☰
✕

Ива Свещарова и Вили Прагер

8840 Категория: Нещо ново
Ива Свещарова и Вили Прагер са главните идейни, сърцати и мускулни двигатели на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс Антистатик. И фактът, че го правят за шести път, без да мрънкат, да се вайкат и да кършат пръсти, е достоен не за бурни аплодисменти, ами за поклон до земята. Междувременно и двамата продължават да номадстват по широкия свят, да поставят, колаборират и играят както те си знаят. Преди няколко месеца завършиха и по една магистратура - Вили в програмата „Соло / Танц / Авторство" към Университета за изкуства в Берлин, Ива в прочутия театрален департамент на университета в Гизен, специалност „Хореография и пърформанс".

Хвани ги в действие утре (18 април) в новото представление на Прагер - Денят на победата, където въобще не обещават, че революцията ще бъде доведена до победния си край, но виж домати и провокации към трибуните ще има в изобилие.

Твърдите, че по чиста случайност, на крехката възраст 13-14 попадате в 4ХС?
Вили: Абсолютно. Баща ми беше чул по радиото, че в 22-ро СОУ има театрална паралелка. Аз отидох, записах се, явих се на три тура изпити и... се учудих защо там не харесваха Стоянка Мутафова и Иван Балсамаджиев (смее се). Постепенно разбрах защо. Всъщност от самото начало ужасно ме привличаше как в 4ХС се борави и с пеене, и с танц, и с актьорско майсторство. Без изобщо да осъзнавам нататък докъде ще се стига...

Ива: И аз бях случайно. По принцип имах желание да се занимавам с някакъв вид изкуство и ходех на всякакви кръжоци - пиано, балет, рисуване. Търсех си мястото. Също така, по желание на моите родители, трябваше да уча нещо сериозно и бях приета в бизнес училище. След дълги преговори те ми позволиха да се явя и на изпитите в 4ХС. Мисля, че се надяваха да не бъда приета (смее се). Когато обаче се оказа, че съм, започнаха следващите преговори. Тъй като в 4ХС учебната година започваше на 1 септември, договорът между нас беше: от 1 до 15 септември да ходя в 22-ро, след това отивам да уча бизнес.

И какво стана на 15 септември 1990-а?
Ива: Започнаха лъжите. 10-15 дни те смятаха, че аз всъщност си уча в бизнес програмата. Разбраха, че не съм стъпвала там, когато им се обадиха от училището. 
Ти как се извъди такава бунтарка?
Ива: Изобщо не съм осъзнавала какво правя. Всъщност бях от тези, послушните, затворените и забутаните деца (смее се). Нещо просто ме е теглило да си го направя. 
Вили: И оттам, веднъж като се запалиш, вече нямаш никакви съмнения какво искаш да правиш. Ходехме и гледахме всякакви представления по софийските театри, само че повечето от тях по никакъв начин не комуникираха с мен. Бяха като на витрина. Не усещах себе си.

Родителите ви днес идват ли да ви гледат?
Ива: Те са ни най-големите фенове.
Вили: Идват на всичко. Вече трудно ходят на нормален театър - казват, че е скучно, старомодно и така нататък. 
Ива: И те се образоваха.
Вили: Абсолютно. Това е невероятно!
Ива: И, както са ни най-големите фенове, съответно са и най-критичните. Аз лично много си споделям с тях и точно заради това и критиката понякога е доста сериозна - реално те знаят какви са ни възможностите, от какво се интересуваме, какво търсим.

Кое е най-фантастичното нещо, което ви се е случвало на сцената?
Ива: Опитът ми с 4ХС, опитът ми в Португалия (където няколко години играе в частна театрална трупа и още повече задълбава в методологията на Гротовски - б. а.), предизвикателството в университета, който току-що завърших, и неочакваните предложения от типа телефонно обаждане в един на обяд да се включа в представление, което ще се случи в седем вечерта, което аз не знам и което имам няколко часа да науча. Става въпрос за Transformability на Вили Прагер.
Вили: (вдига рамене) Просто артистът се обади, че си е изпуснал самолета... Много фантастични неща са ми се случвали, но някак ги забравям или ги смилам. По-принцип най-фантастичното е, че правя това, което искам да правя. Аз съм щастлив човек.

С какво не си губите времето?
Ива: Не бих искала да си губя времето в борбата с държавните структури, да обяснявам от какво има нужда независимата сцена в България.
Вили: Напълно съм съгласен с Ива. 

От наблюденията ви на Антистатик, на какво реагира най-истински публиката?
Ива: На представления, в които има комуникация със зрителите. Изданието преди две години беше в тази посока и аз видях наистина екзалтирани хора, силно докоснати и положително заредени от това, което им се беше случило. 
Вили: Аз пък мога да кажа какво беше провал. По-скоро не провал, а съвсем друго възприемане на театралната реалност. Миналата година Драгана Булут от Сърбия правеше търг в нейното представление. Хората трябваше да подпишат договор и след това да наддават. Аз съм го гледал в Германия - там приемаха договора като нещо важно и истинско. Тук обаче положението беше „Какъв търг, какви пет лева?!" И започнаха - хиляда лева, две хиляди... Драгана им казва: „Ама, това е истина! Вие ще трябва да ми ги дадете после тези пари." (смее се) „Е, как ще ти ги дадем, ние сме на театър!" Което мисля, че е страхотно - ето пример за друга гледна точка и друга комуникация. Накрая не й платиха, разбира се. (смее се)

Кога е по-добре да не ви закачаме?
Вили: Когато съм недоспал. 
Ива: Когато съм изнервена или разочарована. Лесно излизам извън кожата си и мога да кажа нещо, за което после, разбира се, ще съжалявам. Бих се определила като запали-клечка.
За какво скачате в огъня, без да се замисляте?
Вили: Да има истински център за съвременен танц и пърформанс в София. 
Ива: Аз, понеже може би профилът ми е по-класически, влизам в огъня за справедливост. В последните години за мен има криза в човешките отношения и тя довежда до трагични, плачевни последствия. В една такава ситуация, в която аз или определена обществена група е накърнена, моментално скачам.

На какво никога няма да ви видим да танцувате?
Ива: На гладен стомах. 
Вили: Измъкна се ти! (Телефонът му звънва, мелодията е с ориенталски мотиви - б. а.) Аз каквото и да кажа, ще ви излъжа. На всичко танцувам.
Айде бе. На маса?
Вили: Преди пет дни танцувах в Белград на маса.
Какви сте, когато никой не ви гледа?
Вили: Небрежен, изгърбен, рошав, чувствителен и раним.
Ива: Едно свито кълбо пред компютъра. Ако на сцената съм клоун, в живота съм доста далеч от този образ.

Едно нещо, което непрекъснато си повтаряте?
Вили: Че трябва да реша къде искам да прекарам остатъка от годините си. Преди беше София или Виена, сега е София или Берлин, после може да е София или не знам си къде. И нещо винаги ме връща в тази София.
Ива: Аз все си повтарям, че искам да си отделя малко повече време за мен. Да си взема една приятна книжка и да отида на плаж. (тихичко) От две години не съм ходила на море. 
Едно нещо, което непрекъснато чувате от майките си?
Ива: Че е време да слагам и поли и рокли. Че съм припряна и избухлива.
Вили: Че трябва да мисля за себе си, за семейство...

За какво сте способни да похарчите всичките си пари?
Вили: За пътешествие в арабските държави. Там има някаква лудост и неподправеност в хората. Има нещо диво, което страшно ми допада.
Ива: Пак във връзка с този мой по-класически профил, ако наистина имам много пари, бих ги вложила в кауза. Говоря за моето усещане за честност, справедливост, защита на човешките права... 
Извинявай, че те прекъсваме, но Прагер с какъв профил се пада по твоята класификация?
Ива: (след дълго усукване и опити за заобикаляне на въпроса) Зъбчат!


ФИЛМИТЕ
Ива: Иска ми се да гледам Хана Аренд - игрален, с документални кадри, свързани с написването на книгата за процеса срещу Айхман.
Вили: Аз последно гледах Пиета на Ким Ки-Дук.
Ива: И аз. После ми трябваше поне час да си стъпя на краката. Чудих се как е възможно да се измисли тази история и как е възможно да бъде толкова гениален този режисьор.
Вили: Аз след това пет дни не можех нищо да гледам. Страхотно ми повлия. Потрисащ филм. Чудовищен.
Ива: Харесвам също Ларс фон Триер...
Вили: ...и Вендерс.
Ива: Бих допълнила и Фатих Акин.
Вили: На мен ми е интересна новата румънска вълна, тъй като много се говори за нея, а още нищо не съм гледал. А пък от новата българска вълна съм впечатлен от...
Ива: (изпреварва го) Дзифт е единият.
Вили: Пътуване към Йерусалим също. И Мисия Лондон - ето един комерсиален филм, който определено намирам за чудесен, и наистина съм се смял на него. Иначе безумно се смях на този ненормален човек Саша Барон Коен, направо в истерия съм изпадал, не можех да повярвам.  


МУЗИКАТА
Вили: Обикновено слушам класическа музика.
Ива: И аз съм в тази категория.
Вили: Любимият ми композитор е Бетовен - на мен ми звучи като съвременна електронна музика, много е мащабен.
Ива: Аз бих споменала Менделсон. Ние го познаваме повече заради Сватбения марш, но той всъщност има и куп други произведения, които намирам за много приятни.
Вили: Слушам също джаз, електронна музика.
Ива: Когато съм в по-лудо състояние - и поп.
Вили: Аз обичам и ливанската певица Fairuz, слушам я постоянно, не може да ми омръзне. Както и Камелия Тодорова, Елвис Пресли... Боже, колко съм старомоден. (замисля се) И Depeche Mode! Толкова съм щастлив, че бях на концерта им в София и че пак ще отида.
Ива: За мен най-добрият концерт беше на Madonna.
Вили: О, да! На Madonna и на Depeche Mode. И на едни швейцарци - Drift, в Червената къща. Бяха невероятни, просто правеха музика от всичко. Дори Лили Иванова се появи на техния концерт. (смеят се) 


СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ
Вили: Проблемът е, че танцът в България е периодичен.
Ива: В момента освен medea май нищо друго не се играе?
Вили: То ако едно представление се изиграе дори десет пъти, е просто ебати купона... Аз ви препоръчвам Галина Борисова - страхотно харесвам работата й, уникален хореограф. В момента подготвя ново нещо, по музика на Мария Калас, което скоро ще покаже.
Ива: Да, Галина Борисова и Иво Димчев - всеки път, когато е възможно, се гледат негови произведения. От големите имена мечтата ми е на Антистатик да дойдат Жером Бел, Мег Стюарт...
Вили: ...Ксавие Льо Роа.
Ива: Аз бих искала и Хоман Шарифи.


КНИГИТЕ
Вили: Мога да ви кажа аз с какво се мъча. Мъча се да го разбера този господин Фуко, който навсякъде бива цитиран, ползван, рефериран... Засега ми е трудно, но мисля, че колкото повече човек го чете отново и отново, все повече открива някакви неща.

Ива: За мен книгата на книгите може би е Секс и ужас на Паскал Киняр. Харесва ми начинът, по който борави с ужаса и съответно със секса. А в момента чета Хана Аренд - за процеса на Айхман.
Вили: Аз в момента абсолютно нищо не чета, тъй като много четох в Германия (за магистратурата - б. а.). Но сега искам да си купя новата книга на Алек Попов. 
Ива: Аз харесвам Георги Господинов, Георги Тенев и Елена Алексиева.
Вили: И аз намирам Георги Господинов за изключително интересен, въпреки че понякога е злободневен. Но той има и много други неща, които са просто прекрасни.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Ива Свещарова и Вили Прагер са главните идейни, сърцати и мускулни двигатели на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс Антистатик. И фактът, че го правят за шести път, без да мрънкат, да се вайкат и да кършат пръсти, е достоен не за бурни аплодисменти, ами за поклон до земята. Междувременно и двамата продължават да номадстват по широкия свят, да поставят, колаборират и играят както те си знаят. Преди няколко месеца завършиха и по една магистратура - Вили в програмата „Соло / Танц / Авторство" към Университета за изкуства в Берлин, Ива в прочутия театрален департамент на университета в Гизен, специалност „Хореография и пърформанс".

Хвани ги в действие утре (18 април) в новото представление на Прагер - Денят на победата, където въобще не обещават, че революцията ще бъде доведена до победния си край, но виж домати и провокации към трибуните ще има в изобилие.

Твърдите, че по чиста случайност, на крехката възраст 13-14 попадате в 4ХС?
Вили: Абсолютно. Баща ми беше чул по радиото, че в 22-ро СОУ има театрална паралелка. Аз отидох, записах се, явих се на три тура изпити и... се учудих защо там не харесваха Стоянка Мутафова и Иван Балсамаджиев (смее се). Постепенно разбрах защо. Всъщност от самото начало ужасно ме привличаше как в 4ХС се борави и с пеене, и с танц, и с актьорско майсторство. Без изобщо да осъзнавам нататък докъде ще се стига...

Ива: И аз бях случайно. По принцип имах желание да се занимавам с някакъв вид изкуство и ходех на всякакви кръжоци - пиано, балет, рисуване. Търсех си мястото. Също така, по желание на моите родители, трябваше да уча нещо сериозно и бях приета в бизнес училище. След дълги преговори те ми позволиха да се явя и на изпитите в 4ХС. Мисля, че се надяваха да не бъда приета (смее се). Когато обаче се оказа, че съм, започнаха следващите преговори. Тъй като в 4ХС учебната година започваше на 1 септември, договорът между нас беше: от 1 до 15 септември да ходя в 22-ро, след това отивам да уча бизнес.

И какво стана на 15 септември 1990-а?
Ива: Започнаха лъжите. 10-15 дни те смятаха, че аз всъщност си уча в бизнес програмата. Разбраха, че не съм стъпвала там, когато им се обадиха от училището. 
Ти как се извъди такава бунтарка?
Ива: Изобщо не съм осъзнавала какво правя. Всъщност бях от тези, послушните, затворените и забутаните деца (смее се). Нещо просто ме е теглило да си го направя. 
Вили: И оттам, веднъж като се запалиш, вече нямаш никакви съмнения какво искаш да правиш. Ходехме и гледахме всякакви представления по софийските театри, само че повечето от тях по никакъв начин не комуникираха с мен. Бяха като на витрина. Не усещах себе си.

Родителите ви днес идват ли да ви гледат?
Ива: Те са ни най-големите фенове.
Вили: Идват на всичко. Вече трудно ходят на нормален театър - казват, че е скучно, старомодно и така нататък. 
Ива: И те се образоваха.
Вили: Абсолютно. Това е невероятно!
Ива: И, както са ни най-големите фенове, съответно са и най-критичните. Аз лично много си споделям с тях и точно заради това и критиката понякога е доста сериозна - реално те знаят какви са ни възможностите, от какво се интересуваме, какво търсим.

Кое е най-фантастичното нещо, което ви се е случвало на сцената?
Ива: Опитът ми с 4ХС, опитът ми в Португалия (където няколко години играе в частна театрална трупа и още повече задълбава в методологията на Гротовски - б. а.), предизвикателството в университета, който току-що завърших, и неочакваните предложения от типа телефонно обаждане в един на обяд да се включа в представление, което ще се случи в седем вечерта, което аз не знам и което имам няколко часа да науча. Става въпрос за Transformability на Вили Прагер.
Вили: (вдига рамене) Просто артистът се обади, че си е изпуснал самолета... Много фантастични неща са ми се случвали, но някак ги забравям или ги смилам. По-принцип най-фантастичното е, че правя това, което искам да правя. Аз съм щастлив човек.

С какво не си губите времето?
Ива: Не бих искала да си губя времето в борбата с държавните структури, да обяснявам от какво има нужда независимата сцена в България.
Вили: Напълно съм съгласен с Ива. 

От наблюденията ви на Антистатик, на какво реагира най-истински публиката?
Ива: На представления, в които има комуникация със зрителите. Изданието преди две години беше в тази посока и аз видях наистина екзалтирани хора, силно докоснати и положително заредени от това, което им се беше случило. 
Вили: Аз пък мога да кажа какво беше провал. По-скоро не провал, а съвсем друго възприемане на театралната реалност. Миналата година Драгана Булут от Сърбия правеше търг в нейното представление. Хората трябваше да подпишат договор и след това да наддават. Аз съм го гледал в Германия - там приемаха договора като нещо важно и истинско. Тук обаче положението беше „Какъв търг, какви пет лева?!" И започнаха - хиляда лева, две хиляди... Драгана им казва: „Ама, това е истина! Вие ще трябва да ми ги дадете после тези пари." (смее се) „Е, как ще ти ги дадем, ние сме на театър!" Което мисля, че е страхотно - ето пример за друга гледна точка и друга комуникация. Накрая не й платиха, разбира се. (смее се)

Кога е по-добре да не ви закачаме?
Вили: Когато съм недоспал. 
Ива: Когато съм изнервена или разочарована. Лесно излизам извън кожата си и мога да кажа нещо, за което после, разбира се, ще съжалявам. Бих се определила като запали-клечка.
За какво скачате в огъня, без да се замисляте?
Вили: Да има истински център за съвременен танц и пърформанс в София. 
Ива: Аз, понеже може би профилът ми е по-класически, влизам в огъня за справедливост. В последните години за мен има криза в човешките отношения и тя довежда до трагични, плачевни последствия. В една такава ситуация, в която аз или определена обществена група е накърнена, моментално скачам.

На какво никога няма да ви видим да танцувате?
Ива: На гладен стомах. 
Вили: Измъкна се ти! (Телефонът му звънва, мелодията е с ориенталски мотиви - б. а.) Аз каквото и да кажа, ще ви излъжа. На всичко танцувам.
Айде бе. На маса?
Вили: Преди пет дни танцувах в Белград на маса.
Какви сте, когато никой не ви гледа?
Вили: Небрежен, изгърбен, рошав, чувствителен и раним.
Ива: Едно свито кълбо пред компютъра. Ако на сцената съм клоун, в живота съм доста далеч от този образ.

Едно нещо, което непрекъснато си повтаряте?
Вили: Че трябва да реша къде искам да прекарам остатъка от годините си. Преди беше София или Виена, сега е София или Берлин, после може да е София или не знам си къде. И нещо винаги ме връща в тази София.
Ива: Аз все си повтарям, че искам да си отделя малко повече време за мен. Да си взема една приятна книжка и да отида на плаж. (тихичко) От две години не съм ходила на море. 
Едно нещо, което непрекъснато чувате от майките си?
Ива: Че е време да слагам и поли и рокли. Че съм припряна и избухлива.
Вили: Че трябва да мисля за себе си, за семейство...

За какво сте способни да похарчите всичките си пари?
Вили: За пътешествие в арабските държави. Там има някаква лудост и неподправеност в хората. Има нещо диво, което страшно ми допада.
Ива: Пак във връзка с този мой по-класически профил, ако наистина имам много пари, бих ги вложила в кауза. Говоря за моето усещане за честност, справедливост, защита на човешките права... 
Извинявай, че те прекъсваме, но Прагер с какъв профил се пада по твоята класификация?
Ива: (след дълго усукване и опити за заобикаляне на въпроса) Зъбчат!


ФИЛМИТЕ
Ива: Иска ми се да гледам Хана Аренд - игрален, с документални кадри, свързани с написването на книгата за процеса срещу Айхман.
Вили: Аз последно гледах Пиета на Ким Ки-Дук.
Ива: И аз. После ми трябваше поне час да си стъпя на краката. Чудих се как е възможно да се измисли тази история и как е възможно да бъде толкова гениален този режисьор.
Вили: Аз след това пет дни не можех нищо да гледам. Страхотно ми повлия. Потрисащ филм. Чудовищен.
Ива: Харесвам също Ларс фон Триер...
Вили: ...и Вендерс.
Ива: Бих допълнила и Фатих Акин.
Вили: На мен ми е интересна новата румънска вълна, тъй като много се говори за нея, а още нищо не съм гледал. А пък от новата българска вълна съм впечатлен от...
Ива: (изпреварва го) Дзифт е единият.
Вили: Пътуване към Йерусалим също. И Мисия Лондон - ето един комерсиален филм, който определено намирам за чудесен, и наистина съм се смял на него. Иначе безумно се смях на този ненормален човек Саша Барон Коен, направо в истерия съм изпадал, не можех да повярвам.  


МУЗИКАТА
Вили: Обикновено слушам класическа музика.
Ива: И аз съм в тази категория.
Вили: Любимият ми композитор е Бетовен - на мен ми звучи като съвременна електронна музика, много е мащабен.
Ива: Аз бих споменала Менделсон. Ние го познаваме повече заради Сватбения марш, но той всъщност има и куп други произведения, които намирам за много приятни.
Вили: Слушам също джаз, електронна музика.
Ива: Когато съм в по-лудо състояние - и поп.
Вили: Аз обичам и ливанската певица Fairuz, слушам я постоянно, не може да ми омръзне. Както и Камелия Тодорова, Елвис Пресли... Боже, колко съм старомоден. (замисля се) И Depeche Mode! Толкова съм щастлив, че бях на концерта им в София и че пак ще отида.
Ива: За мен най-добрият концерт беше на Madonna.
Вили: О, да! На Madonna и на Depeche Mode. И на едни швейцарци - Drift, в Червената къща. Бяха невероятни, просто правеха музика от всичко. Дори Лили Иванова се появи на техния концерт. (смеят се) 


СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ
Вили: Проблемът е, че танцът в България е периодичен.
Ива: В момента освен medea май нищо друго не се играе?
Вили: То ако едно представление се изиграе дори десет пъти, е просто ебати купона... Аз ви препоръчвам Галина Борисова - страхотно харесвам работата й, уникален хореограф. В момента подготвя ново нещо, по музика на Мария Калас, което скоро ще покаже.
Ива: Да, Галина Борисова и Иво Димчев - всеки път, когато е възможно, се гледат негови произведения. От големите имена мечтата ми е на Антистатик да дойдат Жером Бел, Мег Стюарт...
Вили: ...Ксавие Льо Роа.
Ива: Аз бих искала и Хоман Шарифи.


КНИГИТЕ
Вили: Мога да ви кажа аз с какво се мъча. Мъча се да го разбера този господин Фуко, който навсякъде бива цитиран, ползван, рефериран... Засега ми е трудно, но мисля, че колкото повече човек го чете отново и отново, все повече открива някакви неща.

Ива: За мен книгата на книгите може би е Секс и ужас на Паскал Киняр. Харесва ми начинът, по който борави с ужаса и съответно със секса. А в момента чета Хана Аренд - за процеса на Айхман.
Вили: Аз в момента абсолютно нищо не чета, тъй като много четох в Германия (за магистратурата - б. а.). Но сега искам да си купя новата книга на Алек Попов. 
Ива: Аз харесвам Георги Господинов, Георги Тенев и Елена Алексиева.
Вили: И аз намирам Георги Господинов за изключително интересен, въпреки че понякога е злободневен. Но той има и много други неща, които са просто прекрасни.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между