Не мърдам от вкъщи без черното си тефтерче (вади го от чантата си) - то ми е за сънищата, а в това (вади и едно червено) записвам останалото.
Напоследък ме друса лека меланхолия, но е хубаво да има и такива дни. Може би е от снега, а може би не е - вчера се скарах с приятел и още ме държи. Извиних се, но не ми приеха извинението.
Утре е ден за монтиране на филми. Наскоро снимахме една късометражка с работно заглавие Царевица. Разказва се за възрастни мъж и жена, които се връщат в плевнята, където са си играли като деца.
Беше велико, когато и аз бях дете. Прекарвах летата в село Ценово - крадяхме царевица, газехме лука и тичахме през полетата с памук чак до Чирпан, за да си купим сладолед.
Сега тичам след момчета, много съм влюбчива (смее се и си разбърква чая). Не, шегувам се - май съм по-спокойна, гледам да не препускам толкова. Работи ми се и искам някой да ме вземе за един хубав, голям филм.
Никога не закъснявам за снимки, защото още от училище ми набиват в главата, че е важно да съм навреме за бачкане.
Умирам от срам след лошо пиянство.
От нерви ме изкарват хората, които ми навлизат в личното пространство. В това число слагам и религиите - защо не ни оставят да вярваме в каквото си искаме?
Успокоявам топката с разходки, предпочитам да съм сама. Докторската градинка е изключително приятна, особено сега, с целия този сняг навън. „Шишман" също ми е любима - застанете с гръб към Коня, погледнете напред и ще видите само Витоша.
Обикновено съм в малкото вегетарианско ресторантче на „Оборище" Cabra, в Хамбара или пък кеся в One More Bar. Утре вечер обаче мисля да мина през офиса на моите приятели от ASMA и да им сготвя нещо.
Много съм добра в правенето на гуакамоле, но българските манджи леееко ми се опират - пробвала съм само леща, боб и пилешка супа.
Мръщя се на кебапчета и на кюфтета, защото са неугледни и са навсякъде.
Падам си по пътешествия, а най-безумното беше до Шри Ланка преди три години, едва месец след края на гражданската война - направо можех да я помириша.
Днес бих заминала за Мароко или Перу, колкото се може по-далече. Но като се замисля по-сериозно, май бих си купила билет за Ню Йорк.
Целият ми свят се събира в един куфар, а ми се иска да си имам местенце, където да си подредя всичките неща и да не ги зарязвам с години при приятели.
Майка ми често ми казва: „Кой ще разходи кучето?". Но иначе е истинска душица - обича да си подсвирква и винаги е позитивна.
Правя се на луда, когато не ми е изгодно в любовта, но не прекалявам.
Никога не си позволявам да се бия и да казвам на някого какво да прави.
Заспивам с хъркането на мама - на музика не мога (смее се).
И най-често сънувам океана.
Последно гледах Момичето с татуирания дракон.
Най-големият актьор за мен е Марлон Брандо - звучи клише, но заради учителя ми в HB Studio го заобичах много.
Харесвам режисьори като Пол Томас Андерсън, Терънс Малик, Алън Паркър, Дейвид Линч, Вим Вендерс, Ларс фон Триер, Федерико Фелини, Андрей Тарковски, Бела Тар, Акира Куросава и още много.
МУЗИКАТА
Напоследък слушам филмова музика - Рафаел Бо, Дани Илфман, Галт Макдърмът, Томас Нюмън и великия Нино Рота.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Аркейд Файър - на сцената по едно време излезе Дейвид Боуи, целият облечен в бяло и направо невероятен!
КНИГИТЕ
Перфектният лек против меланхолия е Портрет на художника като млад на Джойс - мен поне ме измъкна!
Сега чета Нещо като нож, нещо като цвете... на Уилям Сароян. Ива Гочева (заедно с Деян Донков) е водеща на новото риалити шоу Кастинг по БНТ, което тръгва днес, 10 февруари, от 22:00 часа. Не очакваме боза обаче - главен сценарист е журналистът Георги Тошев, в журито са актрисата Цветана Манева и операторът
Емил Христов, а целта е да се намери един чист актьорски талант. Ива ще я мернеш
и зад бара в Кецове, който още се върти в Euro Cinema и Дом на киното Фотография Васил Танев
Събуждам се след много сънища, които се опитвам да запомня. После пия чаша топла вода, защото е
полезно за стомаха (смее се).
Не мърдам от вкъщи без черното си
тефтерче (вади го от чантата си) - то ми
е за сънищата, а в това (вади и едно червено) записвам останалото.
Напоследък ме друса лека
меланхолия, но е хубаво да има и такива дни. Може би е от снега, а може би не е -
вчера се скарах с приятел и още ме държи. Извиних се, но не ми приеха
извинението.
Утре е ден за монтиране на филми.
Наскоро снимахме една късометражка с работно заглавие Царевица. Разказва се за възрастни мъж и жена, които се връщат в
плевнята, където са си играли като деца.
Беше велико, когато и аз бях дете. Прекарвах летата в село Ценово - крадяхме царевица, газехме лука
и тичахме през полетата с памук чак до Чирпан, за да си купим сладолед.
Сега тичам след момчета, много съм
влюбчива (смее се и си разбърква чая). Не,
шегувам се - май съм по-спокойна, гледам да не препускам толкова. Работи ми се
и искам някой да ме вземе за един хубав, голям филм.
Никога не закъснявам
за снимки, защото още от училище ми набиват в главата, че е важно да
съм навреме за бачкане.
Умирам от срам след лошо пиянство.
От нерви ме изкарват хората,
които ми навлизат в личното пространство. В това число слагам и религиите -
защо не ни оставят да вярваме в каквото си искаме?
Успокоявам топката с разходки, предпочитам
да съм сама. Докторската градинка е изключително приятна, особено сега, с целия
този сняг навън. „Шишман" също ми е любима - застанете с гръб към Коня,
погледнете напред и ще видите само Витоша.
Обикновено съм в малкото вегетарианско ресторантче на „Оборище" Cabra,
в Хамбара или пък кеся в One More Bar.
Утре вечер обаче мисля да мина през офиса на моите приятели от ASMA и да им
сготвя нещо.
Много съм добра в правенето на гуакамоле,
но българските манджи леееко ми се опират - пробвала съм само леща, боб и
пилешка супа.
Мръщя се на кебапчета и на кюфтета,
защото са неугледни и са навсякъде.
Падам си по пътешествия, а най-безумното беше до Шри Ланка преди три години, едва месец
след края на гражданската война - направо можех да я помириша.
Днес бих заминала за Мароко или
Перу, колкото се може по-далече. Но като се замисля по-сериозно, май бих си
купила билет за Ню Йорк.
Целият ми свят се
събира в един куфар, а ми се иска да си имам местенце, където да си подредя
всичките неща и да не ги зарязвам с години при приятели.
Майка ми често ми казва: „Кой ще
разходи кучето?". Но иначе е истинска душица - обича да си подсвирква и винаги
е позитивна.
Правя се на луда,
когато не ми е изгодно в любовта, но не прекалявам.
Никога не си позволявам да се бия и
да казвам на някого какво да прави.
Заспивам с хъркането на мама - на музика не мога (смее
се).
И най-често сънувам океана.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Момичето с татуирания дракон.
Най-големият актьор за мен е Марлон
Брандо - звучи клише, но заради учителя ми в HB Studio го заобичах много.
Харесвам режисьори като Пол Томас
Андерсън, Терънс Малик, Алън Паркър, Дейвид Линч, Вим Вендерс, Ларс фон Триер,
Федерико Фелини, Андрей Тарковски, Бела Тар, Акира Куросава и още много.
МУЗИКАТА
Напоследък слушам филмова музика - Рафаел Бо, Дани Илфман, Галт Макдърмът,
Томас Нюмън и великия Нино Рота.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Аркейд Файър - на сцената по едно време излезе Дейвид Боуи, целият
облечен в бяло и направо невероятен!
КНИГИТЕ
Перфектният лек против меланхолия е Портрет на художника като млад на Джойс
- мен поне ме измъкна!
Сега чета Нещо като нож, нещо като цвете... на Уилям Сароян.
Ива Гочева (заедно с Деян
Донков) е водеща на новото риалити шоу Кастинг по БНТ, което тръгва днес, 10 февруари, от 22:00 часа. Не очакваме боза обаче -
главен сценарист е журналистът Георги Тошев, в журито са актрисата Цветана Манева
и операторът
Емил Христов, а целта е да се намери един чист актьорски талант.
Ива ще я мернеш
и зад бара в Кецове, който още се върти в Euro
Cinema и Дом на киното
Фотография Васил Танев