Арогантността, когато тя означава да мислиш, че си абсолютно наясно с всичко и няма какво повече да научиш. Чий скелет криеш в гардероба?
Скелетите на бивши гаджета. Доста мрачна е цялата история - бяха пометени от моята книжна лудост и сега се опасявам коя следваща ще осъществи сценария от приказката Синята брада. (смее се) Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
50 нюанса сиво - не ме разбирай погрешно - порното е чудесен жанр, просто тази книга е ужасно лош пример. Ще заровя и всички издания за Дънов и Ванга - езотериката като цяло. С тях и псевдонаучните книги, които лъжат хората, че могат да стигнат по лесен начин до нещата, които в действителност изискват много труд.
Лесният отговор е давейки се, но мисля, че повече ми допада друг - пеейки седемдесетчасова серенада на някоя красива дама. Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Последно се разбихме с цялото книжно войнство в едно караоке заведение. Но със сигурност мантрата, че книжните хора не могат да се забавляват, не е вярна. Много е странен публичният образ на хората, които са страстни читатели - смята се, че те стоят непрекъснато вкъщи. А ние пък обичаме да се събираме и в парка - там ни е най-готино. От кого се криеш в червената трева?
От злобата - не е моето нещо.
Факти. За да я съсипя. Пилешките супи за душата са вредни, защото с насилени и изкуствени полуистини целят да предизвикат в теб елементарни чувства на жалост и съчувствие. А всички тези драми всъщност могат много бързо да бъдат решени с малко разум - не е необходимо да мултиплицираме тъгата, като я търсим навсякъде около нас - вредно е. Как се справяш с пяната на дните?
Пия я, защото бирената пяна ми е любимо нещо. А е много важно да има много пяна - особено в горещите летни дни. За кого би надул вечерния тромпет?
Надувам го всеки ден - за някоя хубава книга, красива жена или прекрасна песен. Хубавите неща трябва да бъдат показвани - с шум и на всички. Затова съм склонен да го хвана този тромпет, да застана на някой ъгъл и щедро да го тикам в лицата на онези, които в този момент са имали нещастието да минат оттам. Какво пише в записките на психопата?
Всички мрачни неща, които не съм склонен да напиша във Facebook или да кажа на глас. Но имам черен списък от автори, преводачи, редактори, коректори и издатели. Един ден ще бъде активиран. Смятам, че във всеки страстен читател се крие по един психопат, така че хората трябва внимават. (смее се)
Обикновеният читател - банално, но факт. Този, който не мрънка, че книгите са скъпи, а търси причината за това. Който не напада другите, а проверява защо нещо не е наред и търси начин да го промени. Героите на нашето време според мен са и всички, които са в моя бранш и водят всекидневна борба за нашата кауза. Може войната да е загубена, но можем да спечелим още няколко битки и не мислим да се отказваме. Какво закусват шампионите?
Нещо леко. Много е важно да има разлика между книгата, която четеш вечер - когато можеш да си легнеш в кревата и да си водиш записки, и тази, която четеш сутрин в рейса. Закусвайте леки книги, хора, не започвайте дните си с думи мрачни, тежки и ужасни - така ще станете истински шампиони. Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Карел Чапек, разбира се, но тъй като много хора не са го чели, ще кажа Тери Пратчет. Той е абсолютният шеф - хумор, философия. В книгите му е целият свят. Ако го четеш само заради забавлението, супер. Препоръчвам ти 20 години по-късно да го пробваш отново - ще намериш съвсем различни неща. Какво напипва лявата ръка на мрака?
Сега мръсен отговор ли искаш, не мога да разбера? (смее се) Ок, ако приемем, че повечето хора са хванали книгата с дясната си ръка, според мен е важно лявата да напипва любим човек. Преди време написах едно стихче, в което общо взето се казва следното - аз чета книга и съм в един свят, ти си до мен, и ти четеш, и си във втори, но истински е само третият, в който сме заедно. Какво чете Кафка на плажа?
Книгата, за която не се тревожиш дали ще се намачка. Онази, която 6 месеца по-късно ще отвориш пак, докато навън вият виелици. Тогава от страниците ще изпаднат няколко песъчинки и ще те върнат в лятото, в онзи твой момент на плажа. Не е ли яко? Кой хърка в котешката люлка?
Българската литературна критика. С цялото ми уважение, но в своя автентичен вид тя хаби времето си да изписва фермани, които разсъждават издълбоко върху това какво е искал да каже авторът. Литературната критика не разбира, че работата й вече не е да задълбава на n-та степен в текста. Ролята й е да отбира - да посочва кое е хубаво да се чете във време, когато пазарът е залят от заглавия, да каже кратко и ясно защо дадена книга си заслужава вниманието ни - пък нека не се запише в историята под лейбъла класика. Какво пият на улица „Консервна”?
Всички знаем, че там се пие евтино вино, но тайно ни се иска това да не е така, защото всеки от нас е имал от онези тежки сутрини, които измъчват целия ни ден след невъздържана консумация на много кофти алкохол. Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Синовете пораснаха... и тръгнаха из космоса. Хората, които някога харесваха индианските романи, после преминаха към фентъзи и фантастика - аз лично повече към второто, но мисля, че след всяко странство винаги можем да се приберем у дома и да запалим лулата на мира. Какво вижда конникът без глава?
На тази планета има доста хора, които се лутат из животите си, без да влагат мисъл - те са днешните конници без глави. Не се чете нехудожествена литература и това е много странно. След като завършат даскало, хората не считат за нужно да учат още. Не искат да разберат, че този свят се променя много бързо. Те са една зейнала рана, от която е отразяна главата и се вижда трахеята, артериите и прочее. Те позволяват безкритично телевизорът и Интернет да наливат глупостите си в тях. Нехудожествената литература е прекрасен жанр - от нея научаваш нови неща, защото науката постоянно прави пробиви. По дяволите! Преди 50-60 години си мислехме, че цялата вселена е една единствена галактика! Нещата се случват страшно бързо. Проблемът е, че хората спират да учат, спират да се развиваш, но да отказваш доброволно да видиш света около себе си, в тази бясна промяна, те превръща в конник без глава. Подобно е положението и при хората, които отказват да четат български автори. Какво има на юг от никъде?
Кортасар, Маркес, Борхес - южноамериканските автори, които завъртат света около собствената си ос и показват същия този свят, но по съвсем различен начин. На юг от никъде са книгите, които на пръв поглед са фантастика, а всъщност са по-реални от самата реалност. Какво си купи от панаира на суетата?
Нарцисизъм, няма отърване. (смее се) Дяволът носи Прада, а ти?
Аз нося книги навсякъде и по всяко време - ако в раницата ми няма някое томче, значи нещо не е наред. Според мен дяволът носи книги. Къде беше през 1984-та?
Може би не е нужно да обяснявам, че съм бил само палав блясък в татковите очи. (смее се) За съжаление обаче, ние все още сме в 1984. Колкото и да не им се вярва на много хора, нещата се връщат с бясно темпо. Фашизмът, нацизмът, крайните идеологии. Преди една седмица в София отново бяха разлепени плакати с образи на зловещи евреи, които властват над света. Изумително е как само няколко десетилетия по-късно тези неща отново са тук. Какво расте в тайната ти градина?
Цинизъм. Проблемът е, че всички пориви, които сме имали в ранните си години, малко по малко се заменят от цинизъм. Лошото е, ако той доведе до примирение.
Червени шапчици. (смее се) Ясните отговори не винаги са правилните. В тази приказка (и в много други) положителните герои не са толкова интересни. Ловувам и призраците от лесните обяснения. Кой изсече дивите палми?
По принцип всички смятаме, че не е възможно да няма кой, но всъщност дивите палми ги отсичаме всички ние и то всеки ден - със своите грешни решения, с пасивността си, когато е трябвало да бъдем активни. Отсичаме ги и когато мислим, че мрънкането във Facebook може да промени нещо. Дивите палми отсякохме и когато не излязохме на улицата - аз самият пропуснах много от възможностите, затова имам право да го кажа - не назидавам никого. И аз съм дал своя принос в отсичането на дивите палми. Няма смисъл да питаме кой ни е виновен, че сме на това дередже - ние сме си виновни. Някой, с когото се шляеш?
Шляя се с беглата илюзия, че съм още млад и така ще бъде вечно, че всичко е много весело и така ще продължи. Смятам да се шляя още много дълго време именно по този начин. Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще продължа да книгодишам. Ще продължа да се опитвам да правя малко по-хубави книги, да насоча хората към тези, които си заслужават, да накарам поне още един човек да хване нещо, което си заслужава да се прочете. Включи се в инициативата Чети с мен и се запознай с Христо Блажев
тази неделя (28 септември) в Борисовата градина Текст и фотография Диана Георгиева
Обича да споделя, затова участва в организацията на инициативата Чети с мен, която нарича рокконцерт за феновете на книгите. И ние смятаме да потанцуваме с него.
Кого би убил, присмехулнико?
Арогантността, когато тя означава да мислиш, че си абсолютно наясно с всичко и няма какво повече да научиш.
Чий скелет криеш в гардероба?
Скелетите на бивши гаджета. Доста мрачна е цялата история - бяха пометени от моята книжна лудост и сега се опасявам коя следваща ще осъществи сценария от приказката Синята брада. (смее се)
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
50 нюанса сиво - не ме разбирай погрешно - порното е чудесен жанр, просто тази книга е ужасно лош пример. Ще заровя и всички издания за Дънов и Ванга - езотериката като цяло. С тях и псевдонаучните книги, които лъжат хората, че могат да стигнат по лесен начин до нещата, които в действителност изискват много труд.
Как би умрял във Венеция?
Лесният отговор е давейки се, но мисля, че повече ми допада друг - пеейки седемдесетчасова серенада на някоя красива дама.
Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Последно се разбихме с цялото книжно войнство в едно караоке заведение. Но със сигурност мантрата, че книжните хора не могат да се забавляват, не е вярна. Много е странен публичният образ на хората, които са страстни читатели - смята се, че те стоят непрекъснато вкъщи. А ние пък обичаме да се събираме и в парка - там ни е най-готино.
От кого се криеш в червената трева?
От злобата - не е моето нещо.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Факти. За да я съсипя. Пилешките супи за душата са вредни, защото с насилени и изкуствени полуистини целят да предизвикат в теб елементарни чувства на жалост и съчувствие. А всички тези драми всъщност могат много бързо да бъдат решени с малко разум - не е необходимо да мултиплицираме тъгата, като я търсим навсякъде около нас - вредно е.
Как се справяш с пяната на дните?
Пия я, защото бирената пяна ми е любимо нещо. А е много важно да има много пяна - особено в горещите летни дни.
За кого би надул вечерния тромпет?
Надувам го всеки ден - за някоя хубава книга, красива жена или прекрасна песен. Хубавите неща трябва да бъдат показвани - с шум и на всички. Затова съм склонен да го хвана този тромпет, да застана на някой ъгъл и щедро да го тикам в лицата на онези, които в този момент са имали нещастието да минат оттам.
Какво пише в записките на психопата?
Всички мрачни неща, които не съм склонен да напиша във Facebook или да кажа на глас. Но имам черен списък от автори, преводачи, редактори, коректори и издатели. Един ден ще бъде активиран. Смятам, че във всеки страстен читател се крие по един психопат, така че хората трябва внимават. (смее се)
Кой е героят на нашето време?
Обикновеният читател - банално, но факт. Този, който не мрънка, че книгите са скъпи, а търси причината за това. Който не напада другите, а проверява защо нещо не е наред и търси начин да го промени. Героите на нашето време според мен са и всички, които са в моя бранш и водят всекидневна борба за нашата кауза. Може войната да е загубена, но можем да спечелим още няколко битки и не мислим да се отказваме.
Какво закусват шампионите?
Нещо леко. Много е важно да има разлика между книгата, която четеш вечер - когато можеш да си легнеш в кревата и да си водиш записки, и тази, която четеш сутрин в рейса. Закусвайте леки книги, хора, не започвайте дните си с думи мрачни, тежки и ужасни - така ще станете истински шампиони.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Карел Чапек, разбира се, но тъй като много хора не са го чели, ще кажа Тери Пратчет. Той е абсолютният шеф - хумор, философия. В книгите му е целият свят. Ако го четеш само заради забавлението, супер. Препоръчвам ти 20 години по-късно да го пробваш отново - ще намериш съвсем различни неща.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Сега мръсен отговор ли искаш, не мога да разбера? (смее се) Ок, ако приемем, че повечето хора са хванали книгата с дясната си ръка, според мен е важно лявата да напипва любим човек. Преди време написах едно стихче, в което общо взето се казва следното - аз чета книга и съм в един свят, ти си до мен, и ти четеш, и си във втори, но истински е само третият, в който сме заедно.
Какво чете Кафка на плажа?
Книгата, за която не се тревожиш дали ще се намачка. Онази, която 6 месеца по-късно ще отвориш пак, докато навън вият виелици. Тогава от страниците ще изпаднат няколко песъчинки и ще те върнат в лятото, в онзи твой момент на плажа. Не е ли яко?
Кой хърка в котешката люлка?
Българската литературна критика. С цялото ми уважение, но в своя автентичен вид тя хаби времето си да изписва фермани, които разсъждават издълбоко върху това какво е искал да каже авторът. Литературната критика не разбира, че работата й вече не е да задълбава на n-та степен в текста. Ролята й е да отбира - да посочва кое е хубаво да се чете във време, когато пазарът е залят от заглавия, да каже кратко и ясно защо дадена книга си заслужава вниманието ни - пък нека не се запише в историята под лейбъла класика.
Какво пият на улица „Консервна”?
Всички знаем, че там се пие евтино вино, но тайно ни се иска това да не е така, защото всеки от нас е имал от онези тежки сутрини, които измъчват целия ни ден след невъздържана консумация на много кофти алкохол.
Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Синовете пораснаха... и тръгнаха из космоса. Хората, които някога харесваха индианските романи, после преминаха към фентъзи и фантастика - аз лично повече към второто, но мисля, че след всяко странство винаги можем да се приберем у дома и да запалим лулата на мира.
Какво вижда конникът без глава?
На тази планета има доста хора, които се лутат из животите си, без да влагат мисъл - те са днешните конници без глави. Не се чете нехудожествена литература и това е много странно. След като завършат даскало, хората не считат за нужно да учат още. Не искат да разберат, че този свят се променя много бързо. Те са една зейнала рана, от която е отразяна главата и се вижда трахеята, артериите и прочее. Те позволяват безкритично телевизорът и Интернет да наливат глупостите си в тях. Нехудожествената литература е прекрасен жанр - от нея научаваш нови неща, защото науката постоянно прави пробиви. По дяволите! Преди 50-60 години си мислехме, че цялата вселена е една единствена галактика! Нещата се случват страшно бързо. Проблемът е, че хората спират да учат, спират да се развиваш, но да отказваш доброволно да видиш света около себе си, в тази бясна промяна, те превръща в конник без глава. Подобно е положението и при хората, които отказват да четат български автори.
Какво има на юг от никъде?
Кортасар, Маркес, Борхес - южноамериканските автори, които завъртат света около собствената си ос и показват същия този свят, но по съвсем различен начин. На юг от никъде са книгите, които на пръв поглед са фантастика, а всъщност са по-реални от самата реалност.
Какво си купи от панаира на суетата?
Нарцисизъм, няма отърване. (смее се)
Дяволът носи Прада, а ти?
Аз нося книги навсякъде и по всяко време - ако в раницата ми няма някое томче, значи нещо не е наред. Според мен дяволът носи книги.
Къде беше през 1984-та?
Може би не е нужно да обяснявам, че съм бил само палав блясък в татковите очи. (смее се) За съжаление обаче, ние все още сме в 1984. Колкото и да не им се вярва на много хора, нещата се връщат с бясно темпо. Фашизмът, нацизмът, крайните идеологии. Преди една седмица в София отново бяха разлепени плакати с образи на зловещи евреи, които властват над света. Изумително е как само няколко десетилетия по-късно тези неща отново са тук.
Какво расте в тайната ти градина?
Цинизъм. Проблемът е, че всички пориви, които сме имали в ранните си години, малко по малко се заменят от цинизъм. Лошото е, ако той доведе до примирение.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Червени шапчици. (смее се) Ясните отговори не винаги са правилните. В тази приказка (и в много други) положителните герои не са толкова интересни. Ловувам и призраците от лесните обяснения.
Кой изсече дивите палми?
По принцип всички смятаме, че не е възможно да няма кой, но всъщност дивите палми ги отсичаме всички ние и то всеки ден - със своите грешни решения, с пасивността си, когато е трябвало да бъдем активни. Отсичаме ги и когато мислим, че мрънкането във Facebook може да промени нещо. Дивите палми отсякохме и когато не излязохме на улицата - аз самият пропуснах много от възможностите, затова имам право да го кажа - не назидавам никого. И аз съм дал своя принос в отсичането на дивите палми. Няма смисъл да питаме кой ни е виновен, че сме на това дередже - ние сме си виновни.
Някой, с когото се шляеш?
Шляя се с беглата илюзия, че съм още млад и така ще бъде вечно, че всичко е много весело и така ще продължи. Смятам да се шляя още много дълго време именно по този начин.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще продължа да книгодишам. Ще продължа да се опитвам да правя малко по-хубави книги, да насоча хората към тези, които си заслужават, да накарам поне още един човек да хване нещо, което си заслужава да се прочете.
Включи се в инициативата Чети с мен и се запознай с Христо Блажев
тази неделя (28 септември) в Борисовата градина
Текст и фотография Диана Георгиева