Ето и кои са основните характеристики на българското интервю, които го скапват тотално:
Разпити за личния живот
Изглежда за някои фирми и компании е изключително важно да са наясно със семейното положение на бъдещите кандидати. Дали имат деца, разводи, тежки раздели или просто живеят с котката си- трябва да се знае. Незнайно защо тази информация би могла да повлияе на техния избор дали да ви наемат или не. И все пак е абсурдно да се смесват лични и професионални въпроси и никак не е тактично кандидатът да бъде подлаган на кръстосан разпит за семейството му. Родословното дърво по какъв начин помага на компанията? Това остава загадка.
Пазарене относно заплащането
Ако има някой, който обича да се пазари постоянно, то това са родните работодатели. И разбира се, пазарлъка никога не е във ваша полза.Понякога задават провокативни въпроси от рода на „Каква заплата очаквате”? при положение, че те са длъжни да проучат за конкретната длъжност каква е средното заплащане, защото ако вие отговорите „10.000 лева”, надали ще има кой да ви ги даде, което прави и въпроса неуместен.
Друг път се започва с измислените пробни периоди за по няколко месеца, като за тях ви се предлага минимална сума и след този период евентуално покачване на заплатата (но само евентуално, граничещо към малък или никакъв шанс.) Най-често след този фалшив изпитателен срок ви отсвирват и си намират нов „стажант” като процедурата се повтаря.
Пробни задачки
В България много хора не правят разлика между интервю, пробен ден и пробни задачи.
Ето защо нещата се смесват в едно и когато идеш на интервю с надеждата за събеседване, неочаквано получаваш някоя и друга малка „задачка”, която трябва да изпълниш така, все едно си на изпит. Или пък направо ти съобщават, че трябва да останеш при тях за цял ден, за да видят как се справящ с нещата. Предварителното предупреждаване не им е силната страна и дори не го намират за необходимо. Накрая пробната форма на труд не се оценява по никакъв начин, и ако сте копирайтър, фотограф или графичен дизайнер например, като нищо могат да си присвоят направеното от вас, въпреки, че са ви отхвърлили…
Лицемерие
Една ярка черта на почти всички интервюиращи. Може да изглеждат възхитени от уменията ви, да се прехласват по Автобиографията ви и да ви убеждават, че е почти сигурно да звъннат до седмица с положителен отговор, но накрая да изпратят просто един зле скалъпен имейл, в който отново описват колко са доволни от вас, обаче в крайна сметка за избрали друг кандидат.
Дискриминация
Привидно работодателите изглеждат разбрани и толерантни. Дори ако има кажете, че имате малко дете, което съвсем скоро тръгва на ясла или детска градина, че до скоро сте били в отпуск по майчинство, имали сте здравословен проблем или сте решили да бъдете няколко години фрийлансър, за тях това уж не е проблем. Но в бъдещия отказ, те нагледно изтъкват опасенията си, че според тях няма да сте достатъчно продуктивни. И то не заради личните си качества и компетентност, а защото просто имате малко дете или защото не одобряват онези, които са работили на свободна практика.
Пълно невежество
Колкото и откачено да звучи, понякога работодателите не са наясно с длъжността, за която търсят кадри. Това е така, защото решават без много да мислят да разширят екипа си и дейността си, като вмъкват някоя нова позиция, за която са чули и чели това онова, но на доста повърхностно ниво и искат чрез нея да направят фирмата си по-модерна. Резултатът е повече от нелеп-изискват от кандидата да върши неща, които изобщо не сте отнасят за тази позиция. За такива случаи поговорката „чула жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”, е най-подходяща. А на търсещите работа им остава единствено да се молят следващия път да не попадат на работодатели идиоти и псевдо тарикати.
Интервюто за работа обикновено е първата крачка към успеха и шанса да те наемат и поради тази причина поканата за него е повод за усмивки и радост. Но нашенските интервюта са малко по-различни. Те често са неясни, липсва им каквато и да е компетентност, пълни са с глупави въпроси и заключения и накрая дори не могат да те отрежат както трябва.
Ето и кои са основните характеристики на българското интервю, които го скапват тотално:
Разпити за личния живот
Изглежда за някои фирми и компании е изключително важно да са наясно със семейното положение на бъдещите кандидати. Дали имат деца, разводи, тежки раздели или просто живеят с котката си- трябва да се знае. Незнайно защо тази информация би могла да повлияе на техния избор дали да ви наемат или не. И все пак е абсурдно да се смесват лични и професионални въпроси и никак не е тактично кандидатът да бъде подлаган на кръстосан разпит за семейството му. Родословното дърво по какъв начин помага на компанията? Това остава загадка.
Пазарене относно заплащането
Ако има някой, който обича да се пазари постоянно, то това са родните работодатели. И разбира се, пазарлъка никога не е във ваша полза.Понякога задават провокативни въпроси от рода на „Каква заплата очаквате”? при положение, че те са длъжни да проучат за конкретната длъжност каква е средното заплащане, защото ако вие отговорите „10.000 лева”, надали ще има кой да ви ги даде, което прави и въпроса неуместен.
Друг път се започва с измислените пробни периоди за по няколко месеца, като за тях ви се предлага минимална сума и след този период евентуално покачване на заплатата (но само евентуално, граничещо към малък или никакъв шанс.) Най-често след този фалшив изпитателен срок ви отсвирват и си намират нов „стажант” като процедурата се повтаря.
Пробни задачки
В България много хора не правят разлика между интервю, пробен ден и пробни задачи.
Ето защо нещата се смесват в едно и когато идеш на интервю с надеждата за събеседване, неочаквано получаваш някоя и друга малка „задачка”, която трябва да изпълниш така, все едно си на изпит. Или пък направо ти съобщават, че трябва да останеш при тях за цял ден, за да видят как се справящ с нещата. Предварителното предупреждаване не им е силната страна и дори не го намират за необходимо. Накрая пробната форма на труд не се оценява по никакъв начин, и ако сте копирайтър, фотограф или графичен дизайнер например, като нищо могат да си присвоят направеното от вас, въпреки, че са ви отхвърлили…
Лицемерие
Една ярка черта на почти всички интервюиращи. Може да изглеждат възхитени от уменията ви, да се прехласват по Автобиографията ви и да ви убеждават, че е почти сигурно да звъннат до седмица с положителен отговор, но накрая да изпратят просто един зле скалъпен имейл, в който отново описват колко са доволни от вас, обаче в крайна сметка за избрали друг кандидат.
Дискриминация
Привидно работодателите изглеждат разбрани и толерантни. Дори ако има кажете, че имате малко дете, което съвсем скоро тръгва на ясла или детска градина, че до скоро сте били в отпуск по майчинство, имали сте здравословен проблем или сте решили да бъдете няколко години фрийлансър, за тях това уж не е проблем. Но в бъдещия отказ, те нагледно изтъкват опасенията си, че според тях няма да сте достатъчно продуктивни. И то не заради личните си качества и компетентност, а защото просто имате малко дете или защото не одобряват онези, които са работили на свободна практика.
Пълно невежество
Колкото и откачено да звучи, понякога работодателите не са наясно с длъжността, за която търсят кадри. Това е така, защото решават без много да мислят да разширят екипа си и дейността си, като вмъкват някоя нова позиция, за която са чули и чели това онова, но на доста повърхностно ниво и искат чрез нея да направят фирмата си по-модерна. Резултатът е повече от нелеп-изискват от кандидата да върши неща, които изобщо не сте отнасят за тази позиция. За такива случаи поговорката „чула жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”, е най-подходяща. А на търсещите работа им остава единствено да се молят следващия път да не попадат на работодатели идиоти и псевдо тарикати.