☰
✕

Ивайло, Мария и Петър от работилница Пункт

9561 Категория: Нещо ново
Мария, Иво и Петър, известни още като Мария, Призрáки и Облака, се събират в IX клас в колеж по изкуствата и оттогава, с малки технически прекъсвания, са неразделни вече 15 години. Естетическото им оформление като артисти се дължи в най-голяма степен на кръга XXL, които им се падат преподаватели - Свилен Стефанов, Иван Кюранов, Аделина Попнеделева. След това Мария и Иво продължават със сценография в НБУ, където пък ги подхващат Венци Занков и Зарко Узунов, а в това време Облака учи керамика в НХА. По-нататък списъкът с упражнявани от тримата дейности включва видеоарт (Мария и Иво), видеомонтаж (Иво), сайтове (Облака) и работа с деца от домове по програмата „Изкуство за социална промяна" (Иво и Облака), a Мария и до ден-днешен работи като художник по костюмите за филмови и театрални продукции. Събират се под името Пункт през лятото на 2010-а и тогава започва веселбата.

Как ги събирате всичките тези боклуци?
Mария: Най-често с мойта кола, която съвсем стана клошарска. А те обикалят с колелетата и току-виж се появят с някой стол на рамо. Или ми звънят „на тая и тая пресечка има еди какво си!" И аз паля колата и го прибирам.
Ивайло: Каним се много отдавна да ходим и на битака, ама все не стигаме. Дворове за скрап също обикаляме доста.
Мария: Кожа, ако ви трябва, да знаете, че мястото е една втора употреба на Централна гара. Само там намерих шлифери от много дебела, като състарена кожа, дълги и широки. Сега ще тапицирам едни столчета от кино Глобус с тях.

Конкуренцията по контейнерите е жестока. Стига ли се до сблъсъци с истинските клошари?
Мария: Ами, пазарим се. „Пет лева за тия столчета?", „Неее!"
Петър: „Тия си бяха наши! Ние първи си ги харесахме!"
Ивайло: Веднъж тука наблизо наистина ни изпревариха. Не помня точно какво беше, но ние взехме една част, дойдохме до работилницата, оставихме я, върнахме се обратно и някакви хора вече отнасяха другата.
Петър: Но до сблъсъци не се стига. Боклук има за всички.

На вас какво ви хваща окото най-вече?
Мария: Гледаме да взимаме хубав дървен материал, който не се е скапал. Талашит не събираме, разни секции стари. Най-много столчета правим, защото най-често от тях намираме. Но ето от хартиения фест ни подариха доста хартиени тръби и сега ги превръщаме в закачалки, етажерки, лампи и какво ли не. Имаме и един приятел, който ни подарява палета от Нова Зеландия. Понеже са нестандартен размер, не му ги изкупуват и той няма какво да ги прави. От тях изработихме цяло заведение (екстериора на Coffee House в Бизнес парка - б.а.).

Как протича творческият процес в Пункта?
Ивайло: Обикновено Мария дава идея, която на мен първоначално винаги ми се струва невъзможна.
Мария: Аз наистина сънувам някакви неща постоянно, сглобявам разни пъзели в главата си. Особено тоя сбирщайн в другата стая (склада им за все още неоползотворени вехтории - б.а.) - все си представям коя част от еди кой си стол може да се сглоби с еди какво си. Идвам тука, казвам им и те (избоботва) „А, тва не може да стане." После се почва една борба, лек елемент на изнервяне... И вече накрая, като се получат нещата, всички сме много щастливи. В общи линии е забавно, като игра.

По какви въпроси най-често имате разногласия?
Мария: О, аз много обичам, когато спорят тия двамата. Човъркат нещо и се почва...
Петър: ...дали с винт или с дибличка... (смях)
Мария: ...или аз, примерно, обичам детайлите да се изпипват, докато те са малко такива „абе, това кой ще го види, айде стига". Обаче на мен ми бърка в здравето. Дори да не се види, то трябва да е пипнато. Иначе май не сме имали сериозни разногласия. На нас това ни е хубавото: всеки приема факта, че другият не мисли като него.

Ако бяхте кино герои, кои щяхте да сте? Май не сте от един и същи филм?
Мария: Определено сме от различни. (мисли, мисли, мисли) Облака може би да е Големия Лебовски?
Ивайло: Аз съм от един филм, дето му забравих името. Той е почти ням. Един човек обикаля из един град и наблюдава хората. И търси нещо, ама не е ясно какво.
Мария: (мисли още повече) Аз съм може би малко Tank Girl. Ъхм.
Ивайло: И малко Бьорк.
Петър: Сега и този шведския - за пънкарката мотористка.
Ивайло: Е, без толкова тежки психологически драми.
Мария: Да, не съм чак такъв психар. Надявам се...
Петър: (братски успокоително) Не, не си.

А вие защо сте Облака и Призрáки?
Петър: Защото имах дълга коса в колежа.
Мария: Буйна коса, голяма. А Иво е Призраки, защото обича да се промъква, без въобще да бъде забелязан, както и да си тръгва по същия начин. Просто изчезва рязко. (смях)

Обзалагаме се също, че сте зелени активисти?
Мария: А, не.
Петър: Не е заради екологията, въпреки че аз имам някакви такива изблици.
Мария: Да, той ходи да протестира много често. За всякакви работи.
Петър: Правим го най-вече, за да творим.
Мария: А на мене първо ми е жал, че понякога се изхвърлят доста готини и ценни неща.
Ивайло: Ето този стол - абсолютно нищо му нямаше, просто беше на улицата, защото на някой не му е трябвал.
Мария: И нас ни харесва да връщаме живота в ненужните вещи.


столът, на който нищо му нямаше

Кога разбрахте, че има хляб в тази работа?
Мария: Всичко тръгна, когато в Кабинка ни викнаха да им направим столчета, защото и те бяха събрали доста боклуци. И оттам вече хората започнаха да чуват за нас и да ни знаят. Преди това никой не ни беше виждал нещата. Ние не ги показвахме, нямахме блог, нямахме нищо. Правехме си ги за нас, за кеф. За около осем месеца бяхме натрупали 20-ина столчета и искахме да правим изложба, примерно. Никакви комерсиални идеи не сме имали. Ние и сега не мислим кое как ще се продаде и ако не се продаде - край! (смях)

Няма ли да участвате на Sofia Design Week?
Мария: Точно сега се замисляме дали тази година да не се пробваме. Миналата седмица си говорехме...
Ивайло: Ама то свърши срокът.
Мария: Свърши ли?! А! Е, значи няма да се пробваме. Ние сме го изпуснали, защото пффф, толкова сме изплискали всичките. Добре де, не ни е било писано (смях).

Как се спасявате, когато блокирате?
Ивайло: Аз трябва да си намеря някаква работа, нещо да свърша, иначе не мога да продължа.
Петър: Търкаме с шкурка половин час, докато дойде някоя идея.
Мария: А, да! Облака винаги, задължително, когато дойде, почва да търка с шкурката - на машината или на ръка, няма значение, но той трябва да изшкури нещо. Това е абсолютно задължително! А Иво много обича да реже със зегето. Аз пък каквото съм захванала, трябва да го довърша, иначе не мога да спя. И не мога да спра.

По какви места обичате да ходите?
Мария: Когато е топло, всеки уикенд ходя да карам мотокрос. А сега - сноуборд. В града нямам любими места, ходя там, където се събират приятели.
Петър: Аз ходя на Наклона, на „Тулово", зад телевизията, или в Арт хостела.
Ивайло: А уикендите с него общо взето сме по планините с колелетата.

Какъв ви е проблемът?
Мария: Липсва ни пространство. Искам хале!
Ивайло: На мен проблемът ми е организацията, моята собствена. И пространството, да, почваме да се затрупваме тука вече.
Петър: Аз имам много проблеми. Всякакви гладуващи хора, хора без вода, биещи се. Всичко това са проблеми, на които няма решение. Всъщност ме тормози, че аз нямам решение.

Как би изглеждал идеалният свят, ако вие му смените фасона?
Ивайло: Няма да има пари. И ще има повече любов.
Петър: Съгласен съм.
Мария: И аз съм съгласна. И да няма строежи толкова много.

Ще ви се вие да бяхте измислили...?
Ивайло: Филма Науката за съня на Мишел Гондри. Той е една от причините, поради които правим такива неща, може би.
Петър: На мен ми се ще да продължавам да измислям. Не в минало време.
Мария: На мен ми се ще да съм измислила нещо наистина полезно за някой човек. (пауза) Да вземем вече да сглобим този стол?

Работилница Пункт е на punktrab.tumblr.com,
a произведенията им се продават в +това на ул. „Марин Дринов" 30
и Кабинка на ул. „Ивац Войвода" 9

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев, Пункт и Боряна Пандова

Мария, Иво и Петър, известни още като Мария, Призрáки и Облака, се събират в IX клас в колеж по изкуствата и оттогава, с малки технически прекъсвания, са неразделни вече 15 години. Естетическото им оформление като артисти се дължи в най-голяма степен на кръга XXL, които им се падат преподаватели - Свилен Стефанов, Иван Кюранов, Аделина Попнеделева. След това Мария и Иво продължават със сценография в НБУ, където пък ги подхващат Венци Занков и Зарко Узунов, а в това време Облака учи керамика в НХА. По-нататък списъкът с упражнявани от тримата дейности включва видеоарт (Мария и Иво), видеомонтаж (Иво), сайтове (Облака) и работа с деца от домове по програмата „Изкуство за социална промяна" (Иво и Облака), a Мария и до ден-днешен работи като художник по костюмите за филмови и театрални продукции. Събират се под името Пункт през лятото на 2010-а и тогава започва веселбата.

Как ги събирате всичките тези боклуци?
Mария: Най-често с мойта кола, която съвсем стана клошарска. А те обикалят с колелетата и току-виж се появят с някой стол на рамо. Или ми звънят „на тая и тая пресечка има еди какво си!" И аз паля колата и го прибирам.
Ивайло: Каним се много отдавна да ходим и на битака, ама все не стигаме. Дворове за скрап също обикаляме доста.
Мария: Кожа, ако ви трябва, да знаете, че мястото е една втора употреба на Централна гара. Само там намерих шлифери от много дебела, като състарена кожа, дълги и широки. Сега ще тапицирам едни столчета от кино Глобус с тях.

Конкуренцията по контейнерите е жестока. Стига ли се до сблъсъци с истинските клошари?
Мария: Ами, пазарим се. „Пет лева за тия столчета?", „Неее!"
Петър: „Тия си бяха наши! Ние първи си ги харесахме!"
Ивайло: Веднъж тука наблизо наистина ни изпревариха. Не помня точно какво беше, но ние взехме една част, дойдохме до работилницата, оставихме я, върнахме се обратно и някакви хора вече отнасяха другата.
Петър: Но до сблъсъци не се стига. Боклук има за всички.

На вас какво ви хваща окото най-вече?
Мария: Гледаме да взимаме хубав дървен материал, който не се е скапал. Талашит не събираме, разни секции стари. Най-много столчета правим, защото най-често от тях намираме. Но ето от хартиения фест ни подариха доста хартиени тръби и сега ги превръщаме в закачалки, етажерки, лампи и какво ли не. Имаме и един приятел, който ни подарява палета от Нова Зеландия. Понеже са нестандартен размер, не му ги изкупуват и той няма какво да ги прави. От тях изработихме цяло заведение (екстериора на Coffee House в Бизнес парка - б.а.).

Как протича творческият процес в Пункта?
Ивайло: Обикновено Мария дава идея, която на мен първоначално винаги ми се струва невъзможна.
Мария: Аз наистина сънувам някакви неща постоянно, сглобявам разни пъзели в главата си. Особено тоя сбирщайн в другата стая (склада им за все още неоползотворени вехтории - б.а.) - все си представям коя част от еди кой си стол може да се сглоби с еди какво си. Идвам тука, казвам им и те (избоботва) „А, тва не може да стане." После се почва една борба, лек елемент на изнервяне... И вече накрая, като се получат нещата, всички сме много щастливи. В общи линии е забавно, като игра.

По какви въпроси най-често имате разногласия?
Мария: О, аз много обичам, когато спорят тия двамата. Човъркат нещо и се почва...
Петър: ...дали с винт или с дибличка... (смях)
Мария: ...или аз, примерно, обичам детайлите да се изпипват, докато те са малко такива „абе, това кой ще го види, айде стига". Обаче на мен ми бърка в здравето. Дори да не се види, то трябва да е пипнато. Иначе май не сме имали сериозни разногласия. На нас това ни е хубавото: всеки приема факта, че другият не мисли като него.

Ако бяхте кино герои, кои щяхте да сте? Май не сте от един и същи филм?
Мария: Определено сме от различни. (мисли, мисли, мисли) Облака може би да е Големия Лебовски?
Ивайло: Аз съм от един филм, дето му забравих името. Той е почти ням. Един човек обикаля из един град и наблюдава хората. И търси нещо, ама не е ясно какво.
Мария: (мисли още повече) Аз съм може би малко Tank Girl. Ъхм.
Ивайло: И малко Бьорк.
Петър: Сега и този шведския - за пънкарката мотористка.
Ивайло: Е, без толкова тежки психологически драми.
Мария: Да, не съм чак такъв психар. Надявам се...
Петър: (братски успокоително) Не, не си.

А вие защо сте Облака и Призрáки?
Петър: Защото имах дълга коса в колежа.
Мария: Буйна коса, голяма. А Иво е Призраки, защото обича да се промъква, без въобще да бъде забелязан, както и да си тръгва по същия начин. Просто изчезва рязко. (смях)

Обзалагаме се също, че сте зелени активисти?
Мария: А, не.
Петър: Не е заради екологията, въпреки че аз имам някакви такива изблици.
Мария: Да, той ходи да протестира много често. За всякакви работи.
Петър: Правим го най-вече, за да творим.
Мария: А на мене първо ми е жал, че понякога се изхвърлят доста готини и ценни неща.
Ивайло: Ето този стол - абсолютно нищо му нямаше, просто беше на улицата, защото на някой не му е трябвал.
Мария: И нас ни харесва да връщаме живота в ненужните вещи.


столът, на който нищо му нямаше

Кога разбрахте, че има хляб в тази работа?
Мария: Всичко тръгна, когато в Кабинка ни викнаха да им направим столчета, защото и те бяха събрали доста боклуци. И оттам вече хората започнаха да чуват за нас и да ни знаят. Преди това никой не ни беше виждал нещата. Ние не ги показвахме, нямахме блог, нямахме нищо. Правехме си ги за нас, за кеф. За около осем месеца бяхме натрупали 20-ина столчета и искахме да правим изложба, примерно. Никакви комерсиални идеи не сме имали. Ние и сега не мислим кое как ще се продаде и ако не се продаде - край! (смях)

Няма ли да участвате на Sofia Design Week?
Мария: Точно сега се замисляме дали тази година да не се пробваме. Миналата седмица си говорехме...
Ивайло: Ама то свърши срокът.
Мария: Свърши ли?! А! Е, значи няма да се пробваме. Ние сме го изпуснали, защото пффф, толкова сме изплискали всичките. Добре де, не ни е било писано (смях).

Как се спасявате, когато блокирате?
Ивайло: Аз трябва да си намеря някаква работа, нещо да свърша, иначе не мога да продължа.
Петър: Търкаме с шкурка половин час, докато дойде някоя идея.
Мария: А, да! Облака винаги, задължително, когато дойде, почва да търка с шкурката - на машината или на ръка, няма значение, но той трябва да изшкури нещо. Това е абсолютно задължително! А Иво много обича да реже със зегето. Аз пък каквото съм захванала, трябва да го довърша, иначе не мога да спя. И не мога да спра.

По какви места обичате да ходите?
Мария: Когато е топло, всеки уикенд ходя да карам мотокрос. А сега - сноуборд. В града нямам любими места, ходя там, където се събират приятели.
Петър: Аз ходя на Наклона, на „Тулово", зад телевизията, или в Арт хостела.
Ивайло: А уикендите с него общо взето сме по планините с колелетата.

Какъв ви е проблемът?
Мария: Липсва ни пространство. Искам хале!
Ивайло: На мен проблемът ми е организацията, моята собствена. И пространството, да, почваме да се затрупваме тука вече.
Петър: Аз имам много проблеми. Всякакви гладуващи хора, хора без вода, биещи се. Всичко това са проблеми, на които няма решение. Всъщност ме тормози, че аз нямам решение.

Как би изглеждал идеалният свят, ако вие му смените фасона?
Ивайло: Няма да има пари. И ще има повече любов.
Петър: Съгласен съм.
Мария: И аз съм съгласна. И да няма строежи толкова много.

Ще ви се вие да бяхте измислили...?
Ивайло: Филма Науката за съня на Мишел Гондри. Той е една от причините, поради които правим такива неща, може би.
Петър: На мен ми се ще да продължавам да измислям. Не в минало време.
Мария: На мен ми се ще да съм измислила нещо наистина полезно за някой човек. (пауза) Да вземем вече да сглобим този стол?

Работилница Пункт е на punktrab.tumblr.com,
a произведенията им се продават в +това на ул. „Марин Дринов" 30
и Кабинка на ул. „Ивац Войвода" 9

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев, Пункт и Боряна Пандова

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно