Илко Илиев

Срещаме се с Илко на Руски паметник, откъдето се запътваме към новия парк Възраждане (да хвърлим и ние по едно око). Ходи с бърза крачка и ни се налага леко да притичваме, за да поддържаме темпото му. Забързаното ежедневие не чака никого (очевидно). Избираме си пейка на шарена сянка, а Илко се извинява, че е целият  в лепило. Споделя ни, че до преди малко е облепял една от стените си в хола с картон, за да си закача разни работи по нея. Хората са го казали - луд умора няма. Съчмата го сече откакто е  на 15 (сега е на 26). Тогава гледа за първи път филма Ямакаши, който поставя началото на фрийрън кариерата му. Освен това се запалва и по други екстремни спортове като сноуборд. В момента комбинира фрийръна с бойни изкуства, а съчетанието между двете го отвежда на снимачната площадка, където често влиза в ролята на каскадьор. Въздейства му екстремното, лудото и вдигащото адреналина. Знаменита люлка от 18-етажните изоставени сгради в Банишора е дело на LEAP и не по-малко лудия Васил Тучков, с който са много близки приятели. Двамата подготвят нови каскадьорски изненади, така че тръпнем в очакване.

Другото лице на Илко е по-приземено и можем да си позволим дори да кажем нормално. Покрай фрийръна се захваща със снимане на видео клипове, монтаж и създаване на сайтове. Още на 15 започва да се занимава с програмиране и дизайн, а по-късно и със стартъпи. През годините натрупва опит чрез практика, а интернет се оказва идеалното място за изява. Заедно с неговия близък приятел Янко Джаров създават студио за графичен дизайн Astro Kit, което се ангажира с разнообразни проекти - брандинг, стратегия, реклами, апликации, сайтове. Стремят се да приемат поръчки, които считат за вълнуващи, интересни и предизвикателни. Въпреки многото си таланти обаче с годините осъзнава, че „човек трябва да прави само това, в което се чувства най-сигурен, и това, което му харесва, иначе се подлага на нездравословно напрежение". Гледа да набляга върху силните си страни и тези на хората, с които работи, защото много дини под една мишница трудно се носят.

Мислех си да стана астронавт.
И станах
астронавт.
Не мърдам от вкъщи без
скафандър.

Заобиколен съм от хора, които харесвам. Но не знам как ме търпят.
Сред приятели минавам за
онзи дето таковата.
По душа съм
хейтър, но се старая.

Работата е като мързела. Когато ти се прави, пак не го правиш.
От моята научих,
че всичко си зависи от мен. И грешките, които не са мои са мои и успехите, които са мои не са мои. Имам си амбицията да си живея простичко. Това ми е новото мото. Имам чувството, че малко съм се претоварил в младините си. Май не съм мързелувал достатъчно когато съм бил малък.
Никога не работя без
желание.
Идеите идват
когато най-малко очакваш, когато са натурални, когато си спокоен. Или когато е краен срок.

Беше велико, когато скучаехме и се чудихме какво да правим по цял ден.
Страшно се изложих, когато
се родих. Разни непознати, а аз - гол и рева. И от тогава все така.
Скачам в дълбокото
винаги.

Проблемът ми е, че не съм достатъчно умен и не съм достатъчно тъп.
Дойде ми от гуша от
мене си.

Под леглото ми има друго легло.
От тавана ми висят
въжета за катерене, гимнастически халки и един хамак.
А по стените ми има
катерачески хватки, географски карти, разни карабинери и сбруи. А, да, и етажерки с книги.

Правя се на луд, когато ме мързи, което е всеки ден.
Никога не знам
какво не знам.

Тайната ми е, че не бих казал, че си вярвам. Защото не си, но се пробвам. Правят ми се неща.
Мечтая си за
свят без религия, свят с мислещи и добри хора. Мечтая и да пътувам в космоса много ясно.
Искам да остарея като
уравновесен, добър човек. И една идея по-интелигентен. Помъдрял. Като шаолински монах.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
View from a blue moon.
Най-големият актьор за мен е
Джон Литгоу.
Харесвам режисьори като
Кристофър Нолан, Ридли Скот, Нийл Бломкамп.
Няма по-
глупав филм от Avengers.
Много се смях на
Дивиргенти... щот тъпо, нали.
Планирам да видя
Avengers.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам инди рок, рок, хип-хоп, реге, джаз.
Никога няма да ми омръзнат
Arctic Monkeys, Weezer, Sum 41, Cage the Elephant, The Black Keys, Mumford and Sons, Atomosphere, Logo5, Keranov, Feel, Стругаре, Bob Marley, Bill Evans, Oasis, Macklemore, Massive Attack, Sambomaster, Of Monsters And Men, Otis Redding, Asher Roth, Peter Tosh и кой ли не още. За тези се сещам в момента.
Любимата ми група / изпълнител /
композитор е някъде там. В момента съм на СТРУГАРЕ - КУЧЕЯДЕКУЧЕ.
Най-добрият концерт, на кой
то бях е този в къщи или в слушалките. Не съм по тълпите.
В София искам да дойдат
Mumford and Sons. Може и да се дигна тогава. Или ако се съберат Oasis.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
The Eye of the World.
Сега чета
CYAN на Васил Тучков.
Много ми говорят за
Игра на Тронове, как.
Най-
добре пише Удхаус.

Текст Мина Иванова / Фотография Славея Йорданова

Срещаме се с Илко на Руски паметник, откъдето се запътваме към новия парк Възраждане (да хвърлим и ние по едно око). Ходи с бърза крачка и ни се налага леко да притичваме, за да поддържаме темпото му. Забързаното ежедневие не чака никого (очевидно). Избираме си пейка на шарена сянка, а Илко се извинява, че е целият  в лепило. Споделя ни, че до преди малко е облепял една от стените си в хола с картон, за да си закача разни работи по нея. Хората са го казали - луд умора няма. Съчмата го сече откакто е  на 15 (сега е на 26). Тогава гледа за първи път филма Ямакаши, който поставя началото на фрийрън кариерата му. Освен това се запалва и по други екстремни спортове като сноуборд. В момента комбинира фрийръна с бойни изкуства, а съчетанието между двете го отвежда на снимачната площадка, където често влиза в ролята на каскадьор. Въздейства му екстремното, лудото и вдигащото адреналина. Знаменита люлка от 18-етажните изоставени сгради в Банишора е дело на LEAP и не по-малко лудия Васил Тучков, с който са много близки приятели. Двамата подготвят нови каскадьорски изненади, така че тръпнем в очакване.

Другото лице на Илко е по-приземено и можем да си позволим дори да кажем нормално. Покрай фрийръна се захваща със снимане на видео клипове, монтаж и създаване на сайтове. Още на 15 започва да се занимава с програмиране и дизайн, а по-късно и със стартъпи. През годините натрупва опит чрез практика, а интернет се оказва идеалното място за изява. Заедно с неговия близък приятел Янко Джаров създават студио за графичен дизайн Astro Kit, което се ангажира с разнообразни проекти - брандинг, стратегия, реклами, апликации, сайтове. Стремят се да приемат поръчки, които считат за вълнуващи, интересни и предизвикателни. Въпреки многото си таланти обаче с годините осъзнава, че „човек трябва да прави само това, в което се чувства най-сигурен, и това, което му харесва, иначе се подлага на нездравословно напрежение". Гледа да набляга върху силните си страни и тези на хората, с които работи, защото много дини под една мишница трудно се носят.

Мислех си да стана астронавт.
И станах
астронавт.
Не мърдам от вкъщи без
скафандър.

Заобиколен съм от хора, които харесвам. Но не знам как ме търпят.
Сред приятели минавам за
онзи дето таковата.
По душа съм
хейтър, но се старая.

Работата е като мързела. Когато ти се прави, пак не го правиш.
От моята научих,
че всичко си зависи от мен. И грешките, които не са мои са мои и успехите, които са мои не са мои. Имам си амбицията да си живея простичко. Това ми е новото мото. Имам чувството, че малко съм се претоварил в младините си. Май не съм мързелувал достатъчно когато съм бил малък.
Никога не работя без
желание.
Идеите идват
когато най-малко очакваш, когато са натурални, когато си спокоен. Или когато е краен срок.

Беше велико, когато скучаехме и се чудихме какво да правим по цял ден.
Страшно се изложих, когато
се родих. Разни непознати, а аз - гол и рева. И от тогава все така.
Скачам в дълбокото
винаги.

Проблемът ми е, че не съм достатъчно умен и не съм достатъчно тъп.
Дойде ми от гуша от
мене си.

Под леглото ми има друго легло.
От тавана ми висят
въжета за катерене, гимнастически халки и един хамак.
А по стените ми има
катерачески хватки, географски карти, разни карабинери и сбруи. А, да, и етажерки с книги.

Правя се на луд, когато ме мързи, което е всеки ден.
Никога не знам
какво не знам.

Тайната ми е, че не бих казал, че си вярвам. Защото не си, но се пробвам. Правят ми се неща.
Мечтая си за
свят без религия, свят с мислещи и добри хора. Мечтая и да пътувам в космоса много ясно.
Искам да остарея като
уравновесен, добър човек. И една идея по-интелигентен. Помъдрял. Като шаолински монах.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
View from a blue moon.
Най-големият актьор за мен е
Джон Литгоу.
Харесвам режисьори като
Кристофър Нолан, Ридли Скот, Нийл Бломкамп.
Няма по-
глупав филм от Avengers.
Много се смях на
Дивиргенти... щот тъпо, нали.
Планирам да видя
Avengers.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам инди рок, рок, хип-хоп, реге, джаз.
Никога няма да ми омръзнат
Arctic Monkeys, Weezer, Sum 41, Cage the Elephant, The Black Keys, Mumford and Sons, Atomosphere, Logo5, Keranov, Feel, Стругаре, Bob Marley, Bill Evans, Oasis, Macklemore, Massive Attack, Sambomaster, Of Monsters And Men, Otis Redding, Asher Roth, Peter Tosh и кой ли не още. За тези се сещам в момента.
Любимата ми група / изпълнител /
композитор е някъде там. В момента съм на СТРУГАРЕ - КУЧЕЯДЕКУЧЕ.
Най-добрият концерт, на кой
то бях е този в къщи или в слушалките. Не съм по тълпите.
В София искам да дойдат
Mumford and Sons. Може и да се дигна тогава. Или ако се съберат Oasis.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
The Eye of the World.
Сега чета
CYAN на Васил Тучков.
Много ми говорят за
Игра на Тронове, как.
Най-
добре пише Удхаус.

Текст Мина Иванова / Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители