Тим Рот и Брейди Корбет
Мики Рурк Едно пътуване до Полша през 2005-а обаче му отваря още по-широко очите за фотографията. Първоначално Франческо заминава заради документалка, посветена на театралната трупа Wierszalin, но след като завършва продукцията, щрака портрети на няколко местни актьори, художници, музиканти и най-обикновени хора. Пътува из цялата страна и накрая събира по-добрите снимки в огромно портфолио, с което става тотален дарлинг на издания като Rolling Stone, New Yorker и Wall Street Journal. Оттогава пред фотоапарата му спокойно сядат нерваците Вивиън Уестууд, Робърт де Ниро и Мики Рурк, а Мила Йовович и Бионсе нямат нищо против да покажат малко деколте. Като стана въпрос за звезди - Карозини доста нашумя и със своите „скрийн тестове" за New York Times - откровени интервюта, в които Натали Портмън, Джордж Клуни и Марион Котийар говорят за киното и живота, все едно са на чашка в някой бар.
Мила Йовович Има и едно трето нещо, за което Франческо не говори много, но му е легнало на сърцето - музиката. „Не работя без нея. Вероятно затова хората не се притесняват пред обектива ми, защото тя ме поставя в едно особено състояние, където всичко е кристално чисто и няма проблеми", казва италианецът. Иска животът му да тече като лента, чийто саундтрак са парчетата на Би Би Кинг, и засега почти го е постигнал. Освен всичко друго пише като луд, но не се заиграва с мисълта да издава книги: „Рано е, нека първо направя кинодебюта си и тогава ще му мисля".
Бионсе
Но младият фотограф (на третата снимка горе) го бива и като режисьор, въпреки че от четири години мъдри пълнометражния си дебют. „Просто ме е страх. Направил съм камара документални филми, но от игралните ме втриса тотално", казва 30-годишният Франческо, питаш ли го какво става. През главата му се въртят всякакви теми и все не може да избере най-добрата, въпреки че разни тлъсти продуценти не спират да му досаждат по телефона.
Тим Рот и Брейди Корбет
Още от самото начало Карозини не е наясно с какво точно му се занимава - знае само, че не иска да избира между фотографията и киното. Първо записва режисура в Ню Йорк, а после бързо-бързо се връща в родния Милано да учи философия (въпреки че майка му е шефче на италианския Vogue и една кариера в модата би му тръгнала като по вода). През 2004-та го хващат да направи рекламен клип за италианската MTV, който става хит навсякъде, и оттогава нещата му светват, без да се налага да зарязва камерата или фотоапарата. Смело се хвърля и във видеоинсталациите - още същата година всички ахват пред неговата Pause, която е показана в Миланската катедрала, рамо до рамо с тези на тежките артисти Бил Виола и Марк Уолингър. През 2005-а пък го канят във Венеция да заснеме промоционално видео за биеналето там и без време името Франческо Карозини предизвиква утвърдителни кимания.
Мики Рурк
Едно пътуване до Полша през 2005-а обаче му отваря още по-широко очите за фотографията. Първоначално Франческо заминава заради документалка, посветена на театралната трупа Wierszalin, но след като завършва продукцията, щрака портрети на няколко местни актьори, художници, музиканти и най-обикновени хора. Пътува из цялата страна и накрая събира по-добрите снимки в огромно портфолио, с което става тотален дарлинг на издания като Rolling Stone, New Yorker и Wall Street Journal. Оттогава пред фотоапарата му спокойно сядат нерваците Вивиън Уестууд, Робърт де Ниро и Мики Рурк, а Мила Йовович и Бионсе нямат нищо против да покажат малко деколте. Като стана въпрос за звезди - Карозини доста нашумя и със своите „скрийн тестове" за New York Times - откровени интервюта, в които Натали Портмън, Джордж Клуни и Марион Котийар говорят за киното и живота, все едно са на чашка в някой бар.
Мила Йовович
Има и едно трето нещо, за което Франческо не говори много, но му е легнало на сърцето - музиката. „Не работя без нея. Вероятно затова хората не се притесняват пред обектива ми, защото тя ме поставя в едно особено състояние, където всичко е кристално чисто и няма проблеми", казва италианецът. Иска животът му да тече като лента, чийто саундтрак са парчетата на Би Би Кинг, и засега почти го е постигнал. Освен всичко друго пише като луд, но не се заиграва с мисълта да издава книги: „Рано е, нека първо направя кинодебюта си и тогава ще му мисля".
Бионсе
Няма какво да му мислиш, Франческо, ами давай смело, защото сме почти сигурни, че и в това ще си бомба.
Текст Захари Владимиров