Това завинаги ще си остане тайна,
затова съм била и ще бъда безкрайна.
А как изглеждаш?
И прекрасно, и ужасно!
Зависи кой ме гледа и дали е страстно.
В мастило ли най-често се обличаш и пред кой предимно се събличаш?
Обличам се в мастило, звуци, музика дори.
Събличам се пред този, който да ме опознае си реши. Ти си примадоната на римите, завист от колежки усещаш ли?
Примадоната каквото и да усеща,
не дава на друг за това да се досеща.
Как ти е по-приятно да работиш - за разбити сърца или за възхвала на любовта?
Всяко сърце съм готова да приема,
защото след мен всичко се променя.
Клише да са ти викали? (сещаш се - там за очите, залеза, сърцето ми страда без пощада!?)
Всички сме клишета, до доказване на обратното.
Без клишета не можем да обясним непонятното.
Всичко и всеки съществува в дните,
за да го докосват и да се докосва до най-добрите.
По-добре се чувстваш малко мръсна по Буковски или чиста - с две хубави очи - музика, лъчи?
Всяка рима, като всяка жена
е чиста и мръсна, зависи от часа...
Любовната рима има ли си муза, или муз?
Абсолютно всеки може да ме вдъхнови!
Важното е да се намери някой - за него да твори.
Кое е най-якото ти превъплъщение? Да ни се самоизрицитираш освен.
Хич не обичам сама да се рецитирам.
Това е като собствен лайк на твоя снимка - протестирам!
Малко пошла сме те виждали от време на време. Как ще коментираш или работата си е работа, водката с утеха и т.н.?
„Водката с утеха" е метафора и все пак става,
пошлостта не съм аз, дори да настоява.
Дори и да почивам, пак съм активна.
Една рима не трябва да бъде пасивна.
От рима в проза преминаваш ли?
И в проза, и даже редовно в рап.
Преминавам, оставам, но не се връщам назад.
А при прозата къде е играта? Кое хваща за гърлото читателя?
Читателят иска себе си да припознае,
ако това не става -дай му нещо ново да познае.
Как се подържа една любовна рима? Топла вода с лимон сутрин и подобни ритуали?
Храня се единствено и само с вариации на любовта,
а вместо лимон, може и малко тъга.
Кое те вдъхновява?
Несподелености! Добавям и малко съмнение.
И тогава писателите правят земетресение!
А кое те изморява?
Някой да се плъзга по повърхността.
И после да ми обяснява, че разбира света. В чия уста се чувстваш най-добре? Кой обичаш да те чете или рецитира?
Чете ме, който иска - само така имам ефект.
Но пред публика - да ме рецитират само хора без говорен дефект.
На колко невинни души си разбила сърцата?
Аз не ги разбивам, аз събирам парчетата.
Аз съм магнитното ядро на планетата.
Дали някога ще остарееш, или в този свят вечно ще живееш?
Раждала съм се и съм умирала по какъв ли не начин.
Със старост никой не може да ме уплаши.
Използват ли те със задни мисли?
Използват ме, разбира се, но аз не се давам.
И после се питат: „Ама защо така тъпо става?" От толкова векове насам какво си мечтаеш да ти се случи още?
Всичко вече се е случило.
Събирам описания какво се е получило.
Светът по-добре място ли е щом те има, о ти любовна рима?
О, светът може и без мен!
Но ще бъде скучен и ще свърши за ден.
Три места, на които да те прочетем, ама най-велика?
Който търси, винаги намира.
С преки пътища, доникъде не се стига. И за финал (понеже доста се отпуснахме) нещо да ни пожелаеш, защото според нас си като коминочистачите - ако някой се докосне до теб - вечно щастие или?
Вие за някого сте една скрита струна,
не се страхувайте той да ви превърне в дума. (в крайна сметка затова съм тук,
стига рими за днес, бях дотук. Mic drop) Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова
В Измислен герой вадим на показ анимационни, комични, различни и всякакви щури роли, в които никога не си очаквал да видиш нашите герои. Днес ще те запознаем с Йоана Мирчева или просто "котьо", както обичаме да я наричаме.
Автор е на мюзикъла Достатъчно, поставен в Музикалния театър. На всичкото отгоре, сигурно ти е позната от Пощенска Кутия за Приказки, за където твори и чете редовно с пистолет опрян в сърцето. Останалото е крадена любов и един истински живот, като любовна рима 24/7, защото това е Йоана, а на нея само така й отива.
Твоите корени датират от древността до колкото знаем, но кой за Бога те
измисли?
Това завинаги ще си остане тайна,
затова съм била и ще бъда безкрайна.
А как изглеждаш?
И прекрасно, и ужасно!
Зависи кой ме гледа и дали е страстно.
В мастило ли най-често се обличаш и пред кой предимно се събличаш?
Обличам се в мастило, звуци, музика дори.
Събличам се пред този, който да ме опознае си реши.
Ти си примадоната на римите, завист от колежки усещаш ли?
Примадоната каквото и да усеща,
не дава на друг за това да се досеща.
Как ти е по-приятно да работиш - за разбити сърца или за възхвала на
любовта?
Всяко сърце съм готова да приема,
защото след мен всичко се променя.
Клише да са ти викали? (сещаш се - там за очите, залеза, сърцето ми страда
без пощада!?)
Всички сме клишета, до доказване на обратното.
Без клишета не можем да обясним непонятното.
И все пак те измислят най-великите поети. Какво е усещането гении да те
създават?
Всичко и всеки съществува в дните,
за да го докосват и да се докосва до най-добрите.
По-добре се чувстваш малко мръсна по Буковски или чиста - с две хубави очи
- музика, лъчи?
Всяка рима, като всяка жена
е чиста и мръсна, зависи от часа...
Любовната рима има ли си муза, или муз?
Абсолютно всеки може да ме вдъхнови!
Важното е да се намери някой - за него да твори.
Кое е най-якото ти превъплъщение? Да ни се самоизрицитираш освен.
Хич не обичам сама да се рецитирам.
Това е като собствен лайк на твоя снимка - протестирам!
Малко пошла сме те виждали от време на време. Как ще коментираш или
работата си е работа, водката с утеха и т.н.?
„Водката с утеха" е метафора и все пак става,
пошлостта не съм аз, дори да настоява.
Почивка вземаш ли си от време на време, или си 24/7?
Дори и да почивам, пак съм активна.
Една рима не трябва да бъде пасивна.
От рима в проза преминаваш ли?
И в проза, и даже редовно в рап.
Преминавам, оставам, но не се връщам назад.
А при прозата къде е играта? Кое хваща за гърлото читателя?
Читателят иска себе си да припознае,
ако това не става -дай му нещо ново да познае.
Как се подържа една любовна рима? Топла вода с лимон сутрин и подобни
ритуали?
Храня се единствено и само с вариации на любовта,
а вместо лимон, може и малко тъга.
Кое те вдъхновява?
Несподелености! Добавям и малко съмнение.
И тогава писателите правят земетресение!
А кое те изморява?
Някой да се плъзга по повърхността.
И после да ми обяснява, че разбира света.
В чия уста се чувстваш най-добре? Кой обичаш да те чете или рецитира?
Чете ме, който иска - само така имам ефект.
Но пред публика - да ме рецитират само хора без говорен
дефект.
На колко невинни души си разбила сърцата?
Аз не ги разбивам, аз събирам парчетата.
Аз съм магнитното ядро на планетата.
Дали някога ще остарееш, или в този свят вечно ще живееш?
Раждала съм се и съм умирала по какъв ли не начин.
Със старост никой не може да ме уплаши.
Използват ли те със задни мисли?
Използват ме, разбира се, но аз не се давам.
И после се питат: „Ама защо така тъпо става?"
От толкова векове насам какво си мечтаеш да ти се случи още?
Всичко вече се е случило.
Събирам описания какво се е получило.
Светът по-добре място ли е щом те има, о ти любовна рима?
О, светът може и без мен!
Но ще бъде скучен и ще свърши за ден.
Три места, на които да те прочетем, ама най-велика?
Който търси, винаги намира.
С преки пътища, доникъде не се стига.
И за финал (понеже доста се отпуснахме) нещо да ни пожелаеш, защото според
нас си като коминочистачите - ако някой се докосне до теб - вечно щастие или?
Вие за някого сте една скрита струна,
не се страхувайте той да ви превърне в дума.
(в крайна сметка затова съм тук,
стига рими за днес, бях дотук. Mic drop)
Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова