☰
✕

Иво Димчев

18746 Категория: Нещо ново
Навремето, когато стряскаше, втрещяваше и омагьосваше публиката в Червената Къща с първия си спектакъл Лили Хендъл, му викаха „луд". Сега, когато се къпе в световен респект, го наричат танцьор, режисьор, хореограф, пърформър и още толкова. Макар никога да не крие произхода си, Иво Димчев отдавна не принадлежи само на нас. Той дори не живее тук, но си идва отвреме-навреме, за да ни зашлеви с поредното си водовъртежно шоу.

Най-новото му се казва P Project и в него Иво седи гол до кръста на сцената, зад електрическо пиано, изследвайки различни думи, започващи с „п". Или по-точно латинското „p" - неговите предсталения са на английски, защото смята, че така може да стигне до най-широка публика. А в P Project публиката е основния. „пърформър". Вашият обаятелен гологлав домакин предлага пари, за да излезете на сцената и да изпеете нещо, да изрецитирате поезия, съчинена на момента, или да се съблечете голи и да симулирате сексуални актове. Това е - най-просто казано. Иначе възможностите са неограничени, а замисълът - много по-дълбок.

Откъде идваш?
Вчера дойдох от Виена, а онзи ден се прибрах от Лондон, където бях поканен с най-старото ми шоу - Лили Хендъл. Чудих им се защо не искат нещо ново, но те се оправдаха, че публиката там още не ме знае...
Да не забравяме, че британците си падат по мъже в дамски аксесоари, а в Лили Хендъл си с женски обувки на висок ток...
Да, и с едни перли на слабините.

 

Все пак мъжете първи са носили висок ток. Този вид обувка навремето е дошла в Европа от Персия и тукашната аристокрация се влюбила във високите токове. Немалко мъже в ранна възраст тайно обличат женски дрехи - повечето са го правили, поне веднъж. Ти кога откри това влечение? Аз лично не намирам нищо срамно да облечеш нещо, което ти стои изящно и добре.
Направих го съвсем съзнателно за Лили Хендъл през 2004-та, тъй като исках спектакъл, в който да дам израз на пърформативното тяло като продукт за консумация. Спомням си, че тогава не исках тялото ми да бъде възприемано нито като мъжко, нито като женско. Трябваше да намеря баланса между двете. Токчетата и перличките са единственият аксесоар, не нося перука, а гримът е малко.

В други твои пърформанси обаче носиш перуки.
Да, използвам ги. Това са все бутафорни елементи, но са важни, защото помагат да променям идентичността си. Чрез тях постигам трансформация в образа, в имижда.

А и възможностите за преобразяване на лицето чрез грим са неограничени...
Лицето е основният елемент, чрез който се определяме като идентичност и чрез който хората ни въприемат. В момента, в който то се промени, благодарение на странични елементи като грим, шпил и т.н., откриваме нещо различно от това, което си мислим, че сме, или което хората смятат, че сме. И ни дава свобода. Затова едни такива допълнителни аксесоари, колкото и евтини и кичозни да изглеждат понякога, помагат да бъдеш малко повече това, което всъщност ние сме.

Как ти се вижда публиката тук с всяко следващо идване?
В София винаги сме имали много яка публика и тя никога не ми е липсвала, още когато правех Лили Хендъл в Червената къща - единствената ъндърграунд сцена тогава. Имаше хора, които са идвали да гледат спектакъла по пет-шест пъти. Понякога публиката намаляваше, но винаги съм вярвал, че място за подобни неща има, че има много хора, които имат нужда да гледат такова изкуство. В контекста на сценичното изкуство в България тогава на мен се гледаше като на някакъв такъв... луд. Някакъв си „талантлив луд". Може би сега това с „лудия" не доминира толкова.

Възможно ли е сега да си изгубил леко елемента на предизвикателство и заплашителност?
Има различни начини да предизвикваш хората или, най-малкото, да предизвикваш себе си. И причината не е единствено публиката. Правил съм много неща, просто защото ме е било страх. Казвал съм си, че щом ме е страх, сто процента трябва да го направя. Така беше с Лили Хендъл, така беше и преди него, когато ходех по улицата и се търкалях почти гол из Женския пазар, а хората ме ритаха. Стана готин видео пърформанс... Винаги съм имал табута спрямо неща, които са ми били приятни, на които съм се възхищавал, но не съм се осмелявал да направя. Всъщност винаги съм се захващал именно с такива. И, преминавайки през тях, зная, че и хората, които ме гледат, споделят същите страхове или по-скоро табута - нещата, които смятаме за неприемливи, прекалени... Чрез моя пърформанс хора минават през табутата, дори за час. Така се ражда освобождаването, познанието и себепознанието.

Има ли го това в P Project?
Моето отношение към публиката се промени през годините. До голяма степен е интересно да откривам как мога да си играя с очакванията на хората. Когато ме гледат няколко пъти в продължение на няколко години, те си изграждат определени очаквания. Често подсъзнателно се опитвам да ги задоволявам, а се старая да е точно обратното. P Project е именно в такава насока: няма да направя това, което очаквате от мен! Голяма част от отговорността е пренесена върху публиката - тя трябва да преодолява свои табута като страха от непрофесионалната, некачествена изява, или приемането на пари за по-разкрепостено поведение...

Удивително е как падат задръжките, когато размахаш кинтите, а?
За мен парите са извинение и средство, нещо, което да свали гарда на срама. Подсъзнателно хората биха искали да са на сцената, да извършат някое безобразие, но се срамуват. По някакъв начин парите биха могли да убият този срам, или поне да го намалят, и те да кажат: „Правя го заради парите, а не защото искам всички да ме гледат как се правя на маймуна." Така парите са извинение. От една страна е удобно за мен, а от друга - логично, тъй като искам някой да ми партнира на сцената. Не виждам защо да не му се плати, когато той се качи до мен. Той носи същата отговорност, допринася за спектакъла.

Има ли го още вълнението от неизвестното преди ново шоу - „дали ще ме харесат?" Защото, нека не се лъжем, всеки който излиза на сцена, иска публиката да го обожава.
За мен реакцията на публиката е много важна. За някой, който ме вижда за пръв път и не се е сблъсквал досега с подобно нещо, е съвсем нормално изобщо да не реагира, а да застине в потрес. Дори предпочитам такава реакция пред онези, които веднага започват да се смеят и ръкопляскат, показвайки си един на друг колко много „разбират" какво виждат. Понякога е много селско, където и да се намираш, дори в Цюрих. Такива реакции подчиняват спектакъла на себе си и започват да го управляват. В подобни моменти ставам много мнителен и правя всичко възможно, за да им покажа, че не е само това, което виждат. Често хората реагират по-консервативно и вникват по-дълбоко в нещата, защото си дават време да се потопят в тях постепенно и да ги разберат.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев

Навремето, когато стряскаше, втрещяваше и омагьосваше публиката в Червената Къща с първия си спектакъл Лили Хендъл, му викаха „луд". Сега, когато се къпе в световен респект, го наричат танцьор, режисьор, хореограф, пърформър и още толкова. Макар никога да не крие произхода си, Иво Димчев отдавна не принадлежи само на нас. Той дори не живее тук, но си идва отвреме-навреме, за да ни зашлеви с поредното си водовъртежно шоу.

Най-новото му се казва P Project и в него Иво седи гол до кръста на сцената, зад електрическо пиано, изследвайки различни думи, започващи с „п". Или по-точно латинското „p" - неговите предсталения са на английски, защото смята, че така може да стигне до най-широка публика. А в P Project публиката е основния. „пърформър". Вашият обаятелен гологлав домакин предлага пари, за да излезете на сцената и да изпеете нещо, да изрецитирате поезия, съчинена на момента, или да се съблечете голи и да симулирате сексуални актове. Това е - най-просто казано. Иначе възможностите са неограничени, а замисълът - много по-дълбок.

Откъде идваш?
Вчера дойдох от Виена, а онзи ден се прибрах от Лондон, където бях поканен с най-старото ми шоу - Лили Хендъл. Чудих им се защо не искат нещо ново, но те се оправдаха, че публиката там още не ме знае...
Да не забравяме, че британците си падат по мъже в дамски аксесоари, а в Лили Хендъл си с женски обувки на висок ток...
Да, и с едни перли на слабините.

 

Все пак мъжете първи са носили висок ток. Този вид обувка навремето е дошла в Европа от Персия и тукашната аристокрация се влюбила във високите токове. Немалко мъже в ранна възраст тайно обличат женски дрехи - повечето са го правили, поне веднъж. Ти кога откри това влечение? Аз лично не намирам нищо срамно да облечеш нещо, което ти стои изящно и добре.
Направих го съвсем съзнателно за Лили Хендъл през 2004-та, тъй като исках спектакъл, в който да дам израз на пърформативното тяло като продукт за консумация. Спомням си, че тогава не исках тялото ми да бъде възприемано нито като мъжко, нито като женско. Трябваше да намеря баланса между двете. Токчетата и перличките са единственият аксесоар, не нося перука, а гримът е малко.

В други твои пърформанси обаче носиш перуки.
Да, използвам ги. Това са все бутафорни елементи, но са важни, защото помагат да променям идентичността си. Чрез тях постигам трансформация в образа, в имижда.

А и възможностите за преобразяване на лицето чрез грим са неограничени...
Лицето е основният елемент, чрез който се определяме като идентичност и чрез който хората ни въприемат. В момента, в който то се промени, благодарение на странични елементи като грим, шпил и т.н., откриваме нещо различно от това, което си мислим, че сме, или което хората смятат, че сме. И ни дава свобода. Затова едни такива допълнителни аксесоари, колкото и евтини и кичозни да изглеждат понякога, помагат да бъдеш малко повече това, което всъщност ние сме.

Как ти се вижда публиката тук с всяко следващо идване?
В София винаги сме имали много яка публика и тя никога не ми е липсвала, още когато правех Лили Хендъл в Червената къща - единствената ъндърграунд сцена тогава. Имаше хора, които са идвали да гледат спектакъла по пет-шест пъти. Понякога публиката намаляваше, но винаги съм вярвал, че място за подобни неща има, че има много хора, които имат нужда да гледат такова изкуство. В контекста на сценичното изкуство в България тогава на мен се гледаше като на някакъв такъв... луд. Някакъв си „талантлив луд". Може би сега това с „лудия" не доминира толкова.

Възможно ли е сега да си изгубил леко елемента на предизвикателство и заплашителност?
Има различни начини да предизвикваш хората или, най-малкото, да предизвикваш себе си. И причината не е единствено публиката. Правил съм много неща, просто защото ме е било страх. Казвал съм си, че щом ме е страх, сто процента трябва да го направя. Така беше с Лили Хендъл, така беше и преди него, когато ходех по улицата и се търкалях почти гол из Женския пазар, а хората ме ритаха. Стана готин видео пърформанс... Винаги съм имал табута спрямо неща, които са ми били приятни, на които съм се възхищавал, но не съм се осмелявал да направя. Всъщност винаги съм се захващал именно с такива. И, преминавайки през тях, зная, че и хората, които ме гледат, споделят същите страхове или по-скоро табута - нещата, които смятаме за неприемливи, прекалени... Чрез моя пърформанс хора минават през табутата, дори за час. Така се ражда освобождаването, познанието и себепознанието.

Има ли го това в P Project?
Моето отношение към публиката се промени през годините. До голяма степен е интересно да откривам как мога да си играя с очакванията на хората. Когато ме гледат няколко пъти в продължение на няколко години, те си изграждат определени очаквания. Често подсъзнателно се опитвам да ги задоволявам, а се старая да е точно обратното. P Project е именно в такава насока: няма да направя това, което очаквате от мен! Голяма част от отговорността е пренесена върху публиката - тя трябва да преодолява свои табута като страха от непрофесионалната, некачествена изява, или приемането на пари за по-разкрепостено поведение...

Удивително е как падат задръжките, когато размахаш кинтите, а?
За мен парите са извинение и средство, нещо, което да свали гарда на срама. Подсъзнателно хората биха искали да са на сцената, да извършат някое безобразие, но се срамуват. По някакъв начин парите биха могли да убият този срам, или поне да го намалят, и те да кажат: „Правя го заради парите, а не защото искам всички да ме гледат как се правя на маймуна." Така парите са извинение. От една страна е удобно за мен, а от друга - логично, тъй като искам някой да ми партнира на сцената. Не виждам защо да не му се плати, когато той се качи до мен. Той носи същата отговорност, допринася за спектакъла.

Има ли го още вълнението от неизвестното преди ново шоу - „дали ще ме харесат?" Защото, нека не се лъжем, всеки който излиза на сцена, иска публиката да го обожава.
За мен реакцията на публиката е много важна. За някой, който ме вижда за пръв път и не се е сблъсквал досега с подобно нещо, е съвсем нормално изобщо да не реагира, а да застине в потрес. Дори предпочитам такава реакция пред онези, които веднага започват да се смеят и ръкопляскат, показвайки си един на друг колко много „разбират" какво виждат. Понякога е много селско, където и да се намираш, дори в Цюрих. Такива реакции подчиняват спектакъла на себе си и започват да го управляват. В подобни моменти ставам много мнителен и правя всичко възможно, за да им покажа, че не е само това, което виждат. Често хората реагират по-консервативно и вникват по-дълбоко в нещата, защото си дават време да се потопят в тях постепенно и да ги разберат.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Най-големите издънки на 2024 г.

    Януари – писмо, хути и тежки моменти за родното образование 2024 година започна вяло с едно писмо на Доган, който се усети, че Пеевски иска да вземе пълен контрол над ДПС. Агент Сава си мислеше, че може да се прави на мъдър философ, докато живее в сараи, да го играе загадъчен почетен председател, да даде партията под наем на ДП и да живее с рентата, но сметките му

  • 20 бързи въпроса към... Спенс

    Спенснята е и ще си остане сред най-искрените и автентични олд скуул рапъри по нашите земи. Зададохме му 20-те ни бързи въпроса и ето какво ни отговори г-н Найденов в неговия си директен и несвенлив стил: Как би обяснил работата си на първокласник? Понеже другия септември ще изпратя трети първолак, не е като да не съм обяснявал, но по-лесно е просто да му покажеш

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на