☰
✕

Иво Димчев

18728 Категория: Нещо ново
Навремето, когато стряскаше, втрещяваше и омагьосваше публиката в Червената Къща с първия си спектакъл Лили Хендъл, му викаха „луд". Сега, когато се къпе в световен респект, го наричат танцьор, режисьор, хореограф, пърформър и още толкова. Макар никога да не крие произхода си, Иво Димчев отдавна не принадлежи само на нас. Той дори не живее тук, но си идва отвреме-навреме, за да ни зашлеви с поредното си водовъртежно шоу.

Най-новото му се казва P Project и в него Иво седи гол до кръста на сцената, зад електрическо пиано, изследвайки различни думи, започващи с „п". Или по-точно латинското „p" - неговите предсталения са на английски, защото смята, че така може да стигне до най-широка публика. А в P Project публиката е основния. „пърформър". Вашият обаятелен гологлав домакин предлага пари, за да излезете на сцената и да изпеете нещо, да изрецитирате поезия, съчинена на момента, или да се съблечете голи и да симулирате сексуални актове. Това е - най-просто казано. Иначе възможностите са неограничени, а замисълът - много по-дълбок.

Откъде идваш?
Вчера дойдох от Виена, а онзи ден се прибрах от Лондон, където бях поканен с най-старото ми шоу - Лили Хендъл. Чудих им се защо не искат нещо ново, но те се оправдаха, че публиката там още не ме знае...
Да не забравяме, че британците си падат по мъже в дамски аксесоари, а в Лили Хендъл си с женски обувки на висок ток...
Да, и с едни перли на слабините.

 

Все пак мъжете първи са носили висок ток. Този вид обувка навремето е дошла в Европа от Персия и тукашната аристокрация се влюбила във високите токове. Немалко мъже в ранна възраст тайно обличат женски дрехи - повечето са го правили, поне веднъж. Ти кога откри това влечение? Аз лично не намирам нищо срамно да облечеш нещо, което ти стои изящно и добре.
Направих го съвсем съзнателно за Лили Хендъл през 2004-та, тъй като исках спектакъл, в който да дам израз на пърформативното тяло като продукт за консумация. Спомням си, че тогава не исках тялото ми да бъде възприемано нито като мъжко, нито като женско. Трябваше да намеря баланса между двете. Токчетата и перличките са единственият аксесоар, не нося перука, а гримът е малко.

В други твои пърформанси обаче носиш перуки.
Да, използвам ги. Това са все бутафорни елементи, но са важни, защото помагат да променям идентичността си. Чрез тях постигам трансформация в образа, в имижда.

А и възможностите за преобразяване на лицето чрез грим са неограничени...
Лицето е основният елемент, чрез който се определяме като идентичност и чрез който хората ни въприемат. В момента, в който то се промени, благодарение на странични елементи като грим, шпил и т.н., откриваме нещо различно от това, което си мислим, че сме, или което хората смятат, че сме. И ни дава свобода. Затова едни такива допълнителни аксесоари, колкото и евтини и кичозни да изглеждат понякога, помагат да бъдеш малко повече това, което всъщност ние сме.

Как ти се вижда публиката тук с всяко следващо идване?
В София винаги сме имали много яка публика и тя никога не ми е липсвала, още когато правех Лили Хендъл в Червената къща - единствената ъндърграунд сцена тогава. Имаше хора, които са идвали да гледат спектакъла по пет-шест пъти. Понякога публиката намаляваше, но винаги съм вярвал, че място за подобни неща има, че има много хора, които имат нужда да гледат такова изкуство. В контекста на сценичното изкуство в България тогава на мен се гледаше като на някакъв такъв... луд. Някакъв си „талантлив луд". Може би сега това с „лудия" не доминира толкова.

Възможно ли е сега да си изгубил леко елемента на предизвикателство и заплашителност?
Има различни начини да предизвикваш хората или, най-малкото, да предизвикваш себе си. И причината не е единствено публиката. Правил съм много неща, просто защото ме е било страх. Казвал съм си, че щом ме е страх, сто процента трябва да го направя. Така беше с Лили Хендъл, така беше и преди него, когато ходех по улицата и се търкалях почти гол из Женския пазар, а хората ме ритаха. Стана готин видео пърформанс... Винаги съм имал табута спрямо неща, които са ми били приятни, на които съм се възхищавал, но не съм се осмелявал да направя. Всъщност винаги съм се захващал именно с такива. И, преминавайки през тях, зная, че и хората, които ме гледат, споделят същите страхове или по-скоро табута - нещата, които смятаме за неприемливи, прекалени... Чрез моя пърформанс хора минават през табутата, дори за час. Така се ражда освобождаването, познанието и себепознанието.

Има ли го това в P Project?
Моето отношение към публиката се промени през годините. До голяма степен е интересно да откривам как мога да си играя с очакванията на хората. Когато ме гледат няколко пъти в продължение на няколко години, те си изграждат определени очаквания. Често подсъзнателно се опитвам да ги задоволявам, а се старая да е точно обратното. P Project е именно в такава насока: няма да направя това, което очаквате от мен! Голяма част от отговорността е пренесена върху публиката - тя трябва да преодолява свои табута като страха от непрофесионалната, некачествена изява, или приемането на пари за по-разкрепостено поведение...

Удивително е как падат задръжките, когато размахаш кинтите, а?
За мен парите са извинение и средство, нещо, което да свали гарда на срама. Подсъзнателно хората биха искали да са на сцената, да извършат някое безобразие, но се срамуват. По някакъв начин парите биха могли да убият този срам, или поне да го намалят, и те да кажат: „Правя го заради парите, а не защото искам всички да ме гледат как се правя на маймуна." Така парите са извинение. От една страна е удобно за мен, а от друга - логично, тъй като искам някой да ми партнира на сцената. Не виждам защо да не му се плати, когато той се качи до мен. Той носи същата отговорност, допринася за спектакъла.

Има ли го още вълнението от неизвестното преди ново шоу - „дали ще ме харесат?" Защото, нека не се лъжем, всеки който излиза на сцена, иска публиката да го обожава.
За мен реакцията на публиката е много важна. За някой, който ме вижда за пръв път и не се е сблъсквал досега с подобно нещо, е съвсем нормално изобщо да не реагира, а да застине в потрес. Дори предпочитам такава реакция пред онези, които веднага започват да се смеят и ръкопляскат, показвайки си един на друг колко много „разбират" какво виждат. Понякога е много селско, където и да се намираш, дори в Цюрих. Такива реакции подчиняват спектакъла на себе си и започват да го управляват. В подобни моменти ставам много мнителен и правя всичко възможно, за да им покажа, че не е само това, което виждат. Често хората реагират по-консервативно и вникват по-дълбоко в нещата, защото си дават време да се потопят в тях постепенно и да ги разберат.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев

Навремето, когато стряскаше, втрещяваше и омагьосваше публиката в Червената Къща с първия си спектакъл Лили Хендъл, му викаха „луд". Сега, когато се къпе в световен респект, го наричат танцьор, режисьор, хореограф, пърформър и още толкова. Макар никога да не крие произхода си, Иво Димчев отдавна не принадлежи само на нас. Той дори не живее тук, но си идва отвреме-навреме, за да ни зашлеви с поредното си водовъртежно шоу.

Най-новото му се казва P Project и в него Иво седи гол до кръста на сцената, зад електрическо пиано, изследвайки различни думи, започващи с „п". Или по-точно латинското „p" - неговите предсталения са на английски, защото смята, че така може да стигне до най-широка публика. А в P Project публиката е основния. „пърформър". Вашият обаятелен гологлав домакин предлага пари, за да излезете на сцената и да изпеете нещо, да изрецитирате поезия, съчинена на момента, или да се съблечете голи и да симулирате сексуални актове. Това е - най-просто казано. Иначе възможностите са неограничени, а замисълът - много по-дълбок.

Откъде идваш?
Вчера дойдох от Виена, а онзи ден се прибрах от Лондон, където бях поканен с най-старото ми шоу - Лили Хендъл. Чудих им се защо не искат нещо ново, но те се оправдаха, че публиката там още не ме знае...
Да не забравяме, че британците си падат по мъже в дамски аксесоари, а в Лили Хендъл си с женски обувки на висок ток...
Да, и с едни перли на слабините.

 

Все пак мъжете първи са носили висок ток. Този вид обувка навремето е дошла в Европа от Персия и тукашната аристокрация се влюбила във високите токове. Немалко мъже в ранна възраст тайно обличат женски дрехи - повечето са го правили, поне веднъж. Ти кога откри това влечение? Аз лично не намирам нищо срамно да облечеш нещо, което ти стои изящно и добре.
Направих го съвсем съзнателно за Лили Хендъл през 2004-та, тъй като исках спектакъл, в който да дам израз на пърформативното тяло като продукт за консумация. Спомням си, че тогава не исках тялото ми да бъде възприемано нито като мъжко, нито като женско. Трябваше да намеря баланса между двете. Токчетата и перличките са единственият аксесоар, не нося перука, а гримът е малко.

В други твои пърформанси обаче носиш перуки.
Да, използвам ги. Това са все бутафорни елементи, но са важни, защото помагат да променям идентичността си. Чрез тях постигам трансформация в образа, в имижда.

А и възможностите за преобразяване на лицето чрез грим са неограничени...
Лицето е основният елемент, чрез който се определяме като идентичност и чрез който хората ни въприемат. В момента, в който то се промени, благодарение на странични елементи като грим, шпил и т.н., откриваме нещо различно от това, което си мислим, че сме, или което хората смятат, че сме. И ни дава свобода. Затова едни такива допълнителни аксесоари, колкото и евтини и кичозни да изглеждат понякога, помагат да бъдеш малко повече това, което всъщност ние сме.

Как ти се вижда публиката тук с всяко следващо идване?
В София винаги сме имали много яка публика и тя никога не ми е липсвала, още когато правех Лили Хендъл в Червената къща - единствената ъндърграунд сцена тогава. Имаше хора, които са идвали да гледат спектакъла по пет-шест пъти. Понякога публиката намаляваше, но винаги съм вярвал, че място за подобни неща има, че има много хора, които имат нужда да гледат такова изкуство. В контекста на сценичното изкуство в България тогава на мен се гледаше като на някакъв такъв... луд. Някакъв си „талантлив луд". Може би сега това с „лудия" не доминира толкова.

Възможно ли е сега да си изгубил леко елемента на предизвикателство и заплашителност?
Има различни начини да предизвикваш хората или, най-малкото, да предизвикваш себе си. И причината не е единствено публиката. Правил съм много неща, просто защото ме е било страх. Казвал съм си, че щом ме е страх, сто процента трябва да го направя. Така беше с Лили Хендъл, така беше и преди него, когато ходех по улицата и се търкалях почти гол из Женския пазар, а хората ме ритаха. Стана готин видео пърформанс... Винаги съм имал табута спрямо неща, които са ми били приятни, на които съм се възхищавал, но не съм се осмелявал да направя. Всъщност винаги съм се захващал именно с такива. И, преминавайки през тях, зная, че и хората, които ме гледат, споделят същите страхове или по-скоро табута - нещата, които смятаме за неприемливи, прекалени... Чрез моя пърформанс хора минават през табутата, дори за час. Така се ражда освобождаването, познанието и себепознанието.

Има ли го това в P Project?
Моето отношение към публиката се промени през годините. До голяма степен е интересно да откривам как мога да си играя с очакванията на хората. Когато ме гледат няколко пъти в продължение на няколко години, те си изграждат определени очаквания. Често подсъзнателно се опитвам да ги задоволявам, а се старая да е точно обратното. P Project е именно в такава насока: няма да направя това, което очаквате от мен! Голяма част от отговорността е пренесена върху публиката - тя трябва да преодолява свои табута като страха от непрофесионалната, некачествена изява, или приемането на пари за по-разкрепостено поведение...

Удивително е как падат задръжките, когато размахаш кинтите, а?
За мен парите са извинение и средство, нещо, което да свали гарда на срама. Подсъзнателно хората биха искали да са на сцената, да извършат някое безобразие, но се срамуват. По някакъв начин парите биха могли да убият този срам, или поне да го намалят, и те да кажат: „Правя го заради парите, а не защото искам всички да ме гледат как се правя на маймуна." Така парите са извинение. От една страна е удобно за мен, а от друга - логично, тъй като искам някой да ми партнира на сцената. Не виждам защо да не му се плати, когато той се качи до мен. Той носи същата отговорност, допринася за спектакъла.

Има ли го още вълнението от неизвестното преди ново шоу - „дали ще ме харесат?" Защото, нека не се лъжем, всеки който излиза на сцена, иска публиката да го обожава.
За мен реакцията на публиката е много важна. За някой, който ме вижда за пръв път и не се е сблъсквал досега с подобно нещо, е съвсем нормално изобщо да не реагира, а да застине в потрес. Дори предпочитам такава реакция пред онези, които веднага започват да се смеят и ръкопляскат, показвайки си един на друг колко много „разбират" какво виждат. Понякога е много селско, където и да се намираш, дори в Цюрих. Такива реакции подчиняват спектакъла на себе си и започват да го управляват. В подобни моменти ставам много мнителен и правя всичко възможно, за да им покажа, че не е само това, което виждат. Често хората реагират по-консервативно и вникват по-дълбоко в нещата, защото си дават време да се потопят в тях постепенно и да ги разберат.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните