Първоначално, в някои случаи комуникацията е стартирала онлайн, и можеш да се излъжеш за известно време, че такъв типаж е напълно приемлив и дори интересен.
Когато го попиташ, коя е последната книга, която е прочел, ти посочва някоя култова класика, добър фентъзи роман или модерна стихосбирка на млад автор.
До тук добре, казваш си. Явно не е от онези, които за последно за чели в трети клас и то от задължителната литература за лятото. Дори се оказва, че някои от посочените книги са ти любими. Понякога обича да борави с остроумни фрази и цитати, нищо, че не винаги са на място. Предполагаш, че е малко отнесен и хаотичен, но това не е проблем.
Когато обаче задълбаеш в темата за любимите му произведения (литературни, филмови, театрални и др.), той рязко ти задава страничен въпрос и отклонява разговора в друга, доста по-обща посока. Като прогнозата за времето, например.
Не изглежда и като да е опериран от чувство за хумор и въпреки, че не схваща никоя от шегите ти, намираш оправдание-сигурно просто не го радват.
Твърди, че обича да ходи на всякакви места и да се среща с различни хора, но упорито се отбелязва от някое заведение през две, три вечери.
До последно не уточнява какви да хобитата му, какво работи, какво учи или е учил.
Може би не иска да е като отворена книга, още преди да сте се видели, успокояваш се ти.
Когато денят на срещата е уточнен, веднага предлага да идете на кафе и то не къде да е, а на някое оживено и разбира се, комерсиално място.
Ти смяташ киното, разходката в парка или посещението на някой готин ивент за по-добър вариант, но все пак се съгласяваш.
В прословутото кафене все повече образа му се размива и онова, което в началото е показвал, всъщност e било опит да скрие, че е мъж default- обикновен, посредствен, предвидим и напълно базов във всяко едно отношение. В поведението му и изказванията му вече няма никакъв чар.
Бързо разбираш, че всичките майтапи, афоризми и литературни заглавия, които ти е цитирал, нямат място в живота му, и се е добрал до тях благодарение на услужливия чичко Гугъл.
Не е изключено да подметне уверено, че Германия е град някъде в Африка, а пък Хамлет е съвременен певец, който е написал наскоро романа „Шекспир”.
Хобитата му се ограничават до вилнеене из дискотеките и запои в механите, киснене по минимум 5 часа във фитнеса, регистрация във всякакви сайтове за запознанства, гледане на футбол просто за да угоди на приятелите си, водене на купища безсмислени разговори по телефона…
Смята себе си за крайно начетен, защото си е взел матурите едно време и има диплома за средно образование. Дори е успял да стигне и до университет, но нещо обстановката го депресирала и се е махнал още на втората седмица.
Изтъква гордо, че мрази чалга, но бързо убива и малката частица надежда в теб, когато казва, че е фен на качествената родна музика визирайки Криско, 100 кила и Сузанита.
Задълбочените разговори за неща различни от материалните , са на светлинни години от всяка негова мозъчна клетка (ако изобщо са му останали такива), но въпреки това, твърди, че е „изключение”.
В крайна сметка, в редките случаи, когато след две, три срещи мъжа default успее да се маскира като интелигентен и забавен, на четвъртата или най-много петата се издава. Особено, когато наблизо има мол, който той обезателно трябва да обиколи, ако не за друго, то поне да си направи 5,10 селфита от тоалетната или от пробната на любимия си магазин за спортни стоки…
А на теб не ти остава нищо друго, освен да приемеш запознанството ви като нещо, от което можеш да извлечеш нужните поуки оставяйки го да си търси своята default половинка някъде по-далеч от теб. A тук ти даваме идеи против скука по време на чума
Колкото и да се опитва да избягва неподходящите, нито една жена не е застрахована от сблъсък с поне един такъв мъж. А ако той се окаже default, това допълнително влошава ситуацията.
Първоначално, в някои случаи комуникацията е стартирала онлайн, и можеш да се излъжеш за известно време, че такъв типаж е напълно приемлив и дори интересен.
Когато го попиташ, коя е последната книга, която е прочел, ти посочва някоя култова класика, добър фентъзи роман или модерна стихосбирка на млад автор.
До тук добре, казваш си. Явно не е от онези, които за последно за чели в трети клас и то от задължителната литература за лятото. Дори се оказва, че някои от посочените книги са ти любими. Понякога обича да борави с остроумни фрази и цитати, нищо, че не винаги са на място. Предполагаш, че е малко отнесен и хаотичен, но това не е проблем.
Когато обаче задълбаеш в темата за любимите му произведения (литературни, филмови, театрални и др.), той рязко ти задава страничен въпрос и отклонява разговора в друга, доста по-обща посока. Като прогнозата за времето, например.
Не изглежда и като да е опериран от чувство за хумор и въпреки, че не схваща никоя от шегите ти, намираш оправдание-сигурно просто не го радват.
Твърди, че обича да ходи на всякакви места и да се среща с различни хора, но упорито се отбелязва от някое заведение през две, три вечери.
До последно не уточнява какви да хобитата му, какво работи, какво учи или е учил.
Може би не иска да е като отворена книга, още преди да сте се видели, успокояваш се ти.
Когато денят на срещата е уточнен, веднага предлага да идете на кафе и то не къде да е, а на някое оживено и разбира се, комерсиално място.
Ти смяташ киното, разходката в парка или посещението на някой готин ивент за по-добър вариант, но все пак се съгласяваш.
В прословутото кафене все повече образа му се размива и онова, което в началото е показвал, всъщност e било опит да скрие, че е мъж default- обикновен, посредствен, предвидим и напълно базов във всяко едно отношение. В поведението му и изказванията му вече няма никакъв чар.
Бързо разбираш, че всичките майтапи, афоризми и литературни заглавия, които ти е цитирал, нямат място в живота му, и се е добрал до тях благодарение на услужливия чичко Гугъл.
Не е изключено да подметне уверено, че Германия е град някъде в Африка, а пък Хамлет е съвременен певец, който е написал наскоро романа „Шекспир”.
Хобитата му се ограничават до вилнеене из дискотеките и запои в механите, киснене по минимум 5 часа във фитнеса, регистрация във всякакви сайтове за запознанства, гледане на футбол просто за да угоди на приятелите си, водене на купища безсмислени разговори по телефона…
Смята себе си за крайно начетен, защото си е взел матурите едно време и има диплома за средно образование. Дори е успял да стигне и до университет, но нещо обстановката го депресирала и се е махнал още на втората седмица.
Изтъква гордо, че мрази чалга, но бързо убива и малката частица надежда в теб, когато казва, че е фен на качествената родна музика визирайки Криско, 100 кила и Сузанита.
Задълбочените разговори за неща различни от материалните , са на светлинни години от всяка негова мозъчна клетка (ако изобщо са му останали такива), но въпреки това, твърди, че е „изключение”.
В крайна сметка, в редките случаи, когато след две, три срещи мъжа default успее да се маскира като интелигентен и забавен, на четвъртата или най-много петата се издава. Особено, когато наблизо има мол, който той обезателно трябва да обиколи, ако не за друго, то поне да си направи 5,10 селфита от тоалетната или от пробната на любимия си магазин за спортни стоки…
А на теб не ти остава нищо друго, освен да приемеш запознанството ви като нещо, от което можеш да извлечеш нужните поуки оставяйки го да си търси своята default половинка някъде по-далеч от теб.
A тук ти даваме идеи против скука по време на чума