☰
✕

Ивайло, Мария и Петър от работилница Пункт

9561 Категория: Нещо ново
Мария, Иво и Петър, известни още като Мария, Призрáки и Облака, се събират в IX клас в колеж по изкуствата и оттогава, с малки технически прекъсвания, са неразделни вече 15 години. Естетическото им оформление като артисти се дължи в най-голяма степен на кръга XXL, които им се падат преподаватели - Свилен Стефанов, Иван Кюранов, Аделина Попнеделева. След това Мария и Иво продължават със сценография в НБУ, където пък ги подхващат Венци Занков и Зарко Узунов, а в това време Облака учи керамика в НХА. По-нататък списъкът с упражнявани от тримата дейности включва видеоарт (Мария и Иво), видеомонтаж (Иво), сайтове (Облака) и работа с деца от домове по програмата „Изкуство за социална промяна" (Иво и Облака), a Мария и до ден-днешен работи като художник по костюмите за филмови и театрални продукции. Събират се под името Пункт през лятото на 2010-а и тогава започва веселбата.

Как ги събирате всичките тези боклуци?
Mария: Най-често с мойта кола, която съвсем стана клошарска. А те обикалят с колелетата и току-виж се появят с някой стол на рамо. Или ми звънят „на тая и тая пресечка има еди какво си!" И аз паля колата и го прибирам.
Ивайло: Каним се много отдавна да ходим и на битака, ама все не стигаме. Дворове за скрап също обикаляме доста.
Мария: Кожа, ако ви трябва, да знаете, че мястото е една втора употреба на Централна гара. Само там намерих шлифери от много дебела, като състарена кожа, дълги и широки. Сега ще тапицирам едни столчета от кино Глобус с тях.

Конкуренцията по контейнерите е жестока. Стига ли се до сблъсъци с истинските клошари?
Мария: Ами, пазарим се. „Пет лева за тия столчета?", „Неее!"
Петър: „Тия си бяха наши! Ние първи си ги харесахме!"
Ивайло: Веднъж тука наблизо наистина ни изпревариха. Не помня точно какво беше, но ние взехме една част, дойдохме до работилницата, оставихме я, върнахме се обратно и някакви хора вече отнасяха другата.
Петър: Но до сблъсъци не се стига. Боклук има за всички.

На вас какво ви хваща окото най-вече?
Мария: Гледаме да взимаме хубав дървен материал, който не се е скапал. Талашит не събираме, разни секции стари. Най-много столчета правим, защото най-често от тях намираме. Но ето от хартиения фест ни подариха доста хартиени тръби и сега ги превръщаме в закачалки, етажерки, лампи и какво ли не. Имаме и един приятел, който ни подарява палета от Нова Зеландия. Понеже са нестандартен размер, не му ги изкупуват и той няма какво да ги прави. От тях изработихме цяло заведение (екстериора на Coffee House в Бизнес парка - б.а.).

Как протича творческият процес в Пункта?
Ивайло: Обикновено Мария дава идея, която на мен първоначално винаги ми се струва невъзможна.
Мария: Аз наистина сънувам някакви неща постоянно, сглобявам разни пъзели в главата си. Особено тоя сбирщайн в другата стая (склада им за все още неоползотворени вехтории - б.а.) - все си представям коя част от еди кой си стол може да се сглоби с еди какво си. Идвам тука, казвам им и те (избоботва) „А, тва не може да стане." После се почва една борба, лек елемент на изнервяне... И вече накрая, като се получат нещата, всички сме много щастливи. В общи линии е забавно, като игра.

По какви въпроси най-често имате разногласия?
Мария: О, аз много обичам, когато спорят тия двамата. Човъркат нещо и се почва...
Петър: ...дали с винт или с дибличка... (смях)
Мария: ...или аз, примерно, обичам детайлите да се изпипват, докато те са малко такива „абе, това кой ще го види, айде стига". Обаче на мен ми бърка в здравето. Дори да не се види, то трябва да е пипнато. Иначе май не сме имали сериозни разногласия. На нас това ни е хубавото: всеки приема факта, че другият не мисли като него.

