Ян ван ден Боогаард

Наглед Ян ван ден Боогаард е класически млад екземпляр от холандската нация. Светлокос, вежлив и сдържан. Зад този екстериор обаче, се крие една лесно доловима страст към музиката и всички приключения свързани с нея. Ян живее в София от осем години - достатъчно някои да го сметнат за ексцентрик, предвид че повечето хора тук се чудят как да се изнесат някъде в чужбина. Той не само че няма подобни намерения, а напротив - доста си пада по нашия малък град, с най-скапаните тротоари в Европа. „Роден съм близо до Амстердам, живях там осем години и завърших Business Engineering, което ми помага и сега, когато се занимавам с организиране на събития. Дойдох в София, работейки по последния етап от образованието ми - един проект за холандска компания, занимаваща се с обработка на органични храни. Тук си прекарах супер, срещнах едно момиче и така..."

Омагьосан от прословутата българска красота, Ян се застоява тук и иницира независимата Go Dutch сцена на Spirit of Burgas, а от година насам вече има свой нов собствен лейбъл - Klasp, чрез който промотира интересни dance music артисти от Амстердам, Берлин, Румъния и къде ли не. Дава и едно рамо на родните таланти, каквито в сферата на електронната музика имаме немалко. „Много е яко, че през последните две години независими промоутъри започнаха да организират свои събития и партита в различни клубове. Това малко липсваше преди," смята Ян, който също обича да застава зад дековете и го прави от 16-годишен. Свирил е на фестивали и клубове в Холандия, преди да започне да организира събития и в България. Слушахме го и на миналогодишния Meadows in the Mountains. „Смятам да издам нещо свое след време, а дотогава се надявам да издадем и винили на някои артисти чрез лейбъла ни," заяви той в студиото на SofiaLive, с онзи развълнуван блясък в очите, който вероятно е имал когато като малък е разопаковал първата си плоча.

Исках да стана - честно казано, никога не съм имал конкретна идея какъв искам да стана.
Но станах
живеещ в чужбина организатор на събития, колекционер на електронна музика и търговски консултант в IT сектора.

Заобиколен съм от хора, които много си обичат работата.
Добрият екип е важен, защото е много по-забавно, когато се гонят общи цели.

У дома ме смятат за приключенец.
А приятелите ми ме мислят за пират.

Никога не работя с PC и никога без цигари.
Блокирам, когато всичко около мен е организирано.

Проблемът ми е, че решавам проблемите чак когато вече е наложително.
Идеите ми идват, когато
съм вдъхновен от живота.
Грешките са
нещо ценно. Това е момент, в който се учиш, развиваш се, преустройваш се и започваш отначало.

Работата е като да откриеш какво не харесваш, за да започнеш да правиш онова, което всъщност ти допада.
От човека до мен научих, че кленов сироп не се прави от ябълки и круши.

Съревновавам се с противници на тенис корта, както и с колегите, и то доста. Идва ми отвътре. Старая се да гледам на това като на съзидателна конкуренция.
Скачам надълбоко, когато мога да се докопам до хубаво парче месо.

За мен успехът означава вътрешен мир и спокойствие.
В живота харесвам най-много това, че нищо не е това, което е и всичко произлиза от нищото.

Напоследък забелязвам, че обичам да работи телевизора в спалнята ми.
Никога не знам кога да уловя момента и той ме подминава.

Би трябвало един ден да имам деца и да откажа цигарите.
Току-що научих, че при котките е възможна суперфекундация.

Ще ми се да бях изобретил система, която съхранява чорапите ми в еднакви двойки в шкафа ми за бельо.
Или поне да бях казал „Половината време, през което си въобразяваш, че мислиш, ти всъщност слушаш." - Терънс Маккена.

МУЗИКАТА
Когато миксирам
обичам да наблюдавам и усещам реакцията на хората.
Никога не ми омръзва
deep, jazzy и drum'n'bass.
Обикновено слушам
нови плочи на дековете си или в Juno. Всъщност твърде често слушам нови неща, при положение, че има още толкова много неоткрити стари работи.
Любимите ми група
/диджей/певец/композитор са - група: The Doors; DJ: Sprinkles; певец: Prince; композитор: Philip Glass.
Най-готиният концерт, на който съм бил е
ако говорим за рейв парти - Jeff Mills, Awakenings, Gashouder 1999. Напоследък и сетове на Levon Vincent, Fred P. Traxx
Иначе като група много ми харесаха intO the mOOn на миналогодишния Meadows in the Mountains фестивал - обстановката и околния пейзаж допринесоха за още по-приятно усещане докато ги слушах.
Искам да гледам на живо
Arctic Monkeys, както и новия 3D концерт на Kraftwerk.

КНИГИТЕ
Любимата ми книга е
Папийон.
В момента чета 1984.
Много съм слушал за
Библията.
Най-добрият писател е
не бих казал някой конкретно.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми
предимно абсурдни неща.
Последно посетих една изложба на творчеството на Стенли Кубрик.

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който гледах беше
Игра на кодове.
Любимият ми актьор е
Джони Деп.
Харесвам режисьори като
Джонатан Дейтън и Валери Фарис.
Най-тъпият филм е
Сексуалният живот на картофените хора.
Много се смях на
Голо Оръжие и Водещият: Легендата за Рон Бургундски.
Планирам да гледам
не филм, а телевизионен сериал - Истински Детектив.

ТЕАТЪР
Падам си по кабаре.
Най-силно впечатление ми направи пиесата
Hard en Zielig (Hans Teeuwen). Ханс винаги ме кара да се чувствам щастлив.

Текст Насо Русков / Фотография Славея Йорданова

Наглед Ян ван ден Боогаард е класически млад екземпляр от холандската нация. Светлокос, вежлив и сдържан. Зад този екстериор обаче, се крие една лесно доловима страст към музиката и всички приключения свързани с нея. Ян живее в София от осем години - достатъчно някои да го сметнат за ексцентрик, предвид че повечето хора тук се чудят как да се изнесат някъде в чужбина. Той не само че няма подобни намерения, а напротив - доста си пада по нашия малък град, с най-скапаните тротоари в Европа. „Роден съм близо до Амстердам, живях там осем години и завърших Business Engineering, което ми помага и сега, когато се занимавам с организиране на събития. Дойдох в София, работейки по последния етап от образованието ми - един проект за холандска компания, занимаваща се с обработка на органични храни. Тук си прекарах супер, срещнах едно момиче и така..."

Омагьосан от прословутата българска красота, Ян се застоява тук и иницира независимата Go Dutch сцена на Spirit of Burgas, а от година насам вече има свой нов собствен лейбъл - Klasp, чрез който промотира интересни dance music артисти от Амстердам, Берлин, Румъния и къде ли не. Дава и едно рамо на родните таланти, каквито в сферата на електронната музика имаме немалко. „Много е яко, че през последните две години независими промоутъри започнаха да организират свои събития и партита в различни клубове. Това малко липсваше преди," смята Ян, който също обича да застава зад дековете и го прави от 16-годишен. Свирил е на фестивали и клубове в Холандия, преди да започне да организира събития и в България. Слушахме го и на миналогодишния Meadows in the Mountains. „Смятам да издам нещо свое след време, а дотогава се надявам да издадем и винили на някои артисти чрез лейбъла ни," заяви той в студиото на SofiaLive, с онзи развълнуван блясък в очите, който вероятно е имал когато като малък е разопаковал първата си плоча.

Исках да стана - честно казано, никога не съм имал конкретна идея какъв искам да стана.
Но станах
живеещ в чужбина организатор на събития, колекционер на електронна музика и търговски консултант в IT сектора.

Заобиколен съм от хора, които много си обичат работата.
Добрият екип е важен, защото е много по-забавно, когато се гонят общи цели.

У дома ме смятат за приключенец.
А приятелите ми ме мислят за пират.

Никога не работя с PC и никога без цигари.
Блокирам, когато всичко около мен е организирано.

Проблемът ми е, че решавам проблемите чак когато вече е наложително.
Идеите ми идват, когато
съм вдъхновен от живота.
Грешките са
нещо ценно. Това е момент, в който се учиш, развиваш се, преустройваш се и започваш отначало.

Работата е като да откриеш какво не харесваш, за да започнеш да правиш онова, което всъщност ти допада.
От човека до мен научих, че кленов сироп не се прави от ябълки и круши.

Съревновавам се с противници на тенис корта, както и с колегите, и то доста. Идва ми отвътре. Старая се да гледам на това като на съзидателна конкуренция.
Скачам надълбоко, когато мога да се докопам до хубаво парче месо.

За мен успехът означава вътрешен мир и спокойствие.
В живота харесвам най-много това, че нищо не е това, което е и всичко произлиза от нищото.

Напоследък забелязвам, че обичам да работи телевизора в спалнята ми.
Никога не знам кога да уловя момента и той ме подминава.

Би трябвало един ден да имам деца и да откажа цигарите.
Току-що научих, че при котките е възможна суперфекундация.

Ще ми се да бях изобретил система, която съхранява чорапите ми в еднакви двойки в шкафа ми за бельо.
Или поне да бях казал „Половината време, през което си въобразяваш, че мислиш, ти всъщност слушаш." - Терънс Маккена.

МУЗИКАТА
Когато миксирам
обичам да наблюдавам и усещам реакцията на хората.
Никога не ми омръзва
deep, jazzy и drum'n'bass.
Обикновено слушам
нови плочи на дековете си или в Juno. Всъщност твърде често слушам нови неща, при положение, че има още толкова много неоткрити стари работи.
Любимите ми група
/диджей/певец/композитор са - група: The Doors; DJ: Sprinkles; певец: Prince; композитор: Philip Glass.
Най-готиният концерт, на който съм бил е
ако говорим за рейв парти - Jeff Mills, Awakenings, Gashouder 1999. Напоследък и сетове на Levon Vincent, Fred P. Traxx
Иначе като група много ми харесаха intO the mOOn на миналогодишния Meadows in the Mountains фестивал - обстановката и околния пейзаж допринесоха за още по-приятно усещане докато ги слушах.
Искам да гледам на живо
Arctic Monkeys, както и новия 3D концерт на Kraftwerk.

КНИГИТЕ
Любимата ми книга е
Папийон.
В момента чета 1984.
Много съм слушал за
Библията.
Най-добрият писател е
не бих казал някой конкретно.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми
предимно абсурдни неща.
Последно посетих една изложба на творчеството на Стенли Кубрик.

ФИЛМИТЕ
Последният филм, който гледах беше
Игра на кодове.
Любимият ми актьор е
Джони Деп.
Харесвам режисьори като
Джонатан Дейтън и Валери Фарис.
Най-тъпият филм е
Сексуалният живот на картофените хора.
Много се смях на
Голо Оръжие и Водещият: Легендата за Рон Бургундски.
Планирам да гледам
не филм, а телевизионен сериал - Истински Детектив.

ТЕАТЪР
Падам си по кабаре.
Най-силно впечатление ми направи пиесата
Hard en Zielig (Hans Teeuwen). Ханс винаги ме кара да се чувствам щастлив.

Текст Насо Русков / Фотография Славея Йорданова

Гласували общо: 1 потребители