не умеят да се аргументират защо мразят всичко, което видят, и мрънкат денонощно, но са убедени, че последната дума е тяхна.
Мрънкащите люде обикновено сеят зловредните си коментари заедно или един след друг и поради тази причина спокойно биха могли да се нарекат „гилдия”.
Обичат да се крият зад екраните на своите телефони/лаптопи/компютри и да заливат с мрънкането и мразенето си интернет пространството. Не се лъжете обаче, че това ги прави смели и дръзки. Най-често се изказват анонимно, защото в душите си са по-страхливи и от мишки и нямат самочувствието да застанат зад нито едно свое изказване.
Тези екземпляри напомнят на малките, злобни кученца - лаят настървено, но никога не хапят.
Обидите, простотията и подигравките са техните верни спътници - също толкова жалки, грозни и безлични като притежателите си.
Мрънкалниците са дребни риби, но големи дразнители, притежаващи мрачната способност да развалят настроения за секунди.
Мрънкането и повърхностните спорове са техният начин да се чувстват живи и пълноценни, като особено много се радват, когато някой се опита да влезе в словесна битка с тях, защото така или иначе в реалността не получават отникъде внимание.
Страдат искрено, щом усетят, че не са засегнали или провокирали поне един човек за деня и издирват нови хоризонти, където блатната им, низша същност да се вихри с пълна сила.
Понякога заблуждават, че са си взели почивка от дейността си, но в най-неочаквания момент разливат помията си дори тогава, когато онлайн пространството е притихнало. Защото гилдията им никога не спи и единственият начин да я надвиеш е не с омраза или с разбиране, а с безразличие.
A тук можеш да прочетеш 10 мисли на великия Алфред Хичкок
България е чудесна страна, но от години насам е и убежище на хиляди мрънкалници.
Мрънкалниците са онези тъмни създания, които могат да видят в абсолютно всичко казано, написано или направено само негативния аспект и да го разтягат с часове като стар локум.
За тях всички са глупаци, продажници или пък откровени откачалки и никак не са доволни, когато се сблъскат с мнения, различни от техните. Не умеят да се аргументират защо мразят всичко, което видят, и мрънкат денонощно, но са убедени, че последната дума е тяхна.
Мрънкащите люде обикновено сеят зловредните си коментари заедно или един след друг и поради тази причина спокойно биха могли да се нарекат „гилдия”.
Обичат да се крият зад екраните на своите телефони/лаптопи/компютри и да заливат с мрънкането и мразенето си интернет пространството. Не се лъжете обаче, че това ги прави смели и дръзки. Най-често се изказват анонимно, защото в душите си са по-страхливи и от мишки и нямат самочувствието да застанат зад нито едно свое изказване.
Тези екземпляри напомнят на малките, злобни кученца - лаят настървено, но никога не хапят.
Обидите, простотията и подигравките са техните верни спътници - също толкова жалки, грозни и безлични като притежателите си.
Мрънкалниците са дребни риби, но големи дразнители, притежаващи мрачната способност да развалят настроения за секунди.
Мрънкането и повърхностните спорове са техният начин да се чувстват живи и пълноценни, като особено много се радват, когато някой се опита да влезе в словесна битка с тях, защото така или иначе в реалността не получават отникъде внимание.
Страдат искрено, щом усетят, че не са засегнали или провокирали поне един човек за деня и издирват нови хоризонти, където блатната им, низша същност да се вихри с пълна сила.
Понякога заблуждават, че са си взели почивка от дейността си, но в най-неочаквания момент разливат помията си дори тогава, когато онлайн пространството е притихнало. Защото гилдията им никога не спи и единственият начин да я надвиеш е не с омраза или с разбиране, а с безразличие.
A тук можеш да прочетеш 10 мисли на великия Алфред Хичкок