Да, техниката не е толкова важна, колкото онова, което искаш да кажеш. На първо място е идеята, след това - начинът, по който да я представиш. Истината е, че можеш да направиш добре снимка и с телефон. Лесно ли идват идеите?
Всъщност, най-трудно е да достигна до тях. Когато вече имам ясна идея, реализирането не ми отнема твърде дълго време. А откъде дойде идеята за Art Reimagined?
Много силно впечатление ми направи нещо, което каза моята преподавателка в НБУ - доцент Лиза Боева. Според нея, когато една картина е рисувана отдавна, тя принадлежи на един друг исторически и културен контекст. Затова на нас днес ни е трудно да разтълкуваме скритите в нея елементи, просто не виждаме символите. Сякаш сме изгубили ключа към тях. Затова аз реших да комбинирам класически произведения с модерни обекти, които реално нямат художествена стойност - пластмаса, телбод, шоколадови бонбони.
Хаха, не, разбира се. Това са творби, които лесно могат да бъдат намерени в албуми и книги за история на изкуството - точно там съм ги снимала. Което също е много интересно - те са рисувани от своите автори на платно, впоследствие са заснети от някого, а после - отпечатани на хартия, след което този лист хартия е сниман от мен и наново отпечатан на хартия. Дори и само поради това, накрая те са различни. Получиха се много интересни трансформации. През годините си снимала доста, нямаш ли намерение да покажеш и някои от по-старите си фотографии?
Не, защото тази изложба е първият мой проект, който намирам за смислен и завършен. Имам и други идеи, дори в момента работя по една от тях, която може да се превърне в моята втора самостоятелна изложба.
Всъщност, не. Различни са, но не тотално. Тоест, вече си намерила своя собствен стил?
Винаги съм смятала, че обичам да експериментирам и да изпробвам множество различни неща - трудно се концентрирам само върху едно. Но пък смятам, че когато усетиш, че нещо се получава, е нормално да продължиш с него. Разпиляването невинаги е полезно.
Не знам дали мога да определя собствените си снимки като изкуство, но със сигурност аз харесвам тъкмо съвременно изкуство. Защото ти дава възможност да разсъждаваш, да търсиш възможните интерпретации на онова, което виждаш. Обичам изкуство, което е хитро, в което има закачка, скрито послание, откриването на което ти носи страхотна емоция. Затова и уважавам много творци като Джон Балдесари и Хироши Сугимото - те са изключително интелигентни и работят много методично. Препоръчвам на всички да се запознаят с нещата на млади български творци като Ясена Попова, Пепа Христова и Евгения Максимова. Art Reimagined можеш да разгледаш във PhotoSynthesis Art Center до 10 септември Текст Никола Шахпазов/ Фотография Стефани Блажева
„Една фотография може да бъде много красива и технически перфектна, но да не ми направи никакво впечатление. Предпочитам скритите символи и послания в изкуството, те правят всичко толкова интересно," обяснява ни Йоана, няколко седмици след откриването на Art Reimagined във PhotoSynthesis Art Center. Сценичната треска от официалното представяне на изложбата вече е отминала и можем спокойно да правим това, което ни се удава най-добре - да говорим за изкуство. В един момент стигаме до добър пример за онова, което тя търси във фотографията - бягството отвъд неписаните закони и рамки, които я правят занаят, а не арт. Разказва за любимия си Хироши Сугимото и неговата серия творби Seascapes, на които можем да видим Тасманийско, Норвежко и Черно море, но всъщност изглеждат почти идентични - линията на хоризонта винаги е в средата на снимката, а водата заема долната й половина. Това обаче е концепцията на цялата серия и тъкмо то я прави отличима, а посланието е едновременно ясно, но и отворено за интерпретации. Йоана иска и нейните творби да бъдат възприемани така - в контекста на съвременното изкуство, което знае какво да каже, но и не се притеснява от още едно тълкуване.
Каза, че не искаш да ни показваш точно с какъв апарат снимаш, защото не това е от значение.
Да, техниката не е толкова важна, колкото онова, което искаш да кажеш. На първо място е идеята, след това - начинът, по който да я представиш. Истината е, че можеш да направиш добре снимка и с телефон.
Лесно ли идват идеите?
Всъщност, най-трудно е да достигна до тях. Когато вече имам ясна идея, реализирането не ми отнема твърде дълго време.
А откъде дойде идеята за Art Reimagined?
Много силно впечатление ми направи нещо, което каза моята преподавателка в НБУ - доцент Лиза Боева. Според нея, когато една картина е рисувана отдавна, тя принадлежи на един друг исторически и културен контекст. Затова на нас днес ни е трудно да разтълкуваме скритите в нея елементи, просто не виждаме символите. Сякаш сме изгубили ключа към тях. Затова аз реших да комбинирам класически произведения с модерни обекти, които реално нямат художествена стойност - пластмаса, телбод, шоколадови бонбони.
Къде всъщност засне картините - разходи се поотделно до всяка галерия, където са изложени?
Хаха, не, разбира се. Това са творби, които лесно могат да бъдат намерени в албуми и книги за история на изкуството - точно там съм ги снимала. Което също е много интересно - те са рисувани от своите автори на платно, впоследствие са заснети от някого, а после - отпечатани на хартия, след което този лист хартия е сниман от мен и наново отпечатан на хартия. Дори и само поради това, накрая те са различни. Получиха се много интересни трансформации.
През годините си снимала доста, нямаш ли намерение да покажеш и някои от по-старите си фотографии?
Не, защото тази изложба е първият мой проект, който намирам за смислен и завършен. Имам и други идеи, дори в момента работя по една от тях, която може да се превърне в моята втора самостоятелна изложба.
Ще бъде ли тя нещо плашещо различно от Art Reimagined?
Всъщност, не. Различни са, но не тотално.
Тоест, вече си намерила своя собствен стил?
Винаги съм смятала, че обичам да експериментирам и да изпробвам множество различни неща - трудно се концентрирам само върху едно. Но пък смятам, че когато усетиш, че нещо се получава, е нормално да продължиш с него. Разпиляването невинаги е полезно.
Независимо дали определяме твоите неща като микс медия или просто като фотография, става дума за подчертано съвременно изкуство.
Не знам дали мога да определя собствените си снимки като изкуство, но със сигурност аз харесвам тъкмо съвременно изкуство. Защото ти дава възможност да разсъждаваш, да търсиш възможните интерпретации на онова, което виждаш. Обичам изкуство, което е хитро, в което има закачка, скрито послание, откриването на което ти носи страхотна емоция. Затова и уважавам много творци като Джон Балдесари и Хироши Сугимото - те са изключително интелигентни и работят много методично. Препоръчвам на всички да се запознаят с нещата на млади български творци като Ясена Попова, Пепа Христова и Евгения Максимова.
Art Reimagined можеш да разгледаш във PhotoSynthesis Art Center до 10 септември
Текст Никола Шахпазов/ Фотография Стефани Блажева