От години в България циркулира схващането, че 1000лв. е стандарт.
Еми- не е. 1000лв. е една средна заплата, която ако я получаваш в скъп град като София, доста трудно ще ти стига. Една самостоятелна стая от апартамент в столицата започва от 250лв. и то в непрестижен квартал. Ако наемем едностаен апартамент с добра локация, то ще се наложи да се разделим с 500лв. месечно. Като добавим още около 100лв. за сметки, излиза, че месечния разход само за живеене в София е 600лв. Карта за градски транспорт или гориво в колата, храна, излизания, пазаруване на общи нужни или малка почивка през уикенда, се оказват доста трудно осъществими с останалите ни 400лв. Да не говорим за пестене на пари, това е една утопия.
Така че стандарт с 1000лв., уважаеми работодатели и наивни работещи, не се постига.
Водени от горната максима, много работодатели намаляват този стандарт на учудващите 600-700лв. При тях горните разходи трябва да бъдат намалени, дори сведени до минимум. Все пак, ако човек има образование, владее някакъв език и е що-годе грамотен, едва ли би се задоволил с 600лв. Не, защото не са пари, а защото няма да му стигнат, за да води някакъв, да наречем приличен живот.
Затова младите хора решават да последват своите братовчеди, съученици и колеги от университета и хващат първия нискобюджетен полет, да кажем до Англия. Там, стандартът за бедност е 7,83 паунда на час, което е над 13лв или около 104лв. на ден. Така, за 7 работни дни, те получават средната работна месечна заплата в България- и не мислят да се връщат.
Работодатели- озлобени от липсата на каквито и да било кадри, решават да снишат критериите. Възрастта вече в София не е от значение. Ако преди за място в ресторант не можеше да се вреди жена над 40 години, то вече това е често срещано явление. Полът също- хиляди магазини, например за дамски дрехи, наемат момчета, заради липсата на момичета. Примерите са много, а казусите все по-интересни.
Едно е сигурно, всеки иска 1000лв. първоначална заплата, за да може да живее (криво-ляво нормално) в България. И според мен всеки заслужава така заплата. Не защото е много. Не защото е лукс. А, защото трябва да се храни и да се издържа.
Дано работодателите го разберат, преди да се наложи сами да си мият чиниите в ресторантите или да си сервират. А, собствениците на магазини сами да си продават.
А тук можеш да прочетеш какви са предимствата и недостатъците на крайните квартали
Напоследък в социалните мрежи циркулираше някакво схващане, че младите хора искали заплата от 1000лв., обаче не я заслужавали. Материала, не особено журналистически, а по-скоро човешки, показваше страната на един работодател. Не бил склонен на дава толкова пари, защото не смятам, че кадрите имат какво толкова да предложат. Именно тази версия ме принуди да се замисля за тези 1000лв.и какво точно ни дават те.
От години в България циркулира схващането, че 1000лв. е стандарт.
Еми- не е. 1000лв. е една средна заплата, която ако я получаваш в скъп град като София, доста трудно ще ти стига. Една самостоятелна стая от апартамент в столицата започва от 250лв. и то в непрестижен квартал. Ако наемем едностаен апартамент с добра локация, то ще се наложи да се разделим с 500лв. месечно. Като добавим още около 100лв. за сметки, излиза, че месечния разход само за живеене в София е 600лв. Карта за градски транспорт или гориво в колата, храна, излизания, пазаруване на общи нужни или малка почивка през уикенда, се оказват доста трудно осъществими с останалите ни 400лв. Да не говорим за пестене на пари, това е една утопия.
Така че стандарт с 1000лв., уважаеми работодатели и наивни работещи, не се постига.
Водени от горната максима, много работодатели намаляват този стандарт на учудващите 600-700лв. При тях горните разходи трябва да бъдат намалени, дори сведени до минимум. Все пак, ако човек има образование, владее някакъв език и е що-годе грамотен, едва ли би се задоволил с 600лв. Не, защото не са пари, а защото няма да му стигнат, за да води някакъв, да наречем приличен живот.
Затова младите хора решават да последват своите братовчеди, съученици и колеги от университета и хващат първия нискобюджетен полет, да кажем до Англия. Там, стандартът за бедност е 7,83 паунда на час, което е над 13лв или около 104лв. на ден. Така, за 7 работни дни, те получават средната работна месечна заплата в България- и не мислят да се връщат.
Работодатели- озлобени от липсата на каквито и да било кадри, решават да снишат критериите. Възрастта вече в София не е от значение. Ако преди за място в ресторант не можеше да се вреди жена над 40 години, то вече това е често срещано явление. Полът също- хиляди магазини, например за дамски дрехи, наемат момчета, заради липсата на момичета. Примерите са много, а казусите все по-интересни.
Едно е сигурно, всеки иска 1000лв. първоначална заплата, за да може да живее (криво-ляво нормално) в България. И според мен всеки заслужава така заплата. Не защото е много. Не защото е лукс. А, защото трябва да се храни и да се издържа.
Дано работодателите го разберат, преди да се наложи сами да си мият чиниите в ресторантите или да си сервират. А, собствениците на магазини сами да си продават.
А тук можеш да прочетеш какви са предимствата и недостатъците на крайните квартали