Ако бяхте кино герои, кои щяхте да сте? Май не сте от един и същи филм?
Мария: Определено сме от различни. (мисли, мисли, мисли) Облака може би да е Големия Лебовски?
Ивайло: Аз съм от един филм, дето му забравих името. Той е почти ням. Един човек обикаля из един град и наблюдава хората. И търси нещо, ама не е ясно какво.
Мария: (мисли още повече) Аз съм може би малко Tank Girl. Ъхм.
Ивайло: И малко Бьорк.
Петър: Сега и този шведския - за пънкарката мотористка.
Ивайло: Е, без толкова тежки психологически драми.
Мария: Да, не съм чак такъв психар. Надявам се...
Петър: (братски успокоително) Не, не си.

А вие защо сте Облака и Призрáки?
Петър: Защото имах дълга коса в колежа.
Мария: Буйна коса, голяма. А Иво е Призраки, защото обича да се промъква, без въобще да бъде забелязан, както и да си тръгва по същия начин. Просто изчезва рязко. (смях)

Обзалагаме се също, че сте зелени активисти?
Мария: А, не.
Петър: Не е заради екологията, въпреки че аз имам някакви такива изблици.
Мария: Да, той ходи да протестира много често. За всякакви работи.
Петър: Правим го най-вече, за да творим.
Мария: А на мене първо ми е жал, че понякога се изхвърлят доста готини и ценни неща.
Ивайло: Ето този стол - абсолютно нищо му нямаше, просто беше на улицата, защото на някой не му е трябвал.
Мария: И нас ни харесва да връщаме живота в ненужните вещи.


столът, на който нищо му нямаше

Кога разбрахте, че има хляб в тази работа?
Мария: Всичко тръгна, когато в Кабинка ни викнаха да им направим столчета, защото и те бяха събрали доста боклуци. И оттам вече хората започнаха да чуват за нас и да ни знаят. Преди това никой не ни беше виждал нещата. Ние не ги показвахме, нямахме блог, нямахме нищо. Правехме си ги за нас, за кеф. За около осем месеца бяхме натрупали 20-ина столчета и искахме да правим изложба, примерно. Никакви комерсиални идеи не сме имали. Ние и сега не мислим кое как ще се продаде и ако не се продаде - край! (смях)

Няма ли да участвате на Sofia Design Week?
Мария: Точно сега се замисляме дали тази година да не се пробваме. Миналата седмица си говорехме...
Ивайло: Ама то свърши срокът.
Мария: Свърши ли?! А! Е, значи няма да се пробваме. Ние сме го изпуснали, защото пффф, толкова сме изплискали всичките. Добре де, не ни е било писано (смях).

Как се спасявате, когато блокирате?
Ивайло: Аз трябва да си намеря някаква работа, нещо да свърша, иначе не мога да продължа.
Петър: Търкаме с шкурка половин час, докато дойде някоя идея.
Мария: А, да! Облака винаги, задължително, когато дойде, почва да търка с шкурката - на машината или на ръка, няма значение, но той трябва да изшкури нещо. Това е абсолютно задължително! А Иво много обича да реже със зегето. Аз пък каквото съм захванала, трябва да го довърша, иначе не мога да спя. И не мога да спра.

По какви места обичате да ходите?
Мария: Когато е топло, всеки уикенд ходя да карам мотокрос. А сега - сноуборд. В града нямам любими места, ходя там, където се събират приятели.
Петър: Аз ходя на Наклона, на „Тулово", зад телевизията, или в Арт хостела.
Ивайло: А уикендите с него общо взето сме по планините с колелетата.

Какъв ви е проблемът?
Мария: Липсва ни пространство. Искам хале!
Ивайло: На мен проблемът ми е организацията, моята собствена. И пространството, да, почваме да се затрупваме тука вече.
Петър: Аз имам много проблеми. Всякакви гладуващи хора, хора без вода, биещи се. Всичко това са проблеми, на които няма решение. Всъщност ме тормози, че аз нямам решение.

Как би изглеждал идеалният свят, ако вие му смените фасона?
Ивайло: Няма да има пари. И ще има повече любов.
Петър: Съгласен съм.
Мария: И аз съм съгласна. И да няма строежи толкова много.

Ще ви се вие да бяхте измислили...?
Ивайло: Филма Науката за съня на Мишел Гондри. Той е една от причините, поради които правим такива неща, може би.
Петър: На мен ми се ще да продължавам да измислям. Не в минало време.
Мария: На мен ми се ще да съм измислила нещо наистина полезно за някой човек. (пауза) Да вземем вече да сглобим този стол?

Работилница Пункт е на punktrab.tumblr.com,
a произведенията им се продават в +това на ул. „Марин Дринов" 30
и Кабинка на ул. „Ивац Войвода" 9

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев, Пункт и Боряна Пандова

Мария, Иво и Петър, известни още като Мария, Призрáки и Облака, се събират в IX клас в колеж по изкуствата и оттогава, с малки технически прекъсвания, са неразделни вече 15 години. Естетическото им оформление като артисти се дължи в най-голяма степен на кръга XXL, които им се падат преподаватели - Свилен Стефанов, Иван Кюранов, Аделина Попнеделева. След това Мария и Иво продължават със сценография в НБУ, където пък ги подхващат Венци Занков и Зарко Узунов, а в това време Облака учи керамика в НХА. По-нататък списъкът с упражнявани от тримата дейности включва видеоарт (Мария и Иво), видеомонтаж (Иво), сайтове (Облака) и работа с деца от домове по програмата „Изкуство за социална промяна" (Иво и Облака), a Мария и до ден-днешен работи като художник по костюмите за филмови и театрални продукции. Събират се под името Пункт през лятото на 2010-а и тогава започва веселбата.

Как ги събирате всичките тези боклуци?
Mария: Най-често с мойта кола, която съвсем стана клошарска. А те обикалят с колелетата и току-виж се появят с някой стол на рамо. Или ми звънят „на тая и тая пресечка има еди какво си!" И аз паля колата и го прибирам.
Ивайло: Каним се много отдавна да ходим и на битака, ама все не стигаме. Дворове за скрап също обикаляме доста.
Мария: Кожа, ако ви трябва, да знаете, че мястото е една втора употреба на Централна гара. Само там намерих шлифери от много дебела, като състарена кожа, дълги и широки. Сега ще тапицирам едни столчета от кино Глобус с тях.

Конкуренцията по контейнерите е жестока. Стига ли се до сблъсъци с истинските клошари?
Мария: Ами, пазарим се. „Пет лева за тия столчета?", „Неее!"
Петър: „Тия си бяха наши! Ние първи си ги харесахме!"
Ивайло: Веднъж тука наблизо наистина ни изпревариха. Не помня точно какво беше, но ние взехме една част, дойдохме до работилницата, оставихме я, върнахме се обратно и някакви хора вече отнасяха другата.
Петър: Но до сблъсъци не се стига. Боклук има за всички.

На вас какво ви хваща окото най-вече?
Мария: Гледаме да взимаме хубав дървен материал, който не се е скапал. Талашит не събираме, разни секции стари. Най-много столчета правим, защото най-често от тях намираме. Но ето от хартиения фест ни подариха доста хартиени тръби и сега ги превръщаме в закачалки, етажерки, лампи и какво ли не. Имаме и един приятел, който ни подарява палета от Нова Зеландия. Понеже са нестандартен размер, не му ги изкупуват и той няма какво да ги прави. От тях изработихме цяло заведение (екстериора на Coffee House в Бизнес парка - б.а.).

Как протича творческият процес в Пункта?
Ивайло: Обикновено Мария дава идея, която на мен първоначално винаги ми се струва невъзможна.
Мария: Аз наистина сънувам някакви неща постоянно, сглобявам разни пъзели в главата си. Особено тоя сбирщайн в другата стая (склада им за все още неоползотворени вехтории - б.а.) - все си представям коя част от еди кой си стол може да се сглоби с еди какво си. Идвам тука, казвам им и те (избоботва) „А, тва не може да стане." После се почва една борба, лек елемент на изнервяне... И вече накрая, като се получат нещата, всички сме много щастливи. В общи линии е забавно, като игра.

По какви въпроси най-често имате разногласия?
Мария: О, аз много обичам, когато спорят тия двамата. Човъркат нещо и се почва...
Петър: ...дали с винт или с дибличка... (смях)
Мария: ...или аз, примерно, обичам детайлите да се изпипват, докато те са малко такива „абе, това кой ще го види, айде стига". Обаче на мен ми бърка в здравето. Дори да не се види, то трябва да е пипнато. Иначе май не сме имали сериозни разногласия. На нас това ни е хубавото: всеки приема факта, че другият не мисли като него.

Ако бяхте кино герои, кои щяхте да сте? Май не сте от един и същи филм?
Мария: Определено сме от различни. (мисли, мисли, мисли) Облака може би да е Големия Лебовски?
Ивайло: Аз съм от един филм, дето му забравих името. Той е почти ням. Един човек обикаля из един град и наблюдава хората. И търси нещо, ама не е ясно какво.
Мария: (мисли още повече) Аз съм може би малко Tank Girl. Ъхм.
Ивайло: И малко Бьорк.
Петър: Сега и този шведския - за пънкарката мотористка.
Ивайло: Е, без толкова тежки психологически драми.
Мария: Да, не съм чак такъв психар. Надявам се...
Петър: (братски успокоително) Не, не си.

А вие защо сте Облака и Призрáки?
Петър: Защото имах дълга коса в колежа.
Мария: Буйна коса, голяма. А Иво е Призраки, защото обича да се промъква, без въобще да бъде забелязан, както и да си тръгва по същия начин. Просто изчезва рязко. (смях)

Обзалагаме се също, че сте зелени активисти?
Мария: А, не.
Петър: Не е заради екологията, въпреки че аз имам някакви такива изблици.
Мария: Да, той ходи да протестира много често. За всякакви работи.
Петър: Правим го най-вече, за да творим.
Мария: А на мене първо ми е жал, че понякога се изхвърлят доста готини и ценни неща.
Ивайло: Ето този стол - абсолютно нищо му нямаше, просто беше на улицата, защото на някой не му е трябвал.
Мария: И нас ни харесва да връщаме живота в ненужните вещи.


столът, на който нищо му нямаше

Кога разбрахте, че има хляб в тази работа?
Мария: Всичко тръгна, когато в Кабинка ни викнаха да им направим столчета, защото и те бяха събрали доста боклуци. И оттам вече хората започнаха да чуват за нас и да ни знаят. Преди това никой не ни беше виждал нещата. Ние не ги показвахме, нямахме блог, нямахме нищо. Правехме си ги за нас, за кеф. За около осем месеца бяхме натрупали 20-ина столчета и искахме да правим изложба, примерно. Никакви комерсиални идеи не сме имали. Ние и сега не мислим кое как ще се продаде и ако не се продаде - край! (смях)

Няма ли да участвате на Sofia Design Week?
Мария: Точно сега се замисляме дали тази година да не се пробваме. Миналата седмица си говорехме...
Ивайло: Ама то свърши срокът.
Мария: Свърши ли?! А! Е, значи няма да се пробваме. Ние сме го изпуснали, защото пффф, толкова сме изплискали всичките. Добре де, не ни е било писано (смях).

Как се спасявате, когато блокирате?
Ивайло: Аз трябва да си намеря някаква работа, нещо да свърша, иначе не мога да продължа.
Петър: Търкаме с шкурка половин час, докато дойде някоя идея.
Мария: А, да! Облака винаги, задължително, когато дойде, почва да търка с шкурката - на машината или на ръка, няма значение, но той трябва да изшкури нещо. Това е абсолютно задължително! А Иво много обича да реже със зегето. Аз пък каквото съм захванала, трябва да го довърша, иначе не мога да спя. И не мога да спра.

По какви места обичате да ходите?
Мария: Когато е топло, всеки уикенд ходя да карам мотокрос. А сега - сноуборд. В града нямам любими места, ходя там, където се събират приятели.
Петър: Аз ходя на Наклона, на „Тулово", зад телевизията, или в Арт хостела.
Ивайло: А уикендите с него общо взето сме по планините с колелетата.

Какъв ви е проблемът?
Мария: Липсва ни пространство. Искам хале!
Ивайло: На мен проблемът ми е организацията, моята собствена. И пространството, да, почваме да се затрупваме тука вече.
Петър: Аз имам много проблеми. Всякакви гладуващи хора, хора без вода, биещи се. Всичко това са проблеми, на които няма решение. Всъщност ме тормози, че аз нямам решение.

Как би изглеждал идеалният свят, ако вие му смените фасона?
Ивайло: Няма да има пари. И ще има повече любов.
Петър: Съгласен съм.
Мария: И аз съм съгласна. И да няма строежи толкова много.

Ще ви се вие да бяхте измислили...?
Ивайло: Филма Науката за съня на Мишел Гондри. Той е една от причините, поради които правим такива неща, може би.
Петър: На мен ми се ще да продължавам да измислям. Не в минало време.
Мария: На мен ми се ще да съм измислила нещо наистина полезно за някой човек. (пауза) Да вземем вече да сглобим този стол?

Работилница Пункт е на punktrab.tumblr.com,
a произведенията им се продават в +това на ул. „Марин Дринов" 30
и Кабинка на ул. „Ивац Войвода" 9

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев, Пункт и Боряна Пандова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните