☰
✕

Ханс Ибелингс

2385 Категория: Нещо ново
Поводът за срещата ни е новата му книга European Architecture since 1890 - изчерпателен преглед на най-важните моменти в европейската архитектура през ХХ век, където Ханс Ибелингс обръща неочаквано голямо внимание на Централна и Източна Европа. Разпитахме го набързо и разбрахме, че наистина е заклет фен на нашия регион и няма нищо против да сме по балкански разхвърляни и не съвсем издържани в архитектурно отношение, стига само да си ползваме жилищата, офисите и улиците със здраве. И да сме щастливи в тях.

Здравей, Ханс. За шести път си тук, имаш ли си вече любими места?
Обожавам парковете ви - последно дойдох за Sofia Architecture Week в началото на ноември и не беше никак топло, но по улиците кипеше живот! Харесвам също и пазара на „Граф Игнатиев", който се променя със сезоните - боровинки през лятото, тикви наесен.
Къде другаде би ни завел, ако беше архитектурен гид?
За западноевропеец и историк като мен най-впечатляващи са сградите от времето на комунизма. Знам, че чувствата ви към тях са смесени, но има много за гледане - от монументалната архитектура на Партийния дом до изключително мощния модернизъм от 60-те и 70-те. Аз лично непрекъснато убеждавам хората да идват тук.

В книгата си казваш, че европейската архитектура винаги отразява тенденциите в обществото. Кое е интересното на София?
Ясно се вижда как се е залюляло махалото - от пълен държавен контрол към пълна свобода. Разбирам защо хората мразят комунистическата доминация, но днешното надмощие на частния бизнес не създава по-добра градска среда. Харесват ми баровете и ресторантите, които правят живота в откритите пространства по-удобен, но виждам също бума на моловете и празните офис сгради. Според мен съвсем скоро махалото ще се върне обратно и държавата отново ще поеме водеща роля.
Сериозно ли го мислиш?
Да, защото оставим ли нещата на естествения им ход, обикновено наблюдаваме промяна на всеки двайсетина години - толкова е срокът на годност на новите идеи в исторически план. В момента се говори за свободен пазар, либерализация и предприемачество, но това едва ли ще е вечно.

С кои архитекти, живи или не, би излязъл за по чашка?
(смее се) Труден въпрос. Не всички добри архитекти са готини типове - има такива, на които се възхищавам професионално, но ги намирам или за досадни, или за дразнещи. Любопитен съм и предпочитам да се срещам с нови хора, да ги слушам и да си говоря с тях.
Кои са изчезващите видове в архитектурата днес?
(пак се смее) Колко още такива въпроса имате? Вижте, архитектите са обект на странна възрастова дискриминация. Ако си млад, нещата са супер - винаги си добре дошъл и за теб навсякъде има награди, конкурси, отличия. От другата страна са определен брой класици, на които цял свят се възхищава. Най-трудно е, ако си някъде по средата на тези две категории, между 45 и 65 години. Тогава често ще чуваш: „Да, да, окей, познаваме работата ти, но няма с какво да ни изненадаш."

Как се оцелява в такъв случай?
Трудно. Повечето архитекти са известни с ранните си творби - тогава те са били модерни и нови за своето време. После махалото се залюлява, някои се изгубват от поглед или просто изчезват и чак към края новото поколение ги преоткрива като истински вдъхновители. Няма изчезващи видове, а по-скоро видове, които са излезли от мода.

Коя архитектурна идея или стил би изтрил от историята?
Нека пак спомена махалото - хората са свикнали да поглеждат двайсет години назад с думите: „Какъв ужас, нима преди време са намирали това за интересно?!" Затова архитектите попадат в странната ситуация на хора без памет - събуждат се една сутрин и искат да заличат вчерашния ден, без да си дават сметка, че и те самите ще станат част от него. В книгата използвам шведска карикатура от 60-те, която точно илюстрира този феномен - архитект гледа някакъв квартал и казва: „Време е да заменим старите грешки с нови."
Дай пример за такъв ужас.
Допреди десет години постмодернизмът се смяташе за извънредно лош, а днес се възражда - с голяма изложба в Лондон и със списания, които му посвещават брой след брой. Там е проблемът - архитектурата се развива с огромна скорост и когато една сграда вече не е модерна, веднага я променят, реновират или направо я събарят, без да й дадат шанс да стане класика.

Ти нищо ли не би бутнал?
Ами... (леко виновно) да. Защото ако приемем, че всичко, построено преди двайсет години, е зле, в един момент навсякъде ще имаме сгради с етикет „грешка". Но ако им дадем малко повече време, ще открием и другите им качества.
Значи да се научим да чакаме?
Разбира се. Ето ви едно предимство на бедните държави - те нямат пари да разрушават. Дадох си сметка за това в Мозамбик - страната е в топ 12 на най-слабите, а войната съвсем срина икономиката им. Затова там никой нищо не е променял - всичко си стои непокътнато, дори и да е било взривено. Не казвам, че социално или човешки погледнато е страхотно, но от архитектурна гледна точка е просто възхитително.

Коя архитектура е джънк?
(въздиша) Факт е, че 95% от застроената среда в света е правена без архитекти, а в много малка част от останалите 5% се вижда амбиция и мисъл за културния контекст. Именно това е джънкът. Но нещата, вдигнати без архитекти, са като домашната манджа - хората си я приготвят сами, с най-голямо удоволствие и използват съставките, които са им под ръка.

European Architecture since 1890 на Ханс Ибелингс е в +това и струва 65 лв., а новият му
проект The Architecture Observer ще тръгне през март на www.architectureobserver.eu

Фотография Васил Танев

Поводът за срещата ни е новата му книга European Architecture since 1890 - изчерпателен преглед на най-важните моменти в европейската архитектура през ХХ век, където Ханс Ибелингс обръща неочаквано голямо внимание на Централна и Източна Европа. Разпитахме го набързо и разбрахме, че наистина е заклет фен на нашия регион и няма нищо против да сме по балкански разхвърляни и не съвсем издържани в архитектурно отношение, стига само да си ползваме жилищата, офисите и улиците със здраве. И да сме щастливи в тях.

Здравей, Ханс. За шести път си тук, имаш ли си вече любими места?
Обожавам парковете ви - последно дойдох за Sofia Architecture Week в началото на ноември и не беше никак топло, но по улиците кипеше живот! Харесвам също и пазара на „Граф Игнатиев", който се променя със сезоните - боровинки през лятото, тикви наесен.
Къде другаде би ни завел, ако беше архитектурен гид?
За западноевропеец и историк като мен най-впечатляващи са сградите от времето на комунизма. Знам, че чувствата ви към тях са смесени, но има много за гледане - от монументалната архитектура на Партийния дом до изключително мощния модернизъм от 60-те и 70-те. Аз лично непрекъснато убеждавам хората да идват тук.

В книгата си казваш, че европейската архитектура винаги отразява тенденциите в обществото. Кое е интересното на София?
Ясно се вижда как се е залюляло махалото - от пълен държавен контрол към пълна свобода. Разбирам защо хората мразят комунистическата доминация, но днешното надмощие на частния бизнес не създава по-добра градска среда. Харесват ми баровете и ресторантите, които правят живота в откритите пространства по-удобен, но виждам също бума на моловете и празните офис сгради. Според мен съвсем скоро махалото ще се върне обратно и държавата отново ще поеме водеща роля.
Сериозно ли го мислиш?
Да, защото оставим ли нещата на естествения им ход, обикновено наблюдаваме промяна на всеки двайсетина години - толкова е срокът на годност на новите идеи в исторически план. В момента се говори за свободен пазар, либерализация и предприемачество, но това едва ли ще е вечно.

С кои архитекти, живи или не, би излязъл за по чашка?
(смее се) Труден въпрос. Не всички добри архитекти са готини типове - има такива, на които се възхищавам професионално, но ги намирам или за досадни, или за дразнещи. Любопитен съм и предпочитам да се срещам с нови хора, да ги слушам и да си говоря с тях.
Кои са изчезващите видове в архитектурата днес?
(пак се смее) Колко още такива въпроса имате? Вижте, архитектите са обект на странна възрастова дискриминация. Ако си млад, нещата са супер - винаги си добре дошъл и за теб навсякъде има награди, конкурси, отличия. От другата страна са определен брой класици, на които цял свят се възхищава. Най-трудно е, ако си някъде по средата на тези две категории, между 45 и 65 години. Тогава често ще чуваш: „Да, да, окей, познаваме работата ти, но няма с какво да ни изненадаш."

Как се оцелява в такъв случай?
Трудно. Повечето архитекти са известни с ранните си творби - тогава те са били модерни и нови за своето време. После махалото се залюлява, някои се изгубват от поглед или просто изчезват и чак към края новото поколение ги преоткрива като истински вдъхновители. Няма изчезващи видове, а по-скоро видове, които са излезли от мода.

Коя архитектурна идея или стил би изтрил от историята?
Нека пак спомена махалото - хората са свикнали да поглеждат двайсет години назад с думите: „Какъв ужас, нима преди време са намирали това за интересно?!" Затова архитектите попадат в странната ситуация на хора без памет - събуждат се една сутрин и искат да заличат вчерашния ден, без да си дават сметка, че и те самите ще станат част от него. В книгата използвам шведска карикатура от 60-те, която точно илюстрира този феномен - архитект гледа някакъв квартал и казва: „Време е да заменим старите грешки с нови."
Дай пример за такъв ужас.
Допреди десет години постмодернизмът се смяташе за извънредно лош, а днес се възражда - с голяма изложба в Лондон и със списания, които му посвещават брой след брой. Там е проблемът - архитектурата се развива с огромна скорост и когато една сграда вече не е модерна, веднага я променят, реновират или направо я събарят, без да й дадат шанс да стане класика.

Ти нищо ли не би бутнал?
Ами... (леко виновно) да. Защото ако приемем, че всичко, построено преди двайсет години, е зле, в един момент навсякъде ще имаме сгради с етикет „грешка". Но ако им дадем малко повече време, ще открием и другите им качества.
Значи да се научим да чакаме?
Разбира се. Ето ви едно предимство на бедните държави - те нямат пари да разрушават. Дадох си сметка за това в Мозамбик - страната е в топ 12 на най-слабите, а войната съвсем срина икономиката им. Затова там никой нищо не е променял - всичко си стои непокътнато, дори и да е било взривено. Не казвам, че социално или човешки погледнато е страхотно, но от архитектурна гледна точка е просто възхитително.

Коя архитектура е джънк?
(въздиша) Факт е, че 95% от застроената среда в света е правена без архитекти, а в много малка част от останалите 5% се вижда амбиция и мисъл за културния контекст. Именно това е джънкът. Но нещата, вдигнати без архитекти, са като домашната манджа - хората си я приготвят сами, с най-голямо удоволствие и използват съставките, които са им под ръка.

European Architecture since 1890 на Ханс Ибелингс е в +това и струва 65 лв., а новият му
проект The Architecture Observer ще тръгне през март на www.architectureobserver.eu

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно