☰
✕

Иво Божков

12710 Категория: Нещо ново
Даваме го по същество. Иво Божков съвсем скоро получи наградата за онлайн медия и блог на конкурса „Валя Крушкина - журналистика за хората", както и специален приз от БГ Сайт 2013 за онлайн журналистика. По-голямото признание (поне според нас) идва от един човек от ромски произход, който пътува за протестите всеки ден от Самоков. Този приятел така се зарибява по нещата, които прави Иво с телефона си всяка вечер на площада, че и той си купува техника и започва да предава на живо.

Бъдещите творчески планове на господин Божков включват закупуването на втори телефон, с който да снима паралелно и да прави 3D записи, защото „след време всичко ще е на 3D и единствените архивни кадри, снимани в такъв формат от нашето време, ще бъдат мои." (по идея на Константин Павлов-Комитата). В случай че някой ни пита - одобряваме.

По-важното от 2D и 3D форматите обаче е форматът, в който сам се вкарваш. Този на Иво Божков се върти около справедливостта и затова е сред номинираните за Човек на годината (на 10 декември ще стане ясно кой ще е Човекът на 2013-а).

Остана да добавим, че още с влизането си в редакцията на Sofia Live ни направи забележка защо нямаме foursquare. И понеже не можа да се стърпи да не се чекне, създаде един профил в бързината. После ние му направихме комплимент (ама не от куртоазия, а защото наистина така мислим), че хич не ни изглежда на 31, както се представя. А той ни довери, че всъщност се чувства на 21.

Как успяваш да се чувстваш на 21 в цялата бъркотия? Ние се чувстваме доста по-стари, трябва да признаем.
Гледам винаги да съм максимално позитивен и да съм по-скоро оптимист за случващото се. Често хората ме спират и ме питат какво ще стане сега, а аз се опитвам да убедя и тях, и себе си, че преди да стане по-добре, няма накъде по-зле да става.

Най-тъмно е преди разсъмване.
Да, само че това разсъмване нещо много се бави. А аз съм от хората, които живеят на бързи скорости, т.е. правя няколко неща едновременно - чеквам се, пиша, говоря си... А това не отразява реалностите в обществото.

Голямата машина върви по-бавно.
Нормално е промените в обществото да се случват лека-полека. Но много хора, с които общувам, живеят на моите обороти и ни се иска промените да се случват толкова бързо, колкото един статус във facebook или в Twitter. И това ще стане. Просто трябва и онези, които са на по-бавна скорост, също да превключат. Това е процес, който тече. И не е въпрос на години, а на нагласа. България е като едно разорано поле, където може да поникнат сума ти идеи. Макар че полето е разорано още от 89-90-а, реално хората успяват да сеят нещо едва около 2000-та.
Не ти ли се струва, че постоянно градушки убиват реколтата?
Факт. Тук всичко става поне три пъти по-трудно и не защото няма предпоставката да се случи, а защото хората не вярват.

А как да повярват?
Мисля, че когато си достатъчно упорит и убеден в това, което правиш, то рано или късно успява - под една или друга форма, в България или в чужбина. Познавам редица качествени хора, които са се пробвали първоначално тук, не им се е получило и са започнали да се борят в чужбина. Там нещата са станали по-добре. И в момента отново се опитват да реализират проекти на местна почва. Тази борба е вечна. Трудно е, но колкото повече от нас успяват и показват с личен пример, че е възможно, толкова повече ще се променя обстановката.

Няма как да обясниш светогледа си на една баба, която е расла в друга епоха с други ценности. Свободолюбието и желанието да изкарваш нещата от рамките на нея няма как да й се изяснят. Но ако си отстояваш своето, ти ще го направиш, независимо дали тя ще те разбере, или не. Рано или късно това ще промени цялата среда.

Не ставаме ли така душевни емигранти - тялом сме тук, но духом ни няма?
Има го този момент. Хубавото е, когато хората, които живеят в собствен свят, различен от реалния в България в момента, осъзнаят, че имат силата да влияят върху средата си. Няма правилно поведение, както и няма начин всички да сме щастливи, успели - средата ни да е такава, каквато на нас ни се иска. Но това е въпрос на борба. Искрено се надявам, че в момента почти сме стигнали дъното и скоро ще започнем да се издигаме нагоре, вярвайки, че промяната, която един може да направи за себе си, се отразява и на околните.

В тази връзка ще ви кажа за един от последните филми, който много ме впечатли - Облакът Атлас. Главната идея е, че независимо колко нищожно и безсмислено ти се струва едно изречение, което ще кажеш на някого, или една постъпка, която ще направиш, не знаеш как може да се промени цялостната картина. И колкото повече хора вярват в това, толкова по-голяма е вероятността да се случи. Без да съм религиозен човек, вярата в положителното е движеща сила.

Един човек, за да израсне, трябва да се опълчи на авторитета на родителите и на обществото си. Не защото има нещо грешно в тях, а защото трябва да минеш през процеса, в който оспорваш средата си, понеже я намираш несправедлива. По този начин взимаш позиция и изграждаш индивидуалност, способна на независими и самостоятелни решения.

А ти как стана такъв индивидуалист?
Родителите, естествено, и средата. Във френските училища гражданското образование е силно застъпено, за да може човек да знае, че е част от едно цяло, че има права и задължения и да е наясно, горе-долу, как функционират нещата. Ние например имахме избори в класа, на които излъчвахме представители, за да ни защитават на родителските срещи. Те даваха втората гледна точка - тази на учениците. За да има засичане на истината.
Истината една ли е?
Лъжата е по-очевидна. Нея може да я разпознаеш. Но и за истината, и за лъжата трябва да имаш сетива.

Ти как гледаш на това, което се случва напоследък в държавата?
Една голяма част от критично мислещите хора имат желание за промяна. Искат да живеят в рамка, в която има по-справедливо съревнование. В момента успехът се гарантира от партийна принадлежност, връзки или пари. Липсва възможност хората с таланти да се реализират благодарение на това, което умеят. Конкретният пример: независимо че изборите бяха минали преди месец, едно абсурдно решение на правителството за назначението на човек, който незаслужено е достигнал позициите си в живота, вдигна хората. Несправедливостта води до ответна силна реакция. И макар че протестите леко заглъхнаха, критичната маса от хора се запазва. Забелязвам го и при българите в чужбина благодарение на стрийма.

Стигал съм до 3-4 хиляди души, които ми пишат и имам обратна връзка с тях в реално време. От началото на излъчванията ми има близо половин милион включвания. Половин милион пъти някой е гледал с очите си какво се случва на площада. Освен това заради тази обратна връзка получавам и много информация. Някой ми казва: „Иво, виж на „Шишман", правят проверки на лични карти и записват данни." Отидох, проверих и се оказа, че полицаите са направили кордон на улицата и допускат хората да минат към площада само срещу представяне на лична карта, която записваха. На мен също ми взеха личните данни и аз успях да го снимам. Гледаха го около 1200 души на живо. Два дни по-късно вътрешният министър обяви в национален ефир, че полицията не е записвала, не записва и няма да записва лични данни на протестиращи. И аз просто обезумях. Пуснах видеото в моя блог, показаха го и в Нова телевизия... Но какво от това?

Е, и ние това щяхме да те питаме?
Ами... нищо. Очевидно тези хора, които в момента са на власт, адресират посланията си към групата в обществото, която живее на по-бавни обороти и се информира единствено от официалните медии. Хубавото в същото време е, че благодарение на нещата, които правят гражданските журналисти, към които спадам и аз, навлизат и в традиционните медии. Тези пробиви ще стават все по-големи, така че политиците, които се стремят да говорят на електората с по-бавната скорост, ще останат назад в историята и ще се маргинализират сами. В крайна сметка не може да искаш доверие, щом си излъгал цял народ и дори не си поискал извинение.
Кой ти е най-положителният образ в цялата дандания?
Студентите, които въпреки че на моменти са ме разочаровали, като цяло ми показват адекватно говорене. Наплашени са, че отвсякъде дебне подмяна, но в същото време нещата, за които говорят и зад които застават, на мен изцяло ми харесват. Когато се говори за свобода, солидарност и справедливост, аз съм ЗА. Това липсва и те го отстояват.

Може да следиш Иво Божков тук и тук

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Даваме го по същество. Иво Божков съвсем скоро получи наградата за онлайн медия и блог на конкурса „Валя Крушкина - журналистика за хората", както и специален приз от БГ Сайт 2013 за онлайн журналистика. По-голямото признание (поне според нас) идва от един човек от ромски произход, който пътува за протестите всеки ден от Самоков. Този приятел така се зарибява по нещата, които прави Иво с телефона си всяка вечер на площада, че и той си купува техника и започва да предава на живо.

Бъдещите творчески планове на господин Божков включват закупуването на втори телефон, с който да снима паралелно и да прави 3D записи, защото „след време всичко ще е на 3D и единствените архивни кадри, снимани в такъв формат от нашето време, ще бъдат мои." (по идея на Константин Павлов-Комитата). В случай че някой ни пита - одобряваме.

По-важното от 2D и 3D форматите обаче е форматът, в който сам се вкарваш. Този на Иво Божков се върти около справедливостта и затова е сред номинираните за Човек на годината (на 10 декември ще стане ясно кой ще е Човекът на 2013-а).

Остана да добавим, че още с влизането си в редакцията на Sofia Live ни направи забележка защо нямаме foursquare. И понеже не можа да се стърпи да не се чекне, създаде един профил в бързината. После ние му направихме комплимент (ама не от куртоазия, а защото наистина така мислим), че хич не ни изглежда на 31, както се представя. А той ни довери, че всъщност се чувства на 21.

Как успяваш да се чувстваш на 21 в цялата бъркотия? Ние се чувстваме доста по-стари, трябва да признаем.
Гледам винаги да съм максимално позитивен и да съм по-скоро оптимист за случващото се. Често хората ме спират и ме питат какво ще стане сега, а аз се опитвам да убедя и тях, и себе си, че преди да стане по-добре, няма накъде по-зле да става.

Най-тъмно е преди разсъмване.
Да, само че това разсъмване нещо много се бави. А аз съм от хората, които живеят на бързи скорости, т.е. правя няколко неща едновременно - чеквам се, пиша, говоря си... А това не отразява реалностите в обществото.

Голямата машина върви по-бавно.
Нормално е промените в обществото да се случват лека-полека. Но много хора, с които общувам, живеят на моите обороти и ни се иска промените да се случват толкова бързо, колкото един статус във facebook или в Twitter. И това ще стане. Просто трябва и онези, които са на по-бавна скорост, също да превключат. Това е процес, който тече. И не е въпрос на години, а на нагласа. България е като едно разорано поле, където може да поникнат сума ти идеи. Макар че полето е разорано още от 89-90-а, реално хората успяват да сеят нещо едва около 2000-та.
Не ти ли се струва, че постоянно градушки убиват реколтата?
Факт. Тук всичко става поне три пъти по-трудно и не защото няма предпоставката да се случи, а защото хората не вярват.

А как да повярват?
Мисля, че когато си достатъчно упорит и убеден в това, което правиш, то рано или късно успява - под една или друга форма, в България или в чужбина. Познавам редица качествени хора, които са се пробвали първоначално тук, не им се е получило и са започнали да се борят в чужбина. Там нещата са станали по-добре. И в момента отново се опитват да реализират проекти на местна почва. Тази борба е вечна. Трудно е, но колкото повече от нас успяват и показват с личен пример, че е възможно, толкова повече ще се променя обстановката.

Няма как да обясниш светогледа си на една баба, която е расла в друга епоха с други ценности. Свободолюбието и желанието да изкарваш нещата от рамките на нея няма как да й се изяснят. Но ако си отстояваш своето, ти ще го направиш, независимо дали тя ще те разбере, или не. Рано или късно това ще промени цялата среда.

Не ставаме ли така душевни емигранти - тялом сме тук, но духом ни няма?
Има го този момент. Хубавото е, когато хората, които живеят в собствен свят, различен от реалния в България в момента, осъзнаят, че имат силата да влияят върху средата си. Няма правилно поведение, както и няма начин всички да сме щастливи, успели - средата ни да е такава, каквато на нас ни се иска. Но това е въпрос на борба. Искрено се надявам, че в момента почти сме стигнали дъното и скоро ще започнем да се издигаме нагоре, вярвайки, че промяната, която един може да направи за себе си, се отразява и на околните.

В тази връзка ще ви кажа за един от последните филми, който много ме впечатли - Облакът Атлас. Главната идея е, че независимо колко нищожно и безсмислено ти се струва едно изречение, което ще кажеш на някого, или една постъпка, която ще направиш, не знаеш как може да се промени цялостната картина. И колкото повече хора вярват в това, толкова по-голяма е вероятността да се случи. Без да съм религиозен човек, вярата в положителното е движеща сила.

Един човек, за да израсне, трябва да се опълчи на авторитета на родителите и на обществото си. Не защото има нещо грешно в тях, а защото трябва да минеш през процеса, в който оспорваш средата си, понеже я намираш несправедлива. По този начин взимаш позиция и изграждаш индивидуалност, способна на независими и самостоятелни решения.

А ти как стана такъв индивидуалист?
Родителите, естествено, и средата. Във френските училища гражданското образование е силно застъпено, за да може човек да знае, че е част от едно цяло, че има права и задължения и да е наясно, горе-долу, как функционират нещата. Ние например имахме избори в класа, на които излъчвахме представители, за да ни защитават на родителските срещи. Те даваха втората гледна точка - тази на учениците. За да има засичане на истината.
Истината една ли е?
Лъжата е по-очевидна. Нея може да я разпознаеш. Но и за истината, и за лъжата трябва да имаш сетива.

Ти как гледаш на това, което се случва напоследък в държавата?
Една голяма част от критично мислещите хора имат желание за промяна. Искат да живеят в рамка, в която има по-справедливо съревнование. В момента успехът се гарантира от партийна принадлежност, връзки или пари. Липсва възможност хората с таланти да се реализират благодарение на това, което умеят. Конкретният пример: независимо че изборите бяха минали преди месец, едно абсурдно решение на правителството за назначението на човек, който незаслужено е достигнал позициите си в живота, вдигна хората. Несправедливостта води до ответна силна реакция. И макар че протестите леко заглъхнаха, критичната маса от хора се запазва. Забелязвам го и при българите в чужбина благодарение на стрийма.

Стигал съм до 3-4 хиляди души, които ми пишат и имам обратна връзка с тях в реално време. От началото на излъчванията ми има близо половин милион включвания. Половин милион пъти някой е гледал с очите си какво се случва на площада. Освен това заради тази обратна връзка получавам и много информация. Някой ми казва: „Иво, виж на „Шишман", правят проверки на лични карти и записват данни." Отидох, проверих и се оказа, че полицаите са направили кордон на улицата и допускат хората да минат към площада само срещу представяне на лична карта, която записваха. На мен също ми взеха личните данни и аз успях да го снимам. Гледаха го около 1200 души на живо. Два дни по-късно вътрешният министър обяви в национален ефир, че полицията не е записвала, не записва и няма да записва лични данни на протестиращи. И аз просто обезумях. Пуснах видеото в моя блог, показаха го и в Нова телевизия... Но какво от това?

Е, и ние това щяхме да те питаме?
Ами... нищо. Очевидно тези хора, които в момента са на власт, адресират посланията си към групата в обществото, която живее на по-бавни обороти и се информира единствено от официалните медии. Хубавото в същото време е, че благодарение на нещата, които правят гражданските журналисти, към които спадам и аз, навлизат и в традиционните медии. Тези пробиви ще стават все по-големи, така че политиците, които се стремят да говорят на електората с по-бавната скорост, ще останат назад в историята и ще се маргинализират сами. В крайна сметка не може да искаш доверие, щом си излъгал цял народ и дори не си поискал извинение.
Кой ти е най-положителният образ в цялата дандания?
Студентите, които въпреки че на моменти са ме разочаровали, като цяло ми показват адекватно говорене. Наплашени са, че отвсякъде дебне подмяна, но в същото време нещата, за които говорят и зад които застават, на мен изцяло ми харесват. Когато се говори за свобода, солидарност и справедливост, аз съм ЗА. Това липсва и те го отстояват.

Може да следиш Иво Божков тук и тук

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Най-големите издънки на 2024 г.

    Януари – писмо, хути и тежки моменти за родното образование 2024 година започна вяло с едно писмо на Доган, който се усети, че Пеевски иска да вземе пълен контрол над ДПС. Агент Сава си мислеше, че може да се прави на мъдър философ, докато живее в сараи, да го играе загадъчен почетен председател, да даде партията под наем на ДП и да живее с рентата, но сметките му

  • 20 бързи въпроса към... Спенс

    Спенснята е и ще си остане сред най-искрените и автентични олд скуул рапъри по нашите земи. Зададохме му 20-те ни бързи въпроса и ето какво ни отговори г-н Найденов в неговия си директен и несвенлив стил: Как би обяснил работата си на първокласник? Понеже другия септември ще изпратя трети първолак, не е като да не съм обяснявал, но по-лесно е просто да му покажеш

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на