Да се беше
родил в Америка, щеше да му отнеме доста
време, докато докаже, че е повече
талантлив, отколкото сексапилен - като
Брад Пит, например. Хавиер Бардем обаче
идва от Испания, където киното все още е първо изкуство, и после - сензация. Затова
и успява да разгърне потенциала си,
преди жълтата преса да почне да се
интересува от долните му гащи. А това,
че почти всички в рода му са актьори,
със сигурност има значение.
Играл ги е
всякакви - натопорчен селяк с неудържимо
либидо в комедиите на Бигас Луна; молещ
за евтаназия инвалид при Алехандро
Аменабар; елегантен сваляч, предизвикващ
неприлични женски вопли, при Уди Алън;
умиращ от рак несретник при Алехандру
Иняриту. Щом се появи на международен
екран, отвя Антонио Бандерас и вдигна
високо летвата за испаноезичните
актьори, добавяйки качества отвъд
косматата гръд и премрежения поглед.
Подозираме, че мисията му бе не толкова
да се прочуе, колкото да отмъкне Пенелопе
Крус от лапите на бледоликите янки, с
което също се справи блестящо.
Роден
в столицата на остров Гран Канария,
Хавиер израства само с майка си Пилар
Бардем, актриса. Баба му и дядо му по
майчина линия също се снимат активно в
киното през 50-те и 60-те, но най-дълбоки
корени в индустрията е пуснал е чичо
му, режисьорът Хуан Антонио Бардем,
известен с филмите си срещу режима на
Франко, заради които е лежал в затвора
даже.
Хавиер
прекарва детството си по шумни снимачни
площадки, но филмовата навалица го
отблъсква, заради което въобще не си се
представя като актьор - мечтае по-скоро
да стане художник, та да си твори на
спокойствие. За целта се записва да учи
в Мадридската академия по изкуства само
за да открие, че хич не го бива. Тъй като
все пак има нужда от пари, ще не ще, опира
до роднински връзки и започва да
припечелва като актьор.
На
път е да се откаже, когато за някакво
тъпо телевизионно шоу го карат да нахлузи
костюма на Супермен и да се прави на
идиот. За щастие обаче, майка му успява
да му уреди малка роля във
Възрастите
на Лулу на Бигас Луна,
където макар и да играе гей, Хавиер се
чувства много повече в кожата си.
Бигас
Луна явно също остава доволен от
съвместната им работа, защото го кани
за главната роля в следващия си филм
Шунка, шунка.
В него Бардем го раздава тореадор и
модел на бельо едновременно, докато
прелъстява героинята на Пенелопе Крус
(това е дебютната й роля) с еротичен...
чеснов дъх. Филмът се гаври смело с
клишетата за примитивните испанци и
неудържимите им страсти, което се харчи
добре извън Испания, а Бигас Луна решава
да повтори ефекта със
Златни
топки, където неприличният
тон е зададен още в заглавието. Хавиер
отново е в главната роля - разпасан
предприемач, забогатял с оная си работа,
а сексуалният му заряд безсрамно упоява
от екрана.
Сходно
е обаянието му и в
Между
краката на Мануел Гомез
Перейра, където заедно с Виктория Абрил
лекуват сексуалната си мания с още
повече секс, а в
Жива
плът на Алмодовар остава
отдаден любовник дори в инвалидна
количка.
Филмът,
който обаче истински охлажда страстите
и го представя в коренно различно амплоа,
е
Морето в мен на Алехандро Аменабар. Тук е в ролята
на парализиран от брадичката надолу
човек, който в продължение на 28 години
се бори за евтаназията си, а гримът му
придава неузнаем вид. Филмът печели
Оскар за чуждоезичен филм през 2004-та,
което още тогава отваря вратите на
Бардем към Холивуд, само че той изобщо
не бърза. Първо ще изиграе кретенски
подстриган психопат при братя Коен в
Няма място за старите
кучета, за да прибави
и личен Оскар за поддържаща роля, а после
ще се позабавлява в любовен квартет със
Скарлет Йохансон, Ребека Хол и бъдещата
си жена във
Вики
Кристина Барселона на Уди Алън. Едва тогава ще се пробва в
захаросаната комедия с Джулия Робъртс
Яж,
моли се и обичай, а
после ще се появи в поредната Бонд серия
007 Координати: Скайфол,
но този тип филми едва ли ще му останат
специалитет.
В
момента по екраните върви
Съветникът на Ридли Скот, където Бардем се появява
като рошав наркопласьор с крещящ аутфит,
но откакто задобря с английския, май
по-интересно ни е да го видим как се
наддумва с Шон Пен в трилъра с безлично
заглавие, но обещаващ екип -
Стрелецът, на набиращия скорост
французин Пиер Морел (свързваме го с
От
Париж с любов).
Явно
му се е доиграло в боксофис хитове,
обаче, помни ни думата - Хавиер Бардем
ще си остане най-силен и ценен в киното
на авторите, които умеят да извайват
собствени светове и да усвоят без остатък
актьорската му харизма. А глобализацията
на екрана едва ли ще заличи испанския
му акцент и темперамент.
Текст
Мариана Христова
Да се беше
родил в Америка, щеше да му отнеме доста
време, докато докаже, че е повече
талантлив, отколкото сексапилен - като
Брад Пит, например. Хавиер Бардем обаче
идва от Испания, където киното все още е първо изкуство, и после - сензация. Затова
и успява да разгърне потенциала си,
преди жълтата преса да почне да се
интересува от долните му гащи. А това,
че почти всички в рода му са актьори,
със сигурност има значение.
Играл ги е
всякакви - натопорчен селяк с неудържимо
либидо в комедиите на Бигас Луна; молещ
за евтаназия инвалид при Алехандро
Аменабар; елегантен сваляч, предизвикващ
неприлични женски вопли, при Уди Алън;
умиращ от рак несретник при Алехандру
Иняриту. Щом се появи на международен
екран, отвя Антонио Бандерас и вдигна
високо летвата за испаноезичните
актьори, добавяйки качества отвъд
косматата гръд и премрежения поглед.
Подозираме, че мисията му бе не толкова
да се прочуе, колкото да отмъкне Пенелопе
Крус от лапите на бледоликите янки, с
което също се справи блестящо.
Роден
в столицата на остров Гран Канария,
Хавиер израства само с майка си Пилар
Бардем, актриса. Баба му и дядо му по
майчина линия също се снимат активно в
киното през 50-те и 60-те, но най-дълбоки
корени в индустрията е пуснал е чичо
му, режисьорът Хуан Антонио Бардем,
известен с филмите си срещу режима на
Франко, заради които е лежал в затвора
даже.
Хавиер
прекарва детството си по шумни снимачни
площадки, но филмовата навалица го
отблъсква, заради което въобще не си се
представя като актьор - мечтае по-скоро
да стане художник, та да си твори на
спокойствие. За целта се записва да учи
в Мадридската академия по изкуства само
за да открие, че хич не го бива. Тъй като
все пак има нужда от пари, ще не ще, опира
до роднински връзки и започва да
припечелва като актьор.
На
път е да се откаже, когато за някакво
тъпо телевизионно шоу го карат да нахлузи
костюма на Супермен и да се прави на
идиот. За щастие обаче, майка му успява
да му уреди малка роля във Възрастите
на Лулу на Бигас Луна,
където макар и да играе гей, Хавиер се
чувства много повече в кожата си.
Бигас
Луна явно също остава доволен от
съвместната им работа, защото го кани
за главната роля в следващия си филм
Шунка, шунка.
В него Бардем го раздава тореадор и
модел на бельо едновременно, докато
прелъстява героинята на Пенелопе Крус
(това е дебютната й роля) с еротичен...
чеснов дъх. Филмът се гаври смело с
клишетата за примитивните испанци и
неудържимите им страсти, което се харчи
добре извън Испания, а Бигас Луна решава
да повтори ефекта със Златни
топки, където неприличният
тон е зададен още в заглавието. Хавиер
отново е в главната роля - разпасан
предприемач, забогатял с оная си работа,
а сексуалният му заряд безсрамно упоява
от екрана.
Сходно
е обаянието му и в Между
краката на Мануел Гомез
Перейра, където заедно с Виктория Абрил
лекуват сексуалната си мания с още
повече секс, а в Жива
плът на Алмодовар остава
отдаден любовник дори в инвалидна
количка.
Филмът,
който обаче истински охлажда страстите
и го представя в коренно различно амплоа,
е Морето в мен на Алехандро Аменабар. Тук е в ролята
на парализиран от брадичката надолу
човек, който в продължение на 28 години
се бори за евтаназията си, а гримът му
придава неузнаем вид. Филмът печели
Оскар за чуждоезичен филм през 2004-та,
което още тогава отваря вратите на
Бардем към Холивуд, само че той изобщо
не бърза. Първо ще изиграе кретенски
подстриган психопат при братя Коен в
Няма място за старите
кучета, за да прибави
и личен Оскар за поддържаща роля, а после
ще се позабавлява в любовен квартет със
Скарлет Йохансон, Ребека Хол и бъдещата
си жена във Вики
Кристина Барселона на Уди Алън. Едва тогава ще се пробва в
захаросаната комедия с Джулия Робъртс
Яж,
моли се и обичай, а
после ще се появи в поредната Бонд серия
007 Координати: Скайфол,
но този тип филми едва ли ще му останат
специалитет.
В
момента по екраните върви Съветникът на Ридли Скот, където Бардем се появява
като рошав наркопласьор с крещящ аутфит,
но откакто задобря с английския, май
по-интересно ни е да го видим как се
наддумва с Шон Пен в трилъра с безлично
заглавие, но обещаващ екип - Стрелецът, на набиращия скорост
французин Пиер Морел (свързваме го с От
Париж с любов).
Явно
му се е доиграло в боксофис хитове,
обаче, помни ни думата - Хавиер Бардем
ще си остане най-силен и ценен в киното
на авторите, които умеят да извайват
собствени светове и да усвоят без остатък
актьорската му харизма. А глобализацията
на екрана едва ли ще заличи испанския
му акцент и темперамент.
Текст
Мариана Христова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители