☰
✕

Христо Колев-Christobel

4212 Категория: Нещо ново
За първи път чухме за Христо, когато преди две години отнесе първото място на FameLab със своята достъпна презентация за дезоксирибонуклеинова киселина. Оттогава спорадично го засичаме по телевизора и по арт фестивали, на които той все така чаровно и разбираемо разяснява заплетени научни въпроси. Прави го толкова увлекателно, че няма начин да не ти се прииска точно той да е седял пред черната дъска в гимназията - хем за да ти се изясни всичко, хем за да разбереш скорострелно, че да си учен е адски готино. А той е роден за тази титла.

От малък е напълно наясно със себе си и с пътя напред - експерименти, проби, грешки и сума ти пропуснати закуски, за да си купи с джобните още стъклария за целта. Ето така в единайсти клас печели конкурса „Млади таланти" със своята разработка за горивен елемент - „като батерия, която не хвърляш, като се изтощи, а добавяш гориво и тя продължава да произвежда енергия". По-късно стига до метод за синтез на полианилин - „много тънък филм от органичен полупроводник", от който като нищо може да си направиш еластичен компютър - сгъваш и прибираш. И това са само част от откритията му.

В момента голямата му страст са лазерите (разполага със син и зелен), преди тях са били установките за високо напрежение (нещо като 40 000 волта). Именно подобни научни играчки Christobel използва, за да привлече вниманието на аудиторията (с някоя и друга мълния например), за да ни светне лампичката до каква степен е важна науката.

Що се отнася до изкуството, последно Христо ни събра очите със своята интерактивна творба на DaFest - невидима за човешкото око картина, която може да зърнеш, само ако надникнеш през насочения си към нея телефон. Сега ни предстои да го чуем в Нощта на учените (виж пълната програма тук), когато ще ни обясни как еднотипните рекламни кампании биха могли да придобият атрактивен вид с помощта на науката.

Събуждам се с големи затруднения.
Не мърдам от вкъщи без да си оправя косата.
Падам си по молекулна емисия.

Детската ми мечта беше да съм изобретател. Откакто се помня, правя устройства, често вдъхновени от научно-фантастични филми (като Скъпа, смалих децата и Лабораторията на Декстър). В началото те не работеха, но така се научих на много.
Химията ме грабна, защото хората, които се занимават с нея, са изобретатели на молекулно ниво. А една молекула се сглабя доста по-трудно от един компютър.

Баща ми винаги ми е давал свободата да правя каквото чувствам. Но с химичните експерименти си имах проблеми с майка ми - заради появили се дефекти по килима, тук-там нещо черно, синьо или червено, мивката в банята пък винаги беше в цветовете на дъгата.
Най-ранните ми детски спомени са как си играя с магнити и кламери, смесвам разни неща като химиците във филмите - белина с подправки например!
Много исках да взема синия камък, с който баща ми пръскаше лозата, и да го смеся с нещо. Той, разбира се, не ми позволи (бях на 5-6) и аз ядосано му казах, че сам ще си направя меден сулфат. Така, по моята желязна детска логика, смесих пчелен мед и готварска сол и започнах да бъркам, но, естествено, сместа не посиня.

Нямах търпение да спра да ходя на тази ужасна детска градина и да тръгна на училище - да уча, да питам, да знам. Сестра ми обясняваше как ще ми омръзне. Но истината е, че това се случи чак последните години, когато имах нужда да вляза в университета, за да уча само химия. Хуманитарните предмети ме натоварваха, защото ме лишаваха от времето, в което мога да се отдам на своите експерименти вкъщи.
Спомням си едно класно по литература, защото в предишния ден пристигна телескопът, който бяхме поръчали с баща ми. Аз го сглобявах, настройвах и ползвах до четири сутринта... Ясно е как мина класното.

Единственият траен белег върху кожата ми е от инцидент с бял фосфор. Естествено, никой не би дал бял фосфор на 12-годишно дете, защото е изключително опасен - има лошия навик да се самовъзпламенява на въздуха. Затова трябваше да се проявя като изобретател на молекули и да пренаредя атомите на червения фосфор, за да стигна до бял. Получи се изключително замърсен и аз предприех действия по пречистването му. Но разтопеният фосфор се разля върху ръката ми и пламна.

Убивам, за да се сдобия с нова научна антика. Микроскоп, реторта, рентгенова тръба.
Под леглото ми има мъртви кожни клетки.
Идеалната вечер е осветена от нажежените въглеродни частици в пламъците на свещите.
Искам да остарея като Дъмбълдор.

Опитът и грешките са ме изградили. Когато в лабораторията някой апарат се повреди, аз съм наясно къде да пипна, защото много добре знам кое как и защо работи. А когато ми трябва апаратура, която не е налична, мога да си я направя. Сам съм се научил и на стъклодувство, за да мога да докарам на епруветките и колбите вида, в който са ми необходими. Което пък се манифестира, когато бях на 21 в първата ми скулптура от стъклени пръчки.

Учените трябва да говорят, да са част от така наречената поп култура, да се появяват и да бъдат виждани. Тук нямаме традиция в комуникирането на науката. Това ми е липсвало като малък.
Важно е потребността на обществото от разнообразни ролеви модели, различни от фустболисти и певици, да бъде задоволена.

Тук погрешно се смята, че човек е образован и интелигентен, ако може да ти цитира исторически дати или кой на какво е автор. Това, от моя гледна точка, е недопустимо за съвременния ни свят, доминиран от технологиите и науката.
Лесно се връзваш на псевдонаучни твърдения, изобретения или методи за лечение, когато знаеш датите в историята, но не си си научил урока по химия или физика.

Трябва да има учен, който да обори градските митове и легенди. Нитратите в плодовете и зеленчуците или вълните от мобилните телефони били вредни - няма такова нещо. Или за изкуствените подсладители - всички са скочили против аспартама, а това е безумие, защото той е направен от две аминокиселини, които се свързват по същия начин като протеините, които ядем. Тоест, те са естествени молекули за нашия организъм. Или пък псевдонаучните реклами. „Новият крем с колаген." Ако внесеш в тялото си нещо, което е белег на чужд генотип, ще предизвикаш мощна имунна реакция, която може да е смъртоносна.

С времето разбрах, че е недопустимо съвременната наука да се дели на химия, физика и биология. Тя е всичко това заедно. Биосензорите например работят на ток (физика), но те детектират молекули (химия) и тези молекули са биологично активни (биология). Един учен трябва да е всичко наведнъж и именно в тази посока развивам себе си.
Заниманието с наука не е аристократско и не е за избрани хора, въпреки подобни внушения от средите. Има държави с механизми, с които се грижат за своите учени, защото знаят, че науката движи икономиката, а когато тя ти е наред, до голяма степен е така и с всичко останало.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах ОЗ: Великият и могъщият.
Най-големият актьор за мен е Джони Деп.
Много се смях на Family Guy.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам поп.
Никога няма да ми омръзнат мюзикъли като Исус Христос суперзвезда и Йосиф и неговата пъстра дреха.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Библията.
Сега чета всичко друго само не и Библията.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото участвам в дизайна на декора на някои постановки.
Последно гледах Канкун на Стилян Петров.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е съвременното изкуство.
Последно бях на изложбите от DaFest.

Нощта на учените е на 27 септември. Презентацията на Христо е от 18:30 в Британския съвет, зала Палавееви

Текст Нели А. Калчева / Фотография Галя Йотова

За първи път чухме за Христо, когато преди две години отнесе първото място на FameLab със своята достъпна презентация за дезоксирибонуклеинова киселина. Оттогава спорадично го засичаме по телевизора и по арт фестивали, на които той все така чаровно и разбираемо разяснява заплетени научни въпроси. Прави го толкова увлекателно, че няма начин да не ти се прииска точно той да е седял пред черната дъска в гимназията - хем за да ти се изясни всичко, хем за да разбереш скорострелно, че да си учен е адски готино. А той е роден за тази титла.

От малък е напълно наясно със себе си и с пътя напред - експерименти, проби, грешки и сума ти пропуснати закуски, за да си купи с джобните още стъклария за целта. Ето така в единайсти клас печели конкурса „Млади таланти" със своята разработка за горивен елемент - „като батерия, която не хвърляш, като се изтощи, а добавяш гориво и тя продължава да произвежда енергия". По-късно стига до метод за синтез на полианилин - „много тънък филм от органичен полупроводник", от който като нищо може да си направиш еластичен компютър - сгъваш и прибираш. И това са само част от откритията му.

В момента голямата му страст са лазерите (разполага със син и зелен), преди тях са били установките за високо напрежение (нещо като 40 000 волта). Именно подобни научни играчки Christobel използва, за да привлече вниманието на аудиторията (с някоя и друга мълния например), за да ни светне лампичката до каква степен е важна науката.

Що се отнася до изкуството, последно Христо ни събра очите със своята интерактивна творба на DaFest - невидима за човешкото око картина, която може да зърнеш, само ако надникнеш през насочения си към нея телефон. Сега ни предстои да го чуем в Нощта на учените (виж пълната програма тук), когато ще ни обясни как еднотипните рекламни кампании биха могли да придобият атрактивен вид с помощта на науката.

Събуждам се с големи затруднения.
Не мърдам от вкъщи без да си оправя косата.
Падам си по молекулна емисия.

Детската ми мечта беше да съм изобретател. Откакто се помня, правя устройства, често вдъхновени от научно-фантастични филми (като Скъпа, смалих децата и Лабораторията на Декстър). В началото те не работеха, но така се научих на много.
Химията ме грабна, защото хората, които се занимават с нея, са изобретатели на молекулно ниво. А една молекула се сглабя доста по-трудно от един компютър.

Баща ми винаги ми е давал свободата да правя каквото чувствам. Но с химичните експерименти си имах проблеми с майка ми - заради появили се дефекти по килима, тук-там нещо черно, синьо или червено, мивката в банята пък винаги беше в цветовете на дъгата.
Най-ранните ми детски спомени са как си играя с магнити и кламери, смесвам разни неща като химиците във филмите - белина с подправки например!
Много исках да взема синия камък, с който баща ми пръскаше лозата, и да го смеся с нещо. Той, разбира се, не ми позволи (бях на 5-6) и аз ядосано му казах, че сам ще си направя меден сулфат. Така, по моята желязна детска логика, смесих пчелен мед и готварска сол и започнах да бъркам, но, естествено, сместа не посиня.

Нямах търпение да спра да ходя на тази ужасна детска градина и да тръгна на училище - да уча, да питам, да знам. Сестра ми обясняваше как ще ми омръзне. Но истината е, че това се случи чак последните години, когато имах нужда да вляза в университета, за да уча само химия. Хуманитарните предмети ме натоварваха, защото ме лишаваха от времето, в което мога да се отдам на своите експерименти вкъщи.
Спомням си едно класно по литература, защото в предишния ден пристигна телескопът, който бяхме поръчали с баща ми. Аз го сглобявах, настройвах и ползвах до четири сутринта... Ясно е как мина класното.

Единственият траен белег върху кожата ми е от инцидент с бял фосфор. Естествено, никой не би дал бял фосфор на 12-годишно дете, защото е изключително опасен - има лошия навик да се самовъзпламенява на въздуха. Затова трябваше да се проявя като изобретател на молекули и да пренаредя атомите на червения фосфор, за да стигна до бял. Получи се изключително замърсен и аз предприех действия по пречистването му. Но разтопеният фосфор се разля върху ръката ми и пламна.

Убивам, за да се сдобия с нова научна антика. Микроскоп, реторта, рентгенова тръба.
Под леглото ми има мъртви кожни клетки.
Идеалната вечер е осветена от нажежените въглеродни частици в пламъците на свещите.
Искам да остарея като Дъмбълдор.

Опитът и грешките са ме изградили. Когато в лабораторията някой апарат се повреди, аз съм наясно къде да пипна, защото много добре знам кое как и защо работи. А когато ми трябва апаратура, която не е налична, мога да си я направя. Сам съм се научил и на стъклодувство, за да мога да докарам на епруветките и колбите вида, в който са ми необходими. Което пък се манифестира, когато бях на 21 в първата ми скулптура от стъклени пръчки.

Учените трябва да говорят, да са част от така наречената поп култура, да се появяват и да бъдат виждани. Тук нямаме традиция в комуникирането на науката. Това ми е липсвало като малък.
Важно е потребността на обществото от разнообразни ролеви модели, различни от фустболисти и певици, да бъде задоволена.

Тук погрешно се смята, че човек е образован и интелигентен, ако може да ти цитира исторически дати или кой на какво е автор. Това, от моя гледна точка, е недопустимо за съвременния ни свят, доминиран от технологиите и науката.
Лесно се връзваш на псевдонаучни твърдения, изобретения или методи за лечение, когато знаеш датите в историята, но не си си научил урока по химия или физика.

Трябва да има учен, който да обори градските митове и легенди. Нитратите в плодовете и зеленчуците или вълните от мобилните телефони били вредни - няма такова нещо. Или за изкуствените подсладители - всички са скочили против аспартама, а това е безумие, защото той е направен от две аминокиселини, които се свързват по същия начин като протеините, които ядем. Тоест, те са естествени молекули за нашия организъм. Или пък псевдонаучните реклами. „Новият крем с колаген." Ако внесеш в тялото си нещо, което е белег на чужд генотип, ще предизвикаш мощна имунна реакция, която може да е смъртоносна.

С времето разбрах, че е недопустимо съвременната наука да се дели на химия, физика и биология. Тя е всичко това заедно. Биосензорите например работят на ток (физика), но те детектират молекули (химия) и тези молекули са биологично активни (биология). Един учен трябва да е всичко наведнъж и именно в тази посока развивам себе си.
Заниманието с наука не е аристократско и не е за избрани хора, въпреки подобни внушения от средите. Има държави с механизми, с които се грижат за своите учени, защото знаят, че науката движи икономиката, а когато тя ти е наред, до голяма степен е така и с всичко останало.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах ОЗ: Великият и могъщият.
Най-големият актьор за мен е Джони Деп.
Много се смях на Family Guy.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам поп.
Никога няма да ми омръзнат мюзикъли като Исус Христос суперзвезда и Йосиф и неговата пъстра дреха.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Библията.
Сега чета всичко друго само не и Библията.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото участвам в дизайна на декора на някои постановки.
Последно гледах Канкун на Стилян Петров.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е съвременното изкуство.
Последно бях на изложбите от DaFest.

Нощта на учените е на 27 септември. Презентацията на Христо е от 18:30 в Британския съвет, зала Палавееви

Текст Нели А. Калчева / Фотография Галя Йотова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Най-големите издънки на 2024 г.

    Януари – писмо, хути и тежки моменти за родното образование 2024 година започна вяло с едно писмо на Доган, който се усети, че Пеевски иска да вземе пълен контрол над ДПС. Агент Сава си мислеше, че може да се прави на мъдър философ, докато живее в сараи, да го играе загадъчен почетен председател, да даде партията под наем на ДП и да живее с рентата, но сметките му

  • 20 бързи въпроса към... Спенс

    Спенснята е и ще си остане сред най-искрените и автентични олд скуул рапъри по нашите земи. Зададохме му 20-те ни бързи въпроса и ето какво ни отговори г-н Найденов в неговия си директен и несвенлив стил: Как би обяснил работата си на първокласник? Понеже другия септември ще изпратя трети първолак, не е като да не съм обяснявал, но по-лесно е просто да му покажеш

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на