Ирена Христоскова

Любимата ми сцена от Подслон е тази, в която седя върху стария избушен трафопост и гледам в небитието с изтерзан поглед. Тя показва най-точно какъв човек е героят ми Тенкса - изхвърлен от обществото, по-скоро самотен, до последно вярващ в принципите си, които изглеждат странни за другите. Той и затова е самотен - защото повечето се отказват, а той вярва до безкрайност, изоставен от всички.

Определено не ми се иска Тенкса да се слее с масата примирили се с всичко. Според мен ще си остане неразбран, малко нещастен, малко самотен. Не си представям да се промени кой знае колко. Е, няма да е с гребен и с тези дрехи, но ще е все така убеден в това, в което вярва. Може би ще застане начело на някаква революция или ще си вегетира в неговото самотно битие.

Бих застанала начело на революция, която би сринала всичко до основи. Дори с цената да загинеш, да поставиш началото на нещо ново.
Не бих закъсняла за среща, после се чувствам виновна. Аз съм прагматичен човек, зодия телец, харесвам точните неща и хора. Не обичам да закъснявам, нито пък да обещавам нещо, а после да се отмятам. Може би съм малко старомодна.

Умирам от срам, когато се сблъскам с простотията на българите. Повечето хора в чужбина правят доста неприятни асоциации, като чуят „българин".
Обмисляла съм да се махна от тук. Ситуацията наоколо е много депресираща за всички, които са по-различни и искат да се занимават с някакъв вид изкуство. Някои си намират пролука, но други си казват: „Майната му, кво ще се занимавам повече". Аз лично се изморих и не виждам кой знае каква перспектива.

Постоянно си повтарям, че трябва да вярвам в мечтите си и в това, че все някога и някъде ще намеря подслон за себе си. За всеки има място, където да се чувства добре.
Не си признавам, че от време на време се отчайвам.

Сега заминавам за музикален фестивал в Германия. Казва се Sunflower Festival, ще бъда доброволец. Ще има музика, пърформънси и бодиарт, ще бъде яко.
Майка ми най-често ми повтаря, че трябва да я слушам. Преди въобще не отразявах какво ми говореше, но сега осъзнавам, че е права за доста неща. Явно е от възрастта.

Бих скочила на бой заради лошо отношение към животно, както и заради просташкото отношение на хората към природата. Свикнали сме да злоупотребяваме с нещата, които не могат да ни окажат съпротива.
Не бих танцувала на чалга.
Запушвам си ушите именно за чалгата и простотията, а те вървят ръка за ръка.

Беше велико, когато преди няколко дни се запознах с едно момиче, което обикаля света на магаре. Това супер много ме вдъхнови - човек наистина може да направи всичко, което поиска. Тя е французойка на двайсетина години, винаги си е мечтала да стигне до Индия и много обичала магаретата. Понеже не може по градските пътища, минава през някакви села и така се срещнахме в планината. Вървяла е 10 месеца, за да стигне от Франция дотук.

Обикновено съм сред природата. В София едно от любимите ми места е Борисовата градина. Харесвам местността Тринога в Стара планина, където има невероятна енергия. В Щатите такова място е Джени Лейк - страхотна красота и високи била, покрити със сняг, а езерото долу е с толкова чиста вода, че виждаш рибите как плуват. Страшно спокойствие, направо да се преклониш пред него.

Забелязвам, че всички много изтрещяха. Наблюдавам как по улицата съвсем нормални на пръв поглед хора реагират по ненормален начин. Станали са адски злобни, агресивни и завистливи един към друг.
Не излизам от вкъщи без
раница. Пътувам много (не само покрай филма) и раницата ми е важна.

Идеалната вечер е някъде на открито с любим човек и приятна музика. Спокойна.
Денят ми приключва
пред компютъра - с работа или с филм.
Сутрин ме събужда
котаракът ми - когато не спи, предпочита да си има компания. А понякога се будя и от гузна съвест, казвам си - трябва да свърша нещо, стига съм спала.

 

ФИЛМИТЕ
Обичам да гледам, преди да заспя. Избирам си ги внимателно, но не си ли харесам, чета. Гледах доста интересни европейски филми, когато представяхме Подслон във Вилнюс. Последно се изкефих на The Outsiders, в който се разказва за грийзърите - една субкултура в Щатите през 50-те и 60-те години, протопънкари с кожени якета и зализани с брилянтин коси. Работническа класа, затова казвам, че са свързани с пънка. (The Outsiders е филм на Франсис Форд Копола от 1983-та с Мат Дилън, Патрик Суейзи и, уау - Том Уейтс - б.а.)

МУЗИКАТА
В момента в слушалките ми има дъбстеп, за да ми е весело. Като бях тийнейджър, ходех много по рейв партита в Индиго. Доста време слушах електронна музика. Иначе харесвам стария рок и блус, любими са ми Доорс и Джанис Джоплин.

КНИГИТЕ
В момента чета Planet Walker. Разказва се за човек, който 22 години обикаля света пеша, а от 17 години е дал обет за мълчание. Не използва моторизиран транспорт и е обиколил цяла Северна и част от Южна Америка. Преведох парче от книгата за една курсова работа по художествен превод.

Тази седмица Подслон е
в Дом на киното и
Euro Cinema

Фотография Васил Танев

Любимата ми сцена от Подслон е тази, в която седя върху стария избушен трафопост и гледам в небитието с изтерзан поглед. Тя показва най-точно какъв човек е героят ми Тенкса - изхвърлен от обществото, по-скоро самотен, до последно вярващ в принципите си, които изглеждат странни за другите. Той и затова е самотен - защото повечето се отказват, а той вярва до безкрайност, изоставен от всички.

Определено не ми се иска Тенкса да се слее с масата примирили се с всичко. Според мен ще си остане неразбран, малко нещастен, малко самотен. Не си представям да се промени кой знае колко. Е, няма да е с гребен и с тези дрехи, но ще е все така убеден в това, в което вярва. Може би ще застане начело на някаква революция или ще си вегетира в неговото самотно битие.

Бих застанала начело на революция, която би сринала всичко до основи. Дори с цената да загинеш, да поставиш началото на нещо ново.
Не бих закъсняла за среща, после се чувствам виновна. Аз съм прагматичен човек, зодия телец, харесвам точните неща и хора. Не обичам да закъснявам, нито пък да обещавам нещо, а после да се отмятам. Може би съм малко старомодна.

Умирам от срам, когато се сблъскам с простотията на българите. Повечето хора в чужбина правят доста неприятни асоциации, като чуят „българин".
Обмисляла съм да се махна от тук. Ситуацията наоколо е много депресираща за всички, които са по-различни и искат да се занимават с някакъв вид изкуство. Някои си намират пролука, но други си казват: „Майната му, кво ще се занимавам повече". Аз лично се изморих и не виждам кой знае каква перспектива.

Постоянно си повтарям, че трябва да вярвам в мечтите си и в това, че все някога и някъде ще намеря подслон за себе си. За всеки има място, където да се чувства добре.
Не си признавам, че от време на време се отчайвам.

Сега заминавам за музикален фестивал в Германия. Казва се Sunflower Festival, ще бъда доброволец. Ще има музика, пърформънси и бодиарт, ще бъде яко.
Майка ми най-често ми повтаря, че трябва да я слушам. Преди въобще не отразявах какво ми говореше, но сега осъзнавам, че е права за доста неща. Явно е от възрастта.

Бих скочила на бой заради лошо отношение към животно, както и заради просташкото отношение на хората към природата. Свикнали сме да злоупотребяваме с нещата, които не могат да ни окажат съпротива.
Не бих танцувала на чалга.
Запушвам си ушите именно за чалгата и простотията, а те вървят ръка за ръка.

Беше велико, когато преди няколко дни се запознах с едно момиче, което обикаля света на магаре. Това супер много ме вдъхнови - човек наистина може да направи всичко, което поиска. Тя е французойка на двайсетина години, винаги си е мечтала да стигне до Индия и много обичала магаретата. Понеже не може по градските пътища, минава през някакви села и така се срещнахме в планината. Вървяла е 10 месеца, за да стигне от Франция дотук.

Обикновено съм сред природата. В София едно от любимите ми места е Борисовата градина. Харесвам местността Тринога в Стара планина, където има невероятна енергия. В Щатите такова място е Джени Лейк - страхотна красота и високи била, покрити със сняг, а езерото долу е с толкова чиста вода, че виждаш рибите как плуват. Страшно спокойствие, направо да се преклониш пред него.

Забелязвам, че всички много изтрещяха. Наблюдавам как по улицата съвсем нормални на пръв поглед хора реагират по ненормален начин. Станали са адски злобни, агресивни и завистливи един към друг.
Не излизам от вкъщи без
раница. Пътувам много (не само покрай филма) и раницата ми е важна.

Идеалната вечер е някъде на открито с любим човек и приятна музика. Спокойна.
Денят ми приключва
пред компютъра - с работа или с филм.
Сутрин ме събужда
котаракът ми - когато не спи, предпочита да си има компания. А понякога се будя и от гузна съвест, казвам си - трябва да свърша нещо, стига съм спала.

 

ФИЛМИТЕ
Обичам да гледам, преди да заспя. Избирам си ги внимателно, но не си ли харесам, чета. Гледах доста интересни европейски филми, когато представяхме Подслон във Вилнюс. Последно се изкефих на The Outsiders, в който се разказва за грийзърите - една субкултура в Щатите през 50-те и 60-те години, протопънкари с кожени якета и зализани с брилянтин коси. Работническа класа, затова казвам, че са свързани с пънка. (The Outsiders е филм на Франсис Форд Копола от 1983-та с Мат Дилън, Патрик Суейзи и, уау - Том Уейтс - б.а.)

МУЗИКАТА
В момента в слушалките ми има дъбстеп, за да ми е весело. Като бях тийнейджър, ходех много по рейв партита в Индиго. Доста време слушах електронна музика. Иначе харесвам стария рок и блус, любими са ми Доорс и Джанис Джоплин.

КНИГИТЕ
В момента чета Planet Walker. Разказва се за човек, който 22 години обикаля света пеша, а от 17 години е дал обет за мълчание. Не използва моторизиран транспорт и е обиколил цяла Северна и част от Южна Америка. Преведох парче от книгата за една курсова работа по художествен превод.

Тази седмица Подслон е
в Дом на киното и
Euro Cinema

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители