И станах актриса.
Проблемът ми е, че обикновено съм по-бърза от околните.
Идеите идват, когато изпитвам лекота. В офиса ме смятат за „шефа".
Сред приятели минавам за всеможеща.
По душа съм „слуга на Бога". Никога не работя с отвращение.
Блокирам, когато срещна очевидна несправедливост.
Грешките са обидни.
Независимо американско кино е това, което не е направено с пари на петте големи студиа, собственост на мегакорпорации с дялове в производството на медикаменти, бяла техника, оръжия. Много често Холивуд прави филмите си не по тема, а по социологически проучвания. Основната разлика между американското независимо кино и българското е, че американското обикновено се прави с много повече пари. Другата - че понякога се прави с много по-малко пари.
Съревновавам се със себе си.
Успехът е интимно понятие. Забелязала съм, че страхът е безсмислица.
Най-обичам да ме разбират.
Никога не знам как да организирам личното си време. Скачам в дълбокото, когато там има нещо истинско.
Ще ми се аз да съм измислила маслиновото дърво.
Или поне да бях казала: „Бъди добър с хората, защото всеки, когото срещаш, води тежка битка." Казал го е Платон. So Independent 2013 продължава до 3 ноември Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев
Малко хора знаят, че за да получиш реплика във филм на Union Films, трябва да си техен член. Но за да станеш член, трябва да имаш вече реплика във филм". Което, според Жана, е една от причините, актьорите в Америка често да дебютират на големия екран, без да получават пари. Другата е страстта. В нея тя открива основната прилика между независимите американски филми и българските им братовчеди. А една от целите на So Independent е именно тази - нашите професионалисти да се отъркат в опита и атмосферата на „най-развитата киноиндустрия в света".
Което е съвсем очевидно и от цялото съдържание на фестивала - няколко изложби, ден за децата с рисуване и представяне на книга (2 ноември), безплатна прожекция (Stop Making Sense довечера в Sofia Live Club), както и работилницата So Academy във вид на лекции с практическа насоченост на всички американски гости на фестивала. Без да забравяме, разбира се, най-важното - безкомпромисната селекция, част от която и в момента се върти в пет софийски киносалона.
Жана не пропуска фестивалите в Сънданс и в Трайбека. В Европа ходи в Кан, в Берлин - не, защото съвпада със Сънданс. Оценява изключително високо българската публика и е едновременно благодарна и респектирана от нея. Държи да й сервира само най-доброто. Ето защо бъдещето на So Independent е „той да остане бутиков фестивал, в който няма нищо случайно".
Като
малка исках да стана актриса, адвокат, хирург, актриса.
И
станах актриса.
Заобиколена
съм от хора, които предпочитат това, което обичат, пред
това, което им е изгодно.
Проблемът
ми е, че обикновено съм
по-бърза от околните.
Идеите
идват, когато изпитвам лекота.
В
офиса ме смятат за „шефа".
Сред
приятели минавам за всеможеща.
По
душа съм „слуга на
Бога".
Никога
не работя с отвращение.
Блокирам,
когато срещна очевидна
несправедливост.
Грешките
са обидни.
Програмирането
на фестивал е приятно,
изтощително, нервно и времеотнемащо.
Само откриването у кого са правата на
даден филм си е вече ловджийска работа.
Независимо
американско кино е това, което не е направено с пари на
петте големи студиа, собственост на
мегакорпорации с дялове в производството
на медикаменти, бяла техника, оръжия.
Много често Холивуд прави филмите си
не по тема, а по социологически проучвания.
Основната
разлика между американското независимо
кино и българското е,
че американското обикновено се прави
с много повече пари. Другата - че понякога
се прави с много по-малко пари.
Съревновавам
се със себе си.
Успехът
е интимно понятие.
Забелязала
съм, че страхът е
безсмислица.
Най-обичам
да ме разбират.
Никога
не знам как да организирам
личното си време.
Скачам
в дълбокото, когато там
има нещо истинско.
Ще
ми се аз да съм измислила маслиновото дърво.
Или
поне да бях казала: „Бъди добър с хората, защото всеки,
когото срещаш, води тежка битка." Казал
го е Платон.
So Independent 2013 продължава до 3 ноември
Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев