Ива Свещарова и Вили Прагер

Ива Свещарова и Вили Прагер са главните идейни, сърцати и мускулни двигатели на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс Антистатик. И фактът, че го правят за шести път, без да мрънкат, да се вайкат и да кършат пръсти, е достоен не за бурни аплодисменти, ами за поклон до земята. Междувременно и двамата продължават да номадстват по широкия свят, да поставят, колаборират и играят както те си знаят. Преди няколко месеца завършиха и по една магистратура - Вили в програмата „Соло / Танц / Авторство" към Университета за изкуства в Берлин, Ива в прочутия театрален департамент на университета в Гизен, специалност „Хореография и пърформанс".

Хвани ги в действие утре (18 април) в новото представление на Прагер - Денят на победата, където въобще не обещават, че революцията ще бъде доведена до победния си край, но виж домати и провокации към трибуните ще има в изобилие.

Твърдите, че по чиста случайност, на крехката възраст 13-14 попадате в 4ХС?
Вили: Абсолютно. Баща ми беше чул по радиото, че в 22-ро СОУ има театрална паралелка. Аз отидох, записах се, явих се на три тура изпити и... се учудих защо там не харесваха Стоянка Мутафова и Иван Балсамаджиев (смее се). Постепенно разбрах защо. Всъщност от самото начало ужасно ме привличаше как в 4ХС се борави и с пеене, и с танц, и с актьорско майсторство. Без изобщо да осъзнавам нататък докъде ще се стига...

Ива: И аз бях случайно. По принцип имах желание да се занимавам с някакъв вид изкуство и ходех на всякакви кръжоци - пиано, балет, рисуване. Търсех си мястото. Също така, по желание на моите родители, трябваше да уча нещо сериозно и бях приета в бизнес училище. След дълги преговори те ми позволиха да се явя и на изпитите в 4ХС. Мисля, че се надяваха да не бъда приета (смее се). Когато обаче се оказа, че съм, започнаха следващите преговори. Тъй като в 4ХС учебната година започваше на 1 септември, договорът между нас беше: от 1 до 15 септември да ходя в 22-ро, след това отивам да уча бизнес.

И какво стана на 15 септември 1990-а?
Ива: Започнаха лъжите. 10-15 дни те смятаха, че аз всъщност си уча в бизнес програмата. Разбраха, че не съм стъпвала там, когато им се обадиха от училището. 
Ти как се извъди такава бунтарка?
Ива: Изобщо не съм осъзнавала какво правя. Всъщност бях от тези, послушните, затворените и забутаните деца (смее се). Нещо просто ме е теглило да си го направя. 
Вили: И оттам, веднъж като се запалиш, вече нямаш никакви съмнения какво искаш да правиш. Ходехме и гледахме всякакви представления по софийските театри, само че повечето от тях по никакъв начин не комуникираха с мен. Бяха като на витрина. Не усещах себе си.

Родителите ви днес идват ли да ви гледат?
Ива: Те са ни най-големите фенове.
Вили: Идват на всичко. Вече трудно ходят на нормален театър - казват, че е скучно, старомодно и така нататък. 
Ива: И те се образоваха.
Вили: Абсолютно. Това е невероятно!
Ива: И, както са ни най-големите фенове, съответно са и най-критичните. Аз лично много си споделям с тях и точно заради това и критиката понякога е доста сериозна - реално те знаят какви са ни възможностите, от какво се интересуваме, какво търсим.

Кое е най-фантастичното нещо, което ви се е случвало на сцената?
Ива: Опитът ми с 4ХС, опитът ми в Португалия (където няколко години играе в частна театрална трупа и още повече задълбава в методологията на Гротовски - б. а.), предизвикателството в университета, който току-що завърших, и неочакваните предложения от типа телефонно обаждане в един на обяд да се включа в представление, което ще се случи в седем вечерта, което аз не знам и което имам няколко часа да науча. Става въпрос за Transformability на Вили Прагер.
Вили: (вдига рамене) Просто артистът се обади, че си е изпуснал самолета... Много фантастични неща са ми се случвали, но някак ги забравям или ги смилам. По-принцип най-фантастичното е, че правя това, което искам да правя. Аз съм щастлив човек.

С какво не си губите времето?
Ива: Не бих искала да си губя времето в борбата с държавните структури, да обяснявам от какво има нужда независимата сцена в България.
Вили: Напълно съм съгласен с Ива. 

От наблюденията ви на Антистатик, на какво реагира най-истински публиката?
Ива: На представления, в които има комуникация със зрителите. Изданието преди две години беше в тази посока и аз видях наистина екзалтирани хора, силно докоснати и положително заредени от това, което им се беше случило. 
Вили: Аз пък мога да кажа какво беше провал. По-скоро не провал, а съвсем друго възприемане на театралната реалност. Миналата година Драгана Булут от Сърбия правеше търг в нейното представление. Хората трябваше да подпишат договор и след това да наддават. Аз съм го гледал в Германия - там приемаха договора като нещо важно и истинско. Тук обаче положението беше „Какъв търг, какви пет лева?!" И започнаха - хиляда лева, две хиляди... Драгана им казва: „Ама, това е истина! Вие ще трябва да ми ги дадете после тези пари." (смее се) „Е, как ще ти ги дадем, ние сме на театър!" Което мисля, че е страхотно - ето пример за друга гледна точка и друга комуникация. Накрая не й платиха, разбира се. (смее се)

Кога е по-добре да не ви закачаме?
Вили: Когато съм недоспал. 
Ива: Когато съм изнервена или разочарована. Лесно излизам извън кожата си и мога да кажа нещо, за което после, разбира се, ще съжалявам. Бих се определила като запали-клечка.
За какво скачате в огъня, без да се замисляте?
Вили: Да има истински център за съвременен танц и пърформанс в София. 
Ива: Аз, понеже може би профилът ми е по-класически, влизам в огъня за справедливост. В последните години за мен има криза в човешките отношения и тя довежда до трагични, плачевни последствия. В една такава ситуация, в която аз или определена обществена група е накърнена, моментално скачам.

На какво никога няма да ви видим да танцувате?
Ива: На гладен стомах. 
Вили: Измъкна се ти! (Телефонът му звънва, мелодията е с ориенталски мотиви - б. а.) Аз каквото и да кажа, ще ви излъжа. На всичко танцувам.
Айде бе. На маса?
Вили: Преди пет дни танцувах в Белград на маса.
Какви сте, когато никой не ви гледа?
Вили: Небрежен, изгърбен, рошав, чувствителен и раним.
Ива: Едно свито кълбо пред компютъра. Ако на сцената съм клоун, в живота съм доста далеч от този образ.

Едно нещо, което непрекъснато си повтаряте?
Вили: Че трябва да реша къде искам да прекарам остатъка от годините си. Преди беше София или Виена, сега е София или Берлин, после може да е София или не знам си къде. И нещо винаги ме връща в тази София.
Ива: Аз все си повтарям, че искам да си отделя малко повече време за мен. Да си взема една приятна книжка и да отида на плаж. (тихичко) От две години не съм ходила на море. 
Едно нещо, което непрекъснато чувате от майките си?
Ива: Че е време да слагам и поли и рокли. Че съм припряна и избухлива.
Вили: Че трябва да мисля за себе си, за семейство...

За какво сте способни да похарчите всичките си пари?
Вили: За пътешествие в арабските държави. Там има някаква лудост и неподправеност в хората. Има нещо диво, което страшно ми допада.
Ива: Пак във връзка с този мой по-класически профил, ако наистина имам много пари, бих ги вложила в кауза. Говоря за моето усещане за честност, справедливост, защита на човешките права... 
Извинявай, че те прекъсваме, но Прагер с какъв профил се пада по твоята класификация?
Ива: (след дълго усукване и опити за заобикаляне на въпроса) Зъбчат!

ФИЛМИТЕ
Ива: Иска ми се да гледам Хана Аренд - игрален, с документални кадри, свързани с написването на книгата за процеса срещу Айхман.
Вили: Аз последно гледах Пиета на Ким Ки-Дук.
Ива: И аз. После ми трябваше поне час да си стъпя на краката. Чудих се как е възможно да се измисли тази история и как е възможно да бъде толкова гениален този режисьор.
Вили: Аз след това пет дни не можех нищо да гледам. Страхотно ми повлия. Потрисащ филм. Чудовищен.
Ива: Харесвам също Ларс фон Триер...
Вили: ...и Вендерс.
Ива: Бих допълнила и Фатих Акин.
Вили: На мен ми е интересна новата румънска вълна, тъй като много се говори за нея, а още нищо не съм гледал. А пък от новата българска вълна съм впечатлен от...
Ива: (изпреварва го) Дзифт е единият.
Вили: Пътуване към Йерусалим също. И Мисия Лондон - ето един комерсиален филм, който определено намирам за чудесен, и наистина съм се смял на него. Иначе безумно се смях на този ненормален човек Саша Барон Коен, направо в истерия съм изпадал, не можех да повярвам.  

МУЗИКАТА
Вили: Обикновено слушам класическа музика.
Ива: И аз съм в тази категория.
Вили: Любимият ми композитор е Бетовен - на мен ми звучи като съвременна електронна музика, много е мащабен.
Ива: Аз бих споменала Менделсон. Ние го познаваме повече заради Сватбения марш, но той всъщност има и куп други произведения, които намирам за много приятни.
Вили: Слушам също джаз, електронна музика.
Ива: Когато съм в по-лудо състояние - и поп.
Вили: Аз обичам и ливанската певица Fairuz, слушам я постоянно, не може да ми омръзне. Както и Камелия Тодорова, Елвис Пресли... Боже, колко съм старомоден. (замисля се) И Depeche Mode! Толкова съм щастлив, че бях на концерта им в София и че пак ще отида.
Ива: За мен най-добрият концерт беше на Madonna.
Вили: О, да! На Madonna и на Depeche Mode. И на едни швейцарци - Drift, в Червената къща. Бяха невероятни, просто правеха музика от всичко. Дори Лили Иванова се появи на техния концерт. (смеят се) 

СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ
Вили: Проблемът е, че танцът в България е периодичен.
Ива: В момента освен medea май нищо друго не се играе?
Вили: То ако едно представление се изиграе дори десет пъти, е просто ебати купона... Аз ви препоръчвам Галина Борисова - страхотно харесвам работата й, уникален хореограф. В момента подготвя ново нещо, по музика на Мария Калас, което скоро ще покаже.
Ива: Да, Галина Борисова и Иво Димчев - всеки път, когато е възможно, се гледат негови произведения. От големите имена мечтата ми е на Антистатик да дойдат Жером Бел, Мег Стюарт...
Вили: ...Ксавие Льо Роа.
Ива: Аз бих искала и Хоман Шарифи.

КНИГИТЕ
Вили: Мога да ви кажа аз с какво се мъча. Мъча се да го разбера този господин Фуко, който навсякъде бива цитиран, ползван, рефериран... Засега ми е трудно, но мисля, че колкото повече човек го чете отново и отново, все повече открива някакви неща.

Ива: За мен книгата на книгите може би е Секс и ужас на Паскал Киняр. Харесва ми начинът, по който борави с ужаса и съответно със секса. А в момента чета Хана Аренд - за процеса на Айхман.
Вили: Аз в момента абсолютно нищо не чета, тъй като много четох в Германия (за магистратурата - б. а.). Но сега искам да си купя новата книга на Алек Попов. 
Ива: Аз харесвам Георги Господинов, Георги Тенев и Елена Алексиева.
Вили: И аз намирам Георги Господинов за изключително интересен, въпреки че понякога е злободневен. Но той има и много други неща, които са просто прекрасни.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Ива Свещарова и Вили Прагер са главните идейни, сърцати и мускулни двигатели на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс Антистатик. И фактът, че го правят за шести път, без да мрънкат, да се вайкат и да кършат пръсти, е достоен не за бурни аплодисменти, ами за поклон до земята. Междувременно и двамата продължават да номадстват по широкия свят, да поставят, колаборират и играят както те си знаят. Преди няколко месеца завършиха и по една магистратура - Вили в програмата „Соло / Танц / Авторство" към Университета за изкуства в Берлин, Ива в прочутия театрален департамент на университета в Гизен, специалност „Хореография и пърформанс".

Хвани ги в действие утре (18 април) в новото представление на Прагер - Денят на победата, където въобще не обещават, че революцията ще бъде доведена до победния си край, но виж домати и провокации към трибуните ще има в изобилие.

Твърдите, че по чиста случайност, на крехката възраст 13-14 попадате в 4ХС?
Вили: Абсолютно. Баща ми беше чул по радиото, че в 22-ро СОУ има театрална паралелка. Аз отидох, записах се, явих се на три тура изпити и... се учудих защо там не харесваха Стоянка Мутафова и Иван Балсамаджиев (смее се). Постепенно разбрах защо. Всъщност от самото начало ужасно ме привличаше как в 4ХС се борави и с пеене, и с танц, и с актьорско майсторство. Без изобщо да осъзнавам нататък докъде ще се стига...

Ива: И аз бях случайно. По принцип имах желание да се занимавам с някакъв вид изкуство и ходех на всякакви кръжоци - пиано, балет, рисуване. Търсех си мястото. Също така, по желание на моите родители, трябваше да уча нещо сериозно и бях приета в бизнес училище. След дълги преговори те ми позволиха да се явя и на изпитите в 4ХС. Мисля, че се надяваха да не бъда приета (смее се). Когато обаче се оказа, че съм, започнаха следващите преговори. Тъй като в 4ХС учебната година започваше на 1 септември, договорът между нас беше: от 1 до 15 септември да ходя в 22-ро, след това отивам да уча бизнес.

И какво стана на 15 септември 1990-а?
Ива: Започнаха лъжите. 10-15 дни те смятаха, че аз всъщност си уча в бизнес програмата. Разбраха, че не съм стъпвала там, когато им се обадиха от училището. 
Ти как се извъди такава бунтарка?
Ива: Изобщо не съм осъзнавала какво правя. Всъщност бях от тези, послушните, затворените и забутаните деца (смее се). Нещо просто ме е теглило да си го направя. 
Вили: И оттам, веднъж като се запалиш, вече нямаш никакви съмнения какво искаш да правиш. Ходехме и гледахме всякакви представления по софийските театри, само че повечето от тях по никакъв начин не комуникираха с мен. Бяха като на витрина. Не усещах себе си.

Родителите ви днес идват ли да ви гледат?
Ива: Те са ни най-големите фенове.
Вили: Идват на всичко. Вече трудно ходят на нормален театър - казват, че е скучно, старомодно и така нататък. 
Ива: И те се образоваха.
Вили: Абсолютно. Това е невероятно!
Ива: И, както са ни най-големите фенове, съответно са и най-критичните. Аз лично много си споделям с тях и точно заради това и критиката понякога е доста сериозна - реално те знаят какви са ни възможностите, от какво се интересуваме, какво търсим.

Кое е най-фантастичното нещо, което ви се е случвало на сцената?
Ива: Опитът ми с 4ХС, опитът ми в Португалия (където няколко години играе в частна театрална трупа и още повече задълбава в методологията на Гротовски - б. а.), предизвикателството в университета, който току-що завърших, и неочакваните предложения от типа телефонно обаждане в един на обяд да се включа в представление, което ще се случи в седем вечерта, което аз не знам и което имам няколко часа да науча. Става въпрос за Transformability на Вили Прагер.
Вили: (вдига рамене) Просто артистът се обади, че си е изпуснал самолета... Много фантастични неща са ми се случвали, но някак ги забравям или ги смилам. По-принцип най-фантастичното е, че правя това, което искам да правя. Аз съм щастлив човек.

С какво не си губите времето?
Ива: Не бих искала да си губя времето в борбата с държавните структури, да обяснявам от какво има нужда независимата сцена в България.
Вили: Напълно съм съгласен с Ива. 

От наблюденията ви на Антистатик, на какво реагира най-истински публиката?
Ива: На представления, в които има комуникация със зрителите. Изданието преди две години беше в тази посока и аз видях наистина екзалтирани хора, силно докоснати и положително заредени от това, което им се беше случило. 
Вили: Аз пък мога да кажа какво беше провал. По-скоро не провал, а съвсем друго възприемане на театралната реалност. Миналата година Драгана Булут от Сърбия правеше търг в нейното представление. Хората трябваше да подпишат договор и след това да наддават. Аз съм го гледал в Германия - там приемаха договора като нещо важно и истинско. Тук обаче положението беше „Какъв търг, какви пет лева?!" И започнаха - хиляда лева, две хиляди... Драгана им казва: „Ама, това е истина! Вие ще трябва да ми ги дадете после тези пари." (смее се) „Е, как ще ти ги дадем, ние сме на театър!" Което мисля, че е страхотно - ето пример за друга гледна точка и друга комуникация. Накрая не й платиха, разбира се. (смее се)

Кога е по-добре да не ви закачаме?
Вили: Когато съм недоспал. 
Ива: Когато съм изнервена или разочарована. Лесно излизам извън кожата си и мога да кажа нещо, за което после, разбира се, ще съжалявам. Бих се определила като запали-клечка.
За какво скачате в огъня, без да се замисляте?
Вили: Да има истински център за съвременен танц и пърформанс в София. 
Ива: Аз, понеже може би профилът ми е по-класически, влизам в огъня за справедливост. В последните години за мен има криза в човешките отношения и тя довежда до трагични, плачевни последствия. В една такава ситуация, в която аз или определена обществена група е накърнена, моментално скачам.

На какво никога няма да ви видим да танцувате?
Ива: На гладен стомах. 
Вили: Измъкна се ти! (Телефонът му звънва, мелодията е с ориенталски мотиви - б. а.) Аз каквото и да кажа, ще ви излъжа. На всичко танцувам.
Айде бе. На маса?
Вили: Преди пет дни танцувах в Белград на маса.
Какви сте, когато никой не ви гледа?
Вили: Небрежен, изгърбен, рошав, чувствителен и раним.
Ива: Едно свито кълбо пред компютъра. Ако на сцената съм клоун, в живота съм доста далеч от този образ.

Едно нещо, което непрекъснато си повтаряте?
Вили: Че трябва да реша къде искам да прекарам остатъка от годините си. Преди беше София или Виена, сега е София или Берлин, после може да е София или не знам си къде. И нещо винаги ме връща в тази София.
Ива: Аз все си повтарям, че искам да си отделя малко повече време за мен. Да си взема една приятна книжка и да отида на плаж. (тихичко) От две години не съм ходила на море. 
Едно нещо, което непрекъснато чувате от майките си?
Ива: Че е време да слагам и поли и рокли. Че съм припряна и избухлива.
Вили: Че трябва да мисля за себе си, за семейство...

За какво сте способни да похарчите всичките си пари?
Вили: За пътешествие в арабските държави. Там има някаква лудост и неподправеност в хората. Има нещо диво, което страшно ми допада.
Ива: Пак във връзка с този мой по-класически профил, ако наистина имам много пари, бих ги вложила в кауза. Говоря за моето усещане за честност, справедливост, защита на човешките права... 
Извинявай, че те прекъсваме, но Прагер с какъв профил се пада по твоята класификация?
Ива: (след дълго усукване и опити за заобикаляне на въпроса) Зъбчат!

ФИЛМИТЕ
Ива: Иска ми се да гледам Хана Аренд - игрален, с документални кадри, свързани с написването на книгата за процеса срещу Айхман.
Вили: Аз последно гледах Пиета на Ким Ки-Дук.
Ива: И аз. После ми трябваше поне час да си стъпя на краката. Чудих се как е възможно да се измисли тази история и как е възможно да бъде толкова гениален този режисьор.
Вили: Аз след това пет дни не можех нищо да гледам. Страхотно ми повлия. Потрисащ филм. Чудовищен.
Ива: Харесвам също Ларс фон Триер...
Вили: ...и Вендерс.
Ива: Бих допълнила и Фатих Акин.
Вили: На мен ми е интересна новата румънска вълна, тъй като много се говори за нея, а още нищо не съм гледал. А пък от новата българска вълна съм впечатлен от...
Ива: (изпреварва го) Дзифт е единият.
Вили: Пътуване към Йерусалим също. И Мисия Лондон - ето един комерсиален филм, който определено намирам за чудесен, и наистина съм се смял на него. Иначе безумно се смях на този ненормален човек Саша Барон Коен, направо в истерия съм изпадал, не можех да повярвам.  

МУЗИКАТА
Вили: Обикновено слушам класическа музика.
Ива: И аз съм в тази категория.
Вили: Любимият ми композитор е Бетовен - на мен ми звучи като съвременна електронна музика, много е мащабен.
Ива: Аз бих споменала Менделсон. Ние го познаваме повече заради Сватбения марш, но той всъщност има и куп други произведения, които намирам за много приятни.
Вили: Слушам също джаз, електронна музика.
Ива: Когато съм в по-лудо състояние - и поп.
Вили: Аз обичам и ливанската певица Fairuz, слушам я постоянно, не може да ми омръзне. Както и Камелия Тодорова, Елвис Пресли... Боже, колко съм старомоден. (замисля се) И Depeche Mode! Толкова съм щастлив, че бях на концерта им в София и че пак ще отида.
Ива: За мен най-добрият концерт беше на Madonna.
Вили: О, да! На Madonna и на Depeche Mode. И на едни швейцарци - Drift, в Червената къща. Бяха невероятни, просто правеха музика от всичко. Дори Лили Иванова се появи на техния концерт. (смеят се) 

СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ
Вили: Проблемът е, че танцът в България е периодичен.
Ива: В момента освен medea май нищо друго не се играе?
Вили: То ако едно представление се изиграе дори десет пъти, е просто ебати купона... Аз ви препоръчвам Галина Борисова - страхотно харесвам работата й, уникален хореограф. В момента подготвя ново нещо, по музика на Мария Калас, което скоро ще покаже.
Ива: Да, Галина Борисова и Иво Димчев - всеки път, когато е възможно, се гледат негови произведения. От големите имена мечтата ми е на Антистатик да дойдат Жером Бел, Мег Стюарт...
Вили: ...Ксавие Льо Роа.
Ива: Аз бих искала и Хоман Шарифи.

КНИГИТЕ
Вили: Мога да ви кажа аз с какво се мъча. Мъча се да го разбера този господин Фуко, който навсякъде бива цитиран, ползван, рефериран... Засега ми е трудно, но мисля, че колкото повече човек го чете отново и отново, все повече открива някакви неща.

Ива: За мен книгата на книгите може би е Секс и ужас на Паскал Киняр. Харесва ми начинът, по който борави с ужаса и съответно със секса. А в момента чета Хана Аренд - за процеса на Айхман.
Вили: Аз в момента абсолютно нищо не чета, тъй като много четох в Германия (за магистратурата - б. а.). Но сега искам да си купя новата книга на Алек Попов. 
Ива: Аз харесвам Георги Господинов, Георги Тенев и Елена Алексиева.
Вили: И аз намирам Георги Господинов за изключително интересен, въпреки че понякога е злободневен. Но той има и много други неща, които са просто прекрасни.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