В момента съм в моето малко студио, където обикновено композирам. Намира се на десет минути от дома ми в северен Лондон. Аз съм на първия етаж и единственото, което виждам, са съседните къщи, виждам прозорци, едно резенче от небето и адски много тухли.
Хахахаха! А ти какво виждаш от твоите прозорци? Аз нямам прозорци. Между другото и аз съм в студио, тралалааа!
Хахахах. Окей, какво записваш?
Ами, да ти кажа, не съм никак далеч. В Крауч Енд. Имаш нов албум. Дебютният излезе преди доста време и предполагам, че оттогава насам животът ти доста се е поизпъстрил. Кажи ни какво прави през тези няколко години между албумите.
Предимно се занимавах с писане на музика. Бях си в Лондон. Опитах най-различни колаборации с различни хора, пробвах нови подходи при композирането, писах парчета - общо взето всичко, което е необходимо, за да направиш нов албум. Този път подходих по доста по-различен начин. Трябваше да усвоя и някои съвсем нови умения. Този албум е нещо като ответна реакция спрямо предишния. Казвам го в добрия смисъл, просто реших да предизвикам себе си малко повече този път. Иначе успехът на първия ми албум беше нещо ново за мен, защото допреди това бях просто един певец и композитор, обикалях клубовете и сам си продавах дисковете, които носех в една раница. Така свързвах двата края и правех това нещо доста години. В дебюта имаше повече електроника, а в новия албум има повече класически соул и живи инструменти. Успехът на Mirrorwriting вероятно ти е осигурил по-големи възможности и по-добър бюджет за Making Time, но от друга страна сега вече всички очакват топ ниво от теб. Не можеш да се дъниш.
Да, така е. Но самият аз съм свръхкритичен към себе си, така че няма шанс да се замозабравя и да отпусна юздите. Интересното е, че аз правя музика от толкова дълго време, а след успеха на дебютния ми албум, ме обявиха за "нов" артист, пък аз изобщо не се чувствам нов. Когато минеш на по-горното ниво, все едно започваш отначало - никой не ти брои онова, което си постигнал в ъндърграунда.
Хахаха, така е! Аз слушах някои неща от колекцията на родителите ми, които криех от съучениците си. Но предимно соул и най-вече китарна музика - акустична и рок, тъй като по онова време, през 90-те, в Англия беше пълно с такива групи.
Ами, от мен става добър Дракула, понеже имам черна коса и съм по-тъмен. Може би трябва да си взема едни вампирски зъби. Кой е най-нелепият Хелоуин костюм, който си виждал?
Има едни, които са по цялото тяло и все едно имаш тяло и глава на бебе. Учил си в едно училище с Amy Winehouse, а освен това сте правили концерти заедно. Ти как си я запомнил?
По времето, когато я познавах, тя беше фантастична - един от най-забавните хора на света, можеше да се пръснеш от смях с нея. Постоянно слушаше Франк Синатра и разни стари соул и джаз изпълнители. Непрекъснато се кикотеше шумно и говореше смешни мръсотии. После кариерата й избухна и всичко около нея стана почти нереално. Но аз винаги ще я помня такава, каквато беше, когато бяхме приятели. Концертът на Jamie Woon е на 31 октомври в Sofia Live Club
Билети по 60 лева от Eventim Текст Насо Русков
"В училище аз и приятелите ми висяхме в коридорите и свирехме на китари. Носехме качулки и гледахме лошо. Опитвахме се да бъдем страшни." - спомня си Woon, роден преди 32 години в Лондон. "Тогава слушах много Radiohead и не съм очаквал, че един ден ще ме опишат като "по-вкиснатият готик рок братовчед на Michael Buble. После описваха музиката ми като dubstep, sobstep, dubpop, lovestep и какво ли още не. Аз обаче искам да правя поп музика, която надхвърля рамките и това е." Дебютът му Mirrorwriting и особено сингъла "Night Air" (където майка му пее бекинг вокали) го изстреляха от малката му спалня в Кройдън до големите зали. Сега той идва за втори път в България, за да представи втория си албум Making Time. Ето какво си говорихме с Jamie Woon по телефона онзи ден.
Здравей, Jamie! За да
навлезем в твоята обстановка, би ли ни казал къде те хващаме и какво се вижда в
момента от прозореца ти?
В момента съм в моето малко студио, където
обикновено композирам. Намира се на десет минути от дома ми в северен Лондон.
Аз съм на първия етаж и единственото, което виждам, са съседните къщи, виждам
прозорци, едно резенче от небето и адски много тухли.
Даа,
типичния лондонски пейзаж от еднакви тухлени къщи в редици. Добре си се
подредил, умееш да живееш!
Хахахаха! А
ти какво виждаш от твоите прозорци?
Аз нямам
прозорци. Между другото и аз съм в студио, тралалааа!
Хахахах. Окей, какво записваш?
Записвам
теб. Като каза северен Лондон, близо ли си до стадиона на моя любим Арсенал?
Ами, да ти кажа, не съм никак далеч. В Крауч Енд.
Имаш нов
албум. Дебютният излезе преди доста време и предполагам, че оттогава насам
животът ти доста се е поизпъстрил. Кажи ни какво прави през тези няколко години
между албумите.
Предимно се занимавах с писане на
музика. Бях си в Лондон. Опитах най-различни
колаборации с различни хора, пробвах нови подходи при композирането, писах
парчета - общо взето всичко, което е необходимо, за да направиш нов албум. Този
път подходих по доста по-различен начин. Трябваше да усвоя и някои съвсем нови
умения. Този албум е нещо като ответна
реакция спрямо предишния. Казвам го в добрия смисъл, просто реших да
предизвикам себе си малко повече този път. Иначе успехът на първия ми албум
беше нещо ново за мен, защото допреди това бях просто един певец и композитор,
обикалях клубовете и сам си продавах дисковете, които носех в една раница. Така
свързвах двата края и правех това нещо доста години. В дебюта имаше повече
електроника, а в новия албум има повече класически соул и живи инструменти.
Успехът
на Mirrorwriting вероятно ти е
осигурил по-големи възможности и по-добър бюджет за Making Time, но от друга страна сега вече всички очакват топ ниво
от теб. Не можеш да се дъниш.
Да, така е. Но самият аз съм свръхкритичен към
себе си, така че няма шанс да се замозабравя и да отпусна юздите. Интересното
е, че аз правя музика от толкова дълго време, а след успеха на дебютния ми
албум, ме обявиха за "нов" артист, пък аз изобщо не се
чувствам нов. Когато минеш на по-горното ниво, все едно започваш отначало -
никой не ти брои онова, което си постигнал в ъндърграунда.
Каква
музика слушаше в училище? Знаем, че там ако не слушаш куул групите или пък
онези, които масата овце си тананикат, обикновено ти се присмиват и тормозят,
смятат те за леко чалнат.
Хахаха, така е! Аз слушах някои неща от колекцията
на родителите ми, които криех от съучениците си. Но предимно соул и най-вече
китарна музика - акустична и рок, тъй
като по онова време, през 90-те, в Англия беше пълно с такива групи.
Концертът
ти тук е на Хелоуин.
По костюм ли ще излезеш на сцената?
Ами, от мен става добър Дракула, понеже имам черна
коса и съм по-тъмен. Може би трябва да си взема едни вампирски зъби.
Кой е
най-нелепият Хелоуин костюм, който си виждал?
Има едни, които са по цялото тяло и все едно имаш
тяло и глава на бебе.
Учил си
в едно училище с Amy Winehouse, а
освен това сте правили концерти заедно. Ти как си я запомнил?
По времето, когато я познавах, тя беше фантастична
- един от най-забавните хора на света, можеше да се пръснеш от смях с нея. Постоянно
слушаше Франк Синатра и разни стари соул и джаз изпълнители. Непрекъснато се кикотеше шумно и говореше
смешни мръсотии. После кариерата й избухна и всичко около нея стана почти
нереално. Но аз винаги ще я помня такава, каквато беше, когато бяхме приятели.
Концертът на Jamie Woon е на 31 октомври в Sofia Live Club
Билети по 60 лева от Eventim
Текст Насо Русков